Цар Борис Трети: Само аз останах българофил
" Наш дълг, на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият тласък е безграничната обич към Родината, която живее през поколенията. Но дано, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на това, което остава след нас и което би трябвало да бъде наш фетиш - Отечеството. ” Този и още доста от заветите на българския цар Борис III могат да послужат на политиците век след коронацията на последния български цар.
На 3 октомври 1918 година цар Фердинанд абдикира в интерес на сина си Борис, откакто България е изгубила пагубно от присъединяване си в Първата международна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална злополука.
Така Борис III (1894-1943) поема царската корона едвам 24 годишен.
Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 година и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 година до гибелта си на 28 август 1943 година
На 4 октомври 1918 година младият цар във войнишки шинел, останал му от бойното поле, е приветстван от хиляди просълзени българи.
Предстоят му тежки дни - съглашенски войски окупират страната, унищожена от години война, изправена пред тежки отговорности по жестокия контракт за примирието.
Сила да издържи му дава заветът на майка му от смъртното ложе:
" Борисе, когато един ден бъдеш извикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-хубавият цар сред царете! ".
Престолонаследникът има жестока закалка - израства под опеката на деспотичния си татко, приключва Военното учебно заведение в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война е в настоящата войска като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) година
Като властник е прочут с любовта на народа, с уменията си да лавира. Възстановява значими български територии. С помощта на Берлин и Москва Борис III съумява да си върне от Букурещ Южна Добруджа посредством Крайовската конвенция от 1940 година, а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.
Въпреки в началото оповестения неутралитет, Борис III насочва страната към съдействие с оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 година той и държавното управление на проф. Богдан Филов се съгласяват страната да се причисли към Тристранния пакт.
През 1940 година царят подписва Закона за отбрана на нацията, който лишава евреите от множеството цивилен права. Въпреки това Борис III има заслуга да бъде предотвратено депортирането на огромна част от българските евреи към газовите камери.
Царят умира едвам на 49 години, на връщане от среща с Адолф Хитлер. Около непредвидената му гибел витаят недоказани версии - че е токсичен от германците или от руснаците, че е изумен от инфаркт. Страната понася кончината му като тежка загуба.
Тъй рече Негово Величество:
" Звездата на България няма да залезе! Отечеството е в заплаха, само че то няма да загине! " (Реч на Цар Борис ІІІ в Софийския замък пред министрите при възшествието му на 3 октомври 1918 г.)
" Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил. " (Интервю за сп. Тайм от 1941 г.)
" Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия. " (Към външния министър на Райха Фон Рибентроп, 1942 г.)
" По-добре черен самун, в сравнение с черни забрадки. " (На селяни в Софийско, 1942 г.)
" Не се опасявам да изгубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана авто монтьор. "
Оцелял в атентат
Голям алпинист, естественик и ловец, цар Борис III обичал да броди из Рила, Витоша, Стара планина. И постоянно посещавал региона на Бачковския манастир - Клувията, Червената канара, Безово. С обичаната си карабина Mannlicher Schonauer Борис III е отстрелял и най-богатата за времето си в света сбирка от глухари.
При следващия лов в покрайнините на днешния Ботевград, в Арабаконашкия проход, царят оцелява по знамение в атентат на анархисти, които нападат царския автомобил с бомби и пукотевица на 14 април 1925 година
След щастливото избавление на царя, на 15 април, в София е отслужен признателен молебен на площад „ Александър Невски “. Това става единствено ден преди най-чудовищния атентат в българската история - този в църквата „ Св. Неделя “ на 16 април 1925 година. Така още един път царят оцелява по знамение - вместо на опелото на известния военачалник Коста Георгиев в София избира да отиде на погребението на приятеля си, ловеца Петър Котев, в Бели Искър. Някои настояват, че той е бил предизвестен за идната покруса в храма.
Освен самолетите особена уязвимост за Борис трети били железниците - царят взел с отличен изпит и получил тапия за ватман първа класа. Документът му дава право да ръководи пътнически влакове. Царят в никакъв случай не е допускал произшествия. Той е и първият ватман на теснолинейката Септември-Добринище - това става на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в употреба секторът Якоруда - Белица.
На среща със Сталин
Тайна среща сред Борис III и Йосиф Сталин разказва американският историк Робърт Конкуест.
В началото на юли 1943 година шефът на Абвера, адмирал Вилхелм Канарис, който от дълго време играе двойна игра с англичаните, на път от Атина за Берлин се отбива в София. На четири очи Канарис споделя с цар Борис, че немските секрети служби приготвят атентат против Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Сталин по време на срещата им в Техеран в края на годината. Царят взема решение да употребява тази информация.
На 9 август 1943 година при царя се явява пълномощният министър на Райха Адолф Бекерле и му оповестява по молба на Хитлер, че би трябвало да отлети за срещата с него на 13 август, петък. Позовавайки се на своя предразсъдък, в който и Хитлер има вяра, царят отсрочва визитата с ден.
На 10 август аероплан " Юнкерс-52 " с български отличителни знаци излетява от Божурище за Анкара. Самолетът се приземява спешно на аварийно летище край Истанбул. Тук " аварийният водач " Борис III слиза и със аероплан на руското разузнаване лети за Москва през Кавказ.
Според тази версия срещата на Борис III със Сталин в наличието и на Георги Димитров се е състояла на 11 август вечерта. Борис оповестява за готвеното нападение в Техеран. След което пита непосредствено: " Ваше Превъзходителство, може ли да се помогне на дребна България да оцелее след войната?! ". Така българският цар получава твърдата гаранция на Сталин за ориста на България. В този миг Борис III се просълзил, отбелязва Георги Димитров в тефтерчето си. Обръщайки се към двамата, Йосиф Висарионович споделил шеговито, че " някои страни могат да вървят към социализма и като монархии ".
Версията звучи като трилър. Въпреки че липсват доказателства, факт е, че след една година командващият Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин сервира два букета съветски цветя на починалия български цар - от името на Сталин и на Георги Димитров.
На 3 октомври 1918 година цар Фердинанд абдикира в интерес на сина си Борис, откакто България е изгубила пагубно от присъединяване си в Първата международна война на страната на Централните сили и е изправена пред втората си национална злополука.
Така Борис III (1894-1943) поема царската корона едвам 24 годишен.
Цялото име на монарха е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Той е престолонаследник и принц Търновски до 2 октомври 1918 година и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 година до гибелта си на 28 август 1943 година
На 4 октомври 1918 година младият цар във войнишки шинел, останал му от бойното поле, е приветстван от хиляди просълзени българи.
Предстоят му тежки дни - съглашенски войски окупират страната, унищожена от години война, изправена пред тежки отговорности по жестокия контракт за примирието.
Сила да издържи му дава заветът на майка му от смъртното ложе:
" Борисе, когато един ден бъдеш извикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-хубавият цар сред царете! ".
Престолонаследникът има жестока закалка - израства под опеката на деспотичния си татко, приключва Военното учебно заведение в София. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война е в настоящата войска като офицер за свръзки по фронтовете; подполковник (1916) и генерал-майор (1918) година
Като властник е прочут с любовта на народа, с уменията си да лавира. Възстановява значими български територии. С помощта на Берлин и Москва Борис III съумява да си върне от Букурещ Южна Добруджа посредством Крайовската конвенция от 1940 година, а със съдействието на Германия към България са присъединени Македония и Беломорието.
Въпреки в началото оповестения неутралитет, Борис III насочва страната към съдействие с оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 година той и държавното управление на проф. Богдан Филов се съгласяват страната да се причисли към Тристранния пакт.
През 1940 година царят подписва Закона за отбрана на нацията, който лишава евреите от множеството цивилен права. Въпреки това Борис III има заслуга да бъде предотвратено депортирането на огромна част от българските евреи към газовите камери.
Царят умира едвам на 49 години, на връщане от среща с Адолф Хитлер. Около непредвидената му гибел витаят недоказани версии - че е токсичен от германците или от руснаците, че е изумен от инфаркт. Страната понася кончината му като тежка загуба.
Тъй рече Негово Величество:
" Звездата на България няма да залезе! Отечеството е в заплаха, само че то няма да загине! " (Реч на Цар Борис ІІІ в Софийския замък пред министрите при възшествието му на 3 октомври 1918 г.)
" Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, единствено аз останах българофил. " (Интервю за сп. Тайм от 1941 г.)
" Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия. " (Към външния министър на Райха Фон Рибентроп, 1942 г.)
" По-добре черен самун, в сравнение с черни забрадки. " (На селяни в Софийско, 1942 г.)
" Не се опасявам да изгубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана авто монтьор. "
Оцелял в атентат
Голям алпинист, естественик и ловец, цар Борис III обичал да броди из Рила, Витоша, Стара планина. И постоянно посещавал региона на Бачковския манастир - Клувията, Червената канара, Безово. С обичаната си карабина Mannlicher Schonauer Борис III е отстрелял и най-богатата за времето си в света сбирка от глухари.
При следващия лов в покрайнините на днешния Ботевград, в Арабаконашкия проход, царят оцелява по знамение в атентат на анархисти, които нападат царския автомобил с бомби и пукотевица на 14 април 1925 година
След щастливото избавление на царя, на 15 април, в София е отслужен признателен молебен на площад „ Александър Невски “. Това става единствено ден преди най-чудовищния атентат в българската история - този в църквата „ Св. Неделя “ на 16 април 1925 година. Така още един път царят оцелява по знамение - вместо на опелото на известния военачалник Коста Георгиев в София избира да отиде на погребението на приятеля си, ловеца Петър Котев, в Бели Искър. Някои настояват, че той е бил предизвестен за идната покруса в храма.
Освен самолетите особена уязвимост за Борис трети били железниците - царят взел с отличен изпит и получил тапия за ватман първа класа. Документът му дава право да ръководи пътнически влакове. Царят в никакъв случай не е допускал произшествия. Той е и първият ватман на теснолинейката Септември-Добринище - това става на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в употреба секторът Якоруда - Белица.
На среща със Сталин
Тайна среща сред Борис III и Йосиф Сталин разказва американският историк Робърт Конкуест.
В началото на юли 1943 година шефът на Абвера, адмирал Вилхелм Канарис, който от дълго време играе двойна игра с англичаните, на път от Атина за Берлин се отбива в София. На четири очи Канарис споделя с цар Борис, че немските секрети служби приготвят атентат против Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Сталин по време на срещата им в Техеран в края на годината. Царят взема решение да употребява тази информация.
На 9 август 1943 година при царя се явява пълномощният министър на Райха Адолф Бекерле и му оповестява по молба на Хитлер, че би трябвало да отлети за срещата с него на 13 август, петък. Позовавайки се на своя предразсъдък, в който и Хитлер има вяра, царят отсрочва визитата с ден.
На 10 август аероплан " Юнкерс-52 " с български отличителни знаци излетява от Божурище за Анкара. Самолетът се приземява спешно на аварийно летище край Истанбул. Тук " аварийният водач " Борис III слиза и със аероплан на руското разузнаване лети за Москва през Кавказ.
Според тази версия срещата на Борис III със Сталин в наличието и на Георги Димитров се е състояла на 11 август вечерта. Борис оповестява за готвеното нападение в Техеран. След което пита непосредствено: " Ваше Превъзходителство, може ли да се помогне на дребна България да оцелее след войната?! ". Така българският цар получава твърдата гаранция на Сталин за ориста на България. В този миг Борис III се просълзил, отбелязва Георги Димитров в тефтерчето си. Обръщайки се към двамата, Йосиф Висарионович споделил шеговито, че " някои страни могат да вървят към социализма и като монархии ".
Версията звучи като трилър. Въпреки че липсват доказателства, факт е, че след една година командващият Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин сервира два букета съветски цветя на починалия български цар - от името на Сталин и на Георги Димитров.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ