Населението в България през 2021 г. е намаляло с 77 хил. в сравнение с предходната година
Населението в България в края на 2021 година е 6 838 937 души. В съпоставяне с миналата година популацията понижава със 77 611 души, или с 1.1%. Това демонстрират данните на Националния статистически институт. Броят и структурите на популацията към края на всяка година се пресмятат на база данните от миналата година и данните за естественото и механичното придвижване на популацията през настоящата година.
През 2021 година се организира 18-о броене на популацията и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, предстоящият брой на популацията, пребиваващо непрекъснато на територията на страната към 7 септември 2021 година е 6 520 314 души.
Разликата сред данните за броя и структурите на популацията от настоящата демографска статистика и преброяванията се дължи главно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния интервал сред преброяванията.
Източник:
В сходство с плана на Национална статистическа стратегия, първи дефинитивни данни от Преброяване 2021 ще бъдат показани и оповестени след 1 октомври 2022 година.
Демографските промени в страната се дефинират от няколко процеса. Те са ниска раждаемост, висока смъртност, повишаване на броя на браковете и разводите.
През 2021 година в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 408 деца, или с 0.7%. Коефициентът на общата раждаемост остава неизменен по отношение на 2020 година. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Източник:
Броят на умрелите лица през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7‰ . Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (23.2‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (20.2‰). През 2021 година на 1 000 дами умират 1 078 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) в сравнение с в градовете (19.2‰).
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с една година.
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност8 е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са измежду популацията в градовете. Областите с най-вече бракове на 1000 души население са Разград, Силистра, Добрич, Перник, Смолян и Кюстендил. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Източник:
През 2021 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 127 962 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица. Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (38.9%), следват направленията " село - град " (26.2%) и " град - село " (25.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 9.8% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище - по 0.7%.
През 2021 година 26 755 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина.
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В двадесет и четири области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2021 година. Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2020 година е минус 2.5‰.
Национален статистически институт: При преброяването отчитаме адрес, жилище, домакинство и население
Разделът за жилището се попълня без значение дали сте негов притежател, наемател или ползвател
През 2021 година се организира 18-о броене на популацията и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, предстоящият брой на популацията, пребиваващо непрекъснато на територията на страната към 7 септември 2021 година е 6 520 314 души.
Разликата сред данните за броя и структурите на популацията от настоящата демографска статистика и преброяванията се дължи главно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния интервал сред преброяванията.
Източник:
В сходство с плана на Национална статистическа стратегия, първи дефинитивни данни от Преброяване 2021 ще бъдат показани и оповестени след 1 октомври 2022 година.
Демографските промени в страната се дефинират от няколко процеса. Те са ниска раждаемост, висока смъртност, повишаване на броя на браковете и разводите.
През 2021 година в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 408 деца, или с 0.7%. Коефициентът на общата раждаемост остава неизменен по отношение на 2020 година. В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Източник:
Броят на умрелите лица през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7‰ . Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (23.2‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (20.2‰). През 2021 година на 1 000 дами умират 1 078 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) в сравнение с в градовете (19.2‰).
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с една година.
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност8 е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са измежду популацията в градовете. Областите с най-вече бракове на 1000 души население са Разград, Силистра, Добрич, Перник, Смолян и Кюстендил. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Източник:
През 2021 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 127 962 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - дами. По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица. Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (38.9%), следват направленията " село - град " (26.2%) и " град - село " (25.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 9.8% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище - по 0.7%.
През 2021 година 26 755 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина.
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В двадесет и четири области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2021 година. Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2020 година е минус 2.5‰.
Национален статистически институт: При преброяването отчитаме адрес, жилище, домакинство и население
Разделът за жилището се попълня без значение дали сте негов притежател, наемател или ползвател
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ