Най-малката община Трекляно омайва с извори, традиционна храна и риба в реките
Населението на най-малката община в България е Трекляно, в която в 19 села живеят към 629 непрекъснати поданици. То обаче се усилва всяка година в интервала сред април и септември, когато по родните места се завръщат възрастните хора, прекарали зимата в градовете при деца и внуци. По принцип регистрациите на непрекъснато живеещите там се усилват постоянно и преди локални избори.
Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил. Тя е ситуирана в най-северозападната част на региона.
Село Трекляно е в географската област Краище, в Западна България, наоколо до границата със Сърбия - единствено на 40 км северно от Кюстендил, и на 39 км южно от Трън, и на 100 км западно от София. Разположено е в планински регион, на 15 км от връх Милевец (1733 м), в Милевската планина и е общински център. Село Трекляно е разпилян вид населено място. Съставено е от 16 махали.
Котловината, в която е ситуирано селото, е затворена от високи хребети, тъй че топлите течения от Беломорието съвсем не се усещат. Повече въздействат северозападните студени ветрове и въздушни течения. Най-голяма в общината е Треклянската река, която тече през селото, и се влива в река Струма в региона на град Земен. В горното й течение тя се назовава Еленка, в по-долните села, да вземем за пример в Калотинци - Корито, а по географските принадлежности - Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва.
Селото е известно с голям брой извори: Врело̀ (най-големият), Гроот (най-студеният), Студена во̀да, Света̀ во̀да, Риджаново, Длибоки дол, Корѝтата, Еремия и други. Големият непрекъснат дебит на извора Врело (16 l/s приблизително годишно) е давал опция за потребление на водната сила за задвижване на воденици в предишното. Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци чак до към 1960 година.
Голямата междинна надморска височина вършат климата в региона доста по-студен, в сравнение с в полските региони. По тази причина да вземем за пример първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10 септември.
Селото е заобиколено от планини, обрасли с прохладни букови гори. Има и масиви от борови гори (черен бор).
Населението в Трекляно е образувано от пришълци и преселници от разнообразни краища. Всички те са българи, източноправославни християни.
Няма непокътнати писмени данни за времето на пораждане на селото. Останките от късноантично населено място, барикада и некропол и от средновековни и късно-средновековни селища и множеството следи от рудодобив, свидетелстват, че регионът е населяван от дълбока античност.
Според локални предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна околност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е трансформирало в Треклена, а по-късно и в Трекляно.
Село Трекляно е остаряло средновековно уседнало населено място. В турски данъчен указател от 1570-1572 година е посочено под името Предошница, като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак.
В днешни дни жителите на близките села, в това число и в Сърбия, назовават селото Треклина.
В Трекляно е възрожденската черква "Успение Богородично ". Намира се на към 2 км югоизточно от кметството, в гробищата при Тодорова махала. Построена е през 1860 година, върху основите на остаряла средновековна черква. Изографисана е от К. Геров през 1888 година. (От другата остаряла черква "Пресвета Богородица " са останали единствено ниски основи и името на местността - Пресвета). Около 1855-1856 година на мястото на разрушената преди този момент църква на манастира "Св. Пантелеймон " стартира градежът на нова църква - с труда и средствата на локалното население. Наименувана е "Успение Богородично ". Разрешението за градежа от Високата врата в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата основният занаятчия е "Янакия с его братъ Петъръ " от село Пещера, а годината на довеждане докрай на градежа е 1860-а. И през днешния ден се приказва, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от покрайнината са хвърляли кокоши яйца - да е по-здрава.
Сред забележителностите в Трекляно е Художествената изложба на художника Евтим Томов - график, професор от Националната художествена академия, с най-хубавите негови произведения.
От извора, именуван "Врело ", със студена вода и междинен годишен дебит 16 l/s, е водоснабдено цялото село. По-студена в региона е водата единствено на извора в местността Гроот, високо над Врело, под Цръвени крайбрежия, само че е с дребен дебит. Под вековното дъбово дърво "Кръстатото дърво " в махала Тодоровци е мястото, на което са се правили езически и религиозни обреди. Край Треклюно са пещерите "Училището ", "Цръквето " и "Ямата " в южната част на селото в махалата Тодоровци и пещерата в махала Стойковци. От 2 май 2009 година се организира събор-надпяване "Краище пее и играе ". Целта на уредниците е да се съберат хора от всякъде и да се търси път за избавяне на Трекляно и Краището от демографската злополука.
На 28 август 2011 година на обичайния селски събор за първи път от повече от 60 години в празненството са взели присъединяване национални музиканти и от прилежащия град Босилеград.
Всяка година се организира среща-събор "Богородица ". Това е основното освен селско, само че и за цялото Краище, обществено-културно събитие. Прави се на църковния празник Успение Богородично, на ливадата "Соборище " пред черквата в махалата Тодоровци, в местността Врело. За да участват на събора тук, са се прибирали майстори и от най-далечен гурбет. Празникът е разказан доста добре от Л. Зарков. На този събор по остаряла традиция се дава курбан - за здраве, триумфи и респект към Бога.
Кухнята в общината е разнообразна с доста обичайни ястия, които се подготвят единствено тук. Зелникът , да вземем за пример, е извънредно известен в Трекляно и Краището. Във типа, в който е приготвян там, съставлява ядене от две съставки: баница и "зелье " (всякаква зеленина, подобаваща за ястие - зеле, цвекло, киселец, лапад, лобода, щаволь, коприва, тиква и др.). Зельето, авансово приготвено - "ущавкано " (нарязано и смачкано), задушено и подправено със сол, кисело мляко и яйце - се слага в средата на тепсията, а точените кори, сходно на баница се подреждат по периферията на тепсията и се пече във фурна или, както е било в предишното, в подница.
Община Трекляно се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил. Тя е ситуирана в най-северозападната част на региона.
Село Трекляно е в географската област Краище, в Западна България, наоколо до границата със Сърбия - единствено на 40 км северно от Кюстендил, и на 39 км южно от Трън, и на 100 км западно от София. Разположено е в планински регион, на 15 км от връх Милевец (1733 м), в Милевската планина и е общински център. Село Трекляно е разпилян вид населено място. Съставено е от 16 махали.
Котловината, в която е ситуирано селото, е затворена от високи хребети, тъй че топлите течения от Беломорието съвсем не се усещат. Повече въздействат северозападните студени ветрове и въздушни течения. Най-голяма в общината е Треклянската река, която тече през селото, и се влива в река Струма в региона на град Земен. В горното й течение тя се назовава Еленка, в по-долните села, да вземем за пример в Калотинци - Корито, а по географските принадлежности - Треклянска река. В нея се въдят мряна, клен, пъстърва.
Селото е известно с голям брой извори: Врело̀ (най-големият), Гроот (най-студеният), Студена во̀да, Света̀ во̀да, Риджаново, Длибоки дол, Корѝтата, Еремия и други. Големият непрекъснат дебит на извора Врело (16 l/s приблизително годишно) е давал опция за потребление на водната сила за задвижване на воденици в предишното. Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци чак до към 1960 година.
Голямата междинна надморска височина вършат климата в региона доста по-студен, в сравнение с в полските региони. По тази причина да вземем за пример първите леко порозовели домати в градините се появяват към средата на август, а първите слани падат към 10 септември.
Селото е заобиколено от планини, обрасли с прохладни букови гори. Има и масиви от борови гори (черен бор).
Населението в Трекляно е образувано от пришълци и преселници от разнообразни краища. Всички те са българи, източноправославни християни.
Няма непокътнати писмени данни за времето на пораждане на селото. Останките от късноантично населено място, барикада и некропол и от средновековни и късно-средновековни селища и множеството следи от рудодобив, свидетелстват, че регионът е населяван от дълбока античност.
Според локални предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна околност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е трансформирало в Треклена, а по-късно и в Трекляно.
Село Трекляно е остаряло средновековно уседнало населено място. В турски данъчен указател от 1570-1572 година е посочено под името Предошница, като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак.
В днешни дни жителите на близките села, в това число и в Сърбия, назовават селото Треклина.
В Трекляно е възрожденската черква "Успение Богородично ". Намира се на към 2 км югоизточно от кметството, в гробищата при Тодорова махала. Построена е през 1860 година, върху основите на остаряла средновековна черква. Изографисана е от К. Геров през 1888 година. (От другата остаряла черква "Пресвета Богородица " са останали единствено ниски основи и името на местността - Пресвета). Около 1855-1856 година на мястото на разрушената преди този момент църква на манастира "Св. Пантелеймон " стартира градежът на нова църква - с труда и средствата на локалното население. Наименувана е "Успение Богородично ". Разрешението за градежа от Високата врата в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата основният занаятчия е "Янакия с его братъ Петъръ " от село Пещера, а годината на довеждане докрай на градежа е 1860-а. И през днешния ден се приказва, че при забъркването на варта (хоросана) жителите от покрайнината са хвърляли кокоши яйца - да е по-здрава.
Сред забележителностите в Трекляно е Художествената изложба на художника Евтим Томов - график, професор от Националната художествена академия, с най-хубавите негови произведения.
От извора, именуван "Врело ", със студена вода и междинен годишен дебит 16 l/s, е водоснабдено цялото село. По-студена в региона е водата единствено на извора в местността Гроот, високо над Врело, под Цръвени крайбрежия, само че е с дребен дебит. Под вековното дъбово дърво "Кръстатото дърво " в махала Тодоровци е мястото, на което са се правили езически и религиозни обреди. Край Треклюно са пещерите "Училището ", "Цръквето " и "Ямата " в южната част на селото в махалата Тодоровци и пещерата в махала Стойковци. От 2 май 2009 година се организира събор-надпяване "Краище пее и играе ". Целта на уредниците е да се съберат хора от всякъде и да се търси път за избавяне на Трекляно и Краището от демографската злополука.
На 28 август 2011 година на обичайния селски събор за първи път от повече от 60 години в празненството са взели присъединяване национални музиканти и от прилежащия град Босилеград.
Всяка година се организира среща-събор "Богородица ". Това е основното освен селско, само че и за цялото Краище, обществено-културно събитие. Прави се на църковния празник Успение Богородично, на ливадата "Соборище " пред черквата в махалата Тодоровци, в местността Врело. За да участват на събора тук, са се прибирали майстори и от най-далечен гурбет. Празникът е разказан доста добре от Л. Зарков. На този събор по остаряла традиция се дава курбан - за здраве, триумфи и респект към Бога.
Кухнята в общината е разнообразна с доста обичайни ястия, които се подготвят единствено тук. Зелникът , да вземем за пример, е извънредно известен в Трекляно и Краището. Във типа, в който е приготвян там, съставлява ядене от две съставки: баница и "зелье " (всякаква зеленина, подобаваща за ястие - зеле, цвекло, киселец, лапад, лобода, щаволь, коприва, тиква и др.). Зельето, авансово приготвено - "ущавкано " (нарязано и смачкано), задушено и подправено със сол, кисело мляко и яйце - се слага в средата на тепсията, а точените кори, сходно на баница се подреждат по периферията на тепсията и се пече във фурна или, както е било в предишното, в подница.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ