Българите са вече само 6,5 милиона: какво трябва да се промени
Населението на България се е свило до 6,5 милиона души, демонстрират предварителните данни от националното броене. Това е действителността и надали ще се промени, затова - страната ще би трябвало да се пригоди да работи и дава услуги на население, което е с 844 000 по-малко по отношение на преброяването преди 10 години. " Приносът " на емиграцията в този спад е 47%, останалото се дължи на смъртността.
Да се приказва отново за нова демографска тактика е като тъжба по изгубена младост. Предишната (2006-2020), както и годишните доклади за осъществяването ѝ, готови от Министерството на труда и обществената политика, могат да се открият на Портала за публични съвещания. Те съставляват микс от статистически данни и роман за свършеното от няколко министерства по разнообразни стратегии. Из хилядите страници, цялостни с графики, таблици и доклади, наклонността е неизменима - миграция, висока смъртност, ниска раждаемост. През всичките години, в които държавните управления на тройната коалиция, а след това и на ГЕРБ са отчитали делата си в осъществяване на тактиката, българите са напускали страната, с цел да потърсят бъдеще за себе си. Броят на живеещите зад граница е стигнал 1,5 милиона, като близо 950 000 живеят в страни от Европейски Съюз, а най-вече са в Германия - 342 000 души.
Нов ред за избори, ново разделяне
Политиците не могат да си разрешат дълго да пренебрегват данните от преброяването, въпреки че в края на годината националната статистика даде обещание окончателните - с корекции от 1% до 2%. Догодина предстоят локални избори, а през 2024 - европейски. Избирателните описи най-накрая би трябвало да бъдат изтръскани от " мъртвите души ". За последния избор гласоподавателите с право на глас бяха малко над 6,7 милиона - повече от преброеното население. А и откакто българските жители са по-малко, разноските за образуване на избори също ще се съкратят. Новите статистически данни за популацията могат да трансформират и районирането на България - за едни обезлюдени региони мандатите ще намалеят, а за други като София, която е привлякла забележителен дял хора, ще се усилят. На последните парламентарни избори през ноември м.г. за столицата, разграничена на три многомандатни региона, мандатите са общо 42. При ново райониране дали няма да стигнат 60, което е една четвърт от народните представители?
Преброяването диктува промени на законодателите и изборната администрация, само че то слага на дневен ред и нуждата от ново административно-териториално разделяне. Местните избори ще се състоят през есента на 2023 година, а до тогава има задоволително време за разбор и необятна полемика за нуждата от 265 общини с над 3000 кметства и съответна администрация. Административната промяна, обещана от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, би могла да стартира и отсам. Макар че надали новите ръководещи ще се осмелят поради политическата опозиция, която би срещнала една такава смислена самодейност. Влиянието на партиите се мери, с изключение на посредством парламентарно посланичество, и посредством броя на кметовете и общинските съветници.
Различно еврофинансиране? И нова такса боклук?
Актуалните статистическите данни се употребяват при установяване на бюджети и оперативни стратегии. Преди шест години тогавашната районна министърка Лиляна Павлова заяви, че България би трябвало да показа ново териториално систематизиране - в сходство с европейските условия, след програмния интервал 2014-2020 година, т.е. от идващия, който стартира от 2021 година. Европейските критерии са за най-малко 150 000 души население на област, с цел да получи целево финансиране. Окончателните данни от преброяването ще покажат дали и половината от 28-те области в България дават отговор на това условие.
С резултатите от преброяването е привързан и новият метод за установяване на такса боклук, който да следва правилото " замърсителят заплаща ". Той беше заложен в Закона за локалните налози и такси още в края на 2017 година, само че по този начин и не е влезнал в деяние. В началото на предходната година Националното съдружие на общините в България изиска ново отсрочване, като се стимулира с резултатите от преброяването на популацията и жилищния фонд. Предвид известието на Национален статистически институт, че окончателните данни ще са подготвени в края на 2022, новата методика за установяване на такса боклук съгласно действителното количество отпадък може да влезе в действие най-рано от 2024 година.
Стига да има политическа воля, статистическите данни от преброяването могат да послужат както за правене на здравна карта, по този начин и за Национална карта на висшето обучение. Кому са нужни нови болнични кревати или нови ВУЗ-ове/филиали, откакто хората са по-малко, а броят на студентите понижава от година на година и потенциалът не се запълва?
Да, една суха на пръв взор статистика може да провокира значими промени, преустройвайки страната по този начин, че да дава отговор на действителните потребности на жителите си. Утопия е да се разчита на поврат: темповете на миграцията и на измирането мъчно могат да се забавят. Засега никой не го дава обещание.
Да се приказва отново за нова демографска тактика е като тъжба по изгубена младост. Предишната (2006-2020), както и годишните доклади за осъществяването ѝ, готови от Министерството на труда и обществената политика, могат да се открият на Портала за публични съвещания. Те съставляват микс от статистически данни и роман за свършеното от няколко министерства по разнообразни стратегии. Из хилядите страници, цялостни с графики, таблици и доклади, наклонността е неизменима - миграция, висока смъртност, ниска раждаемост. През всичките години, в които държавните управления на тройната коалиция, а след това и на ГЕРБ са отчитали делата си в осъществяване на тактиката, българите са напускали страната, с цел да потърсят бъдеще за себе си. Броят на живеещите зад граница е стигнал 1,5 милиона, като близо 950 000 живеят в страни от Европейски Съюз, а най-вече са в Германия - 342 000 души.
Нов ред за избори, ново разделяне
Политиците не могат да си разрешат дълго да пренебрегват данните от преброяването, въпреки че в края на годината националната статистика даде обещание окончателните - с корекции от 1% до 2%. Догодина предстоят локални избори, а през 2024 - европейски. Избирателните описи най-накрая би трябвало да бъдат изтръскани от " мъртвите души ". За последния избор гласоподавателите с право на глас бяха малко над 6,7 милиона - повече от преброеното население. А и откакто българските жители са по-малко, разноските за образуване на избори също ще се съкратят. Новите статистически данни за популацията могат да трансформират и районирането на България - за едни обезлюдени региони мандатите ще намалеят, а за други като София, която е привлякла забележителен дял хора, ще се усилят. На последните парламентарни избори през ноември м.г. за столицата, разграничена на три многомандатни региона, мандатите са общо 42. При ново райониране дали няма да стигнат 60, което е една четвърт от народните представители?
Преброяването диктува промени на законодателите и изборната администрация, само че то слага на дневен ред и нуждата от ново административно-териториално разделяне. Местните избори ще се състоят през есента на 2023 година, а до тогава има задоволително време за разбор и необятна полемика за нуждата от 265 общини с над 3000 кметства и съответна администрация. Административната промяна, обещана от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, би могла да стартира и отсам. Макар че надали новите ръководещи ще се осмелят поради политическата опозиция, която би срещнала една такава смислена самодейност. Влиянието на партиите се мери, с изключение на посредством парламентарно посланичество, и посредством броя на кметовете и общинските съветници.
Различно еврофинансиране? И нова такса боклук?
Актуалните статистическите данни се употребяват при установяване на бюджети и оперативни стратегии. Преди шест години тогавашната районна министърка Лиляна Павлова заяви, че България би трябвало да показа ново териториално систематизиране - в сходство с европейските условия, след програмния интервал 2014-2020 година, т.е. от идващия, който стартира от 2021 година. Европейските критерии са за най-малко 150 000 души население на област, с цел да получи целево финансиране. Окончателните данни от преброяването ще покажат дали и половината от 28-те области в България дават отговор на това условие.
С резултатите от преброяването е привързан и новият метод за установяване на такса боклук, който да следва правилото " замърсителят заплаща ". Той беше заложен в Закона за локалните налози и такси още в края на 2017 година, само че по този начин и не е влезнал в деяние. В началото на предходната година Националното съдружие на общините в България изиска ново отсрочване, като се стимулира с резултатите от преброяването на популацията и жилищния фонд. Предвид известието на Национален статистически институт, че окончателните данни ще са подготвени в края на 2022, новата методика за установяване на такса боклук съгласно действителното количество отпадък може да влезе в действие най-рано от 2024 година.
Стига да има политическа воля, статистическите данни от преброяването могат да послужат както за правене на здравна карта, по този начин и за Национална карта на висшето обучение. Кому са нужни нови болнични кревати или нови ВУЗ-ове/филиали, откакто хората са по-малко, а броят на студентите понижава от година на година и потенциалът не се запълва?
Да, една суха на пръв взор статистика може да провокира значими промени, преустройвайки страната по този начин, че да дава отговор на действителните потребности на жителите си. Утопия е да се разчита на поврат: темповете на миграцията и на измирането мъчно могат да се забавят. Засега никой не го дава обещание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ