Населението на Америка рисува карти на бъдещите военни действия, изчислява

Населението на Америка рисува карти на бъдещите военни действия, изчислява ...

Каква ще бъде новата гражданска война в САЩ.


Населението на Америка рисува карти на бъдещите военни действия, изчислява шансовете за „балканизацията“ на страната, запасява се с муниции и търси безопасни места, където ще може да преживее „втората гражданска война“. Доскоро темата за възможното ѝ началото бе под негласна забрана, а сега за това пишат водещите медии. От какво именно се страхуват те и защо започнаха да се боят от това едва сега?

Съгласно социологическо проучване, проведено през май, изследователите от организацията Rasmussen Reports, 31 от американците смятат за възможно началото на гражданска война в САЩ в близките пет години. През март подобно допитване се проведе сред историци и други експерти. Една трета от тях очакват началото на войната в близко време.

Тук удивяват не цифрите – доста високи за толкова външно благополучна страна като САЩ. Странно е това, че за първи път от много години темата за въоръжения вътрешен конфликт проникна в масовите медии – преди това бе абсолютно табу. Моделирането на възможното противостоене в американското общество бе дело на хора, които бяха наричани „конспиролози“, „палеоконсерватори“, „маниаци на тема оцеляване“, „екстремисти“ и с подобни термини, подчертаващи тяхната неадекватност.

Работата е там, че гражданската война от 1861-1865 е конституиращо събитие в американската история. Ужасът пред нейното възможно повтаряне определя почти всичко в американската политика. Включително и тези въпроси, които от страни изглеждат нелепи. Например абсурдната политическа коректност – тя е реакция на бурните 60-те години на ХХ век, когато страната се оказва на границата на истинска расова война. А извращаването на левите идеи са противоотрова срещу идеите на истинския социализъм, които са способни да провокират в страната вече класова война.

„Гражданската война е огромен спящ дракон в американската история и във всеки миг може да се събуди и да ни изпепели“, пише един от водещите американски историци Дейвид Блайт.

В началото на ХХ век интелектуалният елит на САЩ смята, че настъпващото гражданско противоставяне ще бъде именно класово. В своя пророчески роман „Желязната пета на олигархията“ Джек Лондон още през 1908 г. предсказва корпоративен тоталитаризъм в САЩ, война срещу Германия и народно въстание срещу олигарсите.

Тази тенденция се запазва в течение на цялата Голяма депресия. Героите на новаторските романи на Дос Пасос участват в работнически движения и готмвят социалистическа революция. Джон Рийд възторжено описва октомврийския преврат в Русия в „Десет дни, които потресоха света“. А Ъптън Синклер през 1935 г. обрисува картина на въоръжено въстание на американците срещу фашисткия режим на Вашингтон в своя роман с ироничното заглавие „Това при нас е невъзможно“.

През 60-те години на ХХ век въображението на масите се завладява от расовата война. Многохилядните акции на протест на чернокожите американци, борбата срещу сегрегацията и терористичната дейност на „Черните пантери“ изглежда, че са поставили страната пред реалната заплаха от черно-бяло противостоене.

„Рейгъномиката“ с нейните евтини кредити и обширна система на социални помощи е призована в това число да подобри положението на черните бедняци и да предотврати расовата война. Мащабните бунтове от 1994 г. в Лос Анджелис доказват, че ненавистта на чернокожото малцинство към бялото мнозинство никъде не са изчезнали. Но тогава всички дискусии на тема възможна гражданска война – расова или класова се заглушават. Либералните масови медии на практика блокират всеки разговор за „спящия дракон“.

Въпреки това дълбокият страх от втора гражданска война не си отива – той просто се изтласква извън информационния мейнстрийм. Всяка година излизат нови антиутопии на темата, формира се цял жанр. Появяват се и напълно сериозни изследвания. Например през 1997 г. военният аналитик Томас Читам, служил във Виетнам, Родезия и Югославия се опитва да си представи как Америка може да се раздели под въздействието на икономическа криза.

В своята книга „Втората гражданска война: настъпващия разпад на Америка“ Читам на практика проектира югославския конфликт на картата на САЩ и зоните на компактно преживяване на цветните малцинства. От неговия модел следва, че при расова война чернокожите американци ще завземат целия югоизток на САЩ и ще установят столица в Ню Орлиънс. Максиканците ще осъществят своя реконкиста, ще поемат под свой контрол Калифорния и целия Югозапад и ще изградят социализма в него. А бялото население ще се окаже изтласкано в севера и центъра на страната, където ще се сражава н черните анклави.

През 1997 г. никой не обръща внимание на това изследване, в пресата не се появява и една рецензия. Предполагайки самата възможност за нова гражданска война в Америка, авторът автоматично се отписва от писателското общество. Самата идея, че негрите ще воюват против белите и мексиканците изглежда възмутително политически некоректна. Но днес на страницата на Читам в „Амазон“ читателите се удивяват от точността на неговото предсказание: „Страшна книжка и ние скоро ще видим как тя се превръща в реалност“.

Темата за втората гражданска война бе легализирана в печата едва след избирането на Доналд Тръмп – демократите бяха толкова разочаровани от резултатите на изборите , че нарушиха собственото табу. Първата метафора бе пусната от рупора на либералната общественост – списание „Ню Йоркър“. След сблъсъците в Шарлотсвил в скандалите със свалянето на паметниците на Конфедерацията левичарската преса заяви, че коварните „алтернативно-десни“ готвят гражданска война. Те, видите ли, са въоръжени и много опасно, трябва да се разоръжат и лустрират.

Алтернативно десните възразиха, че правото на оръжие е свещено, а войната се провокира от бойните отряди на левите анархисти, които действат по цяла Америка, за да сплашат протръмповското мнозинство.

Но „втората гражданска“ не съществува дълго време само като метафора. Американците започнаха активно да обсъждат реалната ѝ възможност – първо по форумите и радиопрограмите, а след това и в основните медии. Канени са военни анализатори, разглежда се риска от балканизация на Америка, рисуват се карти на червените и сините щати, напълно сериозно се обсъжда кой ще бъде по-добре осигурен с храна и муниции по време на настъпващата война – централните щати, които са за Тръмп или крайбрежието, гласувало за Хилари Клинтън.

Канадският журналист от египетски произход Омар ел Акад написа тогава романа „Втората гражданска война в Америка“, който моментално влезе в списъка с бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ и получи отлични рецензии. Ел Акад е бил военен кореспондент, отразявал „Арабската пролет“ и случващото се в Сирия. В своята книга той се опитва да представи как технологията на цветните революции, толкова успешно използвана от САЩ по целия свят може да проработи на територията на самите Щати. Според него за това няма никакви особени препятствия.

Общо казано в момента в Америка споровете не са за това дали ще има гражданска война, а каква ще бъде тя. Левите настояват, че вододелът ще бъде чисто политически – червените щати, гласували за Тръмп ще се опълчат срещу сините – бастиони на клана Клинтън.

Консерваторите очакват по-съществен разкол. Икономическото неравенство в страната расте, средната класа обеднява стремително, състоянието на богатите расте извънредно. Преди близо сто години Теодор Драйзер, един от най-острите критици на социалната несправедливост в САЩ отсъжда: „Социализмът никога не е живял в Америка, защото беднякът тук  се смята не за експлоатиран пролетарий, а за милионер, временно оказал се в лошо положение“. Изглежда, че сега тази максима ще престане да работи.

Икономическите проблеми изостриха и расовите конфликти. Яростта на чернокожото население се показа ярко в бунтовете във Фъргюсън, в убийствата на бели полицаи и в свалянето на паметниците на героите на американския юг. За безработната цветна младеж въоръженото противостоене може да се окаже единственият шанс за печалба. Както пише Читам „отказвайки да  инвестира в младите американци, „правителството по ирония на съдбата формира тази армия, която ще пререже гърлото му“.

Важен фактор в гражданското противостоене обещават да станат и престъпните банди, формирани по етнически признак. През 1994 г. те мародерстват по време на бунтовете в Лос Анджелис. През 2005 г. те вземат под контрол почти целия Ню Орлиънс, разрушен от урагана „Катрина“. При реална война те ще могат да контролират цели райони на страната.

Историкът Дейвид Блайт отбелязва поразителното сходство на ситуацията в днешните САЩ с положението в страната в навечерието на Първата гражданска. Същите постоянно припламващи бунтове и вълнения. Същите нападения срещу полицията и органите на държавната власт. Много подобна миграционна криза (през 50-те години на XIX век страната е запълнена от бежанци от умираща от глад Ирландия) и необясними жестоки убийства (в последните години Щатите бият собствените си рекорди по брой на масовите разстрели).

Накрая епохите са сближени от атмосферата на нетърпимост, радикализъм, параноично търсене на врагове. През март писателя и политолог Нони Дарвиш публикува на сайта Gatestone Institute извънредно дълбока статия, където се провеждат паралели между истеричния нихилизъм на американските леви и моралния терор на фанатиците на шериата. Дарвиш имигрира в САЩ от Египет и затова добре разбира темата. Тя отбелязва, че и мюсюлманите, и левите радикали всячески се опитват да засрамят, унизят, бойкотират всеки „еретик“. В страха пред това хората са готови да се съгласят с тях и да се каят за всеки приписван им грях.

Тази взривоопасна атмосфера на всеобща ненавист съпровожда американците от времената на бащите-основатели. В такава атмосфера се проведат процесите срещу вещиците от XVII век и тези от времената на сенатор Маккарти. В романа „Алената буква“ Натаниел Гаторн отлично описва механизма на този обществен терор. В последствие тази тема е подхваната от Стивън Кинг – жителите на измислен от него малък град са готови буквално да се разкъсат взаимно на части.

Катализатор на тази всеобща ненавист, както и при фанатиците-ислямисти, често е страхът пред сексуалното. Така че феминистките, организирали кампании срещу тормоза също внасят своя дял в създаването на атмосферата на нетърпимост, която предшества гражданската война.

Гражданската война от 1861-1865 г. отнема, според различните изчисления между 600 и 700 хил. живота. Това са повече от 2% от тогавашното население на Америка. Ако това се проектира на днешния ден, то по време на втората гражданска ще загинат най-малко шест милиона американци.

Превод: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Източник: pogled.info