Бременност и нарушения във функциите на щитовидната жлеза
Нарушенията във функционалността на щитовидната жлеза могат да са причина за нарушавания в менструалния цикъл като кървене отвън месечен цикъл, изчезнали менструации, липса на овулация, което постоянно води до репродуктивни проблеми у дамите. Щитовидните хормони оказват въздействие също по този начин и върху износването на плода.
от е експерт по Ендокринология и заболявания на обмяната. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, болести на щитовидната жлеза, остеопороза, нарушавания в калциево-фосфорната обмяна, хипофизни, гонадни и надбъбречни болести.
Бременността е един от най-желаните и значими интервали през живота на всяка жена. Той обаче е обвързван с доста повече грижи и внимание към женското здраве, с цел да се износи и роди крепко дете без проблеми. Тиреоидната жлеза и естественото равнище на хормоните са от значително значение по време на бременност. Те имат значение както за самия интервал на бременността, по този начин и за времето преди нейното настъпване.
Нарушенията във функционалността на щитовидната жлеза могат да са причина за нарушавания в менструалния цикъл като кървене отвън месечен цикъл, изчезнали менструации, липса на овулация, което постоянно води до репродуктивни проблеми у дамите.
Щитовидните хормони оказват въздействие също по този начин и върху износването на плода. Дисфункцията на жлезата покачва риска от спонтанни аборти и прибързано раждане.
Функционални промени в щитовидната жлеза по врема на бременност:
Щитовидната жлеза е една от най-важните ендокринни жлези в човешкия организъм. Тя тежи към 30 грама. Структурно има форма на пеперуда и е формирана от два дяла - десен и ляв, свързани между тях с междинна част, наречена истмус. Разположена е в долната част на шията, директно пред гръкляна. От щитовидната жлеза се секретират два значими за организма хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които имат основна роля в съвсем всички обменни процеси на организма, в растежа и развиването на скелета, нервната система, интелекта. Тиреоидните хормони повлияват репродуктивната система и менструалния цикъл при дамите, а също по този начин са значими за износването и вътреутробното развиване на плода.
Нормално протичащата бременност е положение на физиологична акомодация сред метаболизма на бременната жена и този на растящия плод. От организма на бременната към плода непрестанно минават аминокиселини, захари, хормони, витамини, минерали и микроелементи, с цел да задоволят неговите потребности и да обезпечат естественото му развиване. Известно е, че през първите 10-12 гестационни седмици ембрионът не е в положение самичък да синтезира тиреоидни хормони. За да обезпечи своите потребности, той употребява напълно тиреоидните хормони на майката. Това изисква по време на бременност да настъпят функционални промени в щитовидната жлеза на майката - усилва се кръвоснабдяването и размерът й, продукцията на хормоните на щитовидната жлеза – Т4 и Т3, също нараства от 20 до 50%. Заедно с това нараства и дневната потребност от йод с към 50%.
Нивата на TSH /тиреостимулиращия хормон/ обикновено понижават, заради настоящия регулаторен механизъм сред щитовидната жлеза и хипофизата. Тези промени са безусловно наложителни, с цел да се обезпечат естествени равнища на тиреоидни хормони за плода, които са от основна роля за органогенезата и по-конкретно в структурирането и развиването на неврална тръба, от която се образуват ембрионалните мозъчни структури. Това е повода тиреоидните хормони да се назовават „ хормони на интелекта ”.
Към края на първите три месеца плодът стартира личен синтез на щитовидни хормони. Въпреки това, той остава подвластен от майчиното количество йод, който е извънредно нужен за синтеза на хормоните от щитовидната жлеза (Т3 и Т4). Според рекомендациите на Световната здравна организация, бременната би трябвало да приема към 250 микрограма йод на ден, с цел да се обезпечи задоволителен синтез на хормони на щитовидната жлеза у плода. Най-добрият източник на йод е йодираната готварска сол, както и продуктите, създадени с нея.
В България за йодиране на солта се употребява калиев йодид, като само йодираната сол може да се употребява в хранителното произвеждане. Десет грама от нея на ден са задоволителни да задоволят потребностите от йод на бременната жена. За страдание обаче, постоянно се постанова ограничението й по време на бременност до 5-6 грама на ден, което постанова набирането на йод от други източници - риба и морски блага, мляко и млечни артикули, както и хранителни добавки. Трябва да се внимава в същото време, да не се надвишават доста дневните потребности от йод. Колкото и парадоксално да звучи, при прекомерно високите му концентрации се блокира образуването на тиреоидни хормони в щитовидната жлеза.
Нарушения във функционалността на щитовидната жлеза по време на бременност
Бременността, като интервал на хормонална пренагласа на организма в живота на дамата, е най-високо рисковият интервал за очевидна или скрита изява на друга тиреоидна патология.
Повишената функционална интензивност на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм, се характеризира с нараснало обособяване на хормони от жлезата. Най-често по време на бременност се среща така наречен гестационен хипертиреоидизъм, който се среща при 1 до 3% от бременните. Това положение е преходно, лимитирано е в първата половина на бременността. При него липсват лабораторни маркери за автоимунно заболяване /ТРАК/. Това нормално се случва при дами с по-остри признаци на гадене и повръщане. Тази форма на хипертиреоидизъм нормално е провокирана единствено от признаците на бременността и след първото тримесечие отминава дружно с понижаването равнищата на хормоните и не се нуждае от лекуване.
Следващата по периодичност причина за хипертиреоидизъм е заболяването на Graves`/Базедова болест/, която се среща при 0,1–1% от всички бременности и е автоимунно заболяване. При нея имунната система не съумява да разграничи щитовидната жлеза като част от организма и я нападна посредством антитела, които покачват интензивността й. Ако този вид хипертиреоидизъм не се лекува, може да бъде рисков както за майката, по този начин и за бебето.
Медикаментите, употребявани при лекуването на заболяването (Метизол и Пропицил) могат да причинят затруднения при раждането, макар че Пропицил е по-безопасният вид през първото тримесечие от бременността. Жени, които страдат от Базедова болест, би трябвало в детайли да обсъдят опциите за лекуване със своя доктор, когато възнамеряват да забременеят. Една от вариантите е унищожаване на щитовидната жлеза посредством интервенция, с цел да не се постанова банкет на упоменатите тиреостатици по време на бременността. Друг вид е да се продължи приемането на медикаментите, само че в минималните вероятни дози. Важно е тези пациентки да са под динамично наблюдаване от ендокринолог.
По-често следена по време на бременност е намалената функционална интензивност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Открива се по нарасналото равнище на TSH над характерните за бременни горни референтни граници. Според разнообразни изследвания най-малко 2–3% от видимо здравите (без клинични оплаквания) небременни дами в детеродна възраст имат нараснали равнища на TSH, а при йоден недостиг честотата е даже по-висока.
Рисковите групи за настъпване на йоден недостиг са:
• Вегетарианци/вегани, които не одобряват рибни и млечни продукти;
• Лица с нетърпимост към кравето мляко, заместващи го със соево;
• Жени, които използват единствено нейодирана сол в диетата си – Хималайска розова сол, индийска черна сол и други;
• Лица, живеещи в региони с йоден недостиг – планински;
Когато приемът на йод е съответен, най-честа причина за хипотиреоидизъм е автоимунният тиреоидит на Хашимото.
Антителата, присъщи за тиреоидита на Хашимото - Международен автомобилен транспорт (стопанско обед (анти ТРО) и ТАТ (антиТg ) са резултат от абнормен имунен отговор, който би могъл да бъде причина за пораждане на спонтанни аборти в друг период на бременността, ранно настъпила прееклампсия или второстепенен фосфолипиден синдром, протичащ с разнообразни нарушавания в кръвосъсирването. Анти ТРО и антиТg, могат да преминат през плацентата и да влияят върху феталната щитовидна жлеза. Те биха могли да причинят присъщ хипо- или хипертиреоидизъм, който най-често има временен темперамент.
Скрининг на функционалността на щитовидната жлеза:
На този стадий нито една международна ендокринна асоциация не предлага повсеместен всеобщ скининг за тиреоидна дисфункция на всички здрави дами, плануващи бременност. Неразпознатият през първия триместър хипотиреоидизъм крие най-големи опасности, тъй като тъкмо тогава е основният интервал в развиването на мозъка на бебето.
Затова още при определяне на бременността наложително би трябвало да се оцени функционалността на щитовидната жлеза в следните случаи:
Анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или интервенция на щитовидната жлеза, както и клинични признаци за тиреоидна дисфункция; Положителни тиреоидни антитела – тиреопероксидазни антитела (anti-TPO, MAT), тиреоглобулинови антитела (TG-ab, TAT), както и лекуване с левотироксин; Облъчване в региона на главата и шията; Наличие на гуша; Възраст над 30 години; Жени с друго автоимунно заболяване – захарен диабет вид 1, витилиго, лупус и др.; Репродуктивни проблеми - импровизиран аборт, мъртвораждане, стерилитет; Многоплодна бременност; Фамилност за тиреоидно заболяване – родители, братя или сестри; Затлъстяване с показател на телесна маса ≥ 40 кг/м2; Приложение на амиодарон, литий и йод-съдържащи контрастни субстанции (6 седмици преди забременяване); Жени в райони с йоден недостиг
Провежда си проучване на тиреостимулиращ хормон (TSH). Трябва да се реализиран прицелни равнища на TSH < 2.5 mIU/l, с цел да се стартират опитите за зачеване.
Във всички останали случаи при определяне на TSH над 2,5 mIU/l, наложително се изследват и тиреоидните антитела. При положителни такива се предлага лекуване с левотироксин, а при стойности на TSH > 4,2 mIU/l, то е наложително. Жени с негативни антитела и TSH сред 2,5 и 4,2 mIU/l не се постанова лекуване за хипотиреоидизъм, а над тези стойности е целесъобразно. При TSH > 10 mIU/l, без значение от цената на антителата, се стартира банкет на левотироксин. Лечението е на ниска цена, дейно и безвредно за плода, и безусловно належащо за опазване на умственото здраве на детето.
При мъжете
Нарушенията във функционалността на щитовидната може да окажат вличние и върху мъжката фертилност и еректилната функционалност. Доказателствата, че щитовидната жлеза въздейства на мъжката плодовитост, идват от доста проучванията, направени върху пациентите. Идентифицирани са рецептори за тироидните хормони върху кафези в тестисите, което води до извода, че щитовидните хормони въздействат върху сперматогенезата и мъжката плодовитост.
Наблюдавано е, че при мъже с тиреоидна дисфункция са налице абнормна морфология и понижен мотилитет на сперматозоидите.
В умозаключение - при пораждане на репродуктивни проблеми се предлага проучване и на двамата сътрудници, като безусловно наложителна е оценка на функционалното положение на щитовидната жлеза. Когато признаците се развиват постепенно, пациентите са склонни да пренебрегват недоволствата и да отсрочват проучванията.
Точно по тази причина доста постоянно се откриват тези проблеми, когато двойките вземат решение да основават фамилии.
от е експерт по Ендокринология и заболявания на обмяната. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, болести на щитовидната жлеза, остеопороза, нарушавания в калциево-фосфорната обмяна, хипофизни, гонадни и надбъбречни болести.
Бременността е един от най-желаните и значими интервали през живота на всяка жена. Той обаче е обвързван с доста повече грижи и внимание към женското здраве, с цел да се износи и роди крепко дете без проблеми. Тиреоидната жлеза и естественото равнище на хормоните са от значително значение по време на бременност. Те имат значение както за самия интервал на бременността, по този начин и за времето преди нейното настъпване.
Нарушенията във функционалността на щитовидната жлеза могат да са причина за нарушавания в менструалния цикъл като кървене отвън месечен цикъл, изчезнали менструации, липса на овулация, което постоянно води до репродуктивни проблеми у дамите.
Щитовидните хормони оказват въздействие също по този начин и върху износването на плода. Дисфункцията на жлезата покачва риска от спонтанни аборти и прибързано раждане.
Функционални промени в щитовидната жлеза по врема на бременност:
Щитовидната жлеза е една от най-важните ендокринни жлези в човешкия организъм. Тя тежи към 30 грама. Структурно има форма на пеперуда и е формирана от два дяла - десен и ляв, свързани между тях с междинна част, наречена истмус. Разположена е в долната част на шията, директно пред гръкляна. От щитовидната жлеза се секретират два значими за организма хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които имат основна роля в съвсем всички обменни процеси на организма, в растежа и развиването на скелета, нервната система, интелекта. Тиреоидните хормони повлияват репродуктивната система и менструалния цикъл при дамите, а също по този начин са значими за износването и вътреутробното развиване на плода.
Нормално протичащата бременност е положение на физиологична акомодация сред метаболизма на бременната жена и този на растящия плод. От организма на бременната към плода непрестанно минават аминокиселини, захари, хормони, витамини, минерали и микроелементи, с цел да задоволят неговите потребности и да обезпечат естественото му развиване. Известно е, че през първите 10-12 гестационни седмици ембрионът не е в положение самичък да синтезира тиреоидни хормони. За да обезпечи своите потребности, той употребява напълно тиреоидните хормони на майката. Това изисква по време на бременност да настъпят функционални промени в щитовидната жлеза на майката - усилва се кръвоснабдяването и размерът й, продукцията на хормоните на щитовидната жлеза – Т4 и Т3, също нараства от 20 до 50%. Заедно с това нараства и дневната потребност от йод с към 50%.
Нивата на TSH /тиреостимулиращия хормон/ обикновено понижават, заради настоящия регулаторен механизъм сред щитовидната жлеза и хипофизата. Тези промени са безусловно наложителни, с цел да се обезпечат естествени равнища на тиреоидни хормони за плода, които са от основна роля за органогенезата и по-конкретно в структурирането и развиването на неврална тръба, от която се образуват ембрионалните мозъчни структури. Това е повода тиреоидните хормони да се назовават „ хормони на интелекта ”.
Към края на първите три месеца плодът стартира личен синтез на щитовидни хормони. Въпреки това, той остава подвластен от майчиното количество йод, който е извънредно нужен за синтеза на хормоните от щитовидната жлеза (Т3 и Т4). Според рекомендациите на Световната здравна организация, бременната би трябвало да приема към 250 микрограма йод на ден, с цел да се обезпечи задоволителен синтез на хормони на щитовидната жлеза у плода. Най-добрият източник на йод е йодираната готварска сол, както и продуктите, създадени с нея.
В България за йодиране на солта се употребява калиев йодид, като само йодираната сол може да се употребява в хранителното произвеждане. Десет грама от нея на ден са задоволителни да задоволят потребностите от йод на бременната жена. За страдание обаче, постоянно се постанова ограничението й по време на бременност до 5-6 грама на ден, което постанова набирането на йод от други източници - риба и морски блага, мляко и млечни артикули, както и хранителни добавки. Трябва да се внимава в същото време, да не се надвишават доста дневните потребности от йод. Колкото и парадоксално да звучи, при прекомерно високите му концентрации се блокира образуването на тиреоидни хормони в щитовидната жлеза.
Нарушения във функционалността на щитовидната жлеза по време на бременност
Бременността, като интервал на хормонална пренагласа на организма в живота на дамата, е най-високо рисковият интервал за очевидна или скрита изява на друга тиреоидна патология.
Повишената функционална интензивност на щитовидната жлеза- хипертиреоидизъм, се характеризира с нараснало обособяване на хормони от жлезата. Най-често по време на бременност се среща така наречен гестационен хипертиреоидизъм, който се среща при 1 до 3% от бременните. Това положение е преходно, лимитирано е в първата половина на бременността. При него липсват лабораторни маркери за автоимунно заболяване /ТРАК/. Това нормално се случва при дами с по-остри признаци на гадене и повръщане. Тази форма на хипертиреоидизъм нормално е провокирана единствено от признаците на бременността и след първото тримесечие отминава дружно с понижаването равнищата на хормоните и не се нуждае от лекуване.
Следващата по периодичност причина за хипертиреоидизъм е заболяването на Graves`/Базедова болест/, която се среща при 0,1–1% от всички бременности и е автоимунно заболяване. При нея имунната система не съумява да разграничи щитовидната жлеза като част от организма и я нападна посредством антитела, които покачват интензивността й. Ако този вид хипертиреоидизъм не се лекува, може да бъде рисков както за майката, по този начин и за бебето.
Медикаментите, употребявани при лекуването на заболяването (Метизол и Пропицил) могат да причинят затруднения при раждането, макар че Пропицил е по-безопасният вид през първото тримесечие от бременността. Жени, които страдат от Базедова болест, би трябвало в детайли да обсъдят опциите за лекуване със своя доктор, когато възнамеряват да забременеят. Една от вариантите е унищожаване на щитовидната жлеза посредством интервенция, с цел да не се постанова банкет на упоменатите тиреостатици по време на бременността. Друг вид е да се продължи приемането на медикаментите, само че в минималните вероятни дози. Важно е тези пациентки да са под динамично наблюдаване от ендокринолог.
По-често следена по време на бременност е намалената функционална интензивност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Открива се по нарасналото равнище на TSH над характерните за бременни горни референтни граници. Според разнообразни изследвания най-малко 2–3% от видимо здравите (без клинични оплаквания) небременни дами в детеродна възраст имат нараснали равнища на TSH, а при йоден недостиг честотата е даже по-висока.
Рисковите групи за настъпване на йоден недостиг са:
• Вегетарианци/вегани, които не одобряват рибни и млечни продукти;
• Лица с нетърпимост към кравето мляко, заместващи го със соево;
• Жени, които използват единствено нейодирана сол в диетата си – Хималайска розова сол, индийска черна сол и други;
• Лица, живеещи в региони с йоден недостиг – планински;
Когато приемът на йод е съответен, най-честа причина за хипотиреоидизъм е автоимунният тиреоидит на Хашимото.
Антителата, присъщи за тиреоидита на Хашимото - Международен автомобилен транспорт (стопанско обед (анти ТРО) и ТАТ (антиТg ) са резултат от абнормен имунен отговор, който би могъл да бъде причина за пораждане на спонтанни аборти в друг период на бременността, ранно настъпила прееклампсия или второстепенен фосфолипиден синдром, протичащ с разнообразни нарушавания в кръвосъсирването. Анти ТРО и антиТg, могат да преминат през плацентата и да влияят върху феталната щитовидна жлеза. Те биха могли да причинят присъщ хипо- или хипертиреоидизъм, който най-често има временен темперамент.
Скрининг на функционалността на щитовидната жлеза:
На този стадий нито една международна ендокринна асоциация не предлага повсеместен всеобщ скининг за тиреоидна дисфункция на всички здрави дами, плануващи бременност. Неразпознатият през първия триместър хипотиреоидизъм крие най-големи опасности, тъй като тъкмо тогава е основният интервал в развиването на мозъка на бебето.
Затова още при определяне на бременността наложително би трябвало да се оцени функционалността на щитовидната жлеза в следните случаи:
Анамнеза за предшестващо тиреоидно заболяване или интервенция на щитовидната жлеза, както и клинични признаци за тиреоидна дисфункция; Положителни тиреоидни антитела – тиреопероксидазни антитела (anti-TPO, MAT), тиреоглобулинови антитела (TG-ab, TAT), както и лекуване с левотироксин; Облъчване в региона на главата и шията; Наличие на гуша; Възраст над 30 години; Жени с друго автоимунно заболяване – захарен диабет вид 1, витилиго, лупус и др.; Репродуктивни проблеми - импровизиран аборт, мъртвораждане, стерилитет; Многоплодна бременност; Фамилност за тиреоидно заболяване – родители, братя или сестри; Затлъстяване с показател на телесна маса ≥ 40 кг/м2; Приложение на амиодарон, литий и йод-съдържащи контрастни субстанции (6 седмици преди забременяване); Жени в райони с йоден недостиг
Провежда си проучване на тиреостимулиращ хормон (TSH). Трябва да се реализиран прицелни равнища на TSH < 2.5 mIU/l, с цел да се стартират опитите за зачеване.
Във всички останали случаи при определяне на TSH над 2,5 mIU/l, наложително се изследват и тиреоидните антитела. При положителни такива се предлага лекуване с левотироксин, а при стойности на TSH > 4,2 mIU/l, то е наложително. Жени с негативни антитела и TSH сред 2,5 и 4,2 mIU/l не се постанова лекуване за хипотиреоидизъм, а над тези стойности е целесъобразно. При TSH > 10 mIU/l, без значение от цената на антителата, се стартира банкет на левотироксин. Лечението е на ниска цена, дейно и безвредно за плода, и безусловно належащо за опазване на умственото здраве на детето.
При мъжете
Нарушенията във функционалността на щитовидната може да окажат вличние и върху мъжката фертилност и еректилната функционалност. Доказателствата, че щитовидната жлеза въздейства на мъжката плодовитост, идват от доста проучванията, направени върху пациентите. Идентифицирани са рецептори за тироидните хормони върху кафези в тестисите, което води до извода, че щитовидните хормони въздействат върху сперматогенезата и мъжката плодовитост.
Наблюдавано е, че при мъже с тиреоидна дисфункция са налице абнормна морфология и понижен мотилитет на сперматозоидите.
В умозаключение - при пораждане на репродуктивни проблеми се предлага проучване и на двамата сътрудници, като безусловно наложителна е оценка на функционалното положение на щитовидната жлеза. Когато признаците се развиват постепенно, пациентите са склонни да пренебрегват недоволствата и да отсрочват проучванията.
Точно по тази причина доста постоянно се откриват тези проблеми, когато двойките вземат решение да основават фамилии.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ