Парламент на инат
Народното заседание стартира новата година и новата пленарна сесия с рекордно невисок рейтинг от 8 %. А България е парламентарна република. Най-висшата институция в нея обаче е на дъното и даже държавното управление (17%) и прокуратурата (9%) събират повече доверие измежду жителите, въпреки всички институции, политически партии и водачи да са паднали надолу.
По принцип Народното събрание у нас е с обичайно невисок рейтинг, само че с цел да падне под 10%, значи, че обстановката е спешна. През последните 30 години това се е случвало единствено един път. През февруари 1997-а, след банковите банкрути и хиперинфлацията, след митинги и погрома над постройката с надпис "Съединението прави силата ", рейтингът се срина на 7-8%, което дефинитивно делегитимира ръководството, а страната беше парализирана. Тогава Българска социалистическа партия върна мандата и отидохме на предварителни избори.
Само че това са изключителни събития. А през днешния ден живеем при забележителна политическа непоклатимост съгласно ръководещите. Пак съгласно тях стопанската система пораства, безработица съвсем няма, популацията забогатява. Строи се неуморно. Защо тогава Народното събрание е паднало до равнището си през 1997-а? Очевидно болшинството от българските жители споделя по този метод на политиците, че те към този момент не го съставляват и не им има вяра. Някои анализатори отиват още по-далече. Според тях атмосферата е взривоопасна и е нужна единствено една искра, с цел да се повтори обстановката от същата 1997-а, което пък значи, че парламентарната народна власт е компрометирана.
Всъщност този парламент ще влезе в историята с едно от най-безпардонните погазвания на логиката на законотворчеството. Независимо от клетвите на властимащите, че всичко се прави по допустимо най-прозрачния и либерален метод, законите се одобряват и трансформират без диспути, небрежно и на мрачно. В края на предходната година 20 основни норматива бяха променени с преходни и заключителни разпореждания с концепцията да не се допусне разискване и сериозна оценка на въздействието. Откровеният лобизъм на депутатите към този момент мина в цинизъм. И тъй като държавното управление се чуди на кой монополист или наедрял бизнес по-напред да угоди - само че без да носи отговорност, лобистките оферти се пробутват посредством групи или обособени народни представители.
Правната неначетеност, демонстрирана от законодателния орган, също способства за извънредно ниското доверие в него. В края на предходната година проф. Огнян Герджиков произнесе тежки думи за качеството на одобряваните закони. Присъдата пристигна от експерт по комерсиално право, който е бил ръководител на 39-ото Народно заседание, длъжностен министър председател и дълги години е преподавал в Софийския университет. Герджиков изиска основания по самодейност на предходния парламентарен началник Димитър Главчев Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание да бъде закрит, а видните адвокати, участващи в него, разпуснати, защото никой от депутатите не търси тяхната помощ и препоръки. И най-важното - тези адвокати не желаят имената им да се свързват със съмнителната продукция на настоящия парламент.
"От една година сме безработни, тъй че няма смисъл от съществуването на този съвет ", установи Герджиков. "Народното заседание няма потребност от нас, приема си такива нормативни актове, каквито желае и може. И тъй като потенциалът не е доста огромен, се одобряват от време на време странни текстове и даже недомислици ", разяснява той. По думите му очевидно тези депутати нямат потребност от квалифицирана помощ и е явно, че не професионализмът, а други неща са на респект.
На процедура Главчев възвърне експертната конструкция, защото законодателен съвет от видни адвокати, които наблюдават за качеството на законите, имаше и по времето на самия Герджиков като ръководител на 39-ото Народно заседание. Но когато ГЕРБ пристигна на власт, побърза да я закрие.
За близо двете години от съществуването си структурата е разискала промени и е дала мнения единствено за 2 законопроекта - Кодекса на труда и Административно-процесуалния кодекс. Благодарение на тях е отсрочено с шест месеца приемането на промените в Административно-процесуалния кодекс, защото се оказало, че има много недостатъци. Съветът е изготвил 45 страници с причини, с които депутатите в последна сметка са се съобразили. След което повече не са потърсили мнението на специалистите.
С други думи, законодателният развой в България бележи декаданс и е безусловно девалвиран. Защитават се не национални, а частни, корпоративни и партийни ползи. Старателно се заобикалят публичните разисквания, където да бъдат показани и съобразени всички гледни точки, преди законопроектът да поеме към комисии и пленарната зала. Но пък практиката да се промушват всякакви поправчици сред двете четения или в преходни и заключителни разпореждания доби нечуван подем.
На този декор напълно олекват приказките на Бойко Борисов, че държавната дотация за политическите партии би трябвало да се резервира, с цел да не бъдат подвластни от бизнеса и олигархичните ползи. В момента ситуацията е такова, че хем пари от държавния бюджет обилно текат към партиите и някои от тях си ги държат на влог, хем се прибират нерегламентирани приходи, с цел да се прокарват лобистки ремонти в нормативите.
Много са показателни думите на главния очевидец по делото за рушвет против екскмета на столичния регион "Младост " Десислава Иванчева и някогашната й заместничка Биляна Петрова - строителния бизнесмен Александър Ваклин, които изскочиха от прослушваните в съда специфични разследващи средства. "Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да променя закона през Народното събрание. За толкоз пари ще мине през Народното събрание - там тия тъпанари... "
Тези прихванати от СРС-тата изявления повдигат доста въпроси и навяват на някои констатации. Колко са годишните разноски за пазаруване на политическо въздействие или, другояче казано - за корумпиране на политици? И за какво нашата страна продължава да се слави като най-корумпираната? Политическата корупция сигурно играе значима роля за първата ни позиция по този индикатор. Разкритията в Държавната организация за българите в чужбина, където за "уреждане " на българско поданство са плащани над 5000 евро, явно са единствено един щрих.
Към всичко това би трябвало да прибавим и качеството на парламентарните диспути. Всичко е авансово ясно и от клишетата им да ти се доповръща. Да оставим настрани благосъстоянието от диалекти - липсва интригата на другите отзиви и причини. Използваната изразителност е лишена от наличие и въображение. За ораторско майсторство да не приказваме. Нивото е обикновено, битово-махленско.
Големият въпрос е може ли парламент, чийто рейтинг е на няколко % от безспорното дъно да продължава да гласоподава закони, да ратифицира съглашения и контракти, да взема решение ориста на цели сектори, да дефинира бъдещето на всеки един български жител, да сменя рамки на капиталови планове за милиарди когато и както пристигна, да основава цялостен безпорядък в правосъдната процедура поради лобистки ползи и поради липса на правна просветеност, да получава значително пари за съветници, само че да не желае препоръки от никого?
На процедура този парламент е завършил. След като го няма доверието на жителите, де факто няма парламент. Още повече че през тази година, когато имаме два сигурни вота, Народното събрание ще се употребява само за предизборна естрада и не би могло да има друга роля с изключение на тази на "гумен щемпел " на държавните решения. Политологът Калоян Методиев счита, че ръководството се държи единствено на личния си дебелоглав, както и на неналичието на действителна опция. Пак съгласно него министър председателят Бойко Борисов прави страната пленник на личното си политическо оцеляване, до момента в който се чуди дали ще му е преференциално отново да хвърли оставка, или да стиска властта със зъби и нокти.
По принцип Народното събрание у нас е с обичайно невисок рейтинг, само че с цел да падне под 10%, значи, че обстановката е спешна. През последните 30 години това се е случвало единствено един път. През февруари 1997-а, след банковите банкрути и хиперинфлацията, след митинги и погрома над постройката с надпис "Съединението прави силата ", рейтингът се срина на 7-8%, което дефинитивно делегитимира ръководството, а страната беше парализирана. Тогава Българска социалистическа партия върна мандата и отидохме на предварителни избори.
Само че това са изключителни събития. А през днешния ден живеем при забележителна политическа непоклатимост съгласно ръководещите. Пак съгласно тях стопанската система пораства, безработица съвсем няма, популацията забогатява. Строи се неуморно. Защо тогава Народното събрание е паднало до равнището си през 1997-а? Очевидно болшинството от българските жители споделя по този метод на политиците, че те към този момент не го съставляват и не им има вяра. Някои анализатори отиват още по-далече. Според тях атмосферата е взривоопасна и е нужна единствено една искра, с цел да се повтори обстановката от същата 1997-а, което пък значи, че парламентарната народна власт е компрометирана.
Всъщност този парламент ще влезе в историята с едно от най-безпардонните погазвания на логиката на законотворчеството. Независимо от клетвите на властимащите, че всичко се прави по допустимо най-прозрачния и либерален метод, законите се одобряват и трансформират без диспути, небрежно и на мрачно. В края на предходната година 20 основни норматива бяха променени с преходни и заключителни разпореждания с концепцията да не се допусне разискване и сериозна оценка на въздействието. Откровеният лобизъм на депутатите към този момент мина в цинизъм. И тъй като държавното управление се чуди на кой монополист или наедрял бизнес по-напред да угоди - само че без да носи отговорност, лобистките оферти се пробутват посредством групи или обособени народни представители.
Правната неначетеност, демонстрирана от законодателния орган, също способства за извънредно ниското доверие в него. В края на предходната година проф. Огнян Герджиков произнесе тежки думи за качеството на одобряваните закони. Присъдата пристигна от експерт по комерсиално право, който е бил ръководител на 39-ото Народно заседание, длъжностен министър председател и дълги години е преподавал в Софийския университет. Герджиков изиска основания по самодейност на предходния парламентарен началник Димитър Главчев Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание да бъде закрит, а видните адвокати, участващи в него, разпуснати, защото никой от депутатите не търси тяхната помощ и препоръки. И най-важното - тези адвокати не желаят имената им да се свързват със съмнителната продукция на настоящия парламент.
"От една година сме безработни, тъй че няма смисъл от съществуването на този съвет ", установи Герджиков. "Народното заседание няма потребност от нас, приема си такива нормативни актове, каквито желае и може. И тъй като потенциалът не е доста огромен, се одобряват от време на време странни текстове и даже недомислици ", разяснява той. По думите му очевидно тези депутати нямат потребност от квалифицирана помощ и е явно, че не професионализмът, а други неща са на респект.
На процедура Главчев възвърне експертната конструкция, защото законодателен съвет от видни адвокати, които наблюдават за качеството на законите, имаше и по времето на самия Герджиков като ръководител на 39-ото Народно заседание. Но когато ГЕРБ пристигна на власт, побърза да я закрие.
За близо двете години от съществуването си структурата е разискала промени и е дала мнения единствено за 2 законопроекта - Кодекса на труда и Административно-процесуалния кодекс. Благодарение на тях е отсрочено с шест месеца приемането на промените в Административно-процесуалния кодекс, защото се оказало, че има много недостатъци. Съветът е изготвил 45 страници с причини, с които депутатите в последна сметка са се съобразили. След което повече не са потърсили мнението на специалистите.
С други думи, законодателният развой в България бележи декаданс и е безусловно девалвиран. Защитават се не национални, а частни, корпоративни и партийни ползи. Старателно се заобикалят публичните разисквания, където да бъдат показани и съобразени всички гледни точки, преди законопроектът да поеме към комисии и пленарната зала. Но пък практиката да се промушват всякакви поправчици сред двете четения или в преходни и заключителни разпореждания доби нечуван подем.
На този декор напълно олекват приказките на Бойко Борисов, че държавната дотация за политическите партии би трябвало да се резервира, с цел да не бъдат подвластни от бизнеса и олигархичните ползи. В момента ситуацията е такова, че хем пари от държавния бюджет обилно текат към партиите и някои от тях си ги държат на влог, хем се прибират нерегламентирани приходи, с цел да се прокарват лобистки ремонти в нормативите.
Много са показателни думите на главния очевидец по делото за рушвет против екскмета на столичния регион "Младост " Десислава Иванчева и някогашната й заместничка Биляна Петрова - строителния бизнесмен Александър Ваклин, които изскочиха от прослушваните в съда специфични разследващи средства. "Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет или да променя закона през Народното събрание. За толкоз пари ще мине през Народното събрание - там тия тъпанари... "
Тези прихванати от СРС-тата изявления повдигат доста въпроси и навяват на някои констатации. Колко са годишните разноски за пазаруване на политическо въздействие или, другояче казано - за корумпиране на политици? И за какво нашата страна продължава да се слави като най-корумпираната? Политическата корупция сигурно играе значима роля за първата ни позиция по този индикатор. Разкритията в Държавната организация за българите в чужбина, където за "уреждане " на българско поданство са плащани над 5000 евро, явно са единствено един щрих.
Към всичко това би трябвало да прибавим и качеството на парламентарните диспути. Всичко е авансово ясно и от клишетата им да ти се доповръща. Да оставим настрани благосъстоянието от диалекти - липсва интригата на другите отзиви и причини. Използваната изразителност е лишена от наличие и въображение. За ораторско майсторство да не приказваме. Нивото е обикновено, битово-махленско.
Големият въпрос е може ли парламент, чийто рейтинг е на няколко % от безспорното дъно да продължава да гласоподава закони, да ратифицира съглашения и контракти, да взема решение ориста на цели сектори, да дефинира бъдещето на всеки един български жител, да сменя рамки на капиталови планове за милиарди когато и както пристигна, да основава цялостен безпорядък в правосъдната процедура поради лобистки ползи и поради липса на правна просветеност, да получава значително пари за съветници, само че да не желае препоръки от никого?
На процедура този парламент е завършил. След като го няма доверието на жителите, де факто няма парламент. Още повече че през тази година, когато имаме два сигурни вота, Народното събрание ще се употребява само за предизборна естрада и не би могло да има друга роля с изключение на тази на "гумен щемпел " на държавните решения. Политологът Калоян Методиев счита, че ръководството се държи единствено на личния си дебелоглав, както и на неналичието на действителна опция. Пак съгласно него министър председателят Бойко Борисов прави страната пленник на личното си политическо оцеляване, до момента в който се чуди дали ще му е преференциално отново да хвърли оставка, или да стиска властта със зъби и нокти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ