Парламентът поиска от правителството план за развитие на медийната среда
Народното заседание разпореди на Министерския съвет до 31 март 2020 година да предложи на Народното събрание проект за развиване на медийната среда в България, който да съдържа и модел за финансиране на публичните медии, гарантиращ финансовата и публицистичната им самостоятелност. Решението беше взето единомислещо със 120 гласа " за " след разисквания по питането на Антон Кутев от левицата към министъра на културата Боил Банов по отношение на политиките за гарантиране на свободата на словото в България, съобщи Българска телеграфна агенция.
В дебата преди решението министърът на културата Боил Банов разгласи, че " държавното управление интензивно се пробва да даде условия и изясненост за развиване на публичните медии, които са ключът към плурализма " и поддържа изказванието си с решението на премиера печатът да се популяризира и от " Български пощи " от началото на идната година, както и решението на Народното събрание от през вчерашния ден до 31 март държавното управление да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и малкия екран за привеждането му в сходство със Закона за обществените финанси и разпоредбите на държавните помощи.
Колкото до частните медии, съгласно Банов " всевъзможни спомагателни регулации са отвън подтекста на демократичните процеси на развиването на страната. "
Тома Биков от ГЕРБ означи, че казусът не е единствено български, и уточни трансформацията на медиите в международен мащаб. Всяка частна медия преди всичко цели да завоюва пари и оттова нататък да отбрани и своите ползи. Така ние ставаме очевидци на един плурализм, който обаче не се реализира в една медия, която дава всички гледни точки, а се реализира през разнообразни медии, които внушават своята позиция, разяснява той. Плурализмът съществува обаче в публичните медии, там, където страната взе участие, където обществото със своите пари взе участие, счита Биков. Затова съгласно него най-важното е да се запазят публичните медии.
Според Йордан Цонев от Движение за права и свободи първото изискване да има независимост на словото е да има колкото се може по-малко регулация, второ - да има бистрота: " who is who ", да е ясно финансирането и какви са зависимостите от него и също така да се знае по какъв начин се ръководят публичните медии. Той напомни, че Народното събрание към този момент е приел закон за осветляване на собствеността на медиите и закон за офшорните компании, в който има възбрана да имат медии. По отношение на частните медии отвън тези регулации, всяка друга регулация е с единия крайник регулация, с другия - ограничение на свободата, уточни той. " Основният проблем съгласно мен е, че България не заслужава 111-то място, което изискуем на Сорос организациите и на подопечната им " Репортери без граници ", разяснява Цонев. Той счита, че тематиката за монопола в разпространяването и изобщо притежанието на медии " си е чиста дъвка ".
Обществената функционалност на частните медии би трябвало да бъде подтиквана, в това число финансово, с всички правила, които изброихте, и бистрота, разяснява в отговор Антон Кутев от " Българска социалистическа партия за България ".
Според Юлиан Ангелов от " Обединени патриоти " " България несъмнено е номер едно по всички ранглисти по независимост на словото, тъй като всеки може да каже каквото си желае, всеки може да направи медия каквато си желае. " Проблемът е обективността на медиите, дали извършват поръчки или не, уточни той. По думите му не е загадка, че немалка част от такива интернационалните организации, които вършат ранглисти, са финансирани от кръгове, които поддържат избрани идеологии. Според него тематиката би трябвало да бъде по какъв начин да се спрат подправените вести и трендове за налагане на такива идеологии.
Крум Зарков от левицата го репликира, че свободата на словото не е всеки да каже каквото си желае, а да се основат условия експертите да отразяват обективната истина. Според него единственият метод да се преборят подправените вести е с престижа на изданията и на публицистите.
Независимият народен представител от " Атака " Павел Шопов пък обърна внимание на настоящ случай с депутат, задал неудобен въпрос на кореспондентка. Всички гледахте на телефона си този случай и доста се подхилквахте, обърна се той към сътрудниците си в залата. Шопов обаче означи, че вместо да се потърси отговорност на този народен представител, управлението на Народно събрание лишава акредитацията на тази кореспондентка и телевизия " Алфа " е лишена от правото си да отразява протичащото се в Народното събрание.
В дебата преди решението министърът на културата Боил Банов разгласи, че " държавното управление интензивно се пробва да даде условия и изясненост за развиване на публичните медии, които са ключът към плурализма " и поддържа изказванието си с решението на премиера печатът да се популяризира и от " Български пощи " от началото на идната година, както и решението на Народното събрание от през вчерашния ден до 31 март държавното управление да внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и малкия екран за привеждането му в сходство със Закона за обществените финанси и разпоредбите на държавните помощи.
Колкото до частните медии, съгласно Банов " всевъзможни спомагателни регулации са отвън подтекста на демократичните процеси на развиването на страната. "
Тома Биков от ГЕРБ означи, че казусът не е единствено български, и уточни трансформацията на медиите в международен мащаб. Всяка частна медия преди всичко цели да завоюва пари и оттова нататък да отбрани и своите ползи. Така ние ставаме очевидци на един плурализм, който обаче не се реализира в една медия, която дава всички гледни точки, а се реализира през разнообразни медии, които внушават своята позиция, разяснява той. Плурализмът съществува обаче в публичните медии, там, където страната взе участие, където обществото със своите пари взе участие, счита Биков. Затова съгласно него най-важното е да се запазят публичните медии.
Според Йордан Цонев от Движение за права и свободи първото изискване да има независимост на словото е да има колкото се може по-малко регулация, второ - да има бистрота: " who is who ", да е ясно финансирането и какви са зависимостите от него и също така да се знае по какъв начин се ръководят публичните медии. Той напомни, че Народното събрание към този момент е приел закон за осветляване на собствеността на медиите и закон за офшорните компании, в който има възбрана да имат медии. По отношение на частните медии отвън тези регулации, всяка друга регулация е с единия крайник регулация, с другия - ограничение на свободата, уточни той. " Основният проблем съгласно мен е, че България не заслужава 111-то място, което изискуем на Сорос организациите и на подопечната им " Репортери без граници ", разяснява Цонев. Той счита, че тематиката за монопола в разпространяването и изобщо притежанието на медии " си е чиста дъвка ".
Обществената функционалност на частните медии би трябвало да бъде подтиквана, в това число финансово, с всички правила, които изброихте, и бистрота, разяснява в отговор Антон Кутев от " Българска социалистическа партия за България ".
Според Юлиан Ангелов от " Обединени патриоти " " България несъмнено е номер едно по всички ранглисти по независимост на словото, тъй като всеки може да каже каквото си желае, всеки може да направи медия каквато си желае. " Проблемът е обективността на медиите, дали извършват поръчки или не, уточни той. По думите му не е загадка, че немалка част от такива интернационалните организации, които вършат ранглисти, са финансирани от кръгове, които поддържат избрани идеологии. Според него тематиката би трябвало да бъде по какъв начин да се спрат подправените вести и трендове за налагане на такива идеологии.
Крум Зарков от левицата го репликира, че свободата на словото не е всеки да каже каквото си желае, а да се основат условия експертите да отразяват обективната истина. Според него единственият метод да се преборят подправените вести е с престижа на изданията и на публицистите.
Независимият народен представител от " Атака " Павел Шопов пък обърна внимание на настоящ случай с депутат, задал неудобен въпрос на кореспондентка. Всички гледахте на телефона си този случай и доста се подхилквахте, обърна се той към сътрудниците си в залата. Шопов обаче означи, че вместо да се потърси отговорност на този народен представител, управлението на Народно събрание лишава акредитацията на тази кореспондентка и телевизия " Алфа " е лишена от правото си да отразява протичащото се в Народното събрание.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ