Върховният съд сбърка за гражданската конфискация
Народното събрание реагира съответно
Общото заседание на гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) одобри преди към месец тълкувателно решение №4/2016, с което бе постановено, че в случай че наказателното произвеждане, въз основа на което е формирано дело за гражданска конфискация бъде прекъснато, страната губи правото си на иск за лишаване на нелегално имущество и съответното дело би трябвало да бъде прекъснато.
Това бе мотив на 19 декември м.г. Народното събрание да одобри трета корекция в Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество /ЗПКОНПИ/. А следва и четвърта.
Тълкувателното решение се отнася за втория и към този момент анулиран закон за гражданска конфискация, наименуван Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество /ЗОПДНПИ/, по който се водят и ще се водят с години напред стотици каузи пред цивилен съдилища за лишаване на имущество с противозаконен генезис за стотици милиони левове. Този закон бе признат още през 2012 година и значителната част от него е пренесена с минимални корекции в настоящия от януари 2018 година ЗПКОНПИ, по който работи новата Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество /КПКОНПИ/. По нейни данни към 20 от делата за лишаване на имущества за над 20 млн.лв. подлежат на преустановяване по силата на наложителното тълкувателно решение.
Моментът е съдбоносен.
Сформираното за приемане на решението болшинство от висши съдии сбърка. Неговото решение не е нито съгласно буквата, нито според духа на признатия през 2012 година закон. Внимателният прочит на претекстовете на решението, както и на самия закон, аргументира тази теза. Аргументите са най-малко пет.
Първо, концепцията на гражданската конфискация по настоящия и анулирания закон планува отнемането да се реализира с решение на цивилен съд при съществуване на две предпоставки – наказателно правна и икономическа.
Коя е наказателно-правната? За да стартира инспекция на имуществото на несъмнено лице, при КПКОНПИ би трябвало дойде известие за съществуване на 5 обстоятелството, които сочат закононарушение или административно нарушаване. Най-важният от тези обстоятелства е съобщение от прокурор, че лицето е привлечено като обвинен за едно от закононарушенията, посочени в чл.22 от анулирания и в чл.108 от настоящия закон. Връзката с наказателния развой е дотук. Достатъчно е лицето да е привлечено като обвинен единствено все още на формиране на предварителната инспекция на имуществото. Това, че след това дознанието е завършило без обвиняване или даже по формираното наказателно дело има оправдателна присъда, не е спънка инспекцията на имуществото да продължи и да прерасне в произвеждане за конфискация, в границите на което да се внесе иск за лишаване в съда. Това е по този начин, тъй като уведомлението от прокурора е фиктивен мотив за започване на процедурата.
Икономическата причина се състои в определяне на доста противоречие сред имуществото и законните приходи на лицето, привлечено като обвинен. То е налице, в случай че в инспекцията се откри, че имуществото на лицето и членовете на фамилията му по пазарна стойност, добито за 10 години надвишава със 150 000 лева или повече законните им приходи (от които се изваждат издръжката на фамилията, платените налози и изключителни разходи). При определяне на този факт КПКОНПИ може да образува произвеждане и да сезира съда с претенции за поръчителство и лишаване. Така всички жилища, офиси, коли, участия в търговски сдружения, банкови сметки и други активи, принадлежащи на обвинен за закононарушение и околните му могат да бъдат отнети, в случай че тяхната стойност надвишава със 150 000 лева законните приходи им приходи за 10- годишен интервал.
Второ, чл.2 от ЗОПДНПИ акцентира, че производството за конфискация се организира, без значение от това по какъв начин се е развила наказателната причина. Тази норма „ отвързва “ гражданската конфискация от резултата от наказателното гонене, послужило като мотив за започването й. Това значи, че конфискация може да се реализира даже при оправдателна присъда, както сочи и Конституционният съд в решение от октомври 2012 година Според тълкувателното решение на Върховен касационен съд думата „ без значение “ в чл.2 следва да се пояснява като редом протичане на наказателното гонене и производството за конфискация. Ако беше по този начин, законът трябваше да задължава прокурора, изпратил уведомлението – мотив за инспекция от време на време да осведоми КПКОНПИ за развиването на наказателното гонене, изключително за неговото преустановяване или оправдателна присъда. Никъде обаче и в анулирания, и в настоящия закон, законодателят не е вменил такива отговорности на прокурора.
Трето, в решението си октомври 2012 година Конституционният съд сочи, че гражданската конфискация може да се реализира даже при оправдателна присъда. Известен е правилото, че откакто законът позволява по-голямото, значи позволява и по-малкото. Влязлата в действие оправдателна присъда има за последица, че против оправданото лице за същото закононарушение следствие не може да бъде провеждано. Прекратяването на наказателното гонене пък има единствено процедурен резултат. То не е спънка при нови доказателства преследването да бъде обновено.
Четвърто, подценено е историческото пояснение на закона. Първият закон за конфискация – законът „ Петканов “ (2005г.), бе във връзка с имущество, добито от незаконна активност. Той поставяше като изискване за внасяне на иск в съда влезнала в действие неоправдателна присъда по дознанието, далоповод за предварителна инспекция. Вторият и третият закон се водят против нелегално имуществото. Тук неоправдателна присъда не се изисква. Сърцевината на конфискацията тук е съществуване на доста противоречие сред имущество и приходи.
Пето, европейската инструкция 2014/42 Е от 3 март 2014г. не е аргумент, че прекратяването на наказателното дело е спънка за гражданска конфискация. Освен наказателната конфискация, директивата позволява „ разширена конфискация “, която е аналог на българския модел.
Макар, че съм уверен последовател на гражданската конфискация без неоправдателна присъда, аз въпреки всичко почитам мнението на подкрепилите решението 35 висши магистрати. Не споделям истеричните възгласи, че Общото заседание си е разрешило да дописва закона. Тези хора са работили съгласно професионалните си убеждения и ние им изискуем същото почитание, както на останалите 11 съдии, подписали решението с изключително мнение. В демократичния режим няма нищо неестествено другите управляващи да са на разнообразни отзиви по избран въпрос.
Парламентът реагира съответно. От такава обстановка се излиза със законодателен акт. Тъй като вторият закон, по който е постановено тълкувателното решение, е към този момент анулиран, то двата разновидността са тълкувателен закон или отпратка към настоящия. Приетото изменение в настоящия закон, съгласно което висящи производства по втория закон се довършват по реда на новия, трети закон наподобява по-удачният от двата. Защото главните постановки за конфискация във втория и третия закон съответстват, а в настоящия закон независимостта на производството за конфискация от наказателното гонене е уредена по-стабилно.
Друг е въпросът, че бързото писане на закони на коляно довежда до пропуски.
Общото заседание на гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) одобри преди към месец тълкувателно решение №4/2016, с което бе постановено, че в случай че наказателното произвеждане, въз основа на което е формирано дело за гражданска конфискация бъде прекъснато, страната губи правото си на иск за лишаване на нелегално имущество и съответното дело би трябвало да бъде прекъснато.
Това бе мотив на 19 декември м.г. Народното събрание да одобри трета корекция в Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество /ЗПКОНПИ/. А следва и четвърта.
Тълкувателното решение се отнася за втория и към този момент анулиран закон за гражданска конфискация, наименуван Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество /ЗОПДНПИ/, по който се водят и ще се водят с години напред стотици каузи пред цивилен съдилища за лишаване на имущество с противозаконен генезис за стотици милиони левове. Този закон бе признат още през 2012 година и значителната част от него е пренесена с минимални корекции в настоящия от януари 2018 година ЗПКОНПИ, по който работи новата Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество /КПКОНПИ/. По нейни данни към 20 от делата за лишаване на имущества за над 20 млн.лв. подлежат на преустановяване по силата на наложителното тълкувателно решение.
Моментът е съдбоносен.
Сформираното за приемане на решението болшинство от висши съдии сбърка. Неговото решение не е нито съгласно буквата, нито според духа на признатия през 2012 година закон. Внимателният прочит на претекстовете на решението, както и на самия закон, аргументира тази теза. Аргументите са най-малко пет.
Първо, концепцията на гражданската конфискация по настоящия и анулирания закон планува отнемането да се реализира с решение на цивилен съд при съществуване на две предпоставки – наказателно правна и икономическа.
Коя е наказателно-правната? За да стартира инспекция на имуществото на несъмнено лице, при КПКОНПИ би трябвало дойде известие за съществуване на 5 обстоятелството, които сочат закононарушение или административно нарушаване. Най-важният от тези обстоятелства е съобщение от прокурор, че лицето е привлечено като обвинен за едно от закононарушенията, посочени в чл.22 от анулирания и в чл.108 от настоящия закон. Връзката с наказателния развой е дотук. Достатъчно е лицето да е привлечено като обвинен единствено все още на формиране на предварителната инспекция на имуществото. Това, че след това дознанието е завършило без обвиняване или даже по формираното наказателно дело има оправдателна присъда, не е спънка инспекцията на имуществото да продължи и да прерасне в произвеждане за конфискация, в границите на което да се внесе иск за лишаване в съда. Това е по този начин, тъй като уведомлението от прокурора е фиктивен мотив за започване на процедурата.
Икономическата причина се състои в определяне на доста противоречие сред имуществото и законните приходи на лицето, привлечено като обвинен. То е налице, в случай че в инспекцията се откри, че имуществото на лицето и членовете на фамилията му по пазарна стойност, добито за 10 години надвишава със 150 000 лева или повече законните им приходи (от които се изваждат издръжката на фамилията, платените налози и изключителни разходи). При определяне на този факт КПКОНПИ може да образува произвеждане и да сезира съда с претенции за поръчителство и лишаване. Така всички жилища, офиси, коли, участия в търговски сдружения, банкови сметки и други активи, принадлежащи на обвинен за закононарушение и околните му могат да бъдат отнети, в случай че тяхната стойност надвишава със 150 000 лева законните приходи им приходи за 10- годишен интервал.
Второ, чл.2 от ЗОПДНПИ акцентира, че производството за конфискация се организира, без значение от това по какъв начин се е развила наказателната причина. Тази норма „ отвързва “ гражданската конфискация от резултата от наказателното гонене, послужило като мотив за започването й. Това значи, че конфискация може да се реализира даже при оправдателна присъда, както сочи и Конституционният съд в решение от октомври 2012 година Според тълкувателното решение на Върховен касационен съд думата „ без значение “ в чл.2 следва да се пояснява като редом протичане на наказателното гонене и производството за конфискация. Ако беше по този начин, законът трябваше да задължава прокурора, изпратил уведомлението – мотив за инспекция от време на време да осведоми КПКОНПИ за развиването на наказателното гонене, изключително за неговото преустановяване или оправдателна присъда. Никъде обаче и в анулирания, и в настоящия закон, законодателят не е вменил такива отговорности на прокурора.
Трето, в решението си октомври 2012 година Конституционният съд сочи, че гражданската конфискация може да се реализира даже при оправдателна присъда. Известен е правилото, че откакто законът позволява по-голямото, значи позволява и по-малкото. Влязлата в действие оправдателна присъда има за последица, че против оправданото лице за същото закононарушение следствие не може да бъде провеждано. Прекратяването на наказателното гонене пък има единствено процедурен резултат. То не е спънка при нови доказателства преследването да бъде обновено.
Четвърто, подценено е историческото пояснение на закона. Първият закон за конфискация – законът „ Петканов “ (2005г.), бе във връзка с имущество, добито от незаконна активност. Той поставяше като изискване за внасяне на иск в съда влезнала в действие неоправдателна присъда по дознанието, далоповод за предварителна инспекция. Вторият и третият закон се водят против нелегално имуществото. Тук неоправдателна присъда не се изисква. Сърцевината на конфискацията тук е съществуване на доста противоречие сред имущество и приходи.
Пето, европейската инструкция 2014/42 Е от 3 март 2014г. не е аргумент, че прекратяването на наказателното дело е спънка за гражданска конфискация. Освен наказателната конфискация, директивата позволява „ разширена конфискация “, която е аналог на българския модел.
Макар, че съм уверен последовател на гражданската конфискация без неоправдателна присъда, аз въпреки всичко почитам мнението на подкрепилите решението 35 висши магистрати. Не споделям истеричните възгласи, че Общото заседание си е разрешило да дописва закона. Тези хора са работили съгласно професионалните си убеждения и ние им изискуем същото почитание, както на останалите 11 съдии, подписали решението с изключително мнение. В демократичния режим няма нищо неестествено другите управляващи да са на разнообразни отзиви по избран въпрос.
Парламентът реагира съответно. От такава обстановка се излиза със законодателен акт. Тъй като вторият закон, по който е постановено тълкувателното решение, е към този момент анулиран, то двата разновидността са тълкувателен закон или отпратка към настоящия. Приетото изменение в настоящия закон, съгласно което висящи производства по втория закон се довършват по реда на новия, трети закон наподобява по-удачният от двата. Защото главните постановки за конфискация във втория и третия закон съответстват, а в настоящия закон независимостта на производството за конфискация от наказателното гонене е уредена по-стабилно.
Друг е въпросът, че бързото писане на закони на коляно довежда до пропуски.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ