Залъгваме обществото, че в армията ни всичко е наред
Народното събрание разиска Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2016 година По този мотив пред Оtbrana.com приказва бригаден военачалник от запаса Кольо Милев, депутат от ПГ „ Българска социалистическа партия за България ", член на Комисията по защита.
- Г-н военачалник, за какво не подкрепяте импортирания от държавното управление на Бойко Борисов Доклад за положението на защитата и Въоръжените сили за предходната година?
- Самият факт, че в границите на три месеца се одобряват два разновидността на отчета е объркващ и би трябвало съществено да ни обезпокои като народни представители. Смущаващо е като факт, тъй като в основата на създаването на двата отчета стоят едни и същи екипи от дирекциите на МО, Щаба на защитата и командванията и щабовете на типовете въоръжени сили. Промяната е главно в политическия кабинет. И по тази причина двата отчета не се разграничават значително по наличие. Различават се по изводите, което приказва за политически напън при правенето на отчетите. На базата на едни и същи изходни данни, а те не могат да бъдат изменени, се вършат значително разнообразни заключения за положението на защитата и въоръжените сили. Това приказва за дирижирано правене на втория отчет, за скриване на истината от обществото и взимане на по-удобни за кабинета решения в региона на защитата и във връзка с въоръжените сили.
- Съгласни ли сте с оценките в отчета?
- Забележете, че отчетът е за положението на защитата и въоръжените сили. Но оценка на положението на защитата, като извод - липсва и отново вниманието е ориентирано към въоръжените сили, тъй като е по-удобно. Целият първи раздел е отдаден на отбранителната политика, потвърждава се какъв брой е гъвкава и съобразена с действителностите, само че няма извод до какво е довела страната в региона на защитата тази политика. Отбраната е комплицирано разбиране и включва освен приказки за политика, нормативни документи, само че и действителни неща като въоръжени сили, система за ръководство, запаси, подготовка на страната за защита, подготовка на популацията. Но за тези неща няма нито оценка, нито естествени заключения, с изключение на тези за въоръжените сили. На всички е известно, че има военновременен проект, само че нямаме визия по какъв начин се извършва.
- Какво имате поради?
- Предишното постоянно държавно управление признава, че военновременните ресурси не се попълнят постоянно, даже не изпълняваме директивите на Европейски Съюз, а излиза, че това е нещо обикновено и не трябва да ни смущава. Запасите за военно време, които би трябвало да са по-големи, откогато сме членове на НАТО от тези при Варшавския контракт, не се попълнят и опресняват постоянно. Боеприпаси не са купувани от 30 години и повече и не доближават за действителното въоръжение, което има в БА. Но и това не е смущаващо и се премълчава. Няма оценка на положението на инфраструктурата на страната за потребностите на защитата, нито за подготовката на популацията за защита. Тогава защо приказваме и какъв отчет одобряваме?
- В отчета на служебното държавно управление бе посочено, че Въоръжените сили извършват отчасти своите отговорности. Вие по какъв начин коментирате тази оценка?
- Точно тази оценка беше главния претекст за създаването на втория отчет. Знаем, че още в отчета за 2015 година е записан тревожният извод, че въоръжените сили, включително Българската войска, единствено отчасти извършват предоставените им от Конституцията задания. Служебното държавно управление с цялостно право съобщи, че Въоръжените сили не са в положение цялостно да извършват дилемите Третото държавно управление на ГЕРБ, обаче, с присъединяване на Обединените патриоти към този момент декларира, че Въоръжените сили могат изцяло да изпълнят предоставените им задания. Браво, почтено за наслада на обществото, че е предпазено от надвисналата заплаха над целия християнски свят, тъй като пазиме и външните граници на Европейски Съюз. Но данните са същите за некомплекта на формированията, за дефицита на средства за бойна подготовка, за неприятното положение на въоръжението и техниката, за потребността от подготовка на запаса. За нас, като някогашни военни, е необичайно по какъв начин се вършат такива оптимистични заключения, с изключение на, в случай че задачата не е утешение на публичното мнение и усилване на доверието му към ръководещите.
- С какви обстоятелства бихте аргументирали тези заключения?
- Има задоволително обстоятелства и те се виждат от обществото. 25 % некомплект общо за армията, е повече от обезпокоителен. Още в царско време 25 % - изгубилите боеспособност елементи са се считали за небоеспособни и са били извеждани за попълване. Загубите на Българската войска през цялата Първа международна война са към 22% и тя напуща фронта. Убитите са към 9-10%, а те са безвъзвратни загуби. По времето на социализма при 20-40 % загуби формированията се считаха за отчасти боеспособни. Днес при липса в списъчния състав от 25%, а за някои формирования и до 50% се прави изводът, че те могат изцяло да си извършват дилемите?! Значи, че един екипаж на танк от 3 души, когато го няма механик-водачът е боеспособен и ще тръгне в пердах. Или го няма командирът или мерачът. И това е изцяло боеспособна войска? Както се твърди в отчета. Как се води подготовката в ротата, на която половината персонален състав и командири ги няма. Вероятно се мисли, че всички са рамбовци и сами покачват подготовката си по време на наряд и обезщетения след наряда.
- Кои са аргументите за този некомплект?
- Причините са ясни: ниско възнаграждение, ниска мотивация за кадрово развиване, невисок статус в обществото. Военната специалност не е към този момент сигурна и хората напущат и ще не престават да напущат. И никакви оптимистични заключения няма да трансформират нещата. А оптимистичните заключения дават право на ръководещите да не покачват заплащането на военните и да отклоняват средствата към други групи от обществото. Да погледнем въоръжението и техниката на армията, което не е сменяно от 30-40 години. Боеприпасите не са опреснявани и стават рискови за прилагане. Залъгваме обществото, че закупуването на нови самолети, кораби или бронирани машини е придобиване на нови качества. Нищо сходно! Това е придобиване на нова техника, за която би трябвало да се приготвят хора, които да я ръководят, да се основат условия за ремонт и поддръжка и чак тогава можем да кажем, че сме придобили нови качества. И още нещо, залъгваме обществото с задачите, за които ще придобиваме ново въоръжение. В основата слагаме ли дилемите по Air Policing, патрулирането в крайбрежните води или присъединяване в задачи. Въоръжените сили, обаче са обединен комплект сили, който извършва взаимни интервенции и дейности. Точно за това всяко нещо, което се купува би трябвало да обезпечава трите типа въоръжени сили. Новият аероплан при рецесия би трябвало да завоюва въздушно предимство и да поддържа дейностите на сухопътната формация и отбраната на обектите на територията на страната. Корабите не се купуват да охраняват несъществуващи съоръжения и платформи в морето, а за защита на териториалните води и поддръжка на дейностите на сухопътните войски. Вертолетите се купуват за стоварване на десанти, подвоз на товари и други дейности в поддръжка на сухопъните войски. Нищо не се купува единствено за една задача! Сухопътни войски се построяват да обезпечават и дейностите на другите два типа въоръжените сили. Това е известно, само че сякаш не и на тези, които вземат решения.
- Какво мислите за положението на запаса?
- Тук бих дал една обща оценка, че липсва подготовка на популацията за защита. Малко са претендентите да се готвят като резервисти. Ние нямаме аварийни сили за армията. Това е резултатът от досегашната политика. Нито войска, нито запас за увеличаване. А силата на Българската войска постоянно е била в запаса. Тогава за каква цялостна подготвеност приказваме? На какво се надяваме!
- Какво оферирате?
- Трябва да сме наясно, че с изводите в отчета залъгваме обществото, че всичко е наред. Нуждаем се от нов Стратегически обзор на защитата, само че не направен единствено от ръководещите, а с присъединяване на учените и неправителствените организации от региона на защитата и сигурността, въз основата, на който да променим нещата. Нуждаем се от работещи, немногословни нормативни документи в региона на защитата.
***
Народният представител ген. Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 година във варненското село Рудник. През 1976 година приключва Висшето национално военно учебно заведение във Велико Търново със компетентност „ Подемно-транспортни, пътно-строителни и специфични машини " - инженерни войски, а през 1983 година и Военната академия в София. До 1996 година е пълководец на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 година приключва Генералщабен факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 година е основен координатор на поделенията от Българската войска, участващи в оправянето с наводненията по река Дунав. Командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада е от 2002 до 2008. От 1 юли 2009 година до 3 май 2010 година е пълководец на 61-ва Стрямска механизирана бригада. В интервала 8 ноември 2011 - 30 октомври 2015 е кмет на Сливен.
В 44-ото Народно заседание е член на комисиите по защита и наблюдаване на приходните организации и битка със сивата стопанска система и контрабандата, както и на групите за другарство на България с Русия и Съединени американски щати. Като член на СОСЗР бе пратеник на Деветия конгрес на Съюза.
- Г-н военачалник, за какво не подкрепяте импортирания от държавното управление на Бойко Борисов Доклад за положението на защитата и Въоръжените сили за предходната година?
- Самият факт, че в границите на три месеца се одобряват два разновидността на отчета е объркващ и би трябвало съществено да ни обезпокои като народни представители. Смущаващо е като факт, тъй като в основата на създаването на двата отчета стоят едни и същи екипи от дирекциите на МО, Щаба на защитата и командванията и щабовете на типовете въоръжени сили. Промяната е главно в политическия кабинет. И по тази причина двата отчета не се разграничават значително по наличие. Различават се по изводите, което приказва за политически напън при правенето на отчетите. На базата на едни и същи изходни данни, а те не могат да бъдат изменени, се вършат значително разнообразни заключения за положението на защитата и въоръжените сили. Това приказва за дирижирано правене на втория отчет, за скриване на истината от обществото и взимане на по-удобни за кабинета решения в региона на защитата и във връзка с въоръжените сили.
- Съгласни ли сте с оценките в отчета?
- Забележете, че отчетът е за положението на защитата и въоръжените сили. Но оценка на положението на защитата, като извод - липсва и отново вниманието е ориентирано към въоръжените сили, тъй като е по-удобно. Целият първи раздел е отдаден на отбранителната политика, потвърждава се какъв брой е гъвкава и съобразена с действителностите, само че няма извод до какво е довела страната в региона на защитата тази политика. Отбраната е комплицирано разбиране и включва освен приказки за политика, нормативни документи, само че и действителни неща като въоръжени сили, система за ръководство, запаси, подготовка на страната за защита, подготовка на популацията. Но за тези неща няма нито оценка, нито естествени заключения, с изключение на тези за въоръжените сили. На всички е известно, че има военновременен проект, само че нямаме визия по какъв начин се извършва.
- Какво имате поради?
- Предишното постоянно държавно управление признава, че военновременните ресурси не се попълнят постоянно, даже не изпълняваме директивите на Европейски Съюз, а излиза, че това е нещо обикновено и не трябва да ни смущава. Запасите за военно време, които би трябвало да са по-големи, откогато сме членове на НАТО от тези при Варшавския контракт, не се попълнят и опресняват постоянно. Боеприпаси не са купувани от 30 години и повече и не доближават за действителното въоръжение, което има в БА. Но и това не е смущаващо и се премълчава. Няма оценка на положението на инфраструктурата на страната за потребностите на защитата, нито за подготовката на популацията за защита. Тогава защо приказваме и какъв отчет одобряваме?
- В отчета на служебното държавно управление бе посочено, че Въоръжените сили извършват отчасти своите отговорности. Вие по какъв начин коментирате тази оценка?
- Точно тази оценка беше главния претекст за създаването на втория отчет. Знаем, че още в отчета за 2015 година е записан тревожният извод, че въоръжените сили, включително Българската войска, единствено отчасти извършват предоставените им от Конституцията задания. Служебното държавно управление с цялостно право съобщи, че Въоръжените сили не са в положение цялостно да извършват дилемите Третото държавно управление на ГЕРБ, обаче, с присъединяване на Обединените патриоти към този момент декларира, че Въоръжените сили могат изцяло да изпълнят предоставените им задания. Браво, почтено за наслада на обществото, че е предпазено от надвисналата заплаха над целия християнски свят, тъй като пазиме и външните граници на Европейски Съюз. Но данните са същите за некомплекта на формированията, за дефицита на средства за бойна подготовка, за неприятното положение на въоръжението и техниката, за потребността от подготовка на запаса. За нас, като някогашни военни, е необичайно по какъв начин се вършат такива оптимистични заключения, с изключение на, в случай че задачата не е утешение на публичното мнение и усилване на доверието му към ръководещите.
- С какви обстоятелства бихте аргументирали тези заключения?
- Има задоволително обстоятелства и те се виждат от обществото. 25 % некомплект общо за армията, е повече от обезпокоителен. Още в царско време 25 % - изгубилите боеспособност елементи са се считали за небоеспособни и са били извеждани за попълване. Загубите на Българската войска през цялата Първа международна война са към 22% и тя напуща фронта. Убитите са към 9-10%, а те са безвъзвратни загуби. По времето на социализма при 20-40 % загуби формированията се считаха за отчасти боеспособни. Днес при липса в списъчния състав от 25%, а за някои формирования и до 50% се прави изводът, че те могат изцяло да си извършват дилемите?! Значи, че един екипаж на танк от 3 души, когато го няма механик-водачът е боеспособен и ще тръгне в пердах. Или го няма командирът или мерачът. И това е изцяло боеспособна войска? Както се твърди в отчета. Как се води подготовката в ротата, на която половината персонален състав и командири ги няма. Вероятно се мисли, че всички са рамбовци и сами покачват подготовката си по време на наряд и обезщетения след наряда.
- Кои са аргументите за този некомплект?
- Причините са ясни: ниско възнаграждение, ниска мотивация за кадрово развиване, невисок статус в обществото. Военната специалност не е към този момент сигурна и хората напущат и ще не престават да напущат. И никакви оптимистични заключения няма да трансформират нещата. А оптимистичните заключения дават право на ръководещите да не покачват заплащането на военните и да отклоняват средствата към други групи от обществото. Да погледнем въоръжението и техниката на армията, което не е сменяно от 30-40 години. Боеприпасите не са опреснявани и стават рискови за прилагане. Залъгваме обществото, че закупуването на нови самолети, кораби или бронирани машини е придобиване на нови качества. Нищо сходно! Това е придобиване на нова техника, за която би трябвало да се приготвят хора, които да я ръководят, да се основат условия за ремонт и поддръжка и чак тогава можем да кажем, че сме придобили нови качества. И още нещо, залъгваме обществото с задачите, за които ще придобиваме ново въоръжение. В основата слагаме ли дилемите по Air Policing, патрулирането в крайбрежните води или присъединяване в задачи. Въоръжените сили, обаче са обединен комплект сили, който извършва взаимни интервенции и дейности. Точно за това всяко нещо, което се купува би трябвало да обезпечава трите типа въоръжени сили. Новият аероплан при рецесия би трябвало да завоюва въздушно предимство и да поддържа дейностите на сухопътната формация и отбраната на обектите на територията на страната. Корабите не се купуват да охраняват несъществуващи съоръжения и платформи в морето, а за защита на териториалните води и поддръжка на дейностите на сухопътните войски. Вертолетите се купуват за стоварване на десанти, подвоз на товари и други дейности в поддръжка на сухопъните войски. Нищо не се купува единствено за една задача! Сухопътни войски се построяват да обезпечават и дейностите на другите два типа въоръжените сили. Това е известно, само че сякаш не и на тези, които вземат решения.
- Какво мислите за положението на запаса?
- Тук бих дал една обща оценка, че липсва подготовка на популацията за защита. Малко са претендентите да се готвят като резервисти. Ние нямаме аварийни сили за армията. Това е резултатът от досегашната политика. Нито войска, нито запас за увеличаване. А силата на Българската войска постоянно е била в запаса. Тогава за каква цялостна подготвеност приказваме? На какво се надяваме!
- Какво оферирате?
- Трябва да сме наясно, че с изводите в отчета залъгваме обществото, че всичко е наред. Нуждаем се от нов Стратегически обзор на защитата, само че не направен единствено от ръководещите, а с присъединяване на учените и неправителствените организации от региона на защитата и сигурността, въз основата, на който да променим нещата. Нуждаем се от работещи, немногословни нормативни документи в региона на защитата.
***
Народният представител ген. Кольо Милев е роден на 26 юли 1953 година във варненското село Рудник. През 1976 година приключва Висшето национално военно учебно заведение във Велико Търново със компетентност „ Подемно-транспортни, пътно-строителни и специфични машини " - инженерни войски, а през 1983 година и Военната академия в София. До 1996 година е пълководец на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря. През 2001 година приключва Генералщабен факултет на Военната академия в София. През 2006 и 2007 година е основен координатор на поделенията от Българската войска, участващи в оправянето с наводненията по река Дунав. Командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада е от 2002 до 2008. От 1 юли 2009 година до 3 май 2010 година е пълководец на 61-ва Стрямска механизирана бригада. В интервала 8 ноември 2011 - 30 октомври 2015 е кмет на Сливен.
В 44-ото Народно заседание е член на комисиите по защита и наблюдаване на приходните организации и битка със сивата стопанска система и контрабандата, както и на групите за другарство на България с Русия и Съединени американски щати. Като член на СОСЗР бе пратеник на Деветия конгрес на Съюза.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ