Парламентът прие отново неустойките по бърз кредит, които вече отмени
Народното заседание през днешния ден одобри наново наредбите в Закона за потребителския заем (ЗПК), с които се вкарва наказателна клауза от два пъти главницата, които самичък анулира на 26 ноември. Това стана с 121 гласа „ за “ и 74 „ срещу “, означи уеб сайтът " Лекс ".
Двете разпореждания – тази, с която неустойката беше анулирана и тази, с която тя през днешния ден още веднъж беше призната, влизат в действие в един и същи миг – 1 януари 2021 година
Следва да се напомни хронологията на целия законодателен развой, с цел да стане ясно по какъв начин се стигна до тук.
На 19 ноември 2020 година Народното събрание без какъвто и да е спор одобри смяна в ЗПК, направена посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за Данък добавена стойност. Тя е импортирана от самостоятелния народен представител Спас Панчев сред първото и второто четене на ЗДДС и планува, че избрани разноски по бърз заем, които на процедура са наказателна клауза, могат да доближават двойния размер на главницата и съдът няма право да ги анулира като несъразмерни или накърняващи положителните нрави (повече можете да си припомните тук).
Приетото изменение провокира скандал – омбудсманът Диана Ковачева сподели, че в случай че влезе в действие, ще го нападна в Конституционния съд, а над 130 юристи приканиха президентът да наложи несъгласие.
На 24 ноември 2020 година шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предложи смяната в ЗПК да бъде анулирана със заключителните разпореждания на закона за бюджета за 2021 година
На 25 ноември 2020 година президентът Румен Радев наложи несъгласие на същата корекция.
На 26 ноември 2020 година Народното събрание дефинитивно одобри бюджета за следващата година, в това число и наредбата, с която се анулира новата наказателна клауза по бързи заеми.
На 3 декември 2020 година Народното събрание, обсъждайки ветото, одобри наново наредбата в ЗПК, атакувана от президента, а точно тази, въвеждаща високата наказателна клауза.
Ето по какъв начин бюджетната комисия в признато от болшинството мнение изяснява резултата и крайният резултат от тази най-малкото ексцентрична законодателна техника. Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ В отчета за второ гласоподаване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година, №053-02-53, импортиран в Народното събрание на 24 ноември 2020 година, има признато предложение на н.п. Менда Стоянова, направено по реда на член 83, алинея 5, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, за основаване на нов § 13 в преходните и заключителните разпореждания, с който се преразглеждат член 4, алинея 1, т. 14 и член 19, алинея 7 от Закона за потребителския заем. Мотивите за по този начин направеното предложение са, че признатите на 19 ноември 2020 година промени в Закона за потребителския заем не са прецизни и не са били подложени на необятен публичен спор с присъединяване на всички заинтригувани страни. Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 година е признат от Народното събрание на 26 ноември 2020 година в 10.50 часа, в това число и новият § 13 от преходните и заключителните разпореждания.
Законът за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност е върнат от президента за ново разискване и е постъпил в Народното събрание на 26 ноември 2020 година в 14.21 часа, след приемането на § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година и след смяна на оспорените от президента разпореждания в Закона за потребителския заем (чл. 4 и член 19). Следователно все още на приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година без постъпило несъгласие от президента законодателят е приел единственото допустимо законодателно решение и е изменил наредбите, като е възстановил настоящото правно състояние.
Освен това следва да се има поради и събитието, че промените и допълненията, направени с § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност в Закона за потребителския заем, влизат в действие на 1 януари 2021 година От 1 януари 2021 година влизат в действие и промените в Закона за потребителския заем, направени с § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година Използваната от законодателя правна техника не води до колизия на правни правила и наредбите на § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност и § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година се наслагват темпорално поредно, вследствие на което се възвръща настоящата до 1 януари 2021 година правна уредба “.
При разискването на ветото на президента през днешния ден депутатите не дебатираха изобщо за правната техника, само че за първи път вносителят на провокиралата скандал смяна в ЗПК Спас Панчев изясни претекстовете си от парламентарната естрада.
Той стартира изявлението си с това, че през годините доста хора са се обърнали към компаниите за бързи заеми. „ Това са заеми без поръчителство и компаниите, които ги дават, взеха решение, че би трябвало да имат още гаранции и започнаха да вкарват едни неустойки, с цел да са сигурни, че няма да са на загуба. Неустойките за жалост станаха доста високи – 500%, 800%, 1000%, което слага в неизгодно състояние доста жители и се стигна до хиляди правосъдни каузи. Водени от концепцията да бъде открит някакъв рационален баланс сред тези, които търсят и тези които дават заеми, с мои другари и сътрудници взехме решение да създадем едно предложение. За него от Комисията за отбрана на потребителите и банкери споделиха, че е положително – да има таван на неустойката. Тъй като става дума за дребни суми, взехме решение, че повторен размер на главницата, би бил допустим и за кредитополучателите, и за компаниите, които дават заеми “, сподели Панчев.
А по-късно от изявлението му стана ясно, че с „ приятелите и сътрудниците му “ (които не пожела да уточни, макар запитване на депутат) са обсъждали и разновидността разногласията по бързите заеми да не са в съда, а пред арбитраж. Обаче предпочели разновидността с на процедура изключения правосъден надзор при наказателна клауза до двойния размер на главницата.
„ Явно тук допуснахме неточност и незабавно откакто беше гласувано в Народното събрание съдийското лоби, юристите, омбудсманът, президентът се оповестиха срещу. И аз одобрявам за обикновено това, че ние преди няколко дни отменихме тази уговорка. Но казусът е доста сериозен. Моля, в бъдеще този въпрос да го решим, не може най-бедните да бъдат оставени без наша отбрана “, приключи Панчев.
Последваха въпроси. Тодор Байчев от Българска социалистическа партия го попита по какъв начин пази бедните като им слага сходна наказателна клауза и не осъзнава ли, че за заем от 1000 лева човек най-после ще би трябвало да връща 4000 лева, като сумата нараства до 3000 лева единствено поради новата наказателна клауза. А Димитър Данчев от левицата попита Панчев дали си е дал труда да ревизира като види такива неустойки до какъв брой ги понижава съдът (на процедура всеобщият аршин е да не надвишават главницата, не двойния ѝ размер).
Вносителят обаче не отговори на тези въпроси, а се върна в мемоари за Взаимоспомагателните каси и по какъв начин откакто ги няма хората са принудени да търсят бързи заеми. И още веднъж показа като единствена опция на оферти от него неподлежащ на правосъден надзор таван на неустойките изключването му с изпращането на бързите заеми на арбитраж.
Двете разпореждания – тази, с която неустойката беше анулирана и тази, с която тя през днешния ден още веднъж беше призната, влизат в действие в един и същи миг – 1 януари 2021 година
Следва да се напомни хронологията на целия законодателен развой, с цел да стане ясно по какъв начин се стигна до тук.
На 19 ноември 2020 година Народното събрание без какъвто и да е спор одобри смяна в ЗПК, направена посредством преходните и заключителни разпореждания на Закона за Данък добавена стойност. Тя е импортирана от самостоятелния народен представител Спас Панчев сред първото и второто четене на ЗДДС и планува, че избрани разноски по бърз заем, които на процедура са наказателна клауза, могат да доближават двойния размер на главницата и съдът няма право да ги анулира като несъразмерни или накърняващи положителните нрави (повече можете да си припомните тук).
Приетото изменение провокира скандал – омбудсманът Диана Ковачева сподели, че в случай че влезе в действие, ще го нападна в Конституционния съд, а над 130 юристи приканиха президентът да наложи несъгласие.
На 24 ноември 2020 година шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предложи смяната в ЗПК да бъде анулирана със заключителните разпореждания на закона за бюджета за 2021 година
На 25 ноември 2020 година президентът Румен Радев наложи несъгласие на същата корекция.
На 26 ноември 2020 година Народното събрание дефинитивно одобри бюджета за следващата година, в това число и наредбата, с която се анулира новата наказателна клауза по бързи заеми.
На 3 декември 2020 година Народното събрание, обсъждайки ветото, одобри наново наредбата в ЗПК, атакувана от президента, а точно тази, въвеждаща високата наказателна клауза.
Ето по какъв начин бюджетната комисия в признато от болшинството мнение изяснява резултата и крайният резултат от тази най-малкото ексцентрична законодателна техника. Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ В отчета за второ гласоподаване на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година, №053-02-53, импортиран в Народното събрание на 24 ноември 2020 година, има признато предложение на н.п. Менда Стоянова, направено по реда на член 83, алинея 5, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание, за основаване на нов § 13 в преходните и заключителните разпореждания, с който се преразглеждат член 4, алинея 1, т. 14 и член 19, алинея 7 от Закона за потребителския заем. Мотивите за по този начин направеното предложение са, че признатите на 19 ноември 2020 година промени в Закона за потребителския заем не са прецизни и не са били подложени на необятен публичен спор с присъединяване на всички заинтригувани страни. Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 година е признат от Народното събрание на 26 ноември 2020 година в 10.50 часа, в това число и новият § 13 от преходните и заключителните разпореждания.
Законът за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност е върнат от президента за ново разискване и е постъпил в Народното събрание на 26 ноември 2020 година в 14.21 часа, след приемането на § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година и след смяна на оспорените от президента разпореждания в Закона за потребителския заем (чл. 4 и член 19). Следователно все още на приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година без постъпило несъгласие от президента законодателят е приел единственото допустимо законодателно решение и е изменил наредбите, като е възстановил настоящото правно състояние.
Освен това следва да се има поради и събитието, че промените и допълненията, направени с § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност в Закона за потребителския заем, влизат в действие на 1 януари 2021 година От 1 януари 2021 година влизат в действие и промените в Закона за потребителския заем, направени с § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година Използваната от законодателя правна техника не води до колизия на правни правила и наредбите на § 93 от Закона за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност и § 13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година се наслагват темпорално поредно, вследствие на което се възвръща настоящата до 1 януари 2021 година правна уредба “.
При разискването на ветото на президента през днешния ден депутатите не дебатираха изобщо за правната техника, само че за първи път вносителят на провокиралата скандал смяна в ЗПК Спас Панчев изясни претекстовете си от парламентарната естрада.
Той стартира изявлението си с това, че през годините доста хора са се обърнали към компаниите за бързи заеми. „ Това са заеми без поръчителство и компаниите, които ги дават, взеха решение, че би трябвало да имат още гаранции и започнаха да вкарват едни неустойки, с цел да са сигурни, че няма да са на загуба. Неустойките за жалост станаха доста високи – 500%, 800%, 1000%, което слага в неизгодно състояние доста жители и се стигна до хиляди правосъдни каузи. Водени от концепцията да бъде открит някакъв рационален баланс сред тези, които търсят и тези които дават заеми, с мои другари и сътрудници взехме решение да създадем едно предложение. За него от Комисията за отбрана на потребителите и банкери споделиха, че е положително – да има таван на неустойката. Тъй като става дума за дребни суми, взехме решение, че повторен размер на главницата, би бил допустим и за кредитополучателите, и за компаниите, които дават заеми “, сподели Панчев.
А по-късно от изявлението му стана ясно, че с „ приятелите и сътрудниците му “ (които не пожела да уточни, макар запитване на депутат) са обсъждали и разновидността разногласията по бързите заеми да не са в съда, а пред арбитраж. Обаче предпочели разновидността с на процедура изключения правосъден надзор при наказателна клауза до двойния размер на главницата.
„ Явно тук допуснахме неточност и незабавно откакто беше гласувано в Народното събрание съдийското лоби, юристите, омбудсманът, президентът се оповестиха срещу. И аз одобрявам за обикновено това, че ние преди няколко дни отменихме тази уговорка. Но казусът е доста сериозен. Моля, в бъдеще този въпрос да го решим, не може най-бедните да бъдат оставени без наша отбрана “, приключи Панчев.
Последваха въпроси. Тодор Байчев от Българска социалистическа партия го попита по какъв начин пази бедните като им слага сходна наказателна клауза и не осъзнава ли, че за заем от 1000 лева човек най-после ще би трябвало да връща 4000 лева, като сумата нараства до 3000 лева единствено поради новата наказателна клауза. А Димитър Данчев от левицата попита Панчев дали си е дал труда да ревизира като види такива неустойки до какъв брой ги понижава съдът (на процедура всеобщият аршин е да не надвишават главницата, не двойния ѝ размер).
Вносителят обаче не отговори на тези въпроси, а се върна в мемоари за Взаимоспомагателните каси и по какъв начин откакто ги няма хората са принудени да търсят бързи заеми. И още веднъж показа като единствена опция на оферти от него неподлежащ на правосъден надзор таван на неустойките изключването му с изпращането на бързите заеми на арбитраж.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ