Народно читалище ,,Надежда 1869 – Велико Търново в партньорство с

Народно читалище,,Надежда 1869 " – Велико Търново в партньорство с районната национална библиотека „ П. Р. Славейков “ започват осъществяването на плана „ Цифрово показване и запазване културното завещание от старопечатен фонд и историческия салон на НЧ Надежда 1869 “ по програмата „ Културно завещание “, модул „ Съхранение и разпространение на културно завещание “, финансирана от народен фонд „ Култура “ при министерството на културата. Началната конференция се състоя при семейството на районната библиотека с присъединяване на ръководителя на Управителния съвет на читалищното настоятелство и началник на плана арх. Донка Колева , представители на плановия екип, целевите групи и крайни ползватели.
 „ Целта на плана е да показа пред необятната общност благосъстоянието на старопечатния фонд на национално читалище „ Надежда 1869 “. Избраната тематика е „ Българско обучение до Освобождението 1878 година “. Обръщаме внимание и на историческия сценичен салон на читалището, защото там са се провели три национални събрания и цар Фердинанд е положил клетва. “, изтъкна Ивелина Митева , библиотекар и главен мотор на плана.
Калоян Здравков – специалист по плана и завеждащ отдел „ Информационни технологии “ в районната библиотека „ П. Р. Славейков “ акцентира, че библиотеката е определена като сътрудник поради сериозната експертиза в региона на дигитализацията и цифровия център, с който разполага – един от най-модерните в публичните библиотеки в границите на страната.
Проектът надгражда постигнатото по програмата БГ08 „ Културно завещание и модерни изкуства “, по която през 2007 година е основан профилирания център „ Север+ “. По думите на Калоян Здравков цифровата библиотека „ Север+ “ обгръща огромна част от възрожденската старопечатна литература на Централна Северна България, включително читалищна библиотека „ Зора “ от Сливен. „ Фондовете са богати и се получи забавна библиотека. Продължаваме да я развиваме непрестанно. Тя е свободно налична в Интернет . Ползите от настощия план ще бъдат с изключение на в дигитализирането на неповторимите издания от библиотеката на читалище,,Надежда 1869 ", само че и в открития достъп на международната общественост до тях, който ще бъде безвъзмезден за всички. “ – означи господин Здравков и добави, че експертите на читалището ще бъдат подготвени да изготвят метаданни за книгите и да ги вкарват в цифровата библиотека.
Бисера Дживодерова, библиотекарка в читалищната библиотека, показа Старопечатния фонд. Той съдържа 12 доста остарели заглавия, сред които и най-старата книга на читалище,,Надежда 1869 " -  Служебен миней, отпечатан през 1588 година във Венеция. До 1878 година има 213 остарели книги, 18 заглавия на вестници и 13 заглавия на списания. Общо се събират 256 заглавия в Старопечатния фонд, измежду които Всеобща география за деца от Иван Богоров, Естествена история от Васил Берон, Българска граматика от Неофит Рилски. Съхранени са и книги на Иларион Макариополски, Константин Фотинов, Кръстю Пишурка, Найден Геров и Сава Доброплодни. От тях, 78 издания на остарели учебници и речници ще бъдат цифровизирани.

Арх. Донка Колева акцентира, че наред с книжното благосъстояние, което имаме, с неповторими екземпляри от нашата културна памет, ще бъде разпространяван и театралния салон, който е разгласен за исторически монумент на културата с национално значение. „ Идеята е в уеб страницата на нашето читалище да публикуваме клип с историята на салона, с връзка за достъп и от уеб страницата на Север+. Книгите, които ще бъдат цифровизирани, ще бъдат обгрижвани и за тяхното физическо положение, като ще бъдат обработени със съответните химически препарати и съхранени в железни кутии. “ – разясни арх. Колева и заключи, че в плана са обхванати всички значими моменти и действия, които съпътстват съхраняването на културното завещание – проучване, запазване, разпространение, включване на младежите .

Историкът и откривател на Търново Павлина Владева показа, че с голямо неспокойствие се допира до книгите, на които създатели са наши съграждани, например Кънчо Кесаров, който написа първата  „ Българска сметница “ (1859) и първата „ Читанка за националните учебни заведения “ (1869), отдадена на синовете му Кесар и Тодор, и доктор Васил Берон, който е котленец, само че свързва живота си с Търново и прави първия учебник по „ Естествена история “ (1870). Тя  предложи да се вършат изложения, с цел да може да се допрян повече хора до това книжовно благосъстояние на нашия град.
В екипа на плана вземат участие и секретарят на читалището Стефан Кинов – координатор , Ивелина Митева – уредник, библиографски описания и метаданни , проучвателите Павлина Владева – Българско Възраждане и доцент доктор Живка Радева – с научни ползи в региона на книгознанието и библиотекознанието, учител във Великотърновския университет, Бисера Дживодерова – библиографски описания и метаданни, експертите - дигитализатори Таня Здравкова, Станислав Симов и Красимир Витанов.

Проектът предлага запазване, разпространение на познания и възстановяване на достъпа посредством цифрови технологии до профилираните сбирки на Старопечатния фонд от 1588 до 1878 година и историческия сценичен салон на НЧ „ Надежда 1869 “ с първия надпис „ Съединението прави силата “, който е национална полезност. Те ще бъдат включени в културната съкровищница „ Север+ “, графа „ Старопечатен фонд “ и уеб страницата на читалището. 
В рамките на плана ще бъдат проведени два дни на отворените порти в Дигиталния център, за които са определени знакови дати за българската просвета и обучение  – деня на националните будители на 1 ноември 2019 година и 24 май 2020 година
Oтпуснатата сума за осъществяването на плана е 9250 лева Дейностите ще се осъществят в град Велико Търново в интервала от 01.07.2019 година до 30.06.2020 година Те са добра опция за развиване на национално читалище,,Надежда-1869 " – Велико Търново, което през тази година навърши 150 години от основаването си.