Депутатите не приеха Кодекса на труда, предложен от БСП
Народните представители не одобриха Кодекса на труда, за който упорства Българска социалистическа партия.
Съгласно претекстовете на законопроекта, с препоръчаните промени се цели обезпечаване на почтено възнаграждение на труда на най-нископлатените служащи и чиновници, понижаване на бедността и неравенствата в приходите. Със законопроекта се предлага размерът на минималната заплата за страната според механизма, признат от 48-тото Народно заседание при започване на тази година и по изключение, да се дефинира до 31 май и да се ползва от първи юли на актуалната година. По този метод ще се отчетат и въздействията на макроикономическата среда при идното приемане на държавния бюджет за 2023г., ще се увеличи покупателната дарба и потреблението на най-ниско доходните групи и ще се увеличи мотивацията за труд на работната мощ.
Приетият от Четиридесет и осмото национално заседание механизъм планува минималната работна заплата да се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна заплата за страната за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Механизмът е използван от 1 януари 2024 година, а с този законопроект се предлага минималната работна заплата за страната да се дефинира още от 1 юли като механизма се приложи леко преобразен.
Според левицата е безспорна нуждата от поддръжка на работещите на минимална работа заплата и приходите на жителите поради растящите цени, инфлацията, които действително понижават избраната от служебното държавно управление минимална работна заплата от 780 лева При използване на новото предложение размерът на минималната работна заплата от 1 юли 2023 година ще възлезе на към 850 - 890 лева с нарастване към 100 лева Докато при използване на механизма от 1 януари 2024 година по експертни калкулации размерът би надхвърлил 1000 лева Приемането на новото предложение обезпечава гладко повишаване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и основава предпоставки за използването на признатия към този момент механизъм и на Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Социалистът Георги Гьоков акцентира, че инфлацията не понижава, а би трябвало да се подкрепят хората. Според него служебният кабинет несъответстващо е определил размера на минималната работна заплата.
По мнението на Георги Ганев не е ясно с какъв брой ще се понижи бедността, в случай че скочи минималната заплата.
Румен Христов прикани да се откри баланс сред бизнеса и служащите, а Тома Биков предизвести, че обществените финанси не са в положително положение и трябвало първо те да се стабилизират.
.
Корнелия Нинова отбрани предлагането и уточни, че левицата предлага въвеждане на европейски правила, а растежът на минималната заплата изсветлява стопанската система, по този начин влизали и повече средства в бюджета и НЗОК.
Съгласно претекстовете на законопроекта, с препоръчаните промени се цели обезпечаване на почтено възнаграждение на труда на най-нископлатените служащи и чиновници, понижаване на бедността и неравенствата в приходите. Със законопроекта се предлага размерът на минималната заплата за страната според механизма, признат от 48-тото Народно заседание при започване на тази година и по изключение, да се дефинира до 31 май и да се ползва от първи юли на актуалната година. По този метод ще се отчетат и въздействията на макроикономическата среда при идното приемане на държавния бюджет за 2023г., ще се увеличи покупателната дарба и потреблението на най-ниско доходните групи и ще се увеличи мотивацията за труд на работната мощ.
Приетият от Четиридесет и осмото национално заседание механизъм планува минималната работна заплата да се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна заплата за страната за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Механизмът е използван от 1 януари 2024 година, а с този законопроект се предлага минималната работна заплата за страната да се дефинира още от 1 юли като механизма се приложи леко преобразен.
Според левицата е безспорна нуждата от поддръжка на работещите на минимална работа заплата и приходите на жителите поради растящите цени, инфлацията, които действително понижават избраната от служебното държавно управление минимална работна заплата от 780 лева При използване на новото предложение размерът на минималната работна заплата от 1 юли 2023 година ще възлезе на към 850 - 890 лева с нарастване към 100 лева Докато при използване на механизма от 1 януари 2024 година по експертни калкулации размерът би надхвърлил 1000 лева Приемането на новото предложение обезпечава гладко повишаване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и основава предпоставки за използването на признатия към този момент механизъм и на Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Социалистът Георги Гьоков акцентира, че инфлацията не понижава, а би трябвало да се подкрепят хората. Според него служебният кабинет несъответстващо е определил размера на минималната работна заплата.
По мнението на Георги Ганев не е ясно с какъв брой ще се понижи бедността, в случай че скочи минималната заплата.
Румен Христов прикани да се откри баланс сред бизнеса и служащите, а Тома Биков предизвести, че обществените финанси не са в положително положение и трябвало първо те да се стабилизират.
.
Корнелия Нинова отбрани предлагането и уточни, че левицата предлага въвеждане на европейски правила, а растежът на минималната заплата изсветлява стопанската система, по този начин влизали и повече средства в бюджета и НЗОК.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ