Лековитите билки на България
Народните поверия настояват, че на разсъмване против Еньовден е най-хубаво време за бране на лековити растения, тъй като лечебната им мощ е най-голяма. Но на Еньовден не можем да наберем всички билки, които ще използваме през годината. Всяка билка си има свое време, когато се събира. Народният врач Петър Димков споделя, че билките са най-лековити, в случай че се берат по пълнолуние.
10 архаични думи, чието значение вашите деца евентуално не знаят
Българска казанлъшка роза (Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck).
Известна е още отдревността с розовото масло. Използват се венечните листа на казанлъшката маслодайна роза, събрани рано заран по време на цъфтежа. От казанлъшката маслодайна роза се прави етерично масло и розова вода. В нея се съдържат флаваноиди, цинк, танини, лимонена и ябълчена киселини, витамин B3, С, D, E, K, провитамин А. Действа антисептично и противовъзпалително.
Алое (Aloe vera). Според международни учени алоето е на шесто място измежду хилядите растения по лековитите си качества. " Магическата " билка са употребявали античните египтяни, гърци и римляни, народите на Индия и Китай. Хипократ разказва лечебните му свойства. Ботаникът Диоскурид лекува със сока на растението натъртвания и синини, възпаления на сливиците, гингивит, заболявания на гърлото и устната празнина. Египетските царици Нефертити и Клеопатра са употребявали Алое Вера като едно от главните субстанции в грижата за хубостта си.
Цариче (Alchemilla vulgaris). От епохи царичето е било употребявано за лекуването на женски проблеми. Неизвестен немски билкар е считал, че постоянното приемане на цариче може да понижи с 30% гинекологичните интервенции. Въпреки че билката има известност на женска, тя е била доста известна на бойните полета за лекуването на ранените бойци. Заради високото си наличие на танини стопира кървенето. Поради това свое свойство царичето се употребява за лекуването на рани.
Омайниче (Geum bulgaricum) Билката можете да употребявате както за външно, по този начин и за вътрешен банкет. Билка омайниче се предлага при храносмилателни разстройства, липса на вкус, диария, хемороиди, отмалялост, изтощение и изнемощялост. Външно билката омайниче се ползва под формата на компреси, за налагане на пани и даже за жабурене при кървящи венци. Навремето овчарите са връзвали китка от омайниче на шията на овцете, с цел да лекува болните им очи.
Очиболец (Potentilla). Една легенда споделя по какъв начин изтощен от подигравките на своите по-хубави сестри-билки, очиболецът се оплакал на добрата самодива: „ Всички ми се надсмиват, че не съм ослепителен, цветовете ми не са красиви и листенцата ми са единствено пет. “ „ Не се натъжавай – отвърнала феята. Ти може и да не блестиш с хубост, само че хората ще те търсят поради целебната ти и магическа мощ! “ Освен че има лечебни свойства, за очиболеца споделят, че в случай че го носиш като талисман, ще те застигнат най-прекрасните неща: любов, пари и мъдрост.
Ранилист (Betonica оfficinalis, Stachys officialis). Билките от фамилията на ранилиста още в предишното са били необятно употребявани с лечебна цел в Гърция, Рим, Германия, Испания, Англия. Дори испанците имат сентенция за хайдушката билка: " Продай палто и купи бетоника ". Ранилистът е бил считан за панацея още от древността. Антоний Муса, лекарят на император Август (63 прочие Хр.), заявявал, че билката може да излекува 47 разнообразни болести и е изключително скъпа като лек за главоболия.
Невен (Calendula officinalis). Една от старите български билки. Още от древността невенът се употребявал за лекуване на мъчно заздравяващи и инфектирани рани, нередовна менструация, кожни болести. Днес кръгът на приложенията му са се е разширил неимоверно – употребява се като растителен антибиотик (особено против стрептококи и стафилококи), при възпалителни гинекологични заболяния, разширени вени, в козметиката, вътрешно при язва и гастрит.
Мащерка (Thymus vulgaris). Това е целогодишно растение с дребни цилиндрични лилави цветчета. Използва се всеобщо и през днешния ден като фалшификация, а плодовете, цветовете и листата се ползват и като лечебно средство на билкова основа за разнообразни положения и болести още от времето на Древна Гърция. Мащерката съдържа разнообразни типове антиоксиданти - флавоноиди, терпинен, бета каротин, които чистят организма от свободните радикали и ни оказват помощ да се предпазим от вредите, които те могат да нанесат върху тялото.
Жълт кантарион (Hypericum perforatum). Първите сведения за потреблението му за лекарствени цели датират в историята на антична Елада като вътрешно и външно противовъзпалително лекарство и като кръвоспиращо и антисептично средство. Цветовете и стъблата на жълтия кантарион са влизали в приложение за производството на червени и жълти бои. Набран на Еньовден и закачен на дърво, пази равнищата от градушка. Жълтият кантарион е стомашно чревно биле, счита се за божествена билка.
Бял оман (Elecampane). Смятало се, че Елена от Троя събирала билката, когато била отвлечена от Парис. Тази история води до ботаническото име на билката (helenium). Коренът съдържа скорбялно вещество, наречено инулин, на което се дължи известността на белия оман. Императрица Юлия Августа всеки ден изяждала захаросан корен, с цел да й помогне в " храносмилането и да й донесе наслада ". Гърците и римляните я считали за панацея срещузаболявания като воднянка, храносмилателни проблеми, дисменорея, ишиас.
Лековитият Бял равнец (Achillea millefolium) е извънредно скъп от билкарите и феновете на националната медицина. Билката бял равнец е измежду най-популярните освен у нас. Позната е от древността – твърди се даже че бойците в античните времена постоянно носели със себе си сушен бял равнец, с цел да се избавят от болежка и кървене след тежки борби. Чай и отвара от бял равнец са известно “оръжие ” в националната медицина – свързани са с обезболяващия и стягащ резултат, имат превъзходен резултат при главоболие и мигрена.
Една от най-почитаните билки в бележниците на бабите еМаточина (Melissa officinalis). Растението с листа, ухаещи на лимон, пораства съвсем на всички места. Ще я откриете под дървета и поляни. Бере се доникъде на месец юли. След цъфтежа си тя губи лечебните си свойства. Съдържа дъбилни, горчиви и слузни субстанции, танини, кафеена и олеинова киселина, ензими. Още от дълбока античност тя е лек, употребен от древногръцките лечители за излекуване от всевъзможни разстройства на нервната система, бактериални инфекции.
Билката Глог (Crataegus) крие невероятна лечебна мощност. Единствено, този който не се е докоснал до нея, не допуска за изгодите върху здравето ни. Според преданията, Христовият венец е бил изплетен от глогови клончета. Счита се, че това е растението, допряно от Бог и точно поради това има голяма лечебна мощност. Растението тонизира сърдечния мускул, въздейства удобно върху артериите.
Бяла бреза (Betula pendula). Бялата бреза е извънредно лековито дърво, което е доста публикувано в България. За лекуване с бяла бреза се употребяват листата и кората. Растението има мощно изразено диуретично свойство, необикновено бърз резултат при разтрошаване на камъни в бъбреците. Листатаса богати на химичните субстанции флавоноиди и точно те оказват помощ са успокоителното деяние на бялата бреза върху гладката мускулатура. Извлек от листата на брезата има мощно антибактериално деяние.
Липа (Tilia). Липовият цвят с лечебните му свойства е прочут на хората от древността. Освен за чай, липовият цвят се употребява във фармацевтиката, парфюмерията и козметиката. Приятният му мирис се дължи на съдържащото се в него етерично масло. Билката съдържа витамин А, витамин С, гликозиди, агликони, танини, сапонини, захари, горчиви субстанции. Ценните съставки в липовия цвят, обуславят неговото противомикробно, диуретично, обезболяващо, противовъзпалително, успокояващо и тонизиращо деяние. 
