Преп. Антоний Велики
Народът в България празнува Антоновден на 17 януари за предотвратяване от заболявания. Жените вършат и раздават питки, намазани с мед или маджун.
Това честване е обвързвано с националната визия за Свети Антоний като настойник на чумата и всички заболявания въобще. В националния мироглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - смята се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се значат с общото наименование сладки и медени; а в Пиринско се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия (Атанасовден) потеглят по хората. В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на заболяването - леля)има бит две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („ за лелята ", за „ боля̀та " ). На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Преподобният Антоний Велики бил родом от Египет. Родителите му, хора благородни и известни с християнското си благочестие, възпитали сина си по този начин, че знаел единствено тях и своя дом.
Стигнал юношеска възраст, той не бързал да се занимава с просвета, нито да се сприятелява с други деца, само че прекарвал времето вкъщи си, пазел чистотата на сърцето и се стремял да преуспява в благочестието. Той не търсел занимания, както е особено за младежката възраст, само че обичал да върви дружно с родителите си в Божия храм и да слуша четенето от божествените книги.
Стараел се да извлече отсам цялата допустима изгода и да живее тъкмо съгласно тяхното обучение. Не желал от възрастните сладкиши, както е всекидневно за децата, и въобще не обръщал доста внимание на храната, задоволявайки се постоянно с това, което му давали.
Родителите на преподобния умряли, когато бил на двадесет години. Останал самичък с мъничката си сестра, в началото самичък се грижел за дома и за възпитанието на девойката. Често, по обичая си, посещавал храма и там слушал да четат от божествените книги по какъв начин апостолите, оставяйки всичко, последвали Спасителя и по какъв начин, съгласно свидетелството на книгата „ Деяния на светите Апостоли ", мнозина от християните продавали своето имущество и слагали цената при нозете на апостолите за лепта към нуждаещите се. Юношата размишлявал какъв брой крепка била вярата на тези хора и каква огромна премия е приготвена за тях на небесата. С такива мисли пристигнал един път в храма и чул още веднъж думите на Христос към богатия младеж: „ в случай че искаш да бъдеш идеален, иди, продай парцела си, и раздай на сиромаси; и ще имаш богатство на небето; па дойди и върви след Мене ". Той приел това като признание свише. Сякаш Христос изрекъл тези думи персонално към самия него. Той излязъл от храма и още същия ден продал имуществото си, а извоюваната от продажбата огромна сума пари раздал на бедните като оставил единствено незначителна част от тях за дребната си сестра. Притежавал триста доста хубави и плодоносни финикови палми и ги подарил на съседите, с цел да освободи себе си и сестра си от всевъзможни грижи за тях.
Наскоро по-късно той още веднъж пристигнал в храма и чул думите на Господа в Евангелието: „ не се грижете за на следващия ден ". Веднага излязъл и раздал на бедните и останалата част от имуществото си. Понеже не желал повече да живее в своя дом, поверил сест-pa си на правилни и познати му девственици, посветили себе си да служат на Жениха - Христос, с цел да се възпитава измежду тях посредством образеца на положителния им живот. Самият той почнал да води недопечен и непоколебим подвижнически живот.
По това време в Египет манастирите били към момента малко и пустинничеството още не било публикувано. Всеки, който желаел да служи на Христос и да се избавя, се усамотявал някъде наоколо до своето населено място, с цел да се упражнява в добродетелите. Недалеч от родното село на Антоний живеел дъртак, който от млади години се предавал в усамотение на отшелнически подвизи. Като се срещнал с него и получил изгода за душата си, Антоний почнал да му подражава и също да търси усамотение на разнообразни места покрай своето село. И по-късно в случай че се случело да чуе за някой аскет, той, сходно на благоразумна пчела, тръгвал да го търси и не се завръщал назад до момента в който не го откриел, и от срещата и беседата си с него не извличал по този начин, както пчелата извлича меда, някаква изгода за себе си.
Такива били първите подвизи на блажения и като преуспявал в тях, той от ден на ден и повече укрепвал своите намерения в добра тенденция. Заедно с това припечелвал с труда на ръцете си, помнейки словата на Писанието: „ който не желае да се труди, не трябва и да яде ". Със извоюваните от продажбата на своите произведения пари купувал самун и хранел гладните. Душата му била в непрестанно молитвено общение с Бога, тъй като той знаел от Писанието, че би трябвало да се молим непрекъснато. Четенето на Свещеното Писание изслушвал така концентрирано, че не забравял нищо от прочетеното и при строгото спазване на всички Господни заповеди, паметта почнала да заменя за него самите свещени книги.
Така живял Антоний и всички братя, при които идвал, с цел да получи душевна изгода го обикнали, а той се поучавал от добродетелта им, кой с каквато се отличавал най-вече: на едни се стараел да подражава във въздържанието, на други в бодростта, на един в кротостта, на различен в бдението, на трети - в вглъбеност при четенето; от едни се учил да се подвизава в пост, от други бил изумен от почивката им на гола земя, прославял смирението на един, търпението на различен.
Докато той преуспявал и укрепвал в положителното, врагът на християнското име - дяволът, който не можел да гледа такива дабродетели у юношата, недоволен срещу него със своето антично лукавство и се опитвал да го прелъсти и отклони от положителните му планове и да го отвърне от правия път. Той му внушавал мисли на страдание за продаденото и раздадено имущество, за необезпечеността на сестрата, за величието на рода, за суетната популярност в света, за удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на светския живот. В същото време представял въображаемо пред юношата сложния път и тежкия завършек на добродетелта, немощта на тялото и продължителността на подвига.
Дяволът скланял младия Антоний да стъпи на хлъзгав път, водещ към проваляне, а той, мислейки за безконечните страдания след страшния съд, макар изкушенията, ненарушимо съблюдавал чистотата на душата си. Чрез всичко това дяволът бил опозорен: окаяният, който изискал да бъде сходен на Бога, в този момент бил надвит от един юноша; въставащият срещу кръвта и плътта в този момент бил надвит от индивида, живеещ в плът, тъй като на своя раб съдействал Господ, Който приел поради нас плът и посредством това дарувал на плътта мощ да побеждава врага, с цел да може всеки, изкушавай по този метод в свое време да повтори думите на апостола: „ не аз, а Божията берекет, която е с мене ".
При тези думи привидението изчезнало. Това била първата победа, която младият подвижник удържал над дявола благодарение на плодородната Христова мощ. Обаче нито той станал нехаен към себе си след своята първа победа, нито у дявола след първото проваляне отслабнали силите, тъй като той като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Антоний помнел от Писанието, че козните на дявола са доста и разнообразни, непрекъснато се упражнявал в разнообразни подвизи, разсъждавайки, че даже и сатаната да бил надвит, когато изкушавал с плътска сласт, само че той би могъл да го подложи на някакви още по-тежки и рискови изкушения. Затова все-повече и повече изнурявал и подчинявал тялото си, с цел да не би откакто е победил в едно, да бъде надвит в друго. Привиквайки последователно към все по-строг метод на живот, той свикнал към неизмеримо високи подвизи в служене на Бога, трансформирал навика в своя природа. Всеки ден постел до залез слънце и цялата нощ прекарвал в молитва; от време на време вкусвал храна през два дни и чак на четвъртата нощ си разрешавал малко сън. Храната му била самун и сол, също и малко количество вода. За постелка му служела черга или власеница, а от време на време - и голата земя. Изобщо не употребявал масло за храна, за месо и вино да не приказваме, тях не използват и по-малко усърдните монаси. Блаженият казвал, че за юношеското тяло е невероятно да победи врага, в случай че то бива размеквано със сладостта на маслото и че е нужно да се постановат на тялото допустимо по-тежки подвизи, тъй че при неговото изнуряване духът да става по-силен, съгласно думите на апостола: „ по кое време съм безсилен, тогава съм мощен ".
Но време е да разкажем за кончината на преподобния. Той имал бит да слиза от върха на планината, където прекарвал самичък при братята, които живеели в подножието й, и да ги посещава. При едно от тези нормални визити им споделил за приближаването на гибелта си, което му било намерено от Бога.
- За финален път съм пристигнал при вас, рожби мои - споделил той, - повече няма да ви видя през този живот и към този момент идва време да се освободя от този живот и да умря, тъй като претърпях 100 и пет години.
При тези думи братята се предали на дълбока тъга, плакали и целували стареца, като че към този момент си отивал от света. А той ги убеждавал да се трудят с неотслабващо старание, да не униват измежду подвизите на самоограничение, само че да живеят като че всеки ден се готвят за гибелта, да пазят душата си от нечисти намерения, да следват образеца на светиите, да не се сближават с разколниците - мелетиани, да не влизат в общение с нечестивите ариани; в противен случай, убеждавал ги да държат отеческите предания и да пазят в цялата й непорочност благочестивата религия в нашия Господ Иисус Христос, която са научили от Писанието и от неговите директиви.
След това братята настоятелно го замолили да остане при тях, тъй като всички желали да се удостоят с достойнството да участват при кончината му. Но той не се съгласил, знаейки тяхното предпочитание да почетат тялото му с тържествено заравяне. Избягвайки дори посмъртното въздаяние на чест и популярност от страна на хората, преподобният побързал да ги остави и се отдръпнал в усамотение. След като се дал прошка с братята, той се отправил на върха на планината в обичаното си жилище, мястото на неговите подвизи. След няколко месеца болен тежко. Тогава повикал при себе си двама монаси, които се подвизавали дружно с него в течение на последните петнадесет години и прислужващи на преподобния заради старостта му, и им споделил:
- Чеда мои! Както е написано, „ аз отпътувам по пътя на целия свят " `, Господ ме вика при Себе Си и аз се надявам да вкуся небесните богатства. Но вас, мои възлюбени деца, апелирам - пазете се да не изгубите плодовете на своето многогодишно самоограничение, само че ревниво и с триумф продължавайте започнатите от вас подвизи. Известно ви е какъв брой разнообразни трудности ни слагат бесовете, само че не се бойте от нищожната им мощ. Надявайте се на Иисуса Христа, твърдо вярвайте в Него от цялото си сърце и от вас ще бягат всички демони. Помнете всичко, на което съм ви учил, старайте се да водите благоверен живот - и безспорно ще получите премия на небето. Избягвайте всяко общение с разколниците, еретиците и арианите; известно ви е, че аз нито един път не съм беседвал другарски с тях, по причина на техните неприятни замисли и христоборна разкол. Най-вече се старайте да изпълнявате заповедите Господни, с цел да ви одобряват, след гибелта във безконечните обители като сродници и другари. Помнете, размишлявайте и постоянно разсъждавайте за това. И в случай че вие фактически се грижите за мен, обичате ме като татко и сте подготвени да извършите волята ми, не позволявайте на никого да отнесе в Египет тленните ми остатъци, с цел да не предадат там тялото ми на охолно заравяне, тъй като основно затова се усамотих на тая планина. Вие сами. деца мои, ме погребете в земята и изпълнете следната заповед на своя дъртак: дано никой, с изключение на вас, не знае гроба, където ще бъде заровено тялото ми, което, по моята религия в Господа, ще се вдигне нетленно при общото възкресение на мъртвите. Разделете одеждите ми така: милота и овехтялата долна дреха, на която лежа, дайте на свещеник Атанасий, другия благ от дайте на свещеник Серапион, власеницата вземете за себе си. Прощавайте, деца мои! Антоний си отива и няма да е повече с вас в тоя живот.
След тези думи учениците се дали прошка с него, целунали го и свети Антоний с радостно лице, гледайки пристигналите за душата му ангели като свои другари, починал и се включил към светите отци. Учениците на светията, според неговото наследство, облекли тялото му, предали го на земята и никой с изключение на тях до през днешния ден не знае мястото на погребението на свети Антоний.
Епископ Атанасий получил от учениците износената дреха и милота на светията. Той приел в тези дарове като че самия Антоний. Той постоянно с благоговейна наслада гледал на тези одежди, като ощастливен с богато завещание, припомняйки си светия му облик.
Такъв бил животът и кончината на преподобния Антоний, който Господ популяризирал насам-натам. И не с изобретателно формирани съчинения, не със световна мъдрост, не със благороден жанр, не с големи благосъстояния се популяризирал той, а - с благоверен живот. На него се изпълнили думите на Спасителя: „ Аз ще популяризира ония, които Мене популяризират ". Той не живял на някое популярно място, което всички знаели; в противен случай - отдалечил се съвсем на края на света в непроходимата пустиня. Обаче и оттова станал прочут и в Испания, и в Африка, и в Италия, и в Илирия, и даже в самия античен Рим. Преподобният желаел да се скрие от всички в планината, не желал и не търсил тая популярност.
Но Господ Сам разкрил и посочил на всички този светилник на вярата и благочестието, та гледайки от него, да се учат на добродетели и като се удивляват на благочестивия живот на преподобния, да популяризират Небесния Отец, на Когото, с Единородния Негов Син и Светия Дух да бъде чест и популярност, посредством и поклонение във безконечни епохи. Амин.
Това честване е обвързвано с националната визия за Свети Антоний като настойник на чумата и всички заболявания въобще. В националния мироглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - смята се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се значат с общото наименование сладки и медени; а в Пиринско се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия (Атанасовден) потеглят по хората. В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на заболяването - леля)има бит две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („ за лелята ", за „ боля̀та " ). На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ". Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след различен и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Преподобният Антоний Велики бил родом от Египет. Родителите му, хора благородни и известни с християнското си благочестие, възпитали сина си по този начин, че знаел единствено тях и своя дом.
Стигнал юношеска възраст, той не бързал да се занимава с просвета, нито да се сприятелява с други деца, само че прекарвал времето вкъщи си, пазел чистотата на сърцето и се стремял да преуспява в благочестието. Той не търсел занимания, както е особено за младежката възраст, само че обичал да върви дружно с родителите си в Божия храм и да слуша четенето от божествените книги.
Стараел се да извлече отсам цялата допустима изгода и да живее тъкмо съгласно тяхното обучение. Не желал от възрастните сладкиши, както е всекидневно за децата, и въобще не обръщал доста внимание на храната, задоволявайки се постоянно с това, което му давали.
Родителите на преподобния умряли, когато бил на двадесет години. Останал самичък с мъничката си сестра, в началото самичък се грижел за дома и за възпитанието на девойката. Често, по обичая си, посещавал храма и там слушал да четат от божествените книги по какъв начин апостолите, оставяйки всичко, последвали Спасителя и по какъв начин, съгласно свидетелството на книгата „ Деяния на светите Апостоли ", мнозина от християните продавали своето имущество и слагали цената при нозете на апостолите за лепта към нуждаещите се. Юношата размишлявал какъв брой крепка била вярата на тези хора и каква огромна премия е приготвена за тях на небесата. С такива мисли пристигнал един път в храма и чул още веднъж думите на Христос към богатия младеж: „ в случай че искаш да бъдеш идеален, иди, продай парцела си, и раздай на сиромаси; и ще имаш богатство на небето; па дойди и върви след Мене ". Той приел това като признание свише. Сякаш Христос изрекъл тези думи персонално към самия него. Той излязъл от храма и още същия ден продал имуществото си, а извоюваната от продажбата огромна сума пари раздал на бедните като оставил единствено незначителна част от тях за дребната си сестра. Притежавал триста доста хубави и плодоносни финикови палми и ги подарил на съседите, с цел да освободи себе си и сестра си от всевъзможни грижи за тях.
Наскоро по-късно той още веднъж пристигнал в храма и чул думите на Господа в Евангелието: „ не се грижете за на следващия ден ". Веднага излязъл и раздал на бедните и останалата част от имуществото си. Понеже не желал повече да живее в своя дом, поверил сест-pa си на правилни и познати му девственици, посветили себе си да служат на Жениха - Христос, с цел да се възпитава измежду тях посредством образеца на положителния им живот. Самият той почнал да води недопечен и непоколебим подвижнически живот.
По това време в Египет манастирите били към момента малко и пустинничеството още не било публикувано. Всеки, който желаел да служи на Христос и да се избавя, се усамотявал някъде наоколо до своето населено място, с цел да се упражнява в добродетелите. Недалеч от родното село на Антоний живеел дъртак, който от млади години се предавал в усамотение на отшелнически подвизи. Като се срещнал с него и получил изгода за душата си, Антоний почнал да му подражава и също да търси усамотение на разнообразни места покрай своето село. И по-късно в случай че се случело да чуе за някой аскет, той, сходно на благоразумна пчела, тръгвал да го търси и не се завръщал назад до момента в който не го откриел, и от срещата и беседата си с него не извличал по този начин, както пчелата извлича меда, някаква изгода за себе си.
Такива били първите подвизи на блажения и като преуспявал в тях, той от ден на ден и повече укрепвал своите намерения в добра тенденция. Заедно с това припечелвал с труда на ръцете си, помнейки словата на Писанието: „ който не желае да се труди, не трябва и да яде ". Със извоюваните от продажбата на своите произведения пари купувал самун и хранел гладните. Душата му била в непрестанно молитвено общение с Бога, тъй като той знаел от Писанието, че би трябвало да се молим непрекъснато. Четенето на Свещеното Писание изслушвал така концентрирано, че не забравял нищо от прочетеното и при строгото спазване на всички Господни заповеди, паметта почнала да заменя за него самите свещени книги.
Така живял Антоний и всички братя, при които идвал, с цел да получи душевна изгода го обикнали, а той се поучавал от добродетелта им, кой с каквато се отличавал най-вече: на едни се стараел да подражава във въздържанието, на други в бодростта, на един в кротостта, на различен в бдението, на трети - в вглъбеност при четенето; от едни се учил да се подвизава в пост, от други бил изумен от почивката им на гола земя, прославял смирението на един, търпението на различен.
Докато той преуспявал и укрепвал в положителното, врагът на християнското име - дяволът, който не можел да гледа такива дабродетели у юношата, недоволен срещу него със своето антично лукавство и се опитвал да го прелъсти и отклони от положителните му планове и да го отвърне от правия път. Той му внушавал мисли на страдание за продаденото и раздадено имущество, за необезпечеността на сестрата, за величието на рода, за суетната популярност в света, за удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на светския живот. В същото време представял въображаемо пред юношата сложния път и тежкия завършек на добродетелта, немощта на тялото и продължителността на подвига.
Дяволът скланял младия Антоний да стъпи на хлъзгав път, водещ към проваляне, а той, мислейки за безконечните страдания след страшния съд, макар изкушенията, ненарушимо съблюдавал чистотата на душата си. Чрез всичко това дяволът бил опозорен: окаяният, който изискал да бъде сходен на Бога, в този момент бил надвит от един юноша; въставащият срещу кръвта и плътта в този момент бил надвит от индивида, живеещ в плът, тъй като на своя раб съдействал Господ, Който приел поради нас плът и посредством това дарувал на плътта мощ да побеждава врага, с цел да може всеки, изкушавай по този метод в свое време да повтори думите на апостола: „ не аз, а Божията берекет, която е с мене ".
При тези думи привидението изчезнало. Това била първата победа, която младият подвижник удържал над дявола благодарение на плодородната Христова мощ. Обаче нито той станал нехаен към себе си след своята първа победа, нито у дявола след първото проваляне отслабнали силите, тъй като той като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Антоний помнел от Писанието, че козните на дявола са доста и разнообразни, непрекъснато се упражнявал в разнообразни подвизи, разсъждавайки, че даже и сатаната да бил надвит, когато изкушавал с плътска сласт, само че той би могъл да го подложи на някакви още по-тежки и рискови изкушения. Затова все-повече и повече изнурявал и подчинявал тялото си, с цел да не би откакто е победил в едно, да бъде надвит в друго. Привиквайки последователно към все по-строг метод на живот, той свикнал към неизмеримо високи подвизи в служене на Бога, трансформирал навика в своя природа. Всеки ден постел до залез слънце и цялата нощ прекарвал в молитва; от време на време вкусвал храна през два дни и чак на четвъртата нощ си разрешавал малко сън. Храната му била самун и сол, също и малко количество вода. За постелка му служела черга или власеница, а от време на време - и голата земя. Изобщо не употребявал масло за храна, за месо и вино да не приказваме, тях не използват и по-малко усърдните монаси. Блаженият казвал, че за юношеското тяло е невероятно да победи врага, в случай че то бива размеквано със сладостта на маслото и че е нужно да се постановат на тялото допустимо по-тежки подвизи, тъй че при неговото изнуряване духът да става по-силен, съгласно думите на апостола: „ по кое време съм безсилен, тогава съм мощен ".
Но време е да разкажем за кончината на преподобния. Той имал бит да слиза от върха на планината, където прекарвал самичък при братята, които живеели в подножието й, и да ги посещава. При едно от тези нормални визити им споделил за приближаването на гибелта си, което му било намерено от Бога.
- За финален път съм пристигнал при вас, рожби мои - споделил той, - повече няма да ви видя през този живот и към този момент идва време да се освободя от този живот и да умря, тъй като претърпях 100 и пет години.
При тези думи братята се предали на дълбока тъга, плакали и целували стареца, като че към този момент си отивал от света. А той ги убеждавал да се трудят с неотслабващо старание, да не униват измежду подвизите на самоограничение, само че да живеят като че всеки ден се готвят за гибелта, да пазят душата си от нечисти намерения, да следват образеца на светиите, да не се сближават с разколниците - мелетиани, да не влизат в общение с нечестивите ариани; в противен случай, убеждавал ги да държат отеческите предания и да пазят в цялата й непорочност благочестивата религия в нашия Господ Иисус Христос, която са научили от Писанието и от неговите директиви.
След това братята настоятелно го замолили да остане при тях, тъй като всички желали да се удостоят с достойнството да участват при кончината му. Но той не се съгласил, знаейки тяхното предпочитание да почетат тялото му с тържествено заравяне. Избягвайки дори посмъртното въздаяние на чест и популярност от страна на хората, преподобният побързал да ги остави и се отдръпнал в усамотение. След като се дал прошка с братята, той се отправил на върха на планината в обичаното си жилище, мястото на неговите подвизи. След няколко месеца болен тежко. Тогава повикал при себе си двама монаси, които се подвизавали дружно с него в течение на последните петнадесет години и прислужващи на преподобния заради старостта му, и им споделил:
- Чеда мои! Както е написано, „ аз отпътувам по пътя на целия свят " `, Господ ме вика при Себе Си и аз се надявам да вкуся небесните богатства. Но вас, мои възлюбени деца, апелирам - пазете се да не изгубите плодовете на своето многогодишно самоограничение, само че ревниво и с триумф продължавайте започнатите от вас подвизи. Известно ви е какъв брой разнообразни трудности ни слагат бесовете, само че не се бойте от нищожната им мощ. Надявайте се на Иисуса Христа, твърдо вярвайте в Него от цялото си сърце и от вас ще бягат всички демони. Помнете всичко, на което съм ви учил, старайте се да водите благоверен живот - и безспорно ще получите премия на небето. Избягвайте всяко общение с разколниците, еретиците и арианите; известно ви е, че аз нито един път не съм беседвал другарски с тях, по причина на техните неприятни замисли и христоборна разкол. Най-вече се старайте да изпълнявате заповедите Господни, с цел да ви одобряват, след гибелта във безконечните обители като сродници и другари. Помнете, размишлявайте и постоянно разсъждавайте за това. И в случай че вие фактически се грижите за мен, обичате ме като татко и сте подготвени да извършите волята ми, не позволявайте на никого да отнесе в Египет тленните ми остатъци, с цел да не предадат там тялото ми на охолно заравяне, тъй като основно затова се усамотих на тая планина. Вие сами. деца мои, ме погребете в земята и изпълнете следната заповед на своя дъртак: дано никой, с изключение на вас, не знае гроба, където ще бъде заровено тялото ми, което, по моята религия в Господа, ще се вдигне нетленно при общото възкресение на мъртвите. Разделете одеждите ми така: милота и овехтялата долна дреха, на която лежа, дайте на свещеник Атанасий, другия благ от дайте на свещеник Серапион, власеницата вземете за себе си. Прощавайте, деца мои! Антоний си отива и няма да е повече с вас в тоя живот.
След тези думи учениците се дали прошка с него, целунали го и свети Антоний с радостно лице, гледайки пристигналите за душата му ангели като свои другари, починал и се включил към светите отци. Учениците на светията, според неговото наследство, облекли тялото му, предали го на земята и никой с изключение на тях до през днешния ден не знае мястото на погребението на свети Антоний.
Епископ Атанасий получил от учениците износената дреха и милота на светията. Той приел в тези дарове като че самия Антоний. Той постоянно с благоговейна наслада гледал на тези одежди, като ощастливен с богато завещание, припомняйки си светия му облик.
Такъв бил животът и кончината на преподобния Антоний, който Господ популяризирал насам-натам. И не с изобретателно формирани съчинения, не със световна мъдрост, не със благороден жанр, не с големи благосъстояния се популяризирал той, а - с благоверен живот. На него се изпълнили думите на Спасителя: „ Аз ще популяризира ония, които Мене популяризират ". Той не живял на някое популярно място, което всички знаели; в противен случай - отдалечил се съвсем на края на света в непроходимата пустиня. Обаче и оттова станал прочут и в Испания, и в Африка, и в Италия, и в Илирия, и даже в самия античен Рим. Преподобният желаел да се скрие от всички в планината, не желал и не търсил тая популярност.
Но Господ Сам разкрил и посочил на всички този светилник на вярата и благочестието, та гледайки от него, да се учат на добродетели и като се удивляват на благочестивия живот на преподобния, да популяризират Небесния Отец, на Когото, с Единородния Негов Син и Светия Дух да бъде чест и популярност, посредством и поклонение във безконечни епохи. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ