Наричат Шон Бейкър бунтарят на Холивуд. И не напразно -

Наричат Шон Бейкър " бунтарят на Холивуд ". И не на вятъра - във филмите си постоянно демонстрира маргиналите, бедните, очуканите от живота, споделя истории от актуалната действителност - на мигранти, на самотни майки, принудени да живеят в мотел, на транссексуални, на порно звезди...
Големите студия в Холивуд постоянно му насочат предложения, само че той не се блазни доста от тях, тъй като както самичък споделя, към момента може да си разреши свободата да прави такова кино, каквото той самият желае да гледа.
Бейкър е прочут като създател на разнообразни самостоятелни кино планове, сред които неповторимата нискобюджетна творба " Мандарина " ( " Tangerine ", 2015), чиято премиера провокира взрив в Сънданс през 2015 година. Основната причина - режисьорът изумява всички, като споделя, че филмът е сниман напълно с iPhone 5S.
Последният му филм се трансформира в емблема на самостоятелното американско кино. Сега с 45 награди и над 70 номинации, измежду които номинация за " Оскар " на Уилям Дефо, филмът " Проектът Флорида " дойде и у нас, с помощта на София Филм Фест, единствено няколко месеца след представянето си в Кан. И освен - самият Шон Бейкър посети България, с цел да показа персонално плана си, а Actualno.com имаше достойнството да е измежду малцината, разговаряли с него. Вижте какво ни показа!
Какво знаехте за България преди да дойдете и какво научихте за късия си престой тук?
Знаех малко за София, че е столицата. Столицата е, нали? Но и също и за филмовия фестивал (София Филм Фест), чувал съм за него от години насам и имам другари, които са били на фестивала и са ми го препоръчвали, само че да бъда почтен, това е първият ми път тук и в действителност узнавам доста даже единствено от престоя си.
Научихте ли нещо забавно от късата си аудиенция?
Да. Не е тъкмо научаване на обстоятелства, само че виждайки съветските църкви, невероятната архитектура...
Социалното кино по принцип е лишено от комизъм. Как успяхте в " Проектът Флорида " с такава лекост да пресъздадете един от значимите обществени проблеми в актуалното американско общество?
Ако представях живота без комизъм, нямаше да бъде правдиво. Ние всички използваме комизъм като техника, метод да се оправяме с компликациите. Хуморът е част от нашия живот, той участва във всичко. Животът е баланс сред комедия и възторг. Затова филми на такава тема или сходна, където хората са показани в усложнение и хуморът е лишен напълно, за мен не са достоверни и не презентират този свят по верен метод. За мен постоянно би трябвало да има 50% баланс. Разбира се салдото е от сцена на сцена, тъй като в случай че залитнеш прекалено много в дадена посока може да се получи обидно, по тази причина зависи от вида комизъм, в случай че е поведенчески комизъм, тогава гледаме един човек и се разпознаваме в него по метода, по който работи и това е занимателно. Защото хората могат да бъдат занимателни, без значение в каква обстановка са. Но има и различен тип комизъм, саркастичен. Той би бил неудобен във филм като този, тъй че зависи от вида комизъм и салдото.

Снимка: СФФ
Открили сте основната актриса във кино лентата Бриа Винайте посредством Instagram. Случайно ли стана или съзнателно търсихте там?
Ползвам Instagram, само че не съм търсил съзнателно актриса там, просто бях отворен към такава алтернатива, тъй като научих от предходния си план " Мандарина ", че мога да употребявам обществените мрежи с цел да откривам хора. Обикновено употребявам YouTube и Vine, несъмнено към този момент няма Vine, само че тогава беше известно приложение. В този случай oбмисляхме някои холивудски актриси за ролята на Хейли, само че имаше нещо в Брия, което ме жегна, когато я видях в Instagram. Тя е доста забавна, по доста способи, на доста равнища. Не просто единствено поради нейната осанка – татуировките или косата, оттатък това бе нейната персона. Това е занимателната част, тъй като знам, че някои от режисьорите избират да се доверят на кастинг асистенти, изцяло пропущат тази част с подбора. При мен обаче нещата не стоят по този начин. Aз в действителност върша филм, който аз желая да видя, предпочитам хора, които аз желая да видя във кино лентата и го намирам за забавно.
И пишете ролята за тези хора?
Да, да, може да се каже. Ние построяваме характерите на героите, само че има детайли от самите артисти, които просто приключват облика.

В едно свое изявление казвате, че хората те подценяват и съдят, когато нямаш звезда във кино лентата. В тази връзка – мислите ли, че " Проектът Флорида " щеше да има същия триумф без Уилям Дефо в него?
Това просто е в природата на публиката на всички места по света. Това е природата на хората, те желаят да виждат някой, които разпознават, желаят да виждат звезди. Тази система със звездите си има причина, тя притегля вниманието. Не мисля, че щеше да се приказва толкоз за кино лентата него без Уилям. Mисля, че Уилям направи по този начин, че да има по-голям интерес. Ако имах още звезди, несъмнено ползата щеше да е по-голям, толкоз е просто. Но това е моята борба като режисьор, моето предпочитание е да показва нови лица пред камерата, на огромния екран. Наричат го " напрежението от невярването ", колкото по-бързо аудиторията е запленена от историята и не помни, че гледа на екрана звезда, толкоз по-добре. И аз желая да се случи тъкмо това. Когато отида да виждам филм с Мат Деймън, Дженифър Лоурънс, Самюъл Джаксън – да, аз обичам всички тях, те са страхотни, само че не желая просто да виждам звезди, това наподобява като огромен пакет от звезди. Искам моите филми да приказвам оттатък звездите в тях. Един филм не би трябвало да е просто наблюдение на звезди. Понякога може да е това, като да вземем за пример " Бандата на Оушън ", където има 11 звезди, които да гледаш, само че това не е видът филми, които аз върша. Oпитвам се във филмите, които върша, да накарам хората да бъдат съпричастни с героите, да открият нещо, което не са виждали преди и да бъдат толкоз запленени от историята, че да не помнят за звездите, колкото по-малко звезди, толкоз по-добре за мен.

И въпреки всичко - не мога да не ви попитам – по какъв начин попадна Уилям Дефо в плана и какво е да работиш с него?
Страхотно и елементарно е да се работи с него. Много е благ и толерантен. Не би трябвало да ме изненадва, само че той е и доста предан артист. Това е неговият живот и специалност, която взима доста насериозно. Личи си, че си е написал домашното и аз доста одобрявам такива артисти, които схващат освен техния персонаж, само че и политиката на кино лентата, подтекста, събитията. Как дойде в плана? Той просто беше препоръчан от организация. За страдание, не го открих на рафта (смее се). Имаше лист с артисти и аз просто взех решение, че доста го одобрявам, тъй че нямаше причина да не го избера.
Казвате, че желаете последователно да се изкачвате към върха, постепенно. Това кариерно нанагорнище пречи ли на персоналния ви живот?
О, този път е дълъг. Но виж, аз нямам деца, това е огромна разлика, в случай че имах щеше да е по-различна история. Ако имах деца, те щяха да са всичко за мен и щеше да ми се постанова да взимам повече планове единствено поради парите. Но в този момент съм единствено аз и не би трябвало да го върша. Не споделям, че това би трябвало да е по този начин, за мен е добре, само че никой не е задължен да прави тази жертва. Трудно е да жертваш персоналния си живот. Но има толкоз доста преимущества, които идват с това, че си самичък, да вземем за пример пътуването за мен е като отплата. Пътувам на всички места и пристигнах до тук гратис, хапвам вкусна храна и имам шанса да видя София и други режисьори, получавам правото да промотирам своите филми, тъй че има доста преимущества.

Винаги съм се чудила по какъв начин режисьорите работят с децата артисти? В " Проектът Флорида " те са към 5, 6-годишни!
Всичко се свежда до избора на верните деца, би трябвало да избереш децата с вярната сила. Трябва да са екстроверти, не интроверти, които се засрамват, когато би трябвало да създадат нещо още веднъж. Не желая да си споделят " о, за какво не направих нещата както би трябвало първия път ", на тях не им пука. Те ще ти опишат смешка без да се срамят. Освен това имах треньор за тях по време на фотосите, което е доста значимо. Защото аз не можех да извозвам доста време с децата, трябваше да върша други неща, да фотографирам с Уилям, да оглеждам места за фотоси, да работя по подготовката. А децата трябваше да бъдат забавлявани през това време, тъй като в случай че си мислят че са на работа изключват. Моята треньорка съумя да ги забавлява и направи тъй че да наподобява за тях все едно са на летен лагер, което беше необикновено.


Това е тъй като... необичайно е по какъв начин работят нещата, трябваше да го направя по този метод, поради на практика аргументи, с цел да мога да фотографирам фрагмента. Единственият метод да влезем в " Дисниленд " с децата беше да фотографирам с телефона. Но по-късно се замислих, че има и друго измерение, не просто практично. Какво се случва с аудиторията, когато вижда смяната сред камера и телефон? Освен това снимах предходния си филм напълно с телефон ( " Мандарина " ), тъй че се получи нещо като отпратка към него. Така хората които ме познават като режисьор си споделят " о, ето го телефона ". От друга страна беше и въпрос на това да приемеш рестриктивните мерки на работата, ние не можехме да вземем 35-милиметрова камера в " Дисниленд ", по тази причина трябваше да е телефон. Така че какво значи телефонът? Винаги би трябвало да анализираш трудностите и да виждаш плюсовете в тях.
Четох, че новият ви план е отдаден на опиоидната зараза в Съединени американски щати. На какъв стадий сте от реализирането му?
Не. Това е единствено опция. Дадох едно изявление, когато не се усещах добре и към момента се справях с часовата разлика и умората от полета, по тази причина нещата, които споделих не бяха доста точни. Но несъмнено желая да остана на същия път, да преглеждам проблемите на днешното общество, само че към момента не знам какво тъкмо ще е. Знам, че загатнах тази рецесия, върху която е значимо да се фокусираме, само че може идващият ми филм да не е за обществен проблем, а по-скоро проучване на даден персонаж.

Снимки: Getty Images/Guliver
Искате ли да кажете нещо на младите режисьори?
Разбира се. Аз постоянно споделям - не чакайте, никой няма да пристигна да ви даде пари, в случай че нямате богат чичо или идвате от богато семейство, би трябвало да намерите метод да се справите или ще чакате вечно. Докато не намериш нещо, което да покажеш на хората, няма никакво доказателство, че ще бъдеш режисьор, това е единствено в главата ти. Но можеш да ползваш вярата и решителността си и да покажеш това нещо, би трябвало да вземеш решение. Има способи, по които да стане, в случай че решиш да идеш в студиата, може да го направиш да наподобява като холивудски филм, или може да искаш да опиташ да направиш, нещо което носи твоя личен привкус, което обаче може да отнеме повече време.
Отне ми 6 кино лентата, с цел да стигна където съм. Отнема дълго време, само че в случай че това е пристрастеността ти, любовта ти и животът ти, виждаш, че това е част от пътешествието, метод да се научиш, да израснеш и вероятно би трябвало да имаш вярата. Не желая да го споделям, тъй като като че ли приказвам за моите планове, само че в случай че правиш добре нещата, това ще бъде видяно, може да не е тази или идната година, само че ще бъде видяно. Сметаната (елитът) излиза на върха, в случай че вършиш добра работа, ще бъдеш приет, просто би трябвало да си толерантен.
Интервю на Милена Славкова