Наричат МИЛА МИХОВА един от многообещаващите български сопрани. Родена е

Наричат МИЛА МИХОВА един от многообещаващите български сопрани. Родена е в София и от дете стартира да свири на пиано и учи солфеж. Завършва НМА " Проф. Панчо Владигеров " и печели стипендия на Фондацията " Борис Христов " за Оперното студио на Националната академия " Санта Чечилия " в Рим. Отличавана е на влиятелни певчески състезания в България и зад граница. Също по този начин е авторка на две хумористични книги, които разгласява на нежната възраст 22 и 30 години. Става блогър и инфлуенсър много преди сегашните звезди в тази област да са чували за сходен жанр изяви.

" Майка ми е най-големият ми преподавател и ентусиазъм "

" Ролята на обществените мрежи е скъпа "

" Нямам проблем с музикални опити, стига да са в границите на положителния усет "

" Пяла съм в съвсем всички тоалетни на съвсем всички оперни театри в Европа "

- Как се представяте на хората, които не ви познават?

- Аз съм Мила Михова и съм оперна певица - това е първото. След което нормално срещам стряскащи погледи, изключително от хора от моето потомство, които доста се изненадват, че има човек на тяхната възраст, посветил се на певческото изкуство. По-нататък влизам към този момент в детайлности, изяснявам по какъв начин съм избрала тази специалност, по какъв начин тя е напълно естествена за младеж и по какъв начин всичко друго, което върша, по един или различен метод е обвързвано с това артистично начало. Винаги съм търсила и съм намирала метод да показвам себе си - професионално и въобще в живота си.

- Фактът, че майка ви е известната българска оперна певица Дарина Такова, оказва помощ ли да развивате вашия гений или в противен случай?

- Естествено! Тя е моят преподавател. Първият и до този миг в действителност най-незаменимият ми учител. Всичко, което съм и като човек, и като актьор, го дължа на нея, тъй като тя е моето най-голямо ентусиазъм. Дали ми пречи? Не, тъй като виждам да не се преценявам с обстоятелството, че може би ме съпоставят с нея. Така че не виждам нищо проблематично.

- Неизбежно ли беше музиката да стане вашето предопределение?

- Да. Мама доста обича да споделя по какъв начин съм била на 7 месеца и още не съм можела нито да приказвам, нито да вървя, само че съм тананикала мелодията на Сънчо преди " По света и у нас "...

- Казват, че учителят си е приключил добре работата, когато ученикът му го надмине. Смятате ли, че ще съумеете да станете по-добра от майка ви?

- Не. Не се и пробвам, в полза на истината. Защото времето, когато тя правеше кариера, беше доста по-различно от това, което е в този момент. Бизнесът е друг, условията са разнообразни, ние сме разнообразни хора, с разнообразни темпове на развиване... Така че не желая да върша съпоставения.

- Кое е най-необичайното място, където сте се изявявали като оперна певица?

- На изложбата на Ода Жон през 2018 година - на онази прословута вечеря, коментирана в съвсем всички медии... И защото доста рядко по прослушвания и състезания ни дават репетиционна зала, в която да се разпеем, пяла съм в съвсем всички тоалетни на съвсем всички оперни театри в Европа.

- Къде предпочитате да пеете - в България или в чужбина? Има ли място, на което смятате, че ви правят оценка повече?

- Трудно ми е да отговоря. Много обичам да пея в България, тъй като тук върша стратегии, които са ми забавни, притеглят ме, оказват помощ ми да се развъртвам като актьор. Вече пета-шеста година експортирам в страната ни независими рецитали, които си имат своята аудитория и са забавни на хора, наблюдаващи развиването ми като оперна певица. Разбира се, харесва ми да излизам и на интернационалните подиуми. Но тук като че ли отговорността е малко по-голяма, тъй като, с изключение на да чуят мен, идват да видят и работата на майка ми.

- Имате ли обичано произведение или желан създател, чиито произведения ви е прелестно да изпълнявате?

- Най-много обичам Росини. Всъщност, целият ми значителен професионален път минава през неговото творчество. Има избрани неща, които бленувам да изпея в един миг от артистичното си развиване. Освен някои творби от Белини и Доницети, които още не съм изпяла, бих се радвала да вляза в зоната на ранния Верди, да извърша " Разбойници ", " Ломбарди ", доста неща ме притеглят. Включително и Масне.

- С какво бихте заменили един ден пеене?

- С нищо. Каквото и да върша във всекидневието си - пея. Дори тогава, когато нямам подготовки или спектакли.

- Каква е ролята на писането в живота ви?

- Писането е добре осъществено занимание - по този начин да го назовем.

- Всъщност, май станахте още по-популярна и като създател с помощта на литературния план " Пощенска кутия за приказки ". Спомняте ли си този миг?

- Много добре. Защото преди 10 години издадох първата ми книга, тогава стартира и тази самодейност. Гери Турийска ме канеше непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато... И аз й отказвах непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато... До момента, в който към този момент нямаше по какъв начин да й откажа. И преди 5 години, в действителност по средата на историята на " Пощенска кутия за приказки ", се включих в плана. Страшно го обичам, доста ми оказа помощ, освободи ме пред аудитория.

- Имате две издадени хумористични книги. Смятате ли, че комедийният род е подценен като литература в България?

- Да стартираме от това, че не разпознавам себе си с понятието литература. Аз съм създател на занимателни текстове. Но нямам претенциите да съм публицист или да имам жанр. Защото методът, по който пиша, е и методът, по който приказвам. По-скоро това е още една опция да се показвам. И, в противен случай, считам, че хумористичният род в писането е нещо, което доста се търси и се харесва. " Пощенска кутия за приказки " го потвърждава: тъй като най-успешните създатели са тъкмо занимателните.

- Вие самата какви книги обичате да четете?

- Всякакви, в това число биографични. Много обичам исторически книги, класика... Хемингуей е обичаният ми създател.

- Специализирахте в Рим. Какво си спомняте от този интервал от вашия живот?

- Имах доста хубави прекарвания. Рим е забавен град, само че не е столицата на оперното изкуство в Италия. Милано му лиши тази роля, най-малкото поради Миланската канара. Имах опцията да специализирам при огромната дива Рената Ското в границите на оперното студио на " Санта Чечилия ", Националната академия в Рим, и да пребивавам в къщата на Борис Христов едновременно, което е извънредно чувство. Всеки актьор, който е млад и схватлив, желае да се научи, да се въодушеви от огромните образци в изкуството. Такъв допир с сходна атмосфера е скъп. Рим е тежък град за живеене, само че направиш ли го един път, не искаш да си тръгваш.

- Участвате в доста влиятелни музикални състезания. Какво ви дават тези изяви?

- Опит и контакти - както всичко друго, което съм направила до този миг.

- Смятате ли, че млади реализатори могат да получат избран трамплин, включвайки се в разнообразни певчески фестивали?

- Да, несъмнено. Те са точно за млади актьори, достигнали несъмнено равнище на изява, на професионална стабилност.

- Мислите ли, че музикалният усет може да се възпита у всеобщата аудитория или това е въпрос на персонално, домашно отношение и блян?

- Възможно е, само че не упорствам да е по този начин.

- Каква е ролята на обществените мрежи във вашия живот?

- Безценна! Но освен в моя живот, а на безусловно всички хора към днешна дата. А пък в бизнеса и изкуството те са безусловно незаменима част. Защото ние, оперните артисти, сме артикул на един, несъмнено, живописен пазар. И би трябвало да умеем да продадем себе си като актьори. Социалните мрежи ни приближават до хората, които действително биха консумирали оперното изкуство.

- Все отново то е много антично. Изглежда ли на място, когато се промотира виртуално?

- Всички го вършат. И Яна Нетребко, и даже Райна Кабаиванска, с която работя през последните 6 месеца, има платформа в обществените медии. Екипът й непрестанно разгласява известия, свързани с нейната педагогическа активност и грандиозната й кариера в предишното. Има място и за опера в цифровата епоха.

- На какво ви научи работата с Райна Кабаиванска?

- Тя по-скоро затвърди една от дълго време зрееща концепция в моята глава - както артистична, по този начин и чисто човешка. И тя е, че не би трябвало много-много да се вслушваме в това какво приказват хората за нас.

- Изпълнявали сте творби, композирани от исландската поп икона Бьорк. Как се стигна до този план?

- Бьорк е написала аранжименти на най-известните си песни за оперна певица с съпровод на старинни принадлежности. Артистичният шеф на фестивала " Пианисимо " е голям почитател на тази изпълнителка и изиска да осъществя този план у нас. Свързаха се с мен по рекомендация на огромни български музиканти като проф. Борислава Танева и проф. Георги Арнаудов, които към този момент ме познаваха като реализатор. Съвременната музика, изключително с толкоз комплицирани решения като на Бьорк, не е за всеки оперен артист. Просто в действителност е доста сложна. Но концертът мина един път с огромен триумф. Имаме цялостната поддръжка на Бьорк и на нейния лейбъл и движим напред.

- Тя по какъв начин реагира, когато ви чу?

- Самият факт, че си го е показала и направила по този метод, към този момент е доста позитивен. Всъщност, аз съм третият човек, който се захваща с този план. Другите две дами са една исландска оперна певица и американската супер дива Рене Флеминг, която обаче е записала единствено част от композициите.

- На музикалния пазар постоянно навлизат планове, които се характеризират с по-модерно звучене. Как гледате на това размиване на границите сред достоверната класическа музика и разновидностите на някои творби, изсвирени в по-популярен и по-смилаем от необятната аудитория формат?

- Аз съм " за ". Стига хората, които се захващат с нещо такова, да могат да го вършат добре. Нямам никакъв проблем с сходни опити. Въпросът е да са в границите на положителния усет.

- Чувствате ли се съумяла?

- По-скоро считам, че съм на верен път - да го кажем по този начин...