Наричат го френския Франк Синатра. На 93 години и в

Наричат го френския Франк Синатра. На 93 години и в отлична форма, Шарл Азнавур не стопира да работи. И избра България да бъде част от следващото му турне.

- Пристигате в България 40 години след първото ви идване? Какво си спомняте от страната ни?
- Не доста. 40 години са доста време. Пътувал съм из целия свят. Приблизително всяка година съм в друга страна. Преди да дойдем тук минахме 40 хиляди километра. Не е зле, нали?

- Изглеждате отлично, апропо.
- Аз съм превъзходен!

Шанур Вахинаг Азнавурян се ражда в Париж през 1924 година в фамилията на арменски имигранти. Родителите му са артисти и водели дребния Шанур на всички свои участия. И по този начин, може би предначертано, на 9 години синът им напуща учебно заведение и приема театралното име Азнавур.

- Музиката става част от живота ви, когато сте на 9 години, нали?
- На 9 бях млад артист. Започнах като артист, учих типичен танци и не знам за какво станах артист. Наистина не знам за какво! Случи се от единствено себе си.

- Когато бяхте дете, мислихте ли, че ще постигнете подобен триумф?
- Не, в никакъв случай не съм мислил за това. Но доста учех, освен това самичък – не с всякакви преподаватели или нещо такова.

Години наред Азнавур пее по клубове и кръчми. До 1946 година, когато на една от масите против него сяда Едит Пиаф. Впечатлена от гласа му, тя го кани на турнето си във Франция и Съединените щати. И до скоро никому незнайният Шарл Азнавур се трансформира в текстописец, съквартирант и на практика момче за всичко на Пиаф.

- Разкажете ми за другарството си с Едит Пиаф. Тя ви открива...
- Имаме ли една седмица?! Е, бяхме като брат и сестра. Нищо повече от това! Но това беше задоволително, тъй като тя беше голям актьор.

- Вярно ли е, че ви е предиздвикала да си извършите пластична интервенция на носа?
- Тя заплати половината от носа ми! Тази половина принадлежи на Пиаф. А тази половина на моят юрист (сочи).

- Защо е поискала такова нещо от вас?
- Мисля, че не харесваше доста арменските носове. Нали знаете – арменските носове са много огромни. Е, към този момент имам дребен нос.

- Какъв беше първият ѝ съвет към вас?
- Нямаше съвет. Тя беше напълно на моя страна. Беше уверена, че някой ден ще бъдем нещо значимо.

За 80-годишната си кариера Шарл Азнавур основава хиляди песни и няколко мюзикъла, има към 100 албума, от които е продал повече от 100 млн. копия. Играл е в десетки филми. През 1960 година изиграва срамежливия пианист в класическия филм на Франсоа Трюфо „ Застреляй пианиста “.

Днес френският Франк Синатра има вяра, че най-важното нещо на този свят е любовта. И на нея посвещава цялото си творчество. Но нито една ария не е посветил на жена.

- Една от най-романтичните песни за мен е „ Тя “. За жена ли е написана? Може би за някоя специфична дама в живота ви?
- Написах я за едно телевизионно шоу. Беше за един сериал.

- А посветил ли сте някоя друга от песните си на избрана жена?
- Написал съм хиляди песни! Мислите ли, че мога да ги посветя на хиляди дами?! Щеше да е малко повече…

- Вярвате ли, че любовта е най-важното нещо на света?
- Да, само че зависи по какъв начин определяте любовта. Не е единствено любовта сред мъж и жена. Може да бъде на мъжа към работата му, на индивида към страната му. Любовта е обич!

Азнавур има три брака и шест деца. С последната си брачна половинка – шведката Уле Торсел, е и до през днешния ден.

- Със брачната половинка си сте дружно от 51 години. Каква е тайната на сполучливия брак?
- Любовта. Това е. И е изцяло задоволително.

- Какво е любовта за вас?
- Моето семейство.

- Съпругата ви дружно с вас ли е в този момент?
- О, не! Тя в никакъв случай не пътува с нас. Тя обича да си бъде у дома – с децата, кучето и приятелите си. Но се обажда всеки ден да пита по какъв начин съм. Тя не обича да пътува. В началото на брака ни беше постоянно с мен – из целия свят! А в този момент споделя: „ Не, била съм там към този момент “.

Това лято Шарл Азнавур получи може би най-сериозното самопризнание за изключителната си кариера – стана първият френски реализатор със звезда в Алеята на славата в Холивуд.

- Има ли нещо, което пазите единствено за себе си?
- Не мисля.

- Давате всичко на хората?
- На фамилията ми първо. На приятелите ми незабавно по-късно. И на публиката на трето място.

- Обичате ли публиката си?
- Да! Ако не обичаш публиката си, тя също няма да те обича. Публиката по целия свят е моето семейство. За мен публиката няма байрак, няма и език.

- Какво бихте желал да извършите от тук нататък в живота си?
- Нищо повече от това, което върша. Работих, с цел да стана това, което съм. И не се старая да върша нещо по-различно. Имам единствено работа си! Съпругата ми споделя, че работата ми е моята държанка. И е права!

- Щастлив човек ли сте?
- О, да! Всичко в живота ми се случи фантастично! Работих доста за това, несъмнено. Но все пак съм един от най-големите късметлии на Земята. -->