Наричат ги сървайвъри! Величествени деца! Онези малки войни с голи

Наричат ги сървайвъри! Величествени деца! Онези дребни войни с голи глави, водещи най-страшната борба – тази на територията сред живота и гибелта. Тези величествени деца са въплъщение на силата и безграничността на човешкия дух, непреклонен по време на безмилостната война, която нежните им тела водят с заболяването. На тези герои е отдаден и днешният ден – 15 февруари – международният ден на децата, заболели от рак. Той не е ден на обезсърчение и печал, а празник на вярата и успеха над подлата болест, отдаден на всички дребни и огромни, преборилите се и борещи се, както и на всички тези хора, които не са безразлични и ги поддържат по пътя към живота.

Ежегодно в международен мащаб 200 000 деца се разболяват от рак. Близо 50% от тях умират от подлата болест, тъй като нямат опция да се лекуват, тъй като правото на живот коства скъпо. Често причина за съдбовния край за тези деца са и неналичието на донорска кръв и квалифицирана здравна помощ.

Около 70% от тях съумяват да се трансфорат в същински сървайвъри и оживяват, с помощта на актуалните способи за лекуване и подобаващи лекарства. Тези числа са същинско достижение на медицината в съпоставяне със средата на 70-те години на предишния век, когато достигането на 5 - годишна трайна ремисия е било под 50%. Този % се дефинира както от типа на болестта,

по този начин и от положението на здравната система в страната.

Свързани публикации.. Левкемия в детска възраст – лечима в множеството случаи 0 Достъпно за рака: Рак на гърлото - особености на рака на ларинкса 0 Трансплантацията - вяра за онкоболните деца (І част) 0

Според неофициална статистика (просто тъй като няма публична у нас) в България годишно от рак се разболяват сред 150 и 200 деца на възраст от 0 до 18 години. Болестта нахлува ненадейно в тялото на детето и живота на цялото семейство. Лечението е тежко и продължава от 6 месеца до 3 години, а от време на време и цялостен живот. Осъществява се чрез високи дози мощно токсични лекарства, нападателна лъчетерапия, инвазивни хирургически процедури. Понякога се постанова даже премахване на органи и крака и се стига до тежки вторични увреждания. При някои характерни положения се постановат костномозъчни трансплантации, които също носят редица опасности и странични резултати.

Периодът на лекуване е истински призрачен сън, от който обаче не можеш да се събудиш. Болезнени операции, неконтролируеми

неразположения, надскачащи границите на човешката толерантност. Падащи детски коси, усмивки, засенчени от загуба на приятелчетата от клиниката и страха от тежестта на диагнозата. Тези деца са сложени в положение на имунен недостиг, в резултат на лекуването остават изолирани от света на детството и игрите, тъй като всевъзможен контакт с вирусни инфекции може да докара до съдбовен край. Това ги изправя пред риск от отпадане от учебно заведение, неспособност за придобиване на конкурентни познания, пълномощия и

обществен опит и слага нови и нови

препядствия пред тях даже и откакто са преборили

заболяването.

Лечението и поддържащата терапия постоянно постанова единият родител да напусне работа, което води до редица

усложнения в семейството. Семейството живее дълго разграничено и това рефлектира върху всички негови членове. Живеещи отделени от единия родител, нормално майката, братята и сестрите на заболелите деца също попадат в неподходяща обстановка.

За страдание, следствията както от самото заболяване, по този начин и от лекуването, постоянно водят до редица физически и психологични контузии за всички. Затова, с изключение на лекуването, своето водещо значение има и рехабилитацията, посредством която се подкрепя цалостното излекуване. Поради тази причина преди години съдружие на родителите на деца с онкохематологични болести започва акция за създаване на оздравителен център.

Въпреки че процентът на излекуваните в развитите страни през последните 30 години нараства и макар че приказваме за международен стандарт на лекуване, у нас продължава да има изчезнали от позитивния лист лекарства, които са определящи за навлизането на децата в ремисия. Медикаменти, за които допреди години родителите трябваше да вършат дарения на лечебните заведения или да ги внасят от чужбина, в този момент се покриват от Фонда за лекуване на деца в чужбина. Предвид съществуващите правила и наредби, онкоболните деца, които са навършили седем години не престават да нямат право да бъдат придружавани от родителите си по време на дейното лекуване и би трябвало сами да се оправят, тъй като са „ големи”. И това са единствено няколко капчици в морето. Резултатът е доста затихнали детски сърца, доста пресъхнали от сълзи майчини очи, доста разрушени фамилии и осакатени животи.

И всичко това поради неуредени административни процедури и правила.

Но през днешния ден - 15 февруари е празник! Празник на тези дребни войни – спечелили, техните фамилии и всички тези, които ги поддържат, на инат на всички обстоятелства и условия посред българската реалност.



Подайте ръка на дете с онкологично заболяване, подайте ръка на семейство с дете с онкологично заболяване. Това е толкоз елементарно. Тяхното е сложното... и величественото!

​​​​​​​