Принципите на Бернар Арно
Наричат Бернар Арно "вълк в кашмир ". Бившият инженер и строител през днешния ден е притежател на холдинга LVMH (Moët Hennessy - Louis Vuitton), който сплотява съвсем 70 първокласни марката - от шампанското Dom Perignon и стилната марка Louis Vuitton до веригата за козметика Sephora и производителя на часовници Tag Heuer.
Искам да се обърна към френските политици... Много от тях са срещу глобализацията, само че това, което вършим в нашата група, е противоположно на нейните отрицателни резултати. Ние произвеждаме в Италия и във Франция и продаваме в Китай, макар че нормално става противоположното.
Ние сътворяваме стремежи и благополучие - това е същността на нашия бизнес. Повечето наши клиенти са хора, които работят доста и желаят да зарадват себе си, да си купят неща, на които ще се любуват същински, те желаят да бъдат съблазнени. Ние би трябвало непрекъснато да ги изненадваме, да сътворяваме изключителни артикули за тях, които да ги накарат да си кажат: "Това в действителност е ново, забавно и красиво. Наистина го искам. " Ако не можем да им предложим това, няма да идват в магазините ни.
Ако стартираме да се занимаваме с маркетинг, към този момент не работим в промишлеността на разкоша.
Винаги споделям на екипа си, че не ме интересуват числата за идващото шестмесечие. Интересува ме пристрастеността към нашите марки да е същата през идващите 10 години.
Помня по какъв начин хората ми споделяха, че не си коства да сплотявам такова количество марки. Но тъкмо това беше триумф. Впоследствие всички го признаха. През последните 10 години съперниците ни се пробват да ни копират, което ни доставя задоволство. Не им се получава, само че се стараят.
Когато си в огромно семейство, имаш значимо преимущество - можеш да мислиш в дълготрайна вероятност. Прекалено доста компании непрестанно минават през промени. Особено в Съединени американски щати, където непрекъснато би трябвало да мислят за цифрите за идващото тримесечие.
Нямам имейл, единствено телефон. Никога няма да пиша известия, единствено ще се обаждам.
Веднъж взех такси на летището в Ню Йорк и водачът разбра, че съм французин. Попитах го дали е бил във Франция и знае ли кой е сегашният президент. Той поклати негативно глава и сподели: "Но знам за Christian Dior. "
Когато научих, че ще мога да купя Dior, бях в Ню Йорк, качвах се на самолета и усещах, че съм на прага на нещо огромно. Тогава разбрах, че ще построя най-голямата компания в промишлеността на разкоша в света.
Бизнесът е доста вълнуващо нещо. В един миг си на прага на огромна договорка, само че не си сигурен до дъно, че тя в действителност ще се реализира... После идва миг, когато осъществената от теб договорка живее и се развива в посока, която в никакъв случай не си очаквал. При придобиването на Louis Vuitton всички споделяха: "Компанията и без друго е огромна, какво още можеш да направиш с нея? " Оттогава сме нараснали триумфа си десетократно.
Мисля, че (да бъдеш прочут) е освен неефективно, само че и рисково от професионална позиция. Всичко е добре, до момента в който бизнесът върви и ти споделят какъв брой си популярен, само че когато нещата се влошат, хората стартират да се смеят в лицето ти. В този смисъл съм доста внимателен, пък и известността не ми носи никакво преимущество. Друга работа щеше да е, в случай че бях политик. Единственото, което ме интересува, е да върша известни моите марки, не себе си.
Това, което в действителност ми харесва, е да влизам в магазините тайно и да прислугвам клиентите. Правя това в чужбина, най-често в Япония, където никой не ме разпознава. Продавачите постоянно са изумени от наличието ми, само че това ми разрешава да видя персонално какво работи и какво - не.
Винаги съпоставям нашата промишленост с другите. Много одобрявам компанията Apple и айфоните... Но може ли да кажете сигурно, че след 20 години хората ще продължат да употребяват айфони? Може би ще разполагаме с нов артикул или нещо по-съвършено. Аз обаче мога да кажа, че след 20 години хората ще не престават да пият Dom Perignon.
Искам да се обърна към френските политици... Много от тях са срещу глобализацията, само че това, което вършим в нашата група, е противоположно на нейните отрицателни резултати. Ние произвеждаме в Италия и във Франция и продаваме в Китай, макар че нормално става противоположното.
Ние сътворяваме стремежи и благополучие - това е същността на нашия бизнес. Повечето наши клиенти са хора, които работят доста и желаят да зарадват себе си, да си купят неща, на които ще се любуват същински, те желаят да бъдат съблазнени. Ние би трябвало непрекъснато да ги изненадваме, да сътворяваме изключителни артикули за тях, които да ги накарат да си кажат: "Това в действителност е ново, забавно и красиво. Наистина го искам. " Ако не можем да им предложим това, няма да идват в магазините ни.
Ако стартираме да се занимаваме с маркетинг, към този момент не работим в промишлеността на разкоша.
Винаги споделям на екипа си, че не ме интересуват числата за идващото шестмесечие. Интересува ме пристрастеността към нашите марки да е същата през идващите 10 години.
Помня по какъв начин хората ми споделяха, че не си коства да сплотявам такова количество марки. Но тъкмо това беше триумф. Впоследствие всички го признаха. През последните 10 години съперниците ни се пробват да ни копират, което ни доставя задоволство. Не им се получава, само че се стараят.
Когато си в огромно семейство, имаш значимо преимущество - можеш да мислиш в дълготрайна вероятност. Прекалено доста компании непрестанно минават през промени. Особено в Съединени американски щати, където непрекъснато би трябвало да мислят за цифрите за идващото тримесечие.
Нямам имейл, единствено телефон. Никога няма да пиша известия, единствено ще се обаждам.
Веднъж взех такси на летището в Ню Йорк и водачът разбра, че съм французин. Попитах го дали е бил във Франция и знае ли кой е сегашният президент. Той поклати негативно глава и сподели: "Но знам за Christian Dior. "
Когато научих, че ще мога да купя Dior, бях в Ню Йорк, качвах се на самолета и усещах, че съм на прага на нещо огромно. Тогава разбрах, че ще построя най-голямата компания в промишлеността на разкоша в света.
Бизнесът е доста вълнуващо нещо. В един миг си на прага на огромна договорка, само че не си сигурен до дъно, че тя в действителност ще се реализира... После идва миг, когато осъществената от теб договорка живее и се развива в посока, която в никакъв случай не си очаквал. При придобиването на Louis Vuitton всички споделяха: "Компанията и без друго е огромна, какво още можеш да направиш с нея? " Оттогава сме нараснали триумфа си десетократно.
Мисля, че (да бъдеш прочут) е освен неефективно, само че и рисково от професионална позиция. Всичко е добре, до момента в който бизнесът върви и ти споделят какъв брой си популярен, само че когато нещата се влошат, хората стартират да се смеят в лицето ти. В този смисъл съм доста внимателен, пък и известността не ми носи никакво преимущество. Друга работа щеше да е, в случай че бях политик. Единственото, което ме интересува, е да върша известни моите марки, не себе си.
Това, което в действителност ми харесва, е да влизам в магазините тайно и да прислугвам клиентите. Правя това в чужбина, най-често в Япония, където никой не ме разпознава. Продавачите постоянно са изумени от наличието ми, само че това ми разрешава да видя персонално какво работи и какво - не.
Винаги съпоставям нашата промишленост с другите. Много одобрявам компанията Apple и айфоните... Но може ли да кажете сигурно, че след 20 години хората ще продължат да употребяват айфони? Може би ще разполагаме с нов артикул или нещо по-съвършено. Аз обаче мога да кажа, че след 20 години хората ще не престават да пият Dom Perignon.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ