Спас Василев: Свободата беше единственият неограничен ресурс...
Наред с издателствата на Божана Апостолова и Стойо Вартоломеев вестник " Марица " е най-значимият културен факт в актуалната история на Пловдив
През 1991 година започнахме с хартия назаем от печатницата
В началото един сътрудник ни сподели: " Създадохте вестник, тъй като още имахте илюзии "
„ Марица “ е най-щастливото премеждие за мен. Тя придаде спомагателен смисъл и мащаб на живота ми, споделя бившият основен редактор и някогашен съсобственик на ИК " Марица "
- Днес, 13 декември 2022 година, излиза 10-хилядният брой на „ Марица “, мотив за горделивост на всяка медия. Освен знаковото име кои качества стоят в основата на дълголетието на вестника, правоприемник на българския „ Таймс “?
- Честит 10-хиляден брой и да стохилядите! Не желая да злоупотребявам, че актуалната „ Марица “ е директен правоприемник на Христо-Дановата, тъй като това не дава отговор на обстоятелствата. Става дума за два разнообразни вестника, в друго историческо време, с разнообразни задачи. Днешната „ Марица “ обаче е последовател на името и на традицията Пловдив да бъде огромен издателски център с национално значение. И различен път съм казвал, че паралелно с книгоиздателствата на Божана Апостолова и Стойо Вартоломеев вестник „ Марица “ е най-значимият културен факт, най-яркото събитие в живота на Пловдив след 1989 година. Дано сме се докоснали и до тежестта и меродавността на Дановата „ Марица “.
Ние продължихме и свободолюбието, идващо от младежкия седмичник „ Искра “, от „ Искра “-та е огромна част от издателския кръг на „ Марица “. Издателите бяхме множеството във възрастта малко над 30 година и нашата младост също беше фактор. Както споделяше един сътрудник: „ Вие създадохте вестник, тъй като още имахте илюзии “. Вероятно е по този начин, само че евентуално сме имали и друго с изключение на илюзии. Аз нямам доверие в тезата, че основаването и налагането на „ Марица “ е въпрос на шанс. Няма шанс, който да те съпровожда десетилетия.
В издателския състав бяхме хора и със синьо, и с алено минало, в случай че употребявам тогавашните политически цветове. Обединяваше ни професионализмът. Ние в съдружието бяхме и безусловно разнообразни човешки типажи, животът надали би ни събрал по различен мотив. Свързваше ни едно, само че значимо - професионалният взор. Ние не бяхме нереалният издател там някъде високо. Нямаше с кого да съгласуваме и пред кого да се отчитаме. Издателите си бяхме ние и в множеството случаи говорехме еднакъв език. Това е доста значимо във всяка работа. Неслучайно и другите два случая на сполучливи вестници - „ 24 часа “ и „ Труд “, породиха също на основата на професионални съдружия.
- Как изданието стана пожеланият вестник на пловдивчани, без да се лимитира в границите на районна медия?
- В пазарната конкуренция на вестниците е като в спорта - който има най-хубавия тим, печели. Винаги съм вярвал в това, в малко време „ Марица “ събра най-хубавите пловдивски публицисти и им даде едно - правото да пишат свободно. И в нашия поминък важи универсалното предписание, че с цел да успееш, не е наложително да си извънреден, задоволително е да си добър.
Не ни доближаваше опит, финансите ни бяха никакви, първоначално нямахме даже пишещи машини. Единственият безграничен запас, с който разполагахме, беше свободата на медиите и ние с цялостни шепи черпехме от него. Сякаш сме усещали, че свободата не е дадена вечно.
„ Марица “ реализира позицията на национално важен вестник, макар че имаше най-вече районно разпространяване. През тези 30 години в Пловдив излизаха десетки вестници. Но къде са? Остана единствено „ Марица “.
Степан Ерамян постоянно споделяше, че „ Марица “ е институция, и това стана факт не с указ на издателите, а с всекидневното изпитание на репортерите и анализаторите на вестника да бъдат справедливи и ярки. При нас постоянно е имало две трендове: едната, на по-топло отношение към управляващите, и другата - свободолюбивата. Двете трендове бяха в динамичност, с превес на свободолюбието. Много зависеше от фигурата на основния редактор - когато поканихме Любомир Минчев да оглави редакцията, той ни сподели: „ Не искам никой да пипа вестника след мен! “.
- Кои бяха най-трудните трудности, които преодоляха вестникът и креативният му екип?
- През май 1991 година бяхме събрали към този момент публицисти, дизайнери, правехме сухи тренировки цялостен месец, а хартията, която ни беше обещана, все не идваше и не идваше. Имахме шанс, че икономическият шеф на държавната „ Полиграфия “ Анна Петрова ни се довери, отпусна ни назаем от хартията на печатницата. Така успяхме да стартираме вестника.
През 1995 година, когато и Пловдив не беше пожален от мутри и царкировци, беше взривен входът на редакцията на ул. „ Богомил “ 59. Слава богу, нямаше потърпевши. Така се заплащаше свободата на словото.
Тоталната рецесия при социалистическо държавно управление на Жан Виденов удари тежко и вестниците. В изискванията на хиперинфлация и при празни хранилища няколко седмици, с цел да оцелее, „ Марица “ излизаше на кафява амбалажна хартия. Тогава ние намерено декларирахме, че сме антиправителствен вестник.
В края на ръководството на Иван Костов поради журналистически следствия на „ Марица “ в редакцията нахлуха 17 ревизори от София, които безпричинно ни натовариха с 1 млн. лв. глоба, която в огромната си част падна по правосъден ред.
Не бяхме готови за огромната криза от 2009 година - без финансови запаси, с раздут размер страници и състав. Съвсем разумно тази рецесия наред с възрастови и здравословни фактори докара до промяна на собствеността на вестника.
- Кой е най-сериозният триумф на „ Марица “, с който Вие като издател се гордеете? Кога усетихте въздействието на медията най-силно?
- Най-сериозният триумф на „ Марица “ е доверието на читателя, което спечелихме. Стойността на един вестник се дефинира тъкмо от читателското доверие. Както и при човешкото другарство, доверието при медийната връзка е най-важното. Това доверие се усеща ежедневно по броя на хората, които те четат. И то не поради заглавия от сорта „ Луда крава препуска в центъра на Пловдив “, както информираше нашата конкуренция.
В първите години след смяната новите медии се употребиха с огромен заем на доверие. Още не бяха укрепнали политическите и олигархичните кръгове, които по-късно подчиниха медиите.
Не сме ангели, имало е и заиграване с олигарси и политици. И това постоянно са били покупко-продажби „ кон за кокошка “ - с цената на нараненото доверие на читателя.
- Виждате ли неосъществени благоприятни условия, които могат да трансфорат „ Марица “ в още по-динамичен и издирван медиен артикул?
- „ Марица “ прави доста добър уебсайт и това е посоката. Вероятно спомагателни благоприятни условия има в основаването на ветрило от тематични надрегионални уеб сайтове и лична видеопродукция, изключително на фона на изчезнала пълноценна телевизия в Пловдив.
- Какво е за Вас вестник „ Марица “? Кой е най-важният урок, който научихте, до момента в който бяхте отпред на екипа?
- „ Марица “ е най-щастливото премеждие за мен. Тя придаде спомагателен смисъл и мащаб на живота ми.
Когато бях основен редактор, вестникът доближи 45 000 тираж и беше трети в страната след „ 24 часа “ и „ Труд “. Остана единствен ежедневник в Пловдив, безусловно без локална конкуренция. По това време моите съдружници по никакъв метод не ми се намесваха в подбора на публицистите и наличието на вестника. Журналистите в „ Марица “ получаваха по-високи приходи от кмета на Пловдив и това също беше част от свободата.
В съдружието всеки от нас беше със личния си опит, само че никой не беше правил свободен частен ежедневник, не беше го налагал на пазара като мощен, авторитетен и печеливш ежедневник. Не бяхме също виртуози в контрола и финансовата дисциплинираност. Невинаги бяхме далновидни. Вместо да развиваме в нови направления медийната конструкция и да търсим нови вложения, ние предпочитахме да замразяваме капитали под формата на слаболиквидни недвижими парцели.
Така е, в живота в никакъв случай на едно място не се събира всичката красота. И съдружието, и работата в екипа ме научиха, че тимът е над всичко.
- Има ли късмет за оцеляване хартиеният вестник? Как може да се пребори със обществените медии?
- Дай боже да има късмет - и в някакви бутикови разновидности за профилирана публика хартията може и да се резервира. Но всички знаем, че сегашното и бъдещето към този момент не са там. Въпросът съгласно мен не е в надмогването на обществените медии, а във вплитането в тях, в потреблението им като платформи за постигане до повече читатели. Човешкият свят постоянно ще има потребност от медийно наличие.
Спас Василев е приключил Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Един от най-опитните вестникари на Пловдив. През юни 1991 година дружно със Степан Ерамян, Стоян Вълев и Атанас Спасов възраждат марката „ Марица ", правоприемник на именитото издание на Христо Г. Данов - първия общобългарски вестник след Освобождението. Така Пловдив се снабдява с естрада на свободното слово още в зората на демокрацията. Василев е съсобственик на ИК " Марица " ООД до 2012 г. Бил е и основен редактор на вестник " Марица ". В момента се занимава с вложения.
През 1991 година започнахме с хартия назаем от печатницата
В началото един сътрудник ни сподели: " Създадохте вестник, тъй като още имахте илюзии "
„ Марица “ е най-щастливото премеждие за мен. Тя придаде спомагателен смисъл и мащаб на живота ми, споделя бившият основен редактор и някогашен съсобственик на ИК " Марица "
- Днес, 13 декември 2022 година, излиза 10-хилядният брой на „ Марица “, мотив за горделивост на всяка медия. Освен знаковото име кои качества стоят в основата на дълголетието на вестника, правоприемник на българския „ Таймс “?
- Честит 10-хиляден брой и да стохилядите! Не желая да злоупотребявам, че актуалната „ Марица “ е директен правоприемник на Христо-Дановата, тъй като това не дава отговор на обстоятелствата. Става дума за два разнообразни вестника, в друго историческо време, с разнообразни задачи. Днешната „ Марица “ обаче е последовател на името и на традицията Пловдив да бъде огромен издателски център с национално значение. И различен път съм казвал, че паралелно с книгоиздателствата на Божана Апостолова и Стойо Вартоломеев вестник „ Марица “ е най-значимият културен факт, най-яркото събитие в живота на Пловдив след 1989 година. Дано сме се докоснали и до тежестта и меродавността на Дановата „ Марица “.
Ние продължихме и свободолюбието, идващо от младежкия седмичник „ Искра “, от „ Искра “-та е огромна част от издателския кръг на „ Марица “. Издателите бяхме множеството във възрастта малко над 30 година и нашата младост също беше фактор. Както споделяше един сътрудник: „ Вие създадохте вестник, тъй като още имахте илюзии “. Вероятно е по този начин, само че евентуално сме имали и друго с изключение на илюзии. Аз нямам доверие в тезата, че основаването и налагането на „ Марица “ е въпрос на шанс. Няма шанс, който да те съпровожда десетилетия.
В издателския състав бяхме хора и със синьо, и с алено минало, в случай че употребявам тогавашните политически цветове. Обединяваше ни професионализмът. Ние в съдружието бяхме и безусловно разнообразни човешки типажи, животът надали би ни събрал по различен мотив. Свързваше ни едно, само че значимо - професионалният взор. Ние не бяхме нереалният издател там някъде високо. Нямаше с кого да съгласуваме и пред кого да се отчитаме. Издателите си бяхме ние и в множеството случаи говорехме еднакъв език. Това е доста значимо във всяка работа. Неслучайно и другите два случая на сполучливи вестници - „ 24 часа “ и „ Труд “, породиха също на основата на професионални съдружия.
- Как изданието стана пожеланият вестник на пловдивчани, без да се лимитира в границите на районна медия?
- В пазарната конкуренция на вестниците е като в спорта - който има най-хубавия тим, печели. Винаги съм вярвал в това, в малко време „ Марица “ събра най-хубавите пловдивски публицисти и им даде едно - правото да пишат свободно. И в нашия поминък важи универсалното предписание, че с цел да успееш, не е наложително да си извънреден, задоволително е да си добър.
Не ни доближаваше опит, финансите ни бяха никакви, първоначално нямахме даже пишещи машини. Единственият безграничен запас, с който разполагахме, беше свободата на медиите и ние с цялостни шепи черпехме от него. Сякаш сме усещали, че свободата не е дадена вечно.
„ Марица “ реализира позицията на национално важен вестник, макар че имаше най-вече районно разпространяване. През тези 30 години в Пловдив излизаха десетки вестници. Но къде са? Остана единствено „ Марица “.
Степан Ерамян постоянно споделяше, че „ Марица “ е институция, и това стана факт не с указ на издателите, а с всекидневното изпитание на репортерите и анализаторите на вестника да бъдат справедливи и ярки. При нас постоянно е имало две трендове: едната, на по-топло отношение към управляващите, и другата - свободолюбивата. Двете трендове бяха в динамичност, с превес на свободолюбието. Много зависеше от фигурата на основния редактор - когато поканихме Любомир Минчев да оглави редакцията, той ни сподели: „ Не искам никой да пипа вестника след мен! “.
- Кои бяха най-трудните трудности, които преодоляха вестникът и креативният му екип?
- През май 1991 година бяхме събрали към този момент публицисти, дизайнери, правехме сухи тренировки цялостен месец, а хартията, която ни беше обещана, все не идваше и не идваше. Имахме шанс, че икономическият шеф на държавната „ Полиграфия “ Анна Петрова ни се довери, отпусна ни назаем от хартията на печатницата. Така успяхме да стартираме вестника.
През 1995 година, когато и Пловдив не беше пожален от мутри и царкировци, беше взривен входът на редакцията на ул. „ Богомил “ 59. Слава богу, нямаше потърпевши. Така се заплащаше свободата на словото.
Тоталната рецесия при социалистическо държавно управление на Жан Виденов удари тежко и вестниците. В изискванията на хиперинфлация и при празни хранилища няколко седмици, с цел да оцелее, „ Марица “ излизаше на кафява амбалажна хартия. Тогава ние намерено декларирахме, че сме антиправителствен вестник.
В края на ръководството на Иван Костов поради журналистически следствия на „ Марица “ в редакцията нахлуха 17 ревизори от София, които безпричинно ни натовариха с 1 млн. лв. глоба, която в огромната си част падна по правосъден ред.
Не бяхме готови за огромната криза от 2009 година - без финансови запаси, с раздут размер страници и състав. Съвсем разумно тази рецесия наред с възрастови и здравословни фактори докара до промяна на собствеността на вестника.
- Кой е най-сериозният триумф на „ Марица “, с който Вие като издател се гордеете? Кога усетихте въздействието на медията най-силно?
- Най-сериозният триумф на „ Марица “ е доверието на читателя, което спечелихме. Стойността на един вестник се дефинира тъкмо от читателското доверие. Както и при човешкото другарство, доверието при медийната връзка е най-важното. Това доверие се усеща ежедневно по броя на хората, които те четат. И то не поради заглавия от сорта „ Луда крава препуска в центъра на Пловдив “, както информираше нашата конкуренция.
В първите години след смяната новите медии се употребиха с огромен заем на доверие. Още не бяха укрепнали политическите и олигархичните кръгове, които по-късно подчиниха медиите.
Не сме ангели, имало е и заиграване с олигарси и политици. И това постоянно са били покупко-продажби „ кон за кокошка “ - с цената на нараненото доверие на читателя.
- Виждате ли неосъществени благоприятни условия, които могат да трансфорат „ Марица “ в още по-динамичен и издирван медиен артикул?
- „ Марица “ прави доста добър уебсайт и това е посоката. Вероятно спомагателни благоприятни условия има в основаването на ветрило от тематични надрегионални уеб сайтове и лична видеопродукция, изключително на фона на изчезнала пълноценна телевизия в Пловдив.
- Какво е за Вас вестник „ Марица “? Кой е най-важният урок, който научихте, до момента в който бяхте отпред на екипа?
- „ Марица “ е най-щастливото премеждие за мен. Тя придаде спомагателен смисъл и мащаб на живота ми.
Когато бях основен редактор, вестникът доближи 45 000 тираж и беше трети в страната след „ 24 часа “ и „ Труд “. Остана единствен ежедневник в Пловдив, безусловно без локална конкуренция. По това време моите съдружници по никакъв метод не ми се намесваха в подбора на публицистите и наличието на вестника. Журналистите в „ Марица “ получаваха по-високи приходи от кмета на Пловдив и това също беше част от свободата.
В съдружието всеки от нас беше със личния си опит, само че никой не беше правил свободен частен ежедневник, не беше го налагал на пазара като мощен, авторитетен и печеливш ежедневник. Не бяхме също виртуози в контрола и финансовата дисциплинираност. Невинаги бяхме далновидни. Вместо да развиваме в нови направления медийната конструкция и да търсим нови вложения, ние предпочитахме да замразяваме капитали под формата на слаболиквидни недвижими парцели.
Така е, в живота в никакъв случай на едно място не се събира всичката красота. И съдружието, и работата в екипа ме научиха, че тимът е над всичко.
- Има ли късмет за оцеляване хартиеният вестник? Как може да се пребори със обществените медии?
- Дай боже да има късмет - и в някакви бутикови разновидности за профилирана публика хартията може и да се резервира. Но всички знаем, че сегашното и бъдещето към този момент не са там. Въпросът съгласно мен не е в надмогването на обществените медии, а във вплитането в тях, в потреблението им като платформи за постигане до повече читатели. Човешкият свят постоянно ще има потребност от медийно наличие.
Спас Василев е приключил Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Един от най-опитните вестникари на Пловдив. През юни 1991 година дружно със Степан Ерамян, Стоян Вълев и Атанас Спасов възраждат марката „ Марица ", правоприемник на именитото издание на Христо Г. Данов - първия общобългарски вестник след Освобождението. Така Пловдив се снабдява с естрада на свободното слово още в зората на демокрацията. Василев е съсобственик на ИК " Марица " ООД до 2012 г. Бил е и основен редактор на вестник " Марица ". В момента се занимава с вложения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ