(Narcissus, circa 1597-1599, by Caravaggio) ♥ Любовта към себе си 

(Narcissus, circa 1597-1599, by Caravaggio)

♥ Любовта към себе си 

Нарцисизмът е положение, при което човек не обича себе си. Това проваляне в любовта се демонстрира като своята диаметралност, тъй като личността интензивно се пробва да одобри себе си. Комплексът се разкрива в прекомерно очевидното изпитание и пресилване. За всички в близост е ясно, че нарцистичната обич е плитка. Инстинктивно осъзнаваме, че човек, който от самото начало приказва за себе си, вероятно няма ясно схващане за Аза. Индивидът, увлечен в този мит, изживява неуспеха при откриването на обич към себе си като тип мазохизъм, а появи ли се той, значи и садизмът не е надалеч. Тези две настройки са полярни детайли в раздвоения архетип на силата.

Нарцисистът е искрено садистичен при отблъскването на близките и в възприятието си за предимство. Мазохизмът, въпреки това, се демонстрира изключително ясно в това, което назовавам „ отрицателен егоизъм “. Някои хора считат, че могат да избегнат нарцисизма, като непрекъснато се осъждат и упрекват. Въпреки че това може да наподобява на противовес на любовта към себе си, то въпреки всичко е егоизъм: едно концентриране, въпреки и отрицателно, не върху живота и външния свят, а върху Аза. Мазохизмът може да се прояви като табиет за самооценка.

Веднъж разговарях с една художничка за нейните картини. Тя ми сподели мостри от работата си и на мен ми се стори, че е доста надарена и би могла да посвети живота си на изкуството. Но до момента в който разговаряхме, забелязах, че нещо в отношението й към нея самата и към нейната работа й пречи.

– Особено доста ми харесва безперспективния натурализъм в по-новите ви картини – казах аз.

– О, не знам - отговори тя. – Според мен той единствено демонстрира, че не съм учила задоволително. Знаете ли, винаги; съм желала да постъпя в художествено учебно заведение, само че фамилията ми не можеше да си го разреши.    

– Как успявате да накарате тези цветове да наподобяват по този начин хармонични и в същото време по този начин контрастни? – попитах аз, откровено запленен от стила й.

– Всъщност не съм изучавала това – продължи тя, загрижена за своя генезис и обучение.

Себепринизяването е противоположен егоизъм. То ограбва душата от нейната обвързаност към света. Тази жена освен не умееше да беседва с дърветата – в мита диалогът с дърветата е знак, че Нарцис отива някъде – но тя не можеше да приказва и за картините си. Нейният Аз й пречеше. Тя не беше привързана към своята работа заради несъразмерната угриженост за имиджа си. Предполагам, че в случай че се възприемаше като художничка и обичаше тази визия, тя би могла да не помни възприятието си за непълноценност и да се концентрира върху своята работа.

Душата постоянно съдържа детайл на обвързаност, само че нарцисизмът, както видяхме от мита, е неуспехът да предизвикаме обвързаност към самите себе си. В нарцисизма си ние приличаме на направени от слонова кост – красиви, само че също по този начин студени и недостъпни.

Въпреки че това са две противоположни неща, доста хора явно мъчно разграничават нарцисизма от естествената и нужна обич към Аза. Затова индивидът, комплициран от глада си за похвали, се въздържа да изпита наслаждение от достиженията. Той съвсем не отдава значение на очевидния си триумф или мъчно приема комплиментите и похвалите, смятайки, че по този метод ще избегне ужасяващия егоизъм. Фалшивата невзискателност отхвърля на егото вниманието, за което то копнее. Самият отвод е нарцистичен, защото той съставлява отрицателно фокусиране върху егото, вместо ориентиране към приятните житейски благоприятни условия.

Лечението на нарцисизма и удовлетворяването на неговия знаменателен апетит се реализират, като се даде на егото това, от което то се нуждае – удоволствие от достиженията, приемане и някаква степен на самопризнание. Мазохистичното отказване на желанията на егото не е метод на грижа за душата. Напротив, това е една аскетична договорка, която купува подправено възприятие на добродетел за сметка на потребностите на душата. Мотивиран от мисли за непорочност и самоконтрол, човек може да откаже на егото всевъзможни утехи и все пак този метод изисква да се вслушаме в  на душата и да й дадем обич и внимание, когато тя се нуждае от тях в най-голяма степен, даже да сме изпълнени с съмнения Тайната в лекуването на нарцисизма е не да го лекуваме, а да се вслушваме в него. Нарцисизмът е сигнал, че душата не е обичана задоволително. Колкото по-голям е той, толкоз по-малко е любовта. Този мит е неизмеримо проницателен. Нарцис се влюбва в своя облик, без да знае, че той е този, който е обичан. Чрез своите прекарвания той открива, че е заслужен за обич. Той обича себе си като предмет. В нашия век на персонализъм и индивидуалност превръщането на индивида в предмет се счита за грях. Но това е единственият метод да се възприемем обективно. Бихме могли да изследваме материята на своя живот и на своята персона като субстанция, друга от Аза. Аз съм материя. Изграден съм от субстанции и имам качества и обичайки тези неща, аз в действителност обичам себе си.

Едно от преимуществата на осъщественото от Юнг превръщане към алхимията за вглеждане в душата е това, че то ни предлага визия за Аза като построен от субстанции и от тяхното взаимоотношение и свойства - сол, сяра, желязо, вода; мраз, топлина; суша, влага, печене, къкрене, врене и шупване. Ние използваме някои от тези думи в ежедневната тирада, с цел да опишем положението на душата. Когато признаем нейната справедлива природа по метод, който ни разрешава да я обичаме, без да ставаме пленници на солипстично самовглъбяване, ние можем, сходно на Нарцис да обикнем себе си по този начин, като че ли обичаме Другия. Дори егото е нарцистично. Всъщност осъзнаването на качествата на душата – отдалечеността на Нарцис от обекта на любовта му – може да помогне за трансформиране на нарцисизма в същинска обич към Аза.

Между другото нарцисизмът не постоянно е положение на личността. Сградите, някое произведение на изкуството, градоустройствен план, автомагистрала, филм, закон – всички тези неща носят в себе си колорит или даже ослепителен щрих на егоизъм. Нарцистичният предмет е нещо, което очевидно не обича себе си. Звучи необичайно, само че една постройка може да се извисява наперено и високомерно, макар че формата й сама по себе си е приключена и почтена за обич. За мен да вземем за пример Емпайър Стейт Билдинг се издига високо и самонадеяно за разлика от доста здания в нашите градове, които прекомерно доста държат на своята характерност. Те като че ли желаят да се откроят. Изглежда изпитват възприятие за непълноценност в общността на другите здания, по тази причина им се постанова да се акцентират, с цел да бъдат видяни. Емпайър Стейт Билдинг не губи от растежа си за това, че постройките в близост са по-високи и по-нови. Тя наподобява сигурна в своята обич към себе си. Митът демонстрира и нещо друго: нарцисизмът е част от една по-голяма трансформационна скица. В легендата декорът се трансформира от гора в под земята свят, героят – от човек в цвете, т.е. от персона в предмет. В това виждам крачка за прекосяване от човешката индивидуалност към природата.

Нарцисизмът лекува себе си от самотата посредством творчество: в нарцисизма си ние нараняваме природата и сътворяваме неща, които не могат да бъдат обичани. Но когато той се трансформира, резултатът е обич към Аза, която поражда възприятие на привързаност с природата и с всичко в нея. Може би ще кажете, че в този случай е налице споделен егоизъм, взаимна обич към себе си, тип мистично кръвно роднинство сред всички създания. Без да се отдръпваме от мистицизма, бихме могли да кажем, че симптоматичният егоизъм може да бъде оздравял, когато се трансформира в същинска религиозна добродетел. Когато бъдат възприети в дълбочина и осъзнати по нравствен метод, всички човешки признаци и проблеми откриват своето извънредно позволение в религиозната сензитивност.

Райнер Мария Рилке е поетът на философията, която трансформира всекидневното в свещено, забележимото в невидимо. В едно фамозно писмо от 1925г. той написа: „ Нашата задача е да запечатим у себе си тази преходна, загиваща земя по този начин надълбоко, по този начин мъчително и буйно, че нейното битие да се възроди, „ невидимо “, у нас. “ Това ми припомня за превръщането на Нарцис в цвете: природата показва себе си посредством човешкия живот, нашата персона разцъфва като акт на създание. В своите Сонети към Орфей, Рилке още веднъж се обръща непосредствено към Нарцис:

„ Във водата все по-непознат отразеният облик ще свети: но ти го познай!

Само там, единствено в двойния свят цялостни с деликатност ще са гласовете, без начало и край. “

Нарцисистът може да бъде недопечен и нечовечен даже когато той, или тя, понася остра самооценка. Но когато открием „ двойствения свят “ и Нарцис легне край ручея, свързвайки се със своята различност, тогава трайните, безконечни, недокоснати дълбини ни дават опора и убеденост. Те притъпяват нарцистичния садизъм, тъй като водите на себеоткриването са изпълнени със успокоение. Подобно на Нарцис, ние към този момент не сме от мрамор в опитите си да се самосъхраним; до момента в който се любуваме на откровеното примирение на природата, ние започваме да приличаме на цветята, чиито корени са дълбоки и чиято обилна красота е земна.

Бедата е в това, че прекомерно постоянно признаците ни не се развиват. Метаморфозата е невъзможна без креативното ни присъединяване. Това е учението на ренесансовите магове, като Фичино и Пико де ла Мирандола, които са писали, че би трябвало да бъдем художници и поети на личния си живот. Симптомите се трансформират от въображението. Ако усетя в себе си парченце егоизъм, аз мога да потегли по следата и да потърся местата, където не обичам душата и не се грижа за нея. Обстоятелствата, времето, характерният език на моя егоизъм ми споделят тъкмо къде да диря и какво да върша. Странното е, че мога да бъда признателен на своя егоизъм, в случай че го призная като подобен и чуя тътена на мита в него. Той съдържа семената на себеприемането и любящата обвързаност към необятния свят.

Из: „ Грижа за душата “, Томас Мур, изд. „ Аратрон “, 1998 година
Картина: Narcissus, circa 1597-1599, by Caravaggio; chinaoilpaintinggallery