Близо 50% от гражданите биха си избрали същия кмет
Нарастват сериозните оценки и гласове към качеството и стила на ръководство на страната. Според публичното мнение, с оглед и на последните политически кавги обаче, те биват разчетени като излизащи от разнообразни политически сили, което не разрешава консолидиране на единна съпротива. В резултат, държавното управление и министър председателят съумяват да запазят равнищата си на утвърждение от жителите от месец юни, регистрирани директно след европейския избор. С 27.5% утвърждение за Борисов и 15% за неговия кабинет, ръководещите влизат в есенния политически сезон. Това демонстрира последното изследване на социологическата организация "Алфа Рисърч ". Представените данни са от интервала 10 - 16 септември 2019 година Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители.
Според резултатите 41% от имащите право на глас в страната избират в общината им да продължи да ръководи сегашния кмет, а 47% са за избор на нов.
Президентът Румен Радев продължава да се употребява с най-голям личен рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек растеж на неодобрението (от 14% на 17%). При другите институции равномерен положителен тренд се следи при полицията, която в границите на година реализира към 10% растеж (от 19% на 28%). Законодателната, правосъдната власт, обаче, както и основният прокурор, събират мощни негативи и остават закотвени към доста ниски равнища на публично доверие.
През септември, както и през целия интервал на деяние на сегашния кабинет, като най-успешен министър се прави оценка Томислав Дончев (който прибавя 5% растеж в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място при започване на образователната година излиза просветителният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен баланс сред положителни и отрицателни оценки. От останалите с усъвършенствани позиции са транспортният министър Росен Желязков и министърът на вътрешните работи Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за външния министър Екатерина Захариева, министъра на защитата Красимир Каракачанов и министъра на културата Боил Банов. Най-проблемни за публичното мнение са ресорите правораздаване, опазване на здравето, земеделие.
Подчертава се, че националното изследване не е представително за изхода от локалния избор, защото борбите ще се вземат решение във всяка една община поотделно. То демонстрира обаче някои по-характерни настройки на гласоподавателите, които могат да се окажат основни за изхода от кметските съревнования. Около 47% са твърдо решилите да гласоподават на идните избори. Като предписание локалните избори са по-мобилизиращи за гласоподавателите от европейските, само че все още заявената подготвеност за присъединяване в тях е релативно ниска. Това може да се дължи както на към момента нестартиралата действителна предизборна акция, по този начин и на неналичието на ярки съперници по места, което дистанцира жителите от интензивно присъединяване. Тази обстановка евентуално ще търпи смяна с регистрацията на всички претенденти и навлизането в същинската акция.
Силно поляризирани са настройките по оста "запазване на статуквото или смяна в локалната власт ". 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се вършат прогнози по общини, само че би трябвало да се означи, че сумарно внезапно по-критични са настройките в огромните градове (32%:68%), по-умерени – в междинните общини (44%:56%) и най-благоприятни за актуалните кметове – в дребните обитаеми места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма конспирация се обрисува конкуренцията за кметското място в огромните общини.
Все отново при локални избори няма същия обсег на протестния избор, както при националните. 37% от интервюираните са подготвени да се обединят зад която и да е кандидатура, "срещу " настоящия кмет в името на смяната. 62% обаче са на мнение, че биха дали своят вот според от персоналните качества на претендентите и политическите си желания, а не на правилото "против ". Около 10 на 100 от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за такива листи или кандидат-кметове, като тук-там делът им доближава до 15%.
В средата на третия управнически мандат на ГЕРБ нараства чувството за амортизиране на властта. 48% от гласоподавателите са на мнение, че е време различен да поеме ръководството, против 33%, които не престават да са уверени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща гласоподавателите опция. Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на ГЕРБ " демонстрира мощно разделяне на желанията – към Българска социалистическа партия - 17%, към партия на Слави Трифонов "Няма такава страна " - 12%, "Демократична България " - 4.9%, "Обединени патриоти " - 3.8%, към друга политическа мощ - 8.9%.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) резервира електоралното си преимущество в народен проект пред Българска социалистическа партия (18.7%). В актуалното изследване "Алфа Рисърч " мери и капацитета на към този момент декларираната от Трифонов партия – „ Няма такава страна “. Тя започва с поддръжка от 8.3%, отнемайки симпатизанти от Българска социалистическа партия, националистическите обединения и "Воля ", без основна смяна в ущърб на ГЕРБ. Поради неналичието на всеобщи публични упования за разглобяване на цялата политическа система и преориентация на страната, новата групировка, позиционираща се като опция на статуквото, стартира с умерени равнища на поддръжка.
Подкрепата за Движение за права и свободи е в границите на обичайните 8.6%. С разпада на "Обединените патриоти ", преобладаваща част от националистическия избор остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а досегашният им сътрудник "Атака " влиза в политическия сезон с поддръжка от 1.9%. След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, "Демократична България " стабилизира общите си позиции (4.1%), само че към момента е изправена пред предизвикването да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Според резултатите 41% от имащите право на глас в страната избират в общината им да продължи да ръководи сегашния кмет, а 47% са за избор на нов.
Президентът Румен Радев продължава да се употребява с най-голям личен рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек растеж на неодобрението (от 14% на 17%). При другите институции равномерен положителен тренд се следи при полицията, която в границите на година реализира към 10% растеж (от 19% на 28%). Законодателната, правосъдната власт, обаче, както и основният прокурор, събират мощни негативи и остават закотвени към доста ниски равнища на публично доверие.
През септември, както и през целия интервал на деяние на сегашния кабинет, като най-успешен министър се прави оценка Томислав Дончев (който прибавя 5% растеж в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място при започване на образователната година излиза просветителният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен баланс сред положителни и отрицателни оценки. От останалите с усъвършенствани позиции са транспортният министър Росен Желязков и министърът на вътрешните работи Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за външния министър Екатерина Захариева, министъра на защитата Красимир Каракачанов и министъра на културата Боил Банов. Най-проблемни за публичното мнение са ресорите правораздаване, опазване на здравето, земеделие.
Подчертава се, че националното изследване не е представително за изхода от локалния избор, защото борбите ще се вземат решение във всяка една община поотделно. То демонстрира обаче някои по-характерни настройки на гласоподавателите, които могат да се окажат основни за изхода от кметските съревнования. Около 47% са твърдо решилите да гласоподават на идните избори. Като предписание локалните избори са по-мобилизиращи за гласоподавателите от европейските, само че все още заявената подготвеност за присъединяване в тях е релативно ниска. Това може да се дължи както на към момента нестартиралата действителна предизборна акция, по този начин и на неналичието на ярки съперници по места, което дистанцира жителите от интензивно присъединяване. Тази обстановка евентуално ще търпи смяна с регистрацията на всички претенденти и навлизането в същинската акция.
Силно поляризирани са настройките по оста "запазване на статуквото или смяна в локалната власт ". 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се вършат прогнози по общини, само че би трябвало да се означи, че сумарно внезапно по-критични са настройките в огромните градове (32%:68%), по-умерени – в междинните общини (44%:56%) и най-благоприятни за актуалните кметове – в дребните обитаеми места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма конспирация се обрисува конкуренцията за кметското място в огромните общини.
Все отново при локални избори няма същия обсег на протестния избор, както при националните. 37% от интервюираните са подготвени да се обединят зад която и да е кандидатура, "срещу " настоящия кмет в името на смяната. 62% обаче са на мнение, че биха дали своят вот според от персоналните качества на претендентите и политическите си желания, а не на правилото "против ". Около 10 на 100 от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за такива листи или кандидат-кметове, като тук-там делът им доближава до 15%.
В средата на третия управнически мандат на ГЕРБ нараства чувството за амортизиране на властта. 48% от гласоподавателите са на мнение, че е време различен да поеме ръководството, против 33%, които не престават да са уверени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща гласоподавателите опция. Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на ГЕРБ " демонстрира мощно разделяне на желанията – към Българска социалистическа партия - 17%, към партия на Слави Трифонов "Няма такава страна " - 12%, "Демократична България " - 4.9%, "Обединени патриоти " - 3.8%, към друга политическа мощ - 8.9%.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) резервира електоралното си преимущество в народен проект пред Българска социалистическа партия (18.7%). В актуалното изследване "Алфа Рисърч " мери и капацитета на към този момент декларираната от Трифонов партия – „ Няма такава страна “. Тя започва с поддръжка от 8.3%, отнемайки симпатизанти от Българска социалистическа партия, националистическите обединения и "Воля ", без основна смяна в ущърб на ГЕРБ. Поради неналичието на всеобщи публични упования за разглобяване на цялата политическа система и преориентация на страната, новата групировка, позиционираща се като опция на статуквото, стартира с умерени равнища на поддръжка.
Подкрепата за Движение за права и свободи е в границите на обичайните 8.6%. С разпада на "Обединените патриоти ", преобладаваща част от националистическия избор остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а досегашният им сътрудник "Атака " влиза в политическия сезон с поддръжка от 1.9%. След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, "Демократична България " стабилизира общите си позиции (4.1%), само че към момента е изправена пред предизвикването да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ