Нарастващата важност на стартиращите предприятия в Европа подчерта в изказването

Нарастващата значимост на започващите предприятия в Европа акцентира в изявлението си еврокомисарят Мария Габриел по време на форума Startup Europe Summit в София. Бъдещето на тези предприятия тук е също толкоз значимо, колкото в Берлин, Лисабон и Стокхолм, означи тя. Публикуваме скъсен вид на изявлението на Мария Габриел:

И за това има една причина: започващите предприятия са в основата на нашето време.

Всяка епоха има своята промишленост, която я символизира. През 19-ти век това бяха железопътните компании. 20-ти век мина под знака на автомобилните производители, радиото и телевизионните канали и фирмите за осведомителни и информационни технологии. Сега, в 21 век, е времето на стартъпите!

Какви ги прави толкоз емблематични и разнообразни от останалите компании?

Според мен разликата не е просто в потреблението на технологии. Едно започващо дружество е доста повече от дребна или млада компания, която ползва цифрови технологии в своята работа.

Става дума за нещо още по-важно. Става дума за полезности!

Какви са основните полезности, вградени в тяхната ДНК?

Първо, стартъпите по своята природа са амбициозни. Съдбата на едно започващо дружество е да се разраства и по опция с бързи темпове да се изкачва нагоре с крайната да стане световно и да заеме централно място в своята среда, която нормално назоваваме екосистема. И даже да господства в нея, в случай че е допустимо. Затова са толкоз значими така наречен „ еднорози “ – започващите предприятия, чиято капитализация е оценена на над 1 милиард $. Те съставляват стартъпите, които са съумели да реализират своите упоритости.

Второ, започващите предприятия са тук, с цел да задават нови бизнес модели, да трансформират нещата, да бъдат значими, да вземат решение проблеми от подвижността през климатичните промени до свързването на хората. Европейски компании като Spotify, Soundcloud, Dezeer трансформираха модела в музикалната промишленост. BlaBlaCar или Cabifyпромениха модела в превозваческата активност. Deliveroo, Freshome или Takeaway трансформираха метода, по който се правят доставките. N26 или Kreditech работят в полето на финансите. Професионалистите, които стоят зад такива компании, вършат света по-продуктивен, по-свързан и по-устойчив. Ако погледнем към Централна и Източна Европа, ще забележим UIPath в Румъния, които стават международен водач в роботизираната автоматизация на процесите.

Какво още е в ДНК-то на стартъпите? Това е смелостта. Създаването и развиването на стратъп е риск и неуспехът постоянно е по-вероятен от триумфа. Но за вложителите и иноваторите страхът от неуспех не е толкоз значим, колкото желанието да се учат от него, с цел да се приближат до триумфа. Знаем за множеството неуспехи на Джак Ма, преди той в последна сметка да се утвърди като един от най-успешните иноватори в света.

Амбиция, храброст, риск, ентусиазъм – с тези полезности стартъпите образуват значима част от ДНК-то на модерните стопански системи. Те са лакмус за нашата дарба да се възползваме оптимално от цифровата гражданска война.

Стартъпите са решаващи за появяването на утрешните европейски цифрови първенци. А те, от своя страна, са решаващи, с цел да останем в софтуерната конкуренция и да подсигуряваме, че нашето бъдеще се основава върху нашите полезности.

Тук би трябвало да признаем, че Европа е изправена пред голямо предизвикателство. Ние към момента не съумяваме да наложим своята тежест на международната сцена. Сред 226-те «еднорога», изброени през 2018 година, единствено 13 са европейски.

Цифрите би трябвало да ни служат като сигнална лампа, че е нужно да реализираме повече и по-добри резултати, с цел да увеличим растежа на нашите европейски започващи предприятия.

Вероятно всички се питаме, по какъв начин можем да го създадем?

Първо би трябвало да създадем единния пазар действителност. Нито един стартъп не може да пораства в Европа със сегашните равнища на фрагментиране, спънки и правна неустановеност в страните членки. Трябва да вложим цялата си сила, с цел да превърнем 60-те начинания в обсега на цифровия обединен пазар в действителност в околните няколко месеца. Едва когато той е приключен ще можем да използван нашите прерогативи.

При нас са 1/3 от всички висококачествени научни изявления и имаме невероятни университетски институции, мощна производителна промишленост и компании, водещи на международно равнище в области като Интернет на нещата и роботиката. Почти 1/4 от роботите за услуги в света, били те индустриални или професионални, са създавани в Европа!

Второ, би трябвало да подсигуряваме, че са налични задоволително обществени и частни вложения, с цел да се финансира рисковото развиване на стартъпите.

Преди няколко месеца направих самоуверено предложение и се веселя, че сътрудниците в Европейската комисия го одобриха. В идващия дълголетен бюджет на Съюза да имаме напълно нова стратегия „ Цифрова Европа “. С планиран бюджет повече от 9 милиарда евро, програмата ще влага в изкуствен интелект, киберсигурност, суперкомпютри, цифрови умения – все аспекти, които са толкоз значими за нашите стартъпи. Плана „ Юнкер “ също е доста значим. Инвестициите на ранен стадий са се повишили от 10 на 283 милиона единствено за пет години.

Позволете ми да дам образец с България. Европейският капиталов фонд е подписал 11 съглашения с финансови медиатори, което ще задейства 1,2 милиарда евро като вложения и ще финансира към 7000 компании – основно дребни и междинни предприятия. Европейските районни фондове също се употребяват, с цел да се помогне на бизнеса да има достъп до вложение, да се основат верните услуги за бизнес консултиране и да се поддържат районните интелигентни специализации.

И това не е всичко. Стартъпите могат също да разчитат на хъбовете за цифрови нововъведения. На тях приписвам особено значение, тъй като това са местата където фирмите – изключително дребните и междинни предприятия, стартъпите и сдруженията със междинна капитализация, могат да получат помощ, с цел да подобрят своя бизнес, индустриален развой, продуктите и услугите си и да приспособят своите бизнес модели към цифровата епоха.

Подкрепяме основаването и действието на хъбове за цифрови нововъведения посредством планове по стратегия Хоризонт 2020. Досега повече от 500 предприятия са се възползвали от поддръжката на тези хъбове.

Нуждаем се обаче от такива центрове на всички места в Европейски Съюз, изключително в 13-те страни членки, които се причислиха след 2004 година В тази вероятност Европейската комисия и Европейския парламент осигуряваме насоки и стратегия за образование за над 30 евентуални хъба за цифрови нововъведения в тези страни членки.

С наслаждение желая да споделя, че три други хъба – два тук в София и един във Варна – се възползват от тази стратегия за образование. В този подтекст желая да отбележа още нещо, което имам вяра, че ще съставлява интерес за вас. В края на 2018 ще бъде отворена нова покана за 8 милиона евро в границите на програмата „ Хоризонт 2020 “ в поддръжка на хъбовете за цифрови нововъведения в райони, които до момента не са задоволително добре покрити. Насърчавам ви да се възползвате от тази идна опция и да забележим още повече добре работещи цифрови иновационни хъбове в нашите райони.

Но съществуването на общественото и частното финансиране не е задоволително. Управителите на стартъпи се нуждаят от достъп до ноу-хау, което да бъде катализаторът за взаимоотношение сред нововъведенията и финансите. Това е задачата на нашата самодейност Startup Europe, която оказа помощ на повече от 700 стартъпа да получат пряк пазарен достъп и поддръжка за ускорение на развиването през последните три години от активността на програмата. По този метод бяха привлечени над 160 милиона евро частни вложения. Проектът също оказа помощ за подсилване на връзките сред европейските хъбове за стартъпи в другите страни, тъй като през днешния ден, повече от всеки път, от решаващо значение е основаването на контакти сред тях.

В околните няколко години Startup Europe ще концентрира напъните си в това да се превърнем в континент на разрастващи се предприятия. Или както използваме известното «ScaleupContinent”. Това ще включва поощряване присъединяване на започващи предприятия в стратегии за проучвания и нововъведения, финансирани от Европейски Съюз, изключително в така наречен deep tech, както и усилване на системата от започващи предприятия в Централна и Източна Европа. Освен това ще бъдат подкрепени стартъпи с огромен напредък, с цел да се обезпечат пазарни благоприятни условия оттатък рамките на Европа.

За мен е доста значима още една функционалност на StartupEurope, на която бих отдала още по-значимо място. Това е, че тази наша самодейност способства за предприемаческата просвета на континента. Чрез редица начинания на локално ниво стотици хиляди млади експерти и студенти са научили, че е допустимо да основат собствен стартъп в Европа, че съществуват стратегии, които могат да им оказват помощ да стартират собствен бизнес и да го разрастват.

Развитието на стартъпите е решаващо за всички нас в Европа и от мрежите зависи да реализираме сериозна маса.

Затова за мен е изключително значимо, че тази година отделяме особено внимание на районите Централна и Източна Европа и на Западните Балкани, които са мощно показани на днешната Среща на високо ниво. Регионът има огромни преимущества, тъй като има надарени хора с положителни умения в региона на осведомителните и информационните технологии, динамична общественост от започващи предприятия и бързо подобряващи се инфраструктура, съгласуваност и непосредственост до огромни пазари.

Възникна мрежа от хъбове за започващи предприятия от Белград до Прищина. Повече от 1200 са стартъпите в шестте страни от района на Западните Балкани и броят им пораства. Примери за това са CarGo, Nordeus и Strawberry Energy.