Преходни фактори движат ръста на инфлацията в Еврозоната
Нарастването на инфлацията в Еврозоната се дължи на преходни фактори, само че главните трендове остават слаби, което значи, че Европейската централна банка би трябвало да продължи мощната си поддръжка за стопанската система. Това съобщи през днешния ден основният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, представен от Ройтерс.
От началото на годината инфлацията нараства устойчиво и евентуално ще надвиши целевото равнище на ЕЦБ от „ малко под 2% “ през идните месеци на фона на възходящите разноски за сила, по-високите налози, евентуалния скок в потреблението на семействата и механически фактори, свързани с пандемичния потрес.
Тези фактори доведоха до растеж на инфлационните упования до най-високото им ниво от повече от две години. На пръв взор това е нещо положително за ЕЦБ, само че Лейн предизвестява, че пазарите могат да изпреварят действителната стопанска система и че тяхната прекомерно бърза промяна на цените може да заплаши растежа.
Фирмите и семействата трансформират упованията си по-бавно, тъй че когато пазарите са и единствените, оценяващи цените като по-високи, кредитополучателите са изправени пред по-високи действителни лихвени проценти, споделя Лейн в обява в блог.
„ При този сюжет, чистото влияние е стесняване на производството и спад в планувания инфлационен път “, отбелязва основният икономист на ЕЦБ.
През последните седмици номиналната и действителната рентабилност се движат в противоположни направления, като номиналната върви нагоре към равнищата отпреди пандемията, а действителната – към ниските нива от началото на годината.
Лейн обаче споделя, че основаните на пазара равнища може да отразяват неопределено действителните вероятности за инфлация, защото те показват „ поразителна корелация “ с придвижването на цените на петрола, което значи, че растежът при тях не се дължи толкоз на „ същинските “ инфлационни упования.
Коментарите на Лейн вадят на напред във времето фокуса му върху придвижването на номиналната рентабилност и решението на ЕЦБ да форсира тласъците, макар че основаните на пазара равнища на рентабилност не са надалеч от ниските равнища, достигнати при започване на годианта.
„ Нестабилността на инфлацията през 2020-2021 година може в огромна степен да бъде приписана на естеството на пандемичния потрес “, отбелязва Лейн в обявата си. „ Средносрочната вероятност пред инфлацията остава слаба на фона на вялото търсене и забележителното намаляване на трудовите и продуктовите пазари “, споделя той.
От началото на годината инфлацията нараства устойчиво и евентуално ще надвиши целевото равнище на ЕЦБ от „ малко под 2% “ през идните месеци на фона на възходящите разноски за сила, по-високите налози, евентуалния скок в потреблението на семействата и механически фактори, свързани с пандемичния потрес.
Тези фактори доведоха до растеж на инфлационните упования до най-високото им ниво от повече от две години. На пръв взор това е нещо положително за ЕЦБ, само че Лейн предизвестява, че пазарите могат да изпреварят действителната стопанска система и че тяхната прекомерно бърза промяна на цените може да заплаши растежа.
Фирмите и семействата трансформират упованията си по-бавно, тъй че когато пазарите са и единствените, оценяващи цените като по-високи, кредитополучателите са изправени пред по-високи действителни лихвени проценти, споделя Лейн в обява в блог.
„ При този сюжет, чистото влияние е стесняване на производството и спад в планувания инфлационен път “, отбелязва основният икономист на ЕЦБ.
През последните седмици номиналната и действителната рентабилност се движат в противоположни направления, като номиналната върви нагоре към равнищата отпреди пандемията, а действителната – към ниските нива от началото на годината.
Лейн обаче споделя, че основаните на пазара равнища може да отразяват неопределено действителните вероятности за инфлация, защото те показват „ поразителна корелация “ с придвижването на цените на петрола, което значи, че растежът при тях не се дължи толкоз на „ същинските “ инфлационни упования.
Коментарите на Лейн вадят на напред във времето фокуса му върху придвижването на номиналната рентабилност и решението на ЕЦБ да форсира тласъците, макар че основаните на пазара равнища на рентабилност не са надалеч от ниските равнища, достигнати при започване на годианта.
„ Нестабилността на инфлацията през 2020-2021 година може в огромна степен да бъде приписана на естеството на пандемичния потрес “, отбелязва Лейн в обявата си. „ Средносрочната вероятност пред инфлацията остава слаба на фона на вялото търсене и забележителното намаляване на трудовите и продуктовите пазари “, споделя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ