Неолибералната машина на неравенството се срутва от Германия до България
Нараства пропастта сред небогати и богати, основава се нова класа на ниско платени служащи
Германия е с най-мощната стопанска система, хегемон в Европейски Съюз. България е в неговата външна страна, бедна и надяваща се и на „ огромната началничка “ Меркел. Но „ европейският път “, по който вървят е еднакъв, и в двете работи машината на неравенството и несправедливостта, която ги плъзга по нанадолнището. Със загубата надлежно на 8.5 и 5.2% от досегашните гласове и рухването до най-лошите резултати от 70 години насам, християндемократите и социалдемократите там са очевидно главните губещи в последните избори. Тяхната загуба е пагубна на територията на някогашната Германска демократична република, която по този начин и не бе интегрирана в обединена Германия и е в доста по-тежко положение, заради което там и християндемократи и социалдемократи са по-изборен резултат след двете антисистемни партии от ляво – Лявата партия изпреварва ГСДП, а от дясно дясната Алтернатива за Германия е преди християндемократите.
Справедливостта участва в стратегиите както на двете систематични партии в Германия, по този начин и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия у нас. Тази правдивост обаче точно през последните години изчезна и обществата стават все по-несправедливи, а систематичните партии губят позиции. Особено мощни са следствията за социалдемократите, защото техните гласоподаватели доста по-остро се нуждаят от нея, а тя понижава. Още Шрьодер, който одобри програмата за „ Новия център “ – немска версия на блеъристки отвод от миналата социалдемокрация, организира серия от промени, удрящи обществената сфера – ограничавания в заплащането, понижаване на средствата, давани за безработица и опазване на здравето. В резултат на това нарастна пропаста сред небогати и богати и бе основана нова подкласа на ниско платени и краткотрайно заети служащи. Това докара до разцеплението на партията и отделянето на Лявата партия, отпред с Оскар Лафонтен през 1999 година Същите процеси на възходяща неправда, обвързвана с изострящи се обществени проблеми, протекоха и по времето, когато социалдемократите станаха присъдружна партия на Меркел. От 2012 година с 2.1 милиона индивида са се нараснали хората, живеещи на държавни помощи. Дистанцията сред Западна и Източна Германия не понижава, а се разпростира сходно на тази сред София и Северозападна България. Неравенството бежду небогати и богати нарастна по време на 12-годишното ръководство на Меркел. Реалните заплати са под междинните за 1990 година, до момента в който Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е нараснал с 25 %. Неравенството в благосъстоянието в Германия е по-голямо от това в другите страни на еврозоната. Почти на никое място другаде в Европа най-богатите 10 % не имат съвсем две трети от цялото национално благосъстояние, до момента в който в това време 40 % от популацията няма съвсем нищо.
В най-мощната стопанска система в Европейски Съюз наклонността на делене на обществото на небогати и богати е същата както в най-бедната и периферна България, която мечтае да стане като Германия. Според последните данни на Евростат в България в риск от беднотия след обществените прехвърляния се намира 21.5 % от популацията, а в Германия са 17.1 – разликата не е огромна. И в България, и в Германия тя е по-голяма от 16.3 – междинната за Европейски Съюз и не понижава, а пораства.
И в Германия, и в България делът на работещите небогати се усилва. През 2006 година в България работещите небогати са били 5.4 %, а в Германия малко повече – 5.5 %. През 2015 година в Германия те са към този момент 9.7 % от всички заети, а у нас са 7.7 %. Тук Германия се срутва по нанадолнището на неравенството по-бързо от България.
Ако в Германия е по този начин, то какво да кажем ние с гайдите. През 1989 година – последната година на социализма, показателят на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което значи, че страната ни е едно общество с високо тъждество. През 2006 година, преди влизането в Европейски Съюз, той е скочил на 32.1, а през 2015 година, след осем години консумация на „ европейски полезности “, той е станал 37. Според „ Индекса на обществена правдивост “ в страните от Европейски Съюз през 2016 година българското общество е измежду няколкото най-несправедливи в Европейски Съюз – подрежда се на 26-о място от 28 страни, като след нас са единствено Румъния и Гърция. България е страната с най-несправедливата данъчна система освен в Европа, само че и в цялата българска история, облагодетелстваща богатите за сметка на бедните.
Не е инцидентно, че у нас върви самодейността „ Да спрем машината за неравноправие! За обективни налози! “ на синдиката „ Подкрепа “, „ Солидарна България “, леви партии, известни интелектуалци, подписка в интернет за промени в облагането на минималната работна заплата и ДДС-то за медикаменти, храни, детски облекла. Тя е слаб опит да се спре машината на неравенството, която ще има все по-катастрофални следствия.
Колкото повече данъчното облагане е изместено към косвените налози и плоския налог, толкоз по-неравно и незаслужено е едно общество. Българското общество е най-несправедливото в това отношение в Европейски Съюз. За обществени разноски в Европейски Съюз се дават към 29 % от Брутният вътрешен продукт на всичките 28 страни. В България обаче този дял е единствено 18.5 % и ние сме сред най-ощетените.
Доклад на МВФ демонстрира, че икономическото неравноправие забавя растежа и в страни като нашата, където то е сред най-високите, няма по какъв начин да има и висок стопански напредък. Неравенството усилва смъртността измежду по-бедните. В Германия заможните хора живеят приблизително с 10 години по-дълго от бедните. А това значи, че бедните финансират индиректно по-дългия живот на богатите. Бедният служащ цялостен живот заплаща пенсионни осигуровки, само че заради това, че яде по-евтина и нездравословна храна, подложен е на повече неустановеност и стрес, умира по-рано и на процедура финансира пенсиите на богатите, живеещи по-дълго. Повече неравноправие значи повече хора убивани по-рано от капитализма.
Неравенството има на всички места и етнически, религиозни и расови измерения – от Америка на Тръмп, през възхождащата с помощта на антиимигрантска реторика „ Алтернатива за Германия “ до конфликтите у нас от Катуница до Асеновград. И това е единствено началото, което ще ражда от една страна ислямски тероризъм, а от друга – фашизоидни сили. Решението на казуса с гетата напълно не са булдозерите, бутащи къщи. Ако неравенството нараства, а у нас това е непрекъснат развой 27 години, резултатът занапред ще бъде разпадни процеси в съществуващата система.
В историята през последните епохи възходящото неравноправие е водело до спорове, войни, революции, въстания, тежки рецесии от рода на тази през 1929-1933 година и фашизъм. Мислейки си за България и Германия, попаднах тези дни на публикация във в. „ Гардиън “ със заглавие, шокиращо вярващия в евроатлантическото бъдеще на България земляк: „ Като залязващите сили от предишното, Англия демонстрира признаци на терминален крах “. Все отново Англия е най-евроатлантическата страна в Европа. Ако тя е в терминален крах, какво ще стане с нас?
Германия е с най-мощната стопанска система, хегемон в Европейски Съюз. България е в неговата външна страна, бедна и надяваща се и на „ огромната началничка “ Меркел. Но „ европейският път “, по който вървят е еднакъв, и в двете работи машината на неравенството и несправедливостта, която ги плъзга по нанадолнището. Със загубата надлежно на 8.5 и 5.2% от досегашните гласове и рухването до най-лошите резултати от 70 години насам, християндемократите и социалдемократите там са очевидно главните губещи в последните избори. Тяхната загуба е пагубна на територията на някогашната Германска демократична република, която по този начин и не бе интегрирана в обединена Германия и е в доста по-тежко положение, заради което там и християндемократи и социалдемократи са по-изборен резултат след двете антисистемни партии от ляво – Лявата партия изпреварва ГСДП, а от дясно дясната Алтернатива за Германия е преди християндемократите.
Справедливостта участва в стратегиите както на двете систематични партии в Германия, по този начин и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия у нас. Тази правдивост обаче точно през последните години изчезна и обществата стават все по-несправедливи, а систематичните партии губят позиции. Особено мощни са следствията за социалдемократите, защото техните гласоподаватели доста по-остро се нуждаят от нея, а тя понижава. Още Шрьодер, който одобри програмата за „ Новия център “ – немска версия на блеъристки отвод от миналата социалдемокрация, организира серия от промени, удрящи обществената сфера – ограничавания в заплащането, понижаване на средствата, давани за безработица и опазване на здравето. В резултат на това нарастна пропаста сред небогати и богати и бе основана нова подкласа на ниско платени и краткотрайно заети служащи. Това докара до разцеплението на партията и отделянето на Лявата партия, отпред с Оскар Лафонтен през 1999 година Същите процеси на възходяща неправда, обвързвана с изострящи се обществени проблеми, протекоха и по времето, когато социалдемократите станаха присъдружна партия на Меркел. От 2012 година с 2.1 милиона индивида са се нараснали хората, живеещи на държавни помощи. Дистанцията сред Западна и Източна Германия не понижава, а се разпростира сходно на тази сред София и Северозападна България. Неравенството бежду небогати и богати нарастна по време на 12-годишното ръководство на Меркел. Реалните заплати са под междинните за 1990 година, до момента в който Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е нараснал с 25 %. Неравенството в благосъстоянието в Германия е по-голямо от това в другите страни на еврозоната. Почти на никое място другаде в Европа най-богатите 10 % не имат съвсем две трети от цялото национално благосъстояние, до момента в който в това време 40 % от популацията няма съвсем нищо.
В най-мощната стопанска система в Европейски Съюз наклонността на делене на обществото на небогати и богати е същата както в най-бедната и периферна България, която мечтае да стане като Германия. Според последните данни на Евростат в България в риск от беднотия след обществените прехвърляния се намира 21.5 % от популацията, а в Германия са 17.1 – разликата не е огромна. И в България, и в Германия тя е по-голяма от 16.3 – междинната за Европейски Съюз и не понижава, а пораства.
И в Германия, и в България делът на работещите небогати се усилва. През 2006 година в България работещите небогати са били 5.4 %, а в Германия малко повече – 5.5 %. През 2015 година в Германия те са към този момент 9.7 % от всички заети, а у нас са 7.7 %. Тук Германия се срутва по нанадолнището на неравенството по-бързо от България.
Ако в Германия е по този начин, то какво да кажем ние с гайдите. През 1989 година – последната година на социализма, показателят на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което значи, че страната ни е едно общество с високо тъждество. През 2006 година, преди влизането в Европейски Съюз, той е скочил на 32.1, а през 2015 година, след осем години консумация на „ европейски полезности “, той е станал 37. Според „ Индекса на обществена правдивост “ в страните от Европейски Съюз през 2016 година българското общество е измежду няколкото най-несправедливи в Европейски Съюз – подрежда се на 26-о място от 28 страни, като след нас са единствено Румъния и Гърция. България е страната с най-несправедливата данъчна система освен в Европа, само че и в цялата българска история, облагодетелстваща богатите за сметка на бедните.
Не е инцидентно, че у нас върви самодейността „ Да спрем машината за неравноправие! За обективни налози! “ на синдиката „ Подкрепа “, „ Солидарна България “, леви партии, известни интелектуалци, подписка в интернет за промени в облагането на минималната работна заплата и ДДС-то за медикаменти, храни, детски облекла. Тя е слаб опит да се спре машината на неравенството, която ще има все по-катастрофални следствия.
Колкото повече данъчното облагане е изместено към косвените налози и плоския налог, толкоз по-неравно и незаслужено е едно общество. Българското общество е най-несправедливото в това отношение в Европейски Съюз. За обществени разноски в Европейски Съюз се дават към 29 % от Брутният вътрешен продукт на всичките 28 страни. В България обаче този дял е единствено 18.5 % и ние сме сред най-ощетените.
Доклад на МВФ демонстрира, че икономическото неравноправие забавя растежа и в страни като нашата, където то е сред най-високите, няма по какъв начин да има и висок стопански напредък. Неравенството усилва смъртността измежду по-бедните. В Германия заможните хора живеят приблизително с 10 години по-дълго от бедните. А това значи, че бедните финансират индиректно по-дългия живот на богатите. Бедният служащ цялостен живот заплаща пенсионни осигуровки, само че заради това, че яде по-евтина и нездравословна храна, подложен е на повече неустановеност и стрес, умира по-рано и на процедура финансира пенсиите на богатите, живеещи по-дълго. Повече неравноправие значи повече хора убивани по-рано от капитализма.
Неравенството има на всички места и етнически, религиозни и расови измерения – от Америка на Тръмп, през възхождащата с помощта на антиимигрантска реторика „ Алтернатива за Германия “ до конфликтите у нас от Катуница до Асеновград. И това е единствено началото, което ще ражда от една страна ислямски тероризъм, а от друга – фашизоидни сили. Решението на казуса с гетата напълно не са булдозерите, бутащи къщи. Ако неравенството нараства, а у нас това е непрекъснат развой 27 години, резултатът занапред ще бъде разпадни процеси в съществуващата система.
В историята през последните епохи възходящото неравноправие е водело до спорове, войни, революции, въстания, тежки рецесии от рода на тази през 1929-1933 година и фашизъм. Мислейки си за България и Германия, попаднах тези дни на публикация във в. „ Гардиън “ със заглавие, шокиращо вярващия в евроатлантическото бъдеще на България земляк: „ Като залязващите сили от предишното, Англия демонстрира признаци на терминален крах “. Все отново Англия е най-евроатлантическата страна в Европа. Ако тя е в терминален крах, какво ще стане с нас?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ