Последните мечти на Чирков - болница във Варна и дано да може да лекува и на 90 г.
Напусна ни " бащата " на българската кардиология проф. Александър Чирков. Но до последния си мирис той мислеше за пациенти, за близки и изпитваше благодарността на приятелите си.
Една от огромните дела, на която се бе посветил проф. Чирков в последните години, бе основаването на супермодерна клиника по кардиология във Варна.
Амбицията му бе огромна, проектите също... Проф. Чирков не един път е казвал, че Варна е обичаният му град и това е повода да желае да направи там една от най-хубавите кардиологични лечебни заведения в Европа.
Виж още
" Финансирането е обезпечено и ще стартираме. Все още не сме взели решение къде тъкмо ще бъде. Предлагат ни няколко места, още избираме. Бяхме съвсем капарирали едно място, само че се трансформираха нещата. Сега съм си избрал един имот по пътя за Виница, от Грандхотела като се отива нагоре. Харесват ми и местата към Бриз1, Бриз 2...Проектът е изработен и заплатен преди 12 години. Платен е от съветския " Газпром " и е супер план за над 1 млн. евро. Реализацията на плана е на стойност 44 млн. евро, обезпечени от вложители. Целта ни е, когато влезе в болничното заведение ни един пациент, ние в действителност да сме му помогнали. Екипът за болничното заведение ще се състои множеството от мои досегашни сътрудници, които са в чужбина. Те ще бъдат привлечени тук. Това са професори и доценти, приказвал съм с тях, че ще са подготвени да изоставен даже доста хубави места, с цел да дойдат тук от Германия и Австрия. Ще притеглим и най-хубавите ми възпитаници от България. Младите ще ги изпратим на образование в чужбина най-малко за по година и половина-две, до момента в който се строи клиниката. Поне 90 души, сестри и доктори възнамерявам да изпратим в чужбина. Предвиждам опция да се кооперираме с непознати лечебни заведения ", споделяше упоритостите си кардиологът.
Човек е толкоз огромен, колкото са огромни мачтите му... Нали по този начин. Е, в този смисъл, само че и в дословния, проф. Чирков в действителност беше огромен. Голям човек, огромен експерт, огромен доктор и с огромно сърце.
Да, той признава напоследък, че се е усеща изтощен, само че това било обикновено за годините му. И постоянно споделяше, в това число и пред публицисти, че се надява на здраво здраве и в случай че може да практикува лекарската си специалност и на 90 години.
Проф. Александър Чирков е кардиохирургът, направил първата трансплантация на сърце в България през 1986 година Той завоюва международна известност и благодарност за професионализма си в областта на сърдечните заболявания, интервенции и трансплантациите.
Първият българин с присадено сърце е дребният Иванчо от Кърджали. През 2003 година Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той вкарва и така наречен изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. Оперирал е от сърце персонално хиляди, на други стотици е давал скъпи препоръки със своята съвещания. Все отново той има 57-годишна лекарска процедура.
Виж още
Германия се трансформира във втора татковина за Чирков, тъй като по думите му огромна част от околните му емигрират там през Втората международна война. Самият той живее и работи във Федералната република от средата на 60-те, а при започване на 80-те се завръща в България по покана на Людмила Живкова, с цел да оперира у нас и да придвижи опита си тук.
В последните години Чирков дели времето си сред немския град Фрайбург, където е фамилията му, и Варна, където всеки месец дава съвещания. В живописния Фрайбург, ситуиран сред Швейцария, Германия и Франция, професорът се любува на живота.
Стотици са неговите изявленията, в които дава препоръки по какъв начин да си поддържаме кръвното в оптимални граници. Често е давал и препоръки по какъв начин да се храним и какъв чай да пием, с цел да имаме крепко сърце.
" Нормалното кръвно е 130-135 на 80, споделя Александър Чирков в едно от интервютата си. - Допустимият най-много на горната граница е 140, а долното наложително би трябвало да е под 90. Кръвно се мери заран и вечер, а не през час. "
Една от рецептите му за дълъг живот и здрав организъм е спазването на условен хранителен режим, който изключва яденето след 18 часа.
Също по този начин живот без нерви, стрес и злоба и наложително всеки ден вървене пеш най-малко по 5 километра.
Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 година След това обаче версиите за неговото родословие и обществен статус имат вариации. По думите на хирурга той произлиза от състоятелен жанр, който бил репресиран след 9 септември 1944 година Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още при започване на 40-те, откриват се там и развиват бизнес. Братът на татко му отпътува за Хайделберг, там приключва медицина и построява клиника в Западен Берлин.
Преди 1944-а дядо му и другият му чичо основат огромна компания за импорт на трактори и вършачки от немския град Есен. Според него семейството имала и магазини, както и фабрика за преправяне на риба.
" В нашата фамилия имаше доста лекари и по този начин взех решение да се занимавам с медицина ", споделя в друго изявление проф. Чирков, връщайки се в спомените си. Споделя още, че прапрабаба му проф. Василица Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била персонален доктор на семейството Толстой.
През 1955 година Александър приключва гимназия в Лом и отпътува да следва медицина във Висшия медицински институт в София. В последна сметка се дипломира като хирург през 1962 година и е изпратен като началник на хирургията в Белоградчик.
Четири години по-късно отпътува за Западен Берлин, където чичо му има болница и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като доктор в Университетската болница, след това се трансферира в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година В началото на 70-те специализира бебешка сърдечна хирургия в Алабама.
За образованието си там Чирков споделя следното: " Вземахме сърце от една маймуна и го поставяхме на друга и наблюдавахме развиването, страничните реакции и така нататък Там разбрах, че, с цел да се направи трансплантация, би трябвало да се приготвят цели екипи, които да научат в разнообразни институции в Америка най-финото, обвързвано с една трансплантация. Трябва да има готови фрагменти по вирусология и имунология. Присаждането на сърце е екипна активност, не е шивашка работа - вземаш едно сърце и го слагаш в друго тяло. Важното е по-късно - по какъв начин ще го понесе новото тяло, дали няма да го отхвърли, какво е нужно на човек, с цел да задържи органа, и така нататък Изисква се сериозен потенциал на техника, познания и експерти, които работят в синхрон, водени от хуманни подбуди, а освен да мислят за личния си джоб и личното си издигане. "
В края на 70-те години Чирков получава покана от Българска комунистическа партия да се завърне в родината и да постави основите на модерната българска сърдечна хирургия.
Първоначалната концепция е на Людмила Живкова, която по това време е министър на културата и член на Политбюро и организира политика на отваряне на социалистическата страна към Запада.
Дъщерята на Тодор Живков се пробва да върне в България съумелите българи, за които е известно, че не се отнасят сериозно към режима. По време на своя аудиенция във Федерална република Германия тя се среща на вечеря с Александър Чирков и го кани да се завърне в София. Уверява го, че нейният вуйчо - акад. Атанас Малеев, който по това време е министър на опазването на здравето и е създател на Медицинска академия, ще направи всичко належащо да сътвори подобаващи условия за работа на Чирков в България.
Кардиохирургът споделя " да ", след което последва и публична покана от вицепремиера Георги Йорданов, който след гибелта на Людмила Живкова поема поста министър на културата и дава отговор за българите в чужбина.
Българското държавно управление подписва контракт с Чирков за основаването на модерна кардиологична болница, сходна на тези в Америка и Западна Европа. Професорът си идва в България през 1984 година
Със западногермански хирурзи образува екип, който прави у нас сърдечни интервенции. Въвежда най-модерните способи в медицината в България, основава школа от водещи експерти в региона на кардиологията и кардиохирургията. Професорът става любим на Тодор Живков, който го награждава с медал " Стара планина " за сполучливата трансплантация и за заслугите му към България. По това време това отличие се дава единствено на високопоставени чужденци.
" Изграждането на болница " Света Екатерина " не струваше нито лев на българския поданик. Тя бе издигната със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и Съединени американски щати ", споделя Чирков.
За откриването на модерната кардиологична болница през 1988 година идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентън Кули - първият доктор присадил изкуствено сърце на човек, както и именитият американски професор Майкъл Дебейки. Познанството си с тях Чирков употребява, с цел да бъде включена България в интернационална организация за замяна на донори. До 1989 година лечебното заведение е известно като Чирковата болница, а по-късно получава името " Света Екатерина " и експертът я управлява до 2005 година
Тогава е уволнен от тогавашния здравен министър и собствен състудент проф. Радослав Гайдарски с претекста, че лечебното заведение има прекалено много отговорности. Сърдечният хирург си потегля афектиран и наскърбен, влиза в спор с Гайдарски, само че не е върнат на поста.
След това Чирков става съветник на отделението по кардиохирургия на болница " Токуда " в София.
От 5 години насам обаче е във Варна, където дава съвещания. Мечтае в морската столица да построи съвременна клиника по кардиология по всички западни стандарти.
Голямата интервенция
На 14 май 1986 година проф. Александър Чирков прави първата, освен у нас, само че и в целия Източен блок, трансплантация на сърце. Щастливецът е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето било в извънредно тежко положение. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не бил в положение да изпомпва кръвта и единственият излаз бил трансплантацията. Оперира проф. Чирков с екип от водещи кардиохирурзи от Сърдечносъдовата клиника при Медицинска академия (днес Университетска болница " Св. Екатерина " ) и от Института за незабавна здравна помощ " Пирогов ". Операцията е сполучлива и Иванчо е избавен. Донор става умрял преди часове при злополука младеж с безусловно крепко сърце, което незабавно е пренесено от " Пирогов " в сърдечносъдовата клиника.
Организмът на дребния пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че пред Иванчо се обрисува дълъг живот. Детето става повсеместен любим на доктори и пациенти. То прекарва в клиниката осем месеца. През целия интервал лекарите се грижат извънредно самоотвержено за него и не позволяват затруднения. Първият българин с присадено сърце обаче умира трагично. Само две-три години след трансплантацията Иванчо въртял педалите на велосипеда из родното Кърджали, когато пада на земята. Травмите не били тежки и всеки потърпевш на негово място щял да оживее, настояват доктори. Чуждият орган обаче не понесъл затрудненията и бил отритнат от организма на момчето.
Професор Чирков си имаше своя доктрина за какво България е на първите места по сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти. Той акцентира няколко аргументи за казуса - неприятен режим на хранене, обездвижване, тютюнопушене, замърсен въздух, нападателният стрес, на който са подложени хората и завистта.
" Желанието за възмездие, омразата и клюкарството изтощават мозъка, той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се стартира - високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови болести ", разсъждава в свое изявление сърдечният хирург.
" Лошите мисли разболяват. Сърдечните заболявания се предизвикат от мозъка, всичките ни заболявания са реакция на мозъка. Не го оставяме да си прави работата, както би трябвало, товарим го с извънредно рискови отрицателни мисли, и той ни отмъщава, с цел да се отбрани. Усмихвайте се по 20-30 пъти дневно и ще живеете здрави, щастливи и без болежка. Силата е в спокойствието - и аз се пробвам да пребивавам по този метод ", споделя още той.
Чирков и политиката
През 1989 година и след свалянето на Тодор Живков кардиологът взема решение да се впусне в политиката. Присъединява се съм Съюз на демократичните сили и става народен представител във Великото национално заседание през 1990 година, където се бори за построяването на частни лечебни заведения, само че при изискване, че се сътвори лекарска камара, която да следи за качеството на лекуване в тях.
Идеите са признати на половина - частни лечебни заведения се вършат, само че лекарска камара и до през днешния ден няма.
През 90-те сърдечният хирург горещо прегръща концепцията за завръщането на Симеон II в България и влизането му в политиката. Чирков се познава с царя от времето, когато живее във Федерална Република Германия. Смята, че Сакскобургготски би бил един добър президент на България и че посредством неговото идване в родината след 50-годишно заточение в родната политика ще се внесе известно образование и аристократизъм. Медикът е един от 101-те общественици и интелектуалци, които през ноември 1995 година изпращат писмо-покана до царя да се завърне в България.
По-късно Чирков изявява благосклонности към основаната от Иван Костов партия ДСБ.
Професорът и дамите
В живота ми има две дами - първата е българка, а втората германка и в никакъв случай не съм им изневерявал, кълне се той. От брака си с Веселина, който е къс, има две дъщери - Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема - ортодонт. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които в този момент също са там.
Александър Чирков отхвърля, че откакто се оженил за немската си брачна половинка Мариане, е не запомнил за децата си от предходния си брак и дълго време не се интересувал от тях. С Мариане се среща в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като здравна сестра, а другояче учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болничното заведение и по-късно се женят.
Имат щерка и наследник. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен дава отговор за образованието в кметството в Хамбург. Сърдечният хирург се радва на общо седем внуци - Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара. Чирков твърди, че цялостен живот е бил обкръжен от красиви дами, само че в никакъв случай не си е разрешавал да накърни доверието, което му е гласувала обичаната Мариане.
Кардиологът и COVID-19
" Започвам да съветвам в МБАЛ " Свети Мина " в Пловдив. Разбрахме се с шефа там от октомври всяка седмица да съм там и да основа нови класни доктори. Това ми е фантазията, да оставя нещо след себе си. Малко ли направих другояче... ", споделя през август месец пред " България Днес " огромният кардиохирург проф. Александър Чирков.
" Не ме е боязън от вируса, от него надали ще си отида. Страх ме е от злобата. Тя най-бързо може да ме застигне. Хората от лошотията и завистта би трябвало да се опасяваме, те ни смъкват надолу, не вирусите. А и този ковид той не е толкоз рисков, въпреки и да е нападателен, в случай че съблюдаваме всички условия да не го хванем ", добавя тогава проф. Александър Чирков.
Една от огромните дела, на която се бе посветил проф. Чирков в последните години, бе основаването на супермодерна клиника по кардиология във Варна.
Амбицията му бе огромна, проектите също... Проф. Чирков не един път е казвал, че Варна е обичаният му град и това е повода да желае да направи там една от най-хубавите кардиологични лечебни заведения в Европа.
Виж още " Финансирането е обезпечено и ще стартираме. Все още не сме взели решение къде тъкмо ще бъде. Предлагат ни няколко места, още избираме. Бяхме съвсем капарирали едно място, само че се трансформираха нещата. Сега съм си избрал един имот по пътя за Виница, от Грандхотела като се отива нагоре. Харесват ми и местата към Бриз1, Бриз 2...Проектът е изработен и заплатен преди 12 години. Платен е от съветския " Газпром " и е супер план за над 1 млн. евро. Реализацията на плана е на стойност 44 млн. евро, обезпечени от вложители. Целта ни е, когато влезе в болничното заведение ни един пациент, ние в действителност да сме му помогнали. Екипът за болничното заведение ще се състои множеството от мои досегашни сътрудници, които са в чужбина. Те ще бъдат привлечени тук. Това са професори и доценти, приказвал съм с тях, че ще са подготвени да изоставен даже доста хубави места, с цел да дойдат тук от Германия и Австрия. Ще притеглим и най-хубавите ми възпитаници от България. Младите ще ги изпратим на образование в чужбина най-малко за по година и половина-две, до момента в който се строи клиниката. Поне 90 души, сестри и доктори възнамерявам да изпратим в чужбина. Предвиждам опция да се кооперираме с непознати лечебни заведения ", споделяше упоритостите си кардиологът.
Човек е толкоз огромен, колкото са огромни мачтите му... Нали по този начин. Е, в този смисъл, само че и в дословния, проф. Чирков в действителност беше огромен. Голям човек, огромен експерт, огромен доктор и с огромно сърце.
Да, той признава напоследък, че се е усеща изтощен, само че това било обикновено за годините му. И постоянно споделяше, в това число и пред публицисти, че се надява на здраво здраве и в случай че може да практикува лекарската си специалност и на 90 години.
Проф. Александър Чирков е кардиохирургът, направил първата трансплантация на сърце в България през 1986 година Той завоюва международна известност и благодарност за професионализма си в областта на сърдечните заболявания, интервенции и трансплантациите.
Първият българин с присадено сърце е дребният Иванчо от Кърджали. През 2003 година Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той вкарва и така наречен изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. Оперирал е от сърце персонално хиляди, на други стотици е давал скъпи препоръки със своята съвещания. Все отново той има 57-годишна лекарска процедура.
Виж още Германия се трансформира във втора татковина за Чирков, тъй като по думите му огромна част от околните му емигрират там през Втората международна война. Самият той живее и работи във Федералната република от средата на 60-те, а при започване на 80-те се завръща в България по покана на Людмила Живкова, с цел да оперира у нас и да придвижи опита си тук.
В последните години Чирков дели времето си сред немския град Фрайбург, където е фамилията му, и Варна, където всеки месец дава съвещания. В живописния Фрайбург, ситуиран сред Швейцария, Германия и Франция, професорът се любува на живота.
Стотици са неговите изявленията, в които дава препоръки по какъв начин да си поддържаме кръвното в оптимални граници. Често е давал и препоръки по какъв начин да се храним и какъв чай да пием, с цел да имаме крепко сърце.
" Нормалното кръвно е 130-135 на 80, споделя Александър Чирков в едно от интервютата си. - Допустимият най-много на горната граница е 140, а долното наложително би трябвало да е под 90. Кръвно се мери заран и вечер, а не през час. "
Една от рецептите му за дълъг живот и здрав организъм е спазването на условен хранителен режим, който изключва яденето след 18 часа.
Също по този начин живот без нерви, стрес и злоба и наложително всеки ден вървене пеш най-малко по 5 километра.
Александър Чирков се ражда в Лом през 1938 година След това обаче версиите за неговото родословие и обществен статус имат вариации. По думите на хирурга той произлиза от състоятелен жанр, който бил репресиран след 9 септември 1944 година Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци. Някои от роднините му пък емигрират в Германия още при започване на 40-те, откриват се там и развиват бизнес. Братът на татко му отпътува за Хайделберг, там приключва медицина и построява клиника в Западен Берлин.
Преди 1944-а дядо му и другият му чичо основат огромна компания за импорт на трактори и вършачки от немския град Есен. Според него семейството имала и магазини, както и фабрика за преправяне на риба.
" В нашата фамилия имаше доста лекари и по този начин взех решение да се занимавам с медицина ", споделя в друго изявление проф. Чирков, връщайки се в спомените си. Споделя още, че прапрабаба му проф. Василица Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била персонален доктор на семейството Толстой.
През 1955 година Александър приключва гимназия в Лом и отпътува да следва медицина във Висшия медицински институт в София. В последна сметка се дипломира като хирург през 1962 година и е изпратен като началник на хирургията в Белоградчик.
Четири години по-късно отпътува за Западен Берлин, където чичо му има болница и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като доктор в Университетската болница, след това се трансферира в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 година В началото на 70-те специализира бебешка сърдечна хирургия в Алабама.
За образованието си там Чирков споделя следното: " Вземахме сърце от една маймуна и го поставяхме на друга и наблюдавахме развиването, страничните реакции и така нататък Там разбрах, че, с цел да се направи трансплантация, би трябвало да се приготвят цели екипи, които да научат в разнообразни институции в Америка най-финото, обвързвано с една трансплантация. Трябва да има готови фрагменти по вирусология и имунология. Присаждането на сърце е екипна активност, не е шивашка работа - вземаш едно сърце и го слагаш в друго тяло. Важното е по-късно - по какъв начин ще го понесе новото тяло, дали няма да го отхвърли, какво е нужно на човек, с цел да задържи органа, и така нататък Изисква се сериозен потенциал на техника, познания и експерти, които работят в синхрон, водени от хуманни подбуди, а освен да мислят за личния си джоб и личното си издигане. "
В края на 70-те години Чирков получава покана от Българска комунистическа партия да се завърне в родината и да постави основите на модерната българска сърдечна хирургия.
Първоначалната концепция е на Людмила Живкова, която по това време е министър на културата и член на Политбюро и организира политика на отваряне на социалистическата страна към Запада.
Дъщерята на Тодор Живков се пробва да върне в България съумелите българи, за които е известно, че не се отнасят сериозно към режима. По време на своя аудиенция във Федерална република Германия тя се среща на вечеря с Александър Чирков и го кани да се завърне в София. Уверява го, че нейният вуйчо - акад. Атанас Малеев, който по това време е министър на опазването на здравето и е създател на Медицинска академия, ще направи всичко належащо да сътвори подобаващи условия за работа на Чирков в България.
Кардиохирургът споделя " да ", след което последва и публична покана от вицепремиера Георги Йорданов, който след гибелта на Людмила Живкова поема поста министър на културата и дава отговор за българите в чужбина.
Българското държавно управление подписва контракт с Чирков за основаването на модерна кардиологична болница, сходна на тези в Америка и Западна Европа. Професорът си идва в България през 1984 година
Със западногермански хирурзи образува екип, който прави у нас сърдечни интервенции. Въвежда най-модерните способи в медицината в България, основава школа от водещи експерти в региона на кардиологията и кардиохирургията. Професорът става любим на Тодор Живков, който го награждава с медал " Стара планина " за сполучливата трансплантация и за заслугите му към България. По това време това отличие се дава единствено на високопоставени чужденци.
" Изграждането на болница " Света Екатерина " не струваше нито лев на българския поданик. Тя бе издигната със средства, дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и Съединени американски щати ", споделя Чирков.
За откриването на модерната кардиологична болница през 1988 година идват тогавашният номер едно в света в сърдечната хирургия Дентън Кули - първият доктор присадил изкуствено сърце на човек, както и именитият американски професор Майкъл Дебейки. Познанството си с тях Чирков употребява, с цел да бъде включена България в интернационална организация за замяна на донори. До 1989 година лечебното заведение е известно като Чирковата болница, а по-късно получава името " Света Екатерина " и експертът я управлява до 2005 година
Тогава е уволнен от тогавашния здравен министър и собствен състудент проф. Радослав Гайдарски с претекста, че лечебното заведение има прекалено много отговорности. Сърдечният хирург си потегля афектиран и наскърбен, влиза в спор с Гайдарски, само че не е върнат на поста.
След това Чирков става съветник на отделението по кардиохирургия на болница " Токуда " в София.
От 5 години насам обаче е във Варна, където дава съвещания. Мечтае в морската столица да построи съвременна клиника по кардиология по всички западни стандарти.
Голямата интервенция
На 14 май 1986 година проф. Александър Чирков прави първата, освен у нас, само че и в целия Източен блок, трансплантация на сърце. Щастливецът е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали. Момчето било в извънредно тежко положение. След прекаран вирусен миокардит сърдечният мускул не бил в положение да изпомпва кръвта и единственият излаз бил трансплантацията. Оперира проф. Чирков с екип от водещи кардиохирурзи от Сърдечносъдовата клиника при Медицинска академия (днес Университетска болница " Св. Екатерина " ) и от Института за незабавна здравна помощ " Пирогов ". Операцията е сполучлива и Иванчо е избавен. Донор става умрял преди часове при злополука младеж с безусловно крепко сърце, което незабавно е пренесено от " Пирогов " в сърдечносъдовата клиника.
Организмът на дребния пациент приема новия орган и докторите са обнадеждени, че пред Иванчо се обрисува дълъг живот. Детето става повсеместен любим на доктори и пациенти. То прекарва в клиниката осем месеца. През целия интервал лекарите се грижат извънредно самоотвержено за него и не позволяват затруднения. Първият българин с присадено сърце обаче умира трагично. Само две-три години след трансплантацията Иванчо въртял педалите на велосипеда из родното Кърджали, когато пада на земята. Травмите не били тежки и всеки потърпевш на негово място щял да оживее, настояват доктори. Чуждият орган обаче не понесъл затрудненията и бил отритнат от организма на момчето.
Професор Чирков си имаше своя доктрина за какво България е на първите места по сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти. Той акцентира няколко аргументи за казуса - неприятен режим на хранене, обездвижване, тютюнопушене, замърсен въздух, нападателният стрес, на който са подложени хората и завистта.
" Желанието за възмездие, омразата и клюкарството изтощават мозъка, той изпраща сигнали към съответните гени, които от своя страна изпращат съответните ензими, и се стартира - високо кръвно налягане, атеросклероза, ракови болести ", разсъждава в свое изявление сърдечният хирург.
" Лошите мисли разболяват. Сърдечните заболявания се предизвикат от мозъка, всичките ни заболявания са реакция на мозъка. Не го оставяме да си прави работата, както би трябвало, товарим го с извънредно рискови отрицателни мисли, и той ни отмъщава, с цел да се отбрани. Усмихвайте се по 20-30 пъти дневно и ще живеете здрави, щастливи и без болежка. Силата е в спокойствието - и аз се пробвам да пребивавам по този метод ", споделя още той.
Чирков и политиката
През 1989 година и след свалянето на Тодор Живков кардиологът взема решение да се впусне в политиката. Присъединява се съм Съюз на демократичните сили и става народен представител във Великото национално заседание през 1990 година, където се бори за построяването на частни лечебни заведения, само че при изискване, че се сътвори лекарска камара, която да следи за качеството на лекуване в тях.
Идеите са признати на половина - частни лечебни заведения се вършат, само че лекарска камара и до през днешния ден няма.
През 90-те сърдечният хирург горещо прегръща концепцията за завръщането на Симеон II в България и влизането му в политиката. Чирков се познава с царя от времето, когато живее във Федерална Република Германия. Смята, че Сакскобургготски би бил един добър президент на България и че посредством неговото идване в родината след 50-годишно заточение в родната политика ще се внесе известно образование и аристократизъм. Медикът е един от 101-те общественици и интелектуалци, които през ноември 1995 година изпращат писмо-покана до царя да се завърне в България.
По-късно Чирков изявява благосклонности към основаната от Иван Костов партия ДСБ.
Професорът и дамите
В живота ми има две дами - първата е българка, а втората германка и в никакъв случай не съм им изневерявал, кълне се той. От брака си с Веселина, който е къс, има две дъщери - Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема - ортодонт. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които в този момент също са там.
Александър Чирков отхвърля, че откакто се оженил за немската си брачна половинка Мариане, е не запомнил за децата си от предходния си брак и дълго време не се интересувал от тях. С Мариане се среща в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като здравна сестра, а другояче учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болничното заведение и по-късно се женят.
Имат щерка и наследник. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен дава отговор за образованието в кметството в Хамбург. Сърдечният хирург се радва на общо седем внуци - Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара. Чирков твърди, че цялостен живот е бил обкръжен от красиви дами, само че в никакъв случай не си е разрешавал да накърни доверието, което му е гласувала обичаната Мариане.
Кардиологът и COVID-19
" Започвам да съветвам в МБАЛ " Свети Мина " в Пловдив. Разбрахме се с шефа там от октомври всяка седмица да съм там и да основа нови класни доктори. Това ми е фантазията, да оставя нещо след себе си. Малко ли направих другояче... ", споделя през август месец пред " България Днес " огромният кардиохирург проф. Александър Чирков.
" Не ме е боязън от вируса, от него надали ще си отида. Страх ме е от злобата. Тя най-бързо може да ме застигне. Хората от лошотията и завистта би трябвало да се опасяваме, те ни смъкват надолу, не вирусите. А и този ковид той не е толкоз рисков, въпреки и да е нападателен, в случай че съблюдаваме всички условия да не го хванем ", добавя тогава проф. Александър Чирков.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ