Децата - поредният инструмент за контрол на неграмотните
Напрежението измежду ромското население у нас в последните дни, провокирано от слуха, че страната ще лишава деца без причина, провокира голям брой въпросителни. Дали е предизборно, или не, не можем да бъде безапелационни. Но е реалност, че тактиката с операцията работи.
Браво! Хитър ход! Ама презрян! Да напомня, че до анонимност и принуждение (защото протичащото се несъмнено е анонимно принуждение над деца) прибягват единствено най-слабите и най-страхливите. Онези, на които им липсва героизъм и храброст да покажат лицето си. Онези, които нямат причини. Онези, които се срамят от себе си. Проблемът е, че никой не го планува и не реагира по прелиминарен проект. Защото в България никой в никакъв случай нищо не планува, не поглежда напред, не се допитва до жителите, не обмисля какво би могло да се случи и тогава да работи, а вместо това, като връхлети рецесията, действаш както пристигна.
Първо, анализирайки обстановката, при която роми всеобщо се втурнаха да прибират децата си от учебно заведение, стигаме до първоизточника, а точно - въпросната Национална тактика за детето, или по-точно нейният план. И очевидно методът цели тъкмо това - родители всеобщо да стопират децата си от учебно заведение и надлежно, неграмотността и ранните бракове да нарастват . Случващото се е следващ урок, че властта по този начин и не се научи първо да пита хората, да оповести проектите си за народа и след това да работи. А сякаш те са определени тъкмо от хората и са сложени на високите постове, с цел да ги съставляват, да бъдат водачи и водачи. Години наред, към момента не им е станало ясно, че първото, което би трябвало да прави един водач, е да се преценява с мнението на тези, с помощта на които е на височайшата позиция. Но да се върнем на децата и родителите. Ако се бяхте допитали до тях в началото, в този момент нямаше да има потребност да овладявате спешната обстановка.
Тъжното е, че освен ромите се " хващат на въдицата ". А децата - без значение дали са ромски, български, турски, еврейски, япончета, или други - те не схващат за какво се постанова да претърпяват сходни страсти. Да използваш най-малките за персонална полза, е най-големият грях, който може да извършиш. И рано или късно, нещата си идват на мястото, всичко се връща и всеки си получава заслуженото.
Второ, обстановката приказва само за равнището на обучение у нас. Защото образованите, само че освен по документи, хора и мислещите, са осведомени. Те знаят по какъв метод да проучват казаното от комшийката или натрапващото им се от тв приемника. Всички останали одобряват информацията за чиста монета. И се опасяват, без да знаят в действителност за какво. И тук е моментът да кажа - да, в случай че приказваме за родители, които употребяват децата си, с цел да просят - те наложително би трябвало да бъдат отнемани. Защото тук причина има. И законова норма има за това. А образците за просещи малучгани и родители с бебета на ръце в Асеновград да вземем за пример са десетки. Всичко се повтаря през съботните дни. Повтаря се и в дните, когато християните се прекланят пред паметта на своите близки на Задушница. Но виновните се вършат, че не виждат какво се случва (а може и в действителност да не знаят, знае ли човек какъв брой надалече стига погледът им).
Трето, за какво ѝ са на Норвегия тъкмо българските или ромските деца от България ? Каква е конспирацията? Досещам се. Сигурно в Норвегия (която е страна с един от най-високите стандарти на живот) не доближават малчугани за попълване на бройките в детските градини и учебни заведения. Та, решили да си щипнат от тук от там. Стига нелепости! Още по-малко, в случай че се бяха замислили хората, по този начин надигащи се срещу Стратегията, щяха да се досетят, че деца непосредствено от учебно заведение никой няма право да прибира без знанието на родителите.
Четвърто, " ние чухме, че няма Стратегия, но си пазиме децата ". От какво? Защото сме майки... но от какво ги пазиме, не можем да ви отговорим . Или смисълът е да има крещене и шествия и нас малко по тоз тв приемник да ни дават.
И най-после, пето - откакто вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към ръководителя на пресцентъра на Министерството на защитата Александър Урумов, нещата отново получиха смешен тип . Как, по кое време и за какво се е стигнало тъкмо до личността на Урумов, какви следи водят до него, до през днешния ден не излиза наяве. За да се откри виновност, не Красимир Каракачанов би трябвало да върви да пита човек, с който го свързват доста неща, дали е отговорен - би трябвало да има същинско следствие и търсене на доказателства. Защото " Москва не има вяра на сълзи! " Точно това, което се случи, е метод да се замаже ситуацията - в случай че е почтен, има умишлен напън за нещо, вътрешнополитически игрички. Ако е отговорен, има единствено увещание, че ще му се постави каишка, само че бива оставян сега да продължи да работи ТАКА! Защото господин Урумов в действителност обществено неведнъж е обяснявал за " норвежките мрежи " и " нечестивците ", само че чудно в този момент по какъв начин от блогът му тъкмо интернет връзката от поста по-долу нещо изчезна...
И последно, уважаемите ангажирани с казуса с суматохата измежду родители от цяла България поради всякакви клюки позволяват следващата неточност, като типично по детски като че ли споделят " той стартира пръв ". Нека не се заблуждаваме. Разкритията на закононарушения не са най-силната страна на България. Но пък има слаба вяра, че въпреки всичко може да се открие лек против нежеланието на ромите да вървят на учебно заведение и желанието им да се женят и да раждат още до момента в който те самите са деца. И този лек е социална загадка, която никой не желае да признае, а точно - по-сериозни санкции и отговорност и надзор по санкционирането и събиране на санкциите от нарушителите.
Автор: Атанаска Маркова
Браво! Хитър ход! Ама презрян! Да напомня, че до анонимност и принуждение (защото протичащото се несъмнено е анонимно принуждение над деца) прибягват единствено най-слабите и най-страхливите. Онези, на които им липсва героизъм и храброст да покажат лицето си. Онези, които нямат причини. Онези, които се срамят от себе си. Проблемът е, че никой не го планува и не реагира по прелиминарен проект. Защото в България никой в никакъв случай нищо не планува, не поглежда напред, не се допитва до жителите, не обмисля какво би могло да се случи и тогава да работи, а вместо това, като връхлети рецесията, действаш както пристигна.
Първо, анализирайки обстановката, при която роми всеобщо се втурнаха да прибират децата си от учебно заведение, стигаме до първоизточника, а точно - въпросната Национална тактика за детето, или по-точно нейният план. И очевидно методът цели тъкмо това - родители всеобщо да стопират децата си от учебно заведение и надлежно, неграмотността и ранните бракове да нарастват . Случващото се е следващ урок, че властта по този начин и не се научи първо да пита хората, да оповести проектите си за народа и след това да работи. А сякаш те са определени тъкмо от хората и са сложени на високите постове, с цел да ги съставляват, да бъдат водачи и водачи. Години наред, към момента не им е станало ясно, че първото, което би трябвало да прави един водач, е да се преценява с мнението на тези, с помощта на които е на височайшата позиция. Но да се върнем на децата и родителите. Ако се бяхте допитали до тях в началото, в този момент нямаше да има потребност да овладявате спешната обстановка.
Тъжното е, че освен ромите се " хващат на въдицата ". А децата - без значение дали са ромски, български, турски, еврейски, япончета, или други - те не схващат за какво се постанова да претърпяват сходни страсти. Да използваш най-малките за персонална полза, е най-големият грях, който може да извършиш. И рано или късно, нещата си идват на мястото, всичко се връща и всеки си получава заслуженото.
Второ, обстановката приказва само за равнището на обучение у нас. Защото образованите, само че освен по документи, хора и мислещите, са осведомени. Те знаят по какъв метод да проучват казаното от комшийката или натрапващото им се от тв приемника. Всички останали одобряват информацията за чиста монета. И се опасяват, без да знаят в действителност за какво. И тук е моментът да кажа - да, в случай че приказваме за родители, които употребяват децата си, с цел да просят - те наложително би трябвало да бъдат отнемани. Защото тук причина има. И законова норма има за това. А образците за просещи малучгани и родители с бебета на ръце в Асеновград да вземем за пример са десетки. Всичко се повтаря през съботните дни. Повтаря се и в дните, когато християните се прекланят пред паметта на своите близки на Задушница. Но виновните се вършат, че не виждат какво се случва (а може и в действителност да не знаят, знае ли човек какъв брой надалече стига погледът им).
Трето, за какво ѝ са на Норвегия тъкмо българските или ромските деца от България ? Каква е конспирацията? Досещам се. Сигурно в Норвегия (която е страна с един от най-високите стандарти на живот) не доближават малчугани за попълване на бройките в детските градини и учебни заведения. Та, решили да си щипнат от тук от там. Стига нелепости! Още по-малко, в случай че се бяха замислили хората, по този начин надигащи се срещу Стратегията, щяха да се досетят, че деца непосредствено от учебно заведение никой няма право да прибира без знанието на родителите.
Четвърто, " ние чухме, че няма Стратегия, но си пазиме децата ". От какво? Защото сме майки... но от какво ги пазиме, не можем да ви отговорим . Или смисълът е да има крещене и шествия и нас малко по тоз тв приемник да ни дават.
И най-после, пето - откакто вицепремиерът Томислав Дончев насочи вниманието към ръководителя на пресцентъра на Министерството на защитата Александър Урумов, нещата отново получиха смешен тип . Как, по кое време и за какво се е стигнало тъкмо до личността на Урумов, какви следи водят до него, до през днешния ден не излиза наяве. За да се откри виновност, не Красимир Каракачанов би трябвало да върви да пита човек, с който го свързват доста неща, дали е отговорен - би трябвало да има същинско следствие и търсене на доказателства. Защото " Москва не има вяра на сълзи! " Точно това, което се случи, е метод да се замаже ситуацията - в случай че е почтен, има умишлен напън за нещо, вътрешнополитически игрички. Ако е отговорен, има единствено увещание, че ще му се постави каишка, само че бива оставян сега да продължи да работи ТАКА! Защото господин Урумов в действителност обществено неведнъж е обяснявал за " норвежките мрежи " и " нечестивците ", само че чудно в този момент по какъв начин от блогът му тъкмо интернет връзката от поста по-долу нещо изчезна...
И последно, уважаемите ангажирани с казуса с суматохата измежду родители от цяла България поради всякакви клюки позволяват следващата неточност, като типично по детски като че ли споделят " той стартира пръв ". Нека не се заблуждаваме. Разкритията на закононарушения не са най-силната страна на България. Но пък има слаба вяра, че въпреки всичко може да се открие лек против нежеланието на ромите да вървят на учебно заведение и желанието им да се женят и да раждат още до момента в който те самите са деца. И този лек е социална загадка, която никой не желае да признае, а точно - по-сериозни санкции и отговорност и надзор по санкционирането и събиране на санкциите от нарушителите.
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ