Напрежението на руско-украинската граница расте и докато дипломатическите усилия продължават,

Напрежението на руско-украинската граница пораства и до момента в който дипломатическите старания не престават, светът сякаш се готви от ден на ден за нова война. Кризата в връзките НАТО-Русия и мястото на България в нея ни накара да потърсим за коментар посланичката на Русия у нас госпожа Елеонора Митрофанова. Ето и отговорите на нашите въпроси, които получихме документално.

- Госпожо дипломат, приготвя ли се Русия за война?

- Положението в Украйна в този момент е в действителност покрай взривоопасно. Ние не изключваме нито един сюжет за развиването на обстановката, в това число и най-неблагоприятния. Искам обаче недвусмислено да заявя, че в случай че зависи от нас, няма да има война. Руското управление нееднократно е потвърждавало тази позиция.

В същото време виждаме, по какъв начин се демонстрират политическите сили, заинтригувани от ескалация, на първо място в лицето на Съединени американски щати и Англия. Има целеустремено разпространение на тематиката за възможна " инвазия на Русия ", откровени неистини се хвърлят непосредствено в осведомителното пространство на западните медии. Новинарската организация " Блумбърг " съумя да се отличи на това нежелано занятие, публикувайки заглавието " Русия атакува Украйна " в нощта на 4 до 5 февруари тази година. След известно време информацията бе изтрита, позоваваха се на неточност. Въпреки това, както се споделя, остана един характерен послевкус.

Дори украинският режим стартира да се тревожи от изкуствената ескалация на нервност. Киев стартира да приканва да не се всява суматоха и да не смята " нашествието " за неизбежна. За задграничните " куратори " на Украйна, обаче, в действителност не е толкоз значимо мнението на киевските управляващи, в чиито ползи сякаш работят. Основното за тях е да поддържат антируската неуравновесеност, която да оправдава по-нататъшното „ преодоляване “ на украинската територия и на постсъветското пространство като цяло.

- Защо поискахте изтеглянето на войските на НАТО от България? Страната ни е член на пакта от 2004 година насам.

- В предложенията ни става дума не за България, а за европейската архитектура за сигурност като цяло, която в този момент бързо се утежнява и всъщност е покрай разрушението.

В резултат на разширението на Северноатлантическия алианс границите му се реалокираха на повече от 1000 км на изток, доста се усили линията на контакт. Днес полетното време от въздушните бази в Естония, да вземем за пример, до Санкт Петербург, е няколко минути. Защо сме загрижени за това? Защото доктриналните документи на НАТО категорично дефинират Руската федерация като съществена опасност за съдружната сигурност.

А взаимоотношението ни беше почнало по напълно друг метод. По-специално в Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 година се показва, че " изхождайки от правилото на неделимостта на сигурността на всички страни от евроатлантическата общественост, Русия и НАТО ще работят дружно, с цел да допринесат за основаването на обща и всеобхватна сигурност в Европа ". Придвижването на натовската военна инфраструктура до нашите граници надали може да се счита за стъпка в тази посока.

В този подтекст едно от съветските оферти планува връщане таман към конфигурацията от 1997 година Заедно с отхвърли от разширение на НАТО и от разрастване на ударни въоръжения наоколо до съветските граници това ще разреши да се сътвори система за в действителност отмерено разпределена сигурност в евроатлантическия район и да се избегне конкуренцията в режима " опасност против опасността " с непредсказуеми последствия.

- Не се ли явява настояването за прекъсване на разширението на НАТО на изток интервенция във вътрешните работи на суверенни страни - Украйна, Грузия, Молдова? Нямат ли право те сами да вземат решение в кои интернационалните организации да вземат участие?

- Не става дума за интервенция във вътрешните работи. Предлагаме да бъде осъществен на процедура правилото на неделимостта на сигурността, залегнал в интернационалните документи, по-специално в Хартата за европейска сигурност от 1999 година и декларацията на ОССЕ от Астана от 2010 година Смисълът на постигнатите договорености е в това, че правото да се избира методът за обезпечаване на сигурността си е директно привързан с нуждата да се регистрират ползите за сигурността на други страни. Тази формула е утвърдена от водачите на всички страни-участнички в ОССЕ, в това число Съединените щати и техните европейски съдружници.

Този принцип не е роден от нищото – той е тестван от уроците на историята. Можем да се обърнем към най-яркия образец – Карибската рецесия от 1962 година Какво се случва тогава? През 1961 година Съединени американски щати разпростират ракети със междинен обхват на деяние в Турция, заплашвайки цялата европейска част на Русия, в това число и Москва. В отговор на това Съюз на съветските социалистически републики през 1962 година разпростира военни елементи и подразделения в Куба, в това число снабдени с нуклеарни оръжия. Всичко се случва при единодушието на участващите страни: в единия случай Вашингтон и Анкара, в другия – Москва и Хавана. Така че за какво Съединени американски щати толкоз се бяха изнервили, че Куба е упражнила суверенното си право да избере по какъв начин да подсигурява личната си сигурност?

Ние помним историята и се учим от нея. Би било хубаво нашите западни сътрудници да изпълнят своята част от " домашното ".

- България застрашена ли е от съветска военна интервенция?

- Самата режисура на въпроса звучи неуместно. За никаква военна интервенция в България не може да става въпрос.

- Като посланик виждате ли благоприятни условия за деескалация на напрежението с дипломатически средства?

- Именно за това са ориентирани нашите оферти. Те не съдържат нищо съществено ново – те се основават на правилото на равна и неделима сигурност, който загатнах. В съветските планове на документи да вземем за пример е казано, че " участниците се задължават да не основават условия за обстановки, които биха могли да съставляват опасност за националната сигурност на другите участници ". Или че " участниците ще демонстрират въздържаност във военното обмисляне и ученията ". Нима някой може ли да възрази на това?

В същото време не имаме намерение да вършим взаимни отстъпки, когато Западът подло нарушава националните ползи на Руската федерация. Трябват ни ясни правни гаранции за сигурност.

- Русия е член на Организацията на Договора за групова сигурност, която на процедура ползва правилата на НАТО, и неотдавна съветските войски влязоха в Казахстан. В член 1 се показва, че " Участващите страни удостоверяват задължението да се въздържат от опасността или потреблението на мощ в междудържавните връзки ". Днес това чака Западът от Русия. Как ще коментирате това?

- Западът непрекъснато чака нещо от Русия. Разказва ни, по какъв начин можем и по какъв начин не можем да предислоцираме Въоръжените сили на Руската федерация на нашата лична територия. Това не ви ли учудва? Мен доста мощно ме учудва.

Мога да съветвам сътрудниците да погледнат в огледалото. Именно " мирната и напълно отбранителна " организация на НАТО бомбардира Югославия, нахлу в Ирак, потопи Либия в безпорядък. Без да са били извикани там. Що се отнася до късата задача на ОДКС в Казахстан, контингентът е бил там по публична покана на казахстанското управление.

Откъде идват тези двойни стандарти на груповия Запад? Идват от възприятие за предимство. Превъзходството от дълго време е изчезнало, само че упоритостта да диктува волята си на другите остава.

- От външни или от вътрешни фактори бяха предизвикани гражданските безредици в Казахстан? Правилно ли бе употребен Договорът за групова сигурност?

- Считаме неотдавнашните събития в Казахстан за външно ориентиран опит за подкопаване на сигурността и целостта на страната със мощ, употребявайки подготвени въоръжени обединения. Същевременно няма да отхвърлям съществуването на социално-икономически предпоставки. Най-вече имам поради грешката да се покачат цените на газта за коли.

Фактът обаче, че след това е осъществен скрит план и безредиците са предизвикани от външни фактори, е отвън подозрение. В тази връзка, в сходство с член 4 от Договора за групова сигурност от 15 май 1992 година, беше решено да бъде изпратен мироопазващ контингент в Казахстан. Това беше направено по искане на Президента на Казахстан.

Съгласуваността и успеваемостта на дейностите на нашите миротворци, наподобява, провокира чувство за злоба измежду американските ни сътрудници. Не мога да обясня другояче изказването на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който обществено изиска пояснение за какво Казахстан предложения мироопазващите сили на Договора за групова сигурност.

- България е в рецесия заради покачващите се цени на силата. Какво е актуалното положение на връзките сред Русия и България в енергийния бранш и има ли заплаха Русия да наложи ограничавания или да спре доставките на газ по политически аргументи?

- Въпреки разминаванията по избрани въпроси от интернационалния дневен ред на разнообразни стадии от актуалната история, Русия постоянно е оставала благонадежден сътрудник на България в региона на енергетиката. От 1974 година насам не сме нарушавали двустранните договорни отговорности нито един път. Благодарение на построяването на „ Турски поток “ през Черно море една нова рецесия към Украйна няма да заплаши доставките на газ за вашата страна. Нещо повече, през 2021 година „ Газпромът “ е изнесъл за България 44% повече " синьо гориво ", в сравнение с през 2020 година Това число включва както контрактувания по-рано размер, по този начин и в допълнение количество газ към главния контракт, предоставено по искане на българската страна.

Затова не виждам аргументи за терзания по отношение на снабдяването на България с съветски енергоносители.

- Вероятно следите връзките сред България и Северна Македония. Каква е позицията на Русия в двустранния ни спор - Съединени американски щати и Европейски Съюз неведнъж са заявявали позицията, че България би трябвало неотложно да разреши на Скопие да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз?

- Балканите исторически са били район, на който страната ни отделя предпочитано внимание. Разбира се, следим и проучваме процесите, които се случват тук. Особеността на съветската дипломация обаче е, че в никакъв случай не сме поемали ролята на натрапен съдия.

Мога единствено да изразя вярата, че въз основа на правилото на добросъседство и взаимно доверие София и Скопие ще могат да подсигуряват поредно развиване на съдействието в разнообразни области в интерес на народите на двете страни. В интерес на Русия е Балканите да бъдат територия на сигурност, постоянен напредък и равни благоприятни условия за взаимноизгодно партньорство.

- Как оценявате първите стъпки във външната политика на новото държавно управление на Кирил Петков?

- Основната цел на външната политика на всяка страна е да се обезпечи сигурност и да се основат удобни външни условия за икономическо развиване. Ето за какво, първо, тя би трябвало да бъде оценена по-късно – външната политика в никакъв случай не носи незабавни резултати. Това е дълга игра, в случай че щете. Второ, несъмнено не Посолството би трябвало да дава такива оценки, а българските жители.

Мога единствено да пожелая триумф на кабинета на Кирил Петков, който ще би трябвало да работи в сложна интернационална обстановка.

- Наскоро организация “Галъп” разгласява социологическо проучване, съгласно което чистата стойност на оценките за политиките на Русия у нас в този момент е -3. Година по-рано беше +17. 30% са на мнение, че политиките на Москва стабилизират света, а 33% са на противоположната позиция. Съвпадат ли вашите усещания от контактите ви с хората у нас и данните от това проучване?

- Не бих разчитала напълно на изследвания на публичното мнение. При оценката на резултатите е належащо да се вземат поради употребяваната методология, състава на фокус групите, и, най-важното, ясно да се разбере кой е поръчал проучването.

Наистина, в България постоянно е имало полярни възгледи за връзките с Русия. Моят опит на другарство с представители на българския естаблишмент, обществеността и елементарните жители сочи, че мнозина тук споделят правилата, които са в основата на актуалната съветска външна политика. Показателна в тази връзка е реакцията на изказванията на съветското управление по тематики от интернационалния дневен ред, които публикуваме на на Посолството във Facebook, аудиторията на която, апропо, надвишава 46 хиляди души. Такива изявления получават огромен брой позитивни реакции, а в мненията нашите почитатели показват най-вече взаимност с показаните тези.

- Хиляди руснаци имат парцел в България, през лятото доста от вашите сънародници избират българското Черноморие за ваканционна дестинация. Какви са прогнозите ви – чака се сполучлив туристически сезон макар пандемията?

- Отчитайки смисъла на туристическата промишленост за българската стопанска система, разбираме какъв брой доста се чака завръщането на съветските туристи тук.

В релативно изражение броят на съгражданите ни, посетили България за туризъм предходната година, се е нараснал със 76% по отношение на 2020 година В безспорни цифри обаче става дума единствено за към 100 хиляди души, което е пет пъти по-малко от междинните индикатори от предпандемичните години.

Както виждате, има позитивна наклонност, само че коронавирусът и обвързваните с него ограничавания не престават да оказват негативно влияние върху интензивността на туристическия продан.

Сега за нас е значимо без значение от броя на туристите на всеки руснак да бъде обезпечен безвреден престой тук. От наша страна сме подготвени да работим за увеличение на туристическия поток към България. Естествено, предвид на това по какъв начин ще се развиват на фона двустранните ни връзки.

- Русия вкара наложителна имунизация за избрани групи жители. Какъв резултат оказва това решение върху битката с пандемията?

- На този стадий в Русия, както и в целия свят, господства бързо разпространяващият се вариант " омикрон ". Броят на случаите е доста висок, само че с помощта на акцията за имунизация делът на тежко болните пациенти и смъртните случаи доста е намалял. Имунизацията непроменяемо остава най-надеждното средство за отбрана. В момента към 80 милиона руснаци към този момент са имунизирани с две дози, а Министерството на здравеопазването на Русия прави оценка равнището на груповия имунитет на 64%. Иска ми се да имам вяра, че в обозримото бъдеще COVID-19 ще отслабне и ще стане като нормална сезонна простуда.