Защо пътят пред Израел е неясен?
Напрежението сред Израел и палестинците още веднъж нараства , а очакванията за мир и решение, което да устройва и двете страни на спора, наподобяват все по-далечни , написа в своя финален разбор кореспондентът на „ BBC “ Джеръми Боуен.
Йерусалим е заветен град на същински вярващи хора. Характерната атмосфера тук се усеща най-силно, когато вярващите честват своите религиозни празници , изключително в оградения със стени Стар град, където християнските, еврейските и ислямските свети места се намират на няколко минути едно от друго. Религията има изключително значение и въздействие тук, които е мъчно да бъдат пресилени. Това е по този начин, тъй като става дума за освен това от религия. В Йерусалим тя е неразривно обвързвана с палестинския и израелския шовинизъм. Религията, политиката и идентичността се подхранват взаимно. Всички локални поданици почитат ревниво светостта на Йерусалим.
Този месец празниците Рамадан , Пасха и Великден се паднаха едновременно . Периодът, в който бяха извършени, също по този начин беше белязан от възходящите страхове и обезсърчение измежду доста от локалните поданици. Преди две години суровите полицейски ограничения на Израел по отношение на палестинците, приложени по време на честването на Рамадан, се трансфораха една от искрите , които провокираха къса и смъртоносна война в региона на линията Газа сред израелците и „ Хамас “ – палестинската формация, чието име е акроним на „ Движение за ислямска опозиция “ . Имаше опасения да се счита, че това може да се повтори и през този месец, когато израелските сили за сигурност нахлуха принудително в джамията „ Ал-Акса “ , където мюсюлманите имат вяра, че пророкът Мохамед се е възнесъл на небето. Полицията прибягна към потреблението на брутална тактичност , с цел да изгони палестинците, които се бяха заключили в молитвената зала. Видеозапис демонстрира фрагменти, в които тежко въоръжени служители на реда бият палестинци . Материалът бързо провокира остро отвращение в целия Близък изток и отвън него, в това число в арабските страни, които са в естествени връзки с Израел. От Ливан към Израел беше ориентиран залп от ракети, най-вероятно изпратен от палестински групировки, което докара до най-опасния миг на тежко въоръжената граница, откогато ливанската бойна организация „ Хизбула “ е в спор с Израел.
В дните след нападението над джамията „ Ал-Акса “ всички забъркани страни се отдръпнаха и се въздържаха от нова взривоопасна борба , само че аргументите, заради които несъгласията са налице, към момента не са изгладени. Вече над 10 години насам не е изработен съответен опит палестинците и израелците да обсъдят общото или обособеното си бъдеще. Дългите интервали на обезпокоително успокоение убедиха израелските водачи, изключително дългогодишния министър-председател Бенямин Нетаняху , че спорът може да бъде следен , а не трайно позволен . Двете години на възходящо напрежение и принуждение след последната война в Газа демонстрираха, че постигането на мир е заблуда.
Съветът за сигурност на Организация на обединените нации и Европейският съюз, наред с доста други страни и организации, към момента повтарят убеждението си, че единственият действителен късмет за мир е взаимното битие на две приети страни . Преди доста време това изглеждаше като реален метод да се постави завършек на траялия повече от век спор сред евреи и араби за надзор над земята, която се намира сред река Йордан и Средиземно море. Идеята гласеше, че основаването на самостоятелна Палестина дружно с Израел ще сътвори нов метод за спокойно взаимно битие на двата народа. Тази концепция в последна сметка обаче се трансформира в един празен девиз . Поддръжниците му мощно желаят да се реализира, само че от доста време насам не вършат опити да го трансфорат в действителност.
Поддръжниците на решението за взаимно битие на две страни непрестанно предизвестяват, че разрастването на еврейските селища го трансформира в предложение , което е невероятно за осъществяване както от физическа, по този начин и от политическа позиция. Едно от последните такива предизвестия пристигна от Организация на обединените нации на 20 февруари тази година. Съветът за сигурност удостовери „ непоколебимия си ангажимент “ към търсенето на решение на спора и съобщи, че продължаващите израелски заселнически действия по рисков метод заплашват изпълнимостта на тази концепция. Разширяването на селищата не е единствената причина, заради която разговорът сред палестинците и израелците на този стадий наподобява неосъществим. Другата причина е, че Съединените щати , които в предишното играеха водеща роля при договарянията , сега се борят с други проблеми . Понастоящем те са доста по-загрижени за съперничеството си с Китай и за войната в Украйна.
Палестинското политическо управление е надълбоко разединено сред „ Хамас “ в Газа и Палестинската автономност на Западния бряг. При настоящето състояние те не са в положение да сключат или изпълнят каквото и да е съглашение. Палестинската власт не е в положение да упражнява дейно личните си лимитирани пълномощия. Израел от своя страна е в дълбока вътрешнополитическа рецесия заради естеството на личната си народна власт. Мирът сред палестинците и израелците наподобява толкоз неизпълним , колкото в никакъв случай до момента. Нито една от страните не има вяра на другата. Тази година сериозният растеж на насилието и смъртните случаи е съществено предизвестие за идни още по-големи проблеми. Всички са наясно с рисковете , на които са изложени, само че никой не разполага с реален проект за попречване на идните смъртоносни проблеми.
