Чужди медии: Изборите в България са съдбовни за Европа frognews.bg
Напрежение и митинги против решението на служебното държавно управление на България да договаря още веднъж с „ Газпром “: това са постоянно срещани подиуми в българската столица, откогато реформаторското държавно управление на Кирил Петков беше свалено с избор на съмнение. Така създателят на публикацията Филип Фолкман-Шлук разказва атмосферата в София. „ В момента ръководи длъжностен кабинет на проруския президент Румен Радев “, изяснява той.
„ В началото на октомври България ще гласоподава още веднъж, за четвърти път в границите на по-малко от две години “, написа още в публикацията, представена от. И ще би трябвало да избира „ сред господство на закона и шуробаджанащина, сред прозападна и проруска “ ориентировка. „ И залогът за Европейски Съюз е доста огромен “, написа създателят.
По традиция България е културно тясно обвързвана с Русия, а Кремъл залива страната с нападателна агитация. Същевременно от години българските жители стачкуват против шуробаджанащината и проблемите в правораздаването, които държат страната на последното място в класациите за икономическите индикатори в Европейски Съюз, обобщава изданието. Според разнообразни проучвания, България е разграничена поравно сред прозападно и проруски настроените жители и по тази причина резултатът от изборите е определящ.
Правителството на Кирил Петков огласи случаи, които демонстрират по какъв начин парични потоци от Москва са повлияли на политици в България през годините. Руски дипломати бяха изгонени поради съмнения в шпионаж, а през април Москва спря газа за България, напомня „ Ди Велт “.
Европа гледа с паника към България
„ Последиците за Европа ще са тежки, в случай че идващото държавно управление загърби напъните на Петков и върне България под въздействието на „ Газпром “, споделя пред „ Ди Велт “ специалистът по българска политика и балкански въпроси Якуб Биеламович, анализатор в Institut of New Europe. Той счита, че в Европейски Съюз съществува риск от оста София-Будапеща, която би могла да блокира наказания против Москва. „ Вероятно България няма да бъде толкоз намерено проруски настроена, колкото е Унгария сега. Но държавното управление в София сигурно ще откри метод да отсрочва и да протака ограниченията. А Европа и Украйна нямат никаква потребност от нещо сходно “, споделя Биеламович.
В последните години България задоволяваше три четвърти от газовите си потребности с импорт от Русия, напомня и швейцарският „ Нойе Цюрхер Цайтунг “ (НЦЦ). Въпреки това, когато „ Газпром “ реши да спре доставките на синьо гориво за София, държавното управление, вместо да показва неустановеност, стартира да търси други възможности - бързо стартира диалози за удвояване на доставките от Азербайджан и довеждане докрай на газовата връзка с Гърция. С рекордното експулсиране на седемдесет съветски дипломати Петков също по този начин акцентира на алегорично равнище, че преувеличаваната, само че въпреки всичко неоспорима обичайната непосредственост на България с Русия е история, написа още изданието.
Ще потече ли съветски газ още веднъж към България?
Но откакто държавното управление на Петков падна, доста неща се трансформираха. Служебният кабинет изпраща ненапълно стряскащи предизвестия за снабдяването с нужния газ през зимата. „ Единственото вместилище в България е запълнено едвам на 60 % - доста по-малко, в сравнение с в други страни в Европа “, показва изданието. „ Въпросът с какви средства най-бедната страна в Европейски Съюз ще се оправи със последващи покачвания на цените на газа е изцяло учреден. И дали изобщо ще успее “. Авторът акцентира, че без подозрение България се намира в сложна енергийно-политическа обстановка. „ Вярно е, че откогато се смени държавното управление, не бе направено съвсем нищо за обезпечаването на различни доставки. Точно противоположното. Лицензът на тръбата с Гърция беше занимателен в последния миг (...), а от седемте поръчани танкера с полутечен газ от Съединени американски щати шест бяха отказани “.
Прозападните гласове в България се притесняват, че посредством енергийната политика се реализира геостратегическо преориентиране на страната, написа швейцарското издание, а дебатите за газа ще преобладават политическата акция.
Дали до изборите изобщо ще се стигне до нови договаряния с „ Газпром “ обаче не е ясно. Според енергийния специалист Васко Начев, държавната компания „ Газпром “ няма да стартира диалози с България, с цел да усили натиска върху страната. В сряда съветският вестник „ Комерсант “ написа, че поради контрактуваните неотдавна по-големи доставки за Унгария, „ Турски поток “ няма задоволителен потенциал за доставки за България, обобщава НЦЦ.
„ В началото на октомври България ще гласоподава още веднъж, за четвърти път в границите на по-малко от две години “, написа още в публикацията, представена от. И ще би трябвало да избира „ сред господство на закона и шуробаджанащина, сред прозападна и проруска “ ориентировка. „ И залогът за Европейски Съюз е доста огромен “, написа създателят.
По традиция България е културно тясно обвързвана с Русия, а Кремъл залива страната с нападателна агитация. Същевременно от години българските жители стачкуват против шуробаджанащината и проблемите в правораздаването, които държат страната на последното място в класациите за икономическите индикатори в Европейски Съюз, обобщава изданието. Според разнообразни проучвания, България е разграничена поравно сред прозападно и проруски настроените жители и по тази причина резултатът от изборите е определящ.
Правителството на Кирил Петков огласи случаи, които демонстрират по какъв начин парични потоци от Москва са повлияли на политици в България през годините. Руски дипломати бяха изгонени поради съмнения в шпионаж, а през април Москва спря газа за България, напомня „ Ди Велт “.
Европа гледа с паника към България
„ Последиците за Европа ще са тежки, в случай че идващото държавно управление загърби напъните на Петков и върне България под въздействието на „ Газпром “, споделя пред „ Ди Велт “ специалистът по българска политика и балкански въпроси Якуб Биеламович, анализатор в Institut of New Europe. Той счита, че в Европейски Съюз съществува риск от оста София-Будапеща, която би могла да блокира наказания против Москва. „ Вероятно България няма да бъде толкоз намерено проруски настроена, колкото е Унгария сега. Но държавното управление в София сигурно ще откри метод да отсрочва и да протака ограниченията. А Европа и Украйна нямат никаква потребност от нещо сходно “, споделя Биеламович.
В последните години България задоволяваше три четвърти от газовите си потребности с импорт от Русия, напомня и швейцарският „ Нойе Цюрхер Цайтунг “ (НЦЦ). Въпреки това, когато „ Газпром “ реши да спре доставките на синьо гориво за София, държавното управление, вместо да показва неустановеност, стартира да търси други възможности - бързо стартира диалози за удвояване на доставките от Азербайджан и довеждане докрай на газовата връзка с Гърция. С рекордното експулсиране на седемдесет съветски дипломати Петков също по този начин акцентира на алегорично равнище, че преувеличаваната, само че въпреки всичко неоспорима обичайната непосредственост на България с Русия е история, написа още изданието.
Ще потече ли съветски газ още веднъж към България?
Но откакто държавното управление на Петков падна, доста неща се трансформираха. Служебният кабинет изпраща ненапълно стряскащи предизвестия за снабдяването с нужния газ през зимата. „ Единственото вместилище в България е запълнено едвам на 60 % - доста по-малко, в сравнение с в други страни в Европа “, показва изданието. „ Въпросът с какви средства най-бедната страна в Европейски Съюз ще се оправи със последващи покачвания на цените на газа е изцяло учреден. И дали изобщо ще успее “. Авторът акцентира, че без подозрение България се намира в сложна енергийно-политическа обстановка. „ Вярно е, че откогато се смени държавното управление, не бе направено съвсем нищо за обезпечаването на различни доставки. Точно противоположното. Лицензът на тръбата с Гърция беше занимателен в последния миг (...), а от седемте поръчани танкера с полутечен газ от Съединени американски щати шест бяха отказани “.
Прозападните гласове в България се притесняват, че посредством енергийната политика се реализира геостратегическо преориентиране на страната, написа швейцарското издание, а дебатите за газа ще преобладават политическата акция.
Дали до изборите изобщо ще се стигне до нови договаряния с „ Газпром “ обаче не е ясно. Според енергийния специалист Васко Начев, държавната компания „ Газпром “ няма да стартира диалози с България, с цел да усили натиска върху страната. В сряда съветският вестник „ Комерсант “ написа, че поради контрактуваните неотдавна по-големи доставки за Унгария, „ Турски поток “ няма задоволителен потенциал за доставки за България, обобщава НЦЦ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ