Забелязват ли новите управляващи гражданите?
Направо не е за поверие, че ГЕРБ още веднъж внася законопроекта за доброволчеството, този път в ролята на съпротива. България мина през две рецесии, в които цели системи разчитаха на доброволци – опазване на здравето и бежанци, само че тази активност по този начин и не бе подкрепена оттатък персоналния възторг на обособени групи от обществото. Години наред – от 2012 насам, Народното събрание не намира мощ да одобри закон за доброволчеството, който да регламентира проведеното осъществяване на доброволческа активност. Сега подобен план се внася за 6-ти следващ път, като вносителите даже не са си създали труда да пооправят документа и да отстранят обособени забележки от последното му гледане по комисии в 44-тото Народно заседание.
Това е единствено една от борбите на граджанския бранш, вкарани във фризера на политическото безвремие от предходните ръководещи. Значими цивилен начинания, канализирали съществени старания и сила, катастрофираха на финалната права в Народното събрание макар съществуващите на хартия правни благоприятни условия за гражданско присъединяване във властта. След рулетката от предварителни избори и комплицираното настройване на четворната коалиция очакванията на гражданския бранш, че това ще се промени, са нежни, само че въпреки всичко ги има. Към Народното събрание към този момент съумя да се структурира Обществен съвет с представители на 20 публични бранша, който ще заседава на всеки три месеца взаимно с комисията за директното присъединяване на жителите. Събра се за пръв път след дълго и целеустремено блокиране и Съветът за развиване на гражданското общество към Министерски съвет. Какво чакат от Народното събрание гражданските организации и ще успее ли Общественият съвет в действителност да проработи?
Участието на жителите се свежда до условност
Шест страници с най-вече несполучливи опити да бъдат предвижени един или различен законопроект и самодейност. Така звучи докладът на последния работил Обществен съвет към 44-тото Народно заседание. В листата с нестигнали до средата задания наред със злощастния закон за доброволчеството са редица значими национални цивилен начинания – самодейността за „ Истинска детска болница “, за възбраната на запрещението, за качествена новаторска просветителна система, за възбраната на развъждането и умъртвяването на животни за търговия с кожи, и така нататък Зад тези начинания стои персоналното време и сила на стотици хора, а залогът е огромен, само че това не оказа помощ по тях да има действителни следващи дейности на парламент и изпълнителна власт. Случаят с детската болница е изключително индикативен – тематиката влезе в дневния ред на политиците с цената на голям цивилен напън, само че изясненост къде и каква болница ще се строи продължава да няма.
Провалът на тези начинания – съумели да стигнат до Народното събрание и потънали там, е единствено един от образците за неработещия закон за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Нищо от този закон не работи добре – процедурите за инициране на референдуми са затормозени с несъразмерни условия, събират се огромни количества персонални данни, прагът за признаване на резултатите е висок, опция за осъществяване на електронни подписки и машинно гласоподаване няма. Законът би трябвало да бъде изменен, като това е една от отлежаващите задания по друга замразена самодейност – „ Партньорство за намерено ръководство “ (виж карето).
Финансирането от бюджета остава непрозрачно
На фона на отказваща да спомага власт неправителственият бранш мина през пандемията без организациите да получат достъп до другите ограничения за подкрепяне в рецесията. Гражданските организации не съумяват да се преборят и за бистрота на метода, по който бюджета отпуска дребното финансиране за бранша. Години наред на исторически принцип министерствата поддържат със суми обособени организации с нестопанска цел. Бюджетът за тази година прави дребна стъпка в посока повишение на прозрачността, като при обособени министерства дотациите към съответните неправителствени организации са осветени. При други обаче няма никакъв метод да се разбере кои тъкмо организации и за какви действия се финансират с отпуснатите дотации от хазната. В тази посока не оказват помощ и сякаш програмните бюджети в министерствата, от които би следвало да е ясно за какви тъкмо стратегии се изразходват обществените средства и какви резултати се преследват и реализират с тях. Така няма никаква изясненост за какво обособени бюджети скачат, а други – не, и какво в последна сметка се финансира с тези дотации.
Мираж към този момент остава и новият ред за финансиране на планове с публично значение на гражданските организации по ясни цели, правила и процедури, избрани от Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет. На доктрина за тази активност би следвало да има обезпечени пари в държавния бюджет, само че сумата още веднъж е неоткриваема като категорично посочен разход в бюджета на Министерски съвет и не е ясно какво и дали ще бъде изразходвано в границите на тази година.
Новият публичен съвет има упования, само че не бърза с прогнозите
Председателят на новия публичен съвет към комисията за присъединяване на жителите Ива Таралежкова от “Форум гражданско присъединяване “ се надява, че 47-ото Народно заседание ще спре да гледата на силата на обществото като на нещо официално. Съветът още не е определил програмата си за работа, само че Таралежкова е безапелационна, че предпочитано би трябвало да се работи най-малко по два закона – за доброволчеството и за директното присъединяване на жителите във властта.
„ И панмедията, и бежанската рецесия демонстрираха какъв брой огромна нужда има от закон за доброволчеството. Подобен закон би регламентирал доста въпроси към проведеното доброволчество, които в този момент ясно се видяха като дефицити “, разяснява Таралежкова. Според нея по импортирания на ГЕРБ план има доста работа, допустимо е да се появят и други оферти. „ Важно е да стигнем до гласоподаване в зала и до оферти на второ четене. Не разбрахме кое спря този законопроект в 44-тото Народно заседание и за какво той потъна във водещата правна комисия “, добавя Таралежкова. Общественият съвет се надява на поддръжка и за нужните промени в закона за директното присъединяване на жителите, като вижда добър знак в тази посока в уговорката на „ ИТН “ да работи съществено по тематиката. „ Ще се опитаме да получим повече отговори за прозрачността на финансиране при идната актуализация на държавния бюджет. Ключово е да се работи и за възстановяване на публичните съвещания, те сега са сведени до условност “, разяснява още Таралежкова.
Високи упования избира да има и Надя Шабани от „ Центъра за нестопанско право “. „ Понякога увлечени в динамичните проблеми, които се случват в последно време, забравяме за значимия диалог къде се виждаме ние като общество. Аз имам вяра, че публичният съвет е значимо пространство за този диалог – по какъв начин пазиме гражданските права и свободи, по какъв начин развиваме публичните процеси и кака подобряваме средата, в която живеем. Въобще не мисля, че би трябвало да се поддаваме на страха и безперспективността, а в противен случай – би трябвало да укрепваме демократичните институции и най-много инструментите им за разговор с жителите. Нашата организация е определена в сферата „ Правни въпроси и антикорупция “. Всяка сфера е значима, тъй като пази обществено-важни въпроси, само че ние (БЦНП) особено ще се борим да се приоритизират тематиките: 1) приемане на закона за доброволчеството и поддръжката за доброволческите начинания, 2) по-голяма отбрана на правата на индивида в границите на софтуерното развиване на обществата ни, и несъмнено – 3) повече благоприятни условия жителите да вземат участие в процеса на вземан на решение. С неспокойствие чакаме привикване на Обществения съвет и се надяваме поръчката на политиците за смяна и повече и действителни благоприятни условия за гражданско присъединяване да са същински и откровени “, разяснява Шабани.
„ Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление е основен за нас като партия, това са нашите корени. Този закон не работи – нито като правила за бистрота, нито като процедури за инициране на референдуми, нито като прагове за признание на резултатите. Готови сме с нов законопроект и планираме да го внесем напълно скоро “, разяснява Станислав Балабанов от Има Такъв Народ, ръководител на парламентарната комисия за директното присъединяване на жителите. „ Отворени сме и към останалите хрумвания на Обществения съвет, ще създадем всичко допустимо да заработим дейно “, добави той.
СТАТУС НЕАКТИВЕН
Покрай инерцията и политическата рецесия България загуби статуса си на деен член в глобалната самодейност „ Партньорство за намерено ръководство “. В самодейността вземат участие 78 страни, като задачата й е ангажирането на държавните управления и неправителствения бранш с ограничения за повишение на прозрачността, отчетността и присъединяване на жителите в ръководството. Вицепремиерът за дейно ръководство Калина Константинова е била осведомена с писмо от изпълнителния шеф на самодейността този март, че страната ни не е предала народен проект за деяние по самодейността за повече от две следващи години след 2018 година Страната ни не е съумяла да се вмести в дадената пролонгация през 2020 година поради пандемията и не е предала проект и през 2021 година Така Бълтария попада в групата на неактивните страни паралелно с Ел Салвадор, Малави и Малта. Държавите, изгубили деен статус, нямат право да гласоподават при взимане на решения, нямат право да вземат участие в процедури по желание и могат да участват на събития единствено като наблюдаващи с просветителна цел.
Не е ясно за какво националният проект с ограничения по самодейността продължава да се бави. При служебния кабинет той бе трансфериран като отговорност на вицепремиера Атанас Пеканов, като Пеканов съумя да навакса изоставането и от 38 препоръчани ограничения бе направен финален лист с 18 оферти. Планът бе подложен и на публично разискване, което завърши през януари. Така на трупчета оставата редица хрумвания, обсъждани от години – за разширване на портала с отворени данни с повече финансова информация, за създаване на образец за типови петиции на жителите до институциите, за правенето на рамка за ревизиране на качеството на обучение, и така нататък
Това е единствено една от борбите на граджанския бранш, вкарани във фризера на политическото безвремие от предходните ръководещи. Значими цивилен начинания, канализирали съществени старания и сила, катастрофираха на финалната права в Народното събрание макар съществуващите на хартия правни благоприятни условия за гражданско присъединяване във властта. След рулетката от предварителни избори и комплицираното настройване на четворната коалиция очакванията на гражданския бранш, че това ще се промени, са нежни, само че въпреки всичко ги има. Към Народното събрание към този момент съумя да се структурира Обществен съвет с представители на 20 публични бранша, който ще заседава на всеки три месеца взаимно с комисията за директното присъединяване на жителите. Събра се за пръв път след дълго и целеустремено блокиране и Съветът за развиване на гражданското общество към Министерски съвет. Какво чакат от Народното събрание гражданските организации и ще успее ли Общественият съвет в действителност да проработи?
Участието на жителите се свежда до условност
Шест страници с най-вече несполучливи опити да бъдат предвижени един или различен законопроект и самодейност. Така звучи докладът на последния работил Обществен съвет към 44-тото Народно заседание. В листата с нестигнали до средата задания наред със злощастния закон за доброволчеството са редица значими национални цивилен начинания – самодейността за „ Истинска детска болница “, за възбраната на запрещението, за качествена новаторска просветителна система, за възбраната на развъждането и умъртвяването на животни за търговия с кожи, и така нататък Зад тези начинания стои персоналното време и сила на стотици хора, а залогът е огромен, само че това не оказа помощ по тях да има действителни следващи дейности на парламент и изпълнителна власт. Случаят с детската болница е изключително индикативен – тематиката влезе в дневния ред на политиците с цената на голям цивилен напън, само че изясненост къде и каква болница ще се строи продължава да няма.
Провалът на тези начинания – съумели да стигнат до Народното събрание и потънали там, е единствено един от образците за неработещия закон за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление. Нищо от този закон не работи добре – процедурите за инициране на референдуми са затормозени с несъразмерни условия, събират се огромни количества персонални данни, прагът за признаване на резултатите е висок, опция за осъществяване на електронни подписки и машинно гласоподаване няма. Законът би трябвало да бъде изменен, като това е една от отлежаващите задания по друга замразена самодейност – „ Партньорство за намерено ръководство “ (виж карето).
Финансирането от бюджета остава непрозрачно
На фона на отказваща да спомага власт неправителственият бранш мина през пандемията без организациите да получат достъп до другите ограничения за подкрепяне в рецесията. Гражданските организации не съумяват да се преборят и за бистрота на метода, по който бюджета отпуска дребното финансиране за бранша. Години наред на исторически принцип министерствата поддържат със суми обособени организации с нестопанска цел. Бюджетът за тази година прави дребна стъпка в посока повишение на прозрачността, като при обособени министерства дотациите към съответните неправителствени организации са осветени. При други обаче няма никакъв метод да се разбере кои тъкмо организации и за какви действия се финансират с отпуснатите дотации от хазната. В тази посока не оказват помощ и сякаш програмните бюджети в министерствата, от които би следвало да е ясно за какви тъкмо стратегии се изразходват обществените средства и какви резултати се преследват и реализират с тях. Така няма никаква изясненост за какво обособени бюджети скачат, а други – не, и какво в последна сметка се финансира с тези дотации.
Мираж към този момент остава и новият ред за финансиране на планове с публично значение на гражданските организации по ясни цели, правила и процедури, избрани от Съвета за развиване на гражданското общество към Министерски съвет. На доктрина за тази активност би следвало да има обезпечени пари в държавния бюджет, само че сумата още веднъж е неоткриваема като категорично посочен разход в бюджета на Министерски съвет и не е ясно какво и дали ще бъде изразходвано в границите на тази година.
Новият публичен съвет има упования, само че не бърза с прогнозите
Председателят на новия публичен съвет към комисията за присъединяване на жителите Ива Таралежкова от “Форум гражданско присъединяване “ се надява, че 47-ото Народно заседание ще спре да гледата на силата на обществото като на нещо официално. Съветът още не е определил програмата си за работа, само че Таралежкова е безапелационна, че предпочитано би трябвало да се работи най-малко по два закона – за доброволчеството и за директното присъединяване на жителите във властта.
„ И панмедията, и бежанската рецесия демонстрираха какъв брой огромна нужда има от закон за доброволчеството. Подобен закон би регламентирал доста въпроси към проведеното доброволчество, които в този момент ясно се видяха като дефицити “, разяснява Таралежкова. Според нея по импортирания на ГЕРБ план има доста работа, допустимо е да се появят и други оферти. „ Важно е да стигнем до гласоподаване в зала и до оферти на второ четене. Не разбрахме кое спря този законопроект в 44-тото Народно заседание и за какво той потъна във водещата правна комисия “, добавя Таралежкова. Общественият съвет се надява на поддръжка и за нужните промени в закона за директното присъединяване на жителите, като вижда добър знак в тази посока в уговорката на „ ИТН “ да работи съществено по тематиката. „ Ще се опитаме да получим повече отговори за прозрачността на финансиране при идната актуализация на държавния бюджет. Ключово е да се работи и за възстановяване на публичните съвещания, те сега са сведени до условност “, разяснява още Таралежкова.
Високи упования избира да има и Надя Шабани от „ Центъра за нестопанско право “. „ Понякога увлечени в динамичните проблеми, които се случват в последно време, забравяме за значимия диалог къде се виждаме ние като общество. Аз имам вяра, че публичният съвет е значимо пространство за този диалог – по какъв начин пазиме гражданските права и свободи, по какъв начин развиваме публичните процеси и кака подобряваме средата, в която живеем. Въобще не мисля, че би трябвало да се поддаваме на страха и безперспективността, а в противен случай – би трябвало да укрепваме демократичните институции и най-много инструментите им за разговор с жителите. Нашата организация е определена в сферата „ Правни въпроси и антикорупция “. Всяка сфера е значима, тъй като пази обществено-важни въпроси, само че ние (БЦНП) особено ще се борим да се приоритизират тематиките: 1) приемане на закона за доброволчеството и поддръжката за доброволческите начинания, 2) по-голяма отбрана на правата на индивида в границите на софтуерното развиване на обществата ни, и несъмнено – 3) повече благоприятни условия жителите да вземат участие в процеса на вземан на решение. С неспокойствие чакаме привикване на Обществения съвет и се надяваме поръчката на политиците за смяна и повече и действителни благоприятни условия за гражданско присъединяване да са същински и откровени “, разяснява Шабани.
„ Законът за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление е основен за нас като партия, това са нашите корени. Този закон не работи – нито като правила за бистрота, нито като процедури за инициране на референдуми, нито като прагове за признание на резултатите. Готови сме с нов законопроект и планираме да го внесем напълно скоро “, разяснява Станислав Балабанов от Има Такъв Народ, ръководител на парламентарната комисия за директното присъединяване на жителите. „ Отворени сме и към останалите хрумвания на Обществения съвет, ще създадем всичко допустимо да заработим дейно “, добави той.
СТАТУС НЕАКТИВЕН
Покрай инерцията и политическата рецесия България загуби статуса си на деен член в глобалната самодейност „ Партньорство за намерено ръководство “. В самодейността вземат участие 78 страни, като задачата й е ангажирането на държавните управления и неправителствения бранш с ограничения за повишение на прозрачността, отчетността и присъединяване на жителите в ръководството. Вицепремиерът за дейно ръководство Калина Константинова е била осведомена с писмо от изпълнителния шеф на самодейността този март, че страната ни не е предала народен проект за деяние по самодейността за повече от две следващи години след 2018 година Страната ни не е съумяла да се вмести в дадената пролонгация през 2020 година поради пандемията и не е предала проект и през 2021 година Така Бълтария попада в групата на неактивните страни паралелно с Ел Салвадор, Малави и Малта. Държавите, изгубили деен статус, нямат право да гласоподават при взимане на решения, нямат право да вземат участие в процедури по желание и могат да участват на събития единствено като наблюдаващи с просветителна цел.
Не е ясно за какво националният проект с ограничения по самодейността продължава да се бави. При служебния кабинет той бе трансфериран като отговорност на вицепремиера Атанас Пеканов, като Пеканов съумя да навакса изоставането и от 38 препоръчани ограничения бе направен финален лист с 18 оферти. Планът бе подложен и на публично разискване, което завърши през януари. Така на трупчета оставата редица хрумвания, обсъждани от години – за разширване на портала с отворени данни с повече финансова информация, за създаване на образец за типови петиции на жителите до институциите, за правенето на рамка за ревизиране на качеството на обучение, и така нататък
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ