Греховете на олигарха Николай Банев & сие
Направи неточност, изкуши се от властта
Съблазнително е да си олигарх. Имаш солидна банкова сметка и още по-солидна в офшорна такава, имение с външен и вътрешен плувен басейн, яхта на морето, частен аероплан, лимузина (бронирана за всеки случай), красива жена, която водиш на шопинг в Париж, секси секретарки, каквото ти душа изиска.
Но да си олигарх си има и дефекти. Понеже не си натрупал благосъстоянието си с почтен труд (ей по този начин, като първо си построил дребна фабрика, след време още две-три и по този начин нататък), а си „ намазал “ по втория метод по време на приватизацията, сегашното и бъдещето ти в никакъв случай не са сигурни. Не се знае дали ориста няма да ти изиграе подъл номер и някой ден органите, проверяващите и съдилищата да те подгонят. А някои олигарси са прекомерно алчни, самозабравят се, усещат се неуязвими и стартират да нарушават законите. Такъв един в Китай беше наказан на гибел. У нас до такива крайности не се стига. Христо Ковачки беше наказан през 2011 година от Софийски градски съд (СГС) на три години затвор за данъчни закононарушения, условно, несъмнено, след това тази мека присъда беше анулирана от апелативния съд САС, само че пък 6 години го разтакаваха по съдилищата. Подобни неприятности имаше и Гриша Ганчев, който през 2012 година беше упрекнат за данъчни измами и оневинен, като Ковачки, само че и той до неотдавна се влачеше по правосъдните зали. Облаци са се натрупали и над главата на приватизатора на „ Софарма “, Огнян Донев, упрекнат през 2012 година за пране на пари – и него евентуално ще го оправдаят, само че това живот ли е – да се обясняваш с години с прокурори и съдии? Ето и Иво Прокопиев, който забогатя около приватизацията на Каолин, и той сега малко го е загазил – с обвиняване е за пране на пари.
Изведнъж и ненадейно се струпаха неволи и на главата на олигарха Николай Банев. Той и жена му са към този момент доведени под стража в България и обществеността ще следи с интерес премеждията им. За в този момент успокоителното за брачната половинка му Евгения, която е и негова съдружничка, е, че, няма да бъде поставена в килия с кметицата на „ Младост “ Иванчева. Това Евгения не би могла да понесе душевно, като се има поради митинга й – че във френския арест не е имала опция да взима душ всекидневно. В килията на Иванчева и Петрова изабщо няма тоалетна паница, а клекало, плюс там шават такива животинки като хлебарки.
Кой е Николай Банев, какви са греховете му “.
Как се натрупа капитал
Олигарсите за това и ги назовават такива, тъй като натрупват благосъстоянието си с помощта на връзките си с властта. Затова и някои ги назовават сини, а други червени олигарси – съгласно това около коя власт са намазали. Банев е прочут като един от първите червени олигарси, само че е намазал и от връзки с партии с други цветове.
Роденият през 1959 година предстоящ капиталист е лингвист по обучение, наследник на деен герой срещу фашизма и капитализма, комсомолски функционер, член на Българска социалистическа партия. Веднага след измененията е в предизборния щаб на Янаки Стоилов от Българска социалистическа партия. Не че е обладан от някакви социалистически убеждения. Когато след години Българска социалистическа партия към този момент не е на власт, той се отхвърля от „ трагичната партия “, дефинира се като „ почтен капиталист “ и декларира:
„ Лично аз започнах първичното струпване на капитала с 2 лв. 40 стотинки в джоба си през 1988 година “
Това не е напълно по този начин. През 1996 година Банев взема заем от 3.5 милиона $ от чешката „ Форесинвест “ (който не връща) и взе участие в всеобщата приватизация чрез компанията си „ АКБ Форест “. Организира огромна рекламна акция с обещания за големи лихви и набира капитал от 2.7 млн. лева от капиталовите бонове на над 100 хиляди българи. Следва класическата скица с увеличение на капитала, с което се обезценява собствеността на вложителите, които пият една студена вода. „ АКБ Форес “ е преструктуриран в „ АКБ Корпорация “ фонд, с която взе участие в приватизацията на цели 36 все апетитни предприятия, такива като химическият цех „ Полимери “ АД в град Девня, Химинвест, Ориент табак, Елматех, Елма Електромотори, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Полихим България, хотели и къмпинги и реномираният, извънредно употребен в предишното от френски туристи курорт „ Русалка “ Съдбата на множеството от тях е предизвестена: липса на вложения, неизплащане на заплати и последователното им банкрутиране. В същото това време, до момента в който Банев става милионер, стотици хиляди негови чиновници остават на улицата. Особено трагична е ориста на един от трите най-големи химически комбината в България - “Полимери Девня “ и на „ Елма “ АД-Троян. След приватизацията през 1998 година на „ Полимери “ стартира стремително банкрутиране на предприятието. Не се изплаща дял на акционерите, натрупат се задължения към Топлоелектрическа централа „ Девня “, ЛУКойл Нефтохим Бургас, Национален осигурителен институт и Булбанк. Фалитът на „ Полимери “ става неминуем. Оборудването се реже и продава за скрап, само че без цистерните с отровния химикал трихлоретан. Банев цинично декларира, че е приватизирал завода, само че не и боклуците на двора и тяхното разчистване е дело на страната. През 2012 година е разгласен публично банкрутът на „ Полимери “, а страната е принудена да изнесе за своя сметка зад граница за утилизиране рисковите цистерни.
Подобна орис сполетява и „ Елма “ АД- Троян, най-големия цех на Балканите за електромотори. През 1997 година при всеобщата приватизация „ АКБ Форес “ на Николай Банев придобива собствеността върху „ Елма “ за 850 000 лв. и то против бонове. Започва стремително източване на фабриката. Когато тя закъсва, Банев й отпуска средства под формата на персонален заем, т.е. „ Елма “ му става дебитор. Към 2008 година „ Елма “ АД вегетира. Николай Банев назначава за изпълнителен шеф човек без каквото и да било техническо или икономическо обучение – Ана Райкова, дълготраен готвач в неговото ваканционно населено място „ Русалка. Фирмата стартира да отсрочва изплащането на заплати, редуцира личния състав на 400 души а в късната есен на 2010 година стопира работа. Към 2012 година заводът „ Елма “ прилича труп – административната постройка и индустриалните й халета пустеят с прашясали прозорци измежду гробовна тишина. От 3 хиляди служащи, в завода остават единствено десетина – счетоводство и пазачи. Нарязани и продадени за скрап са годни за приложимост стругове, машини и индустриални линии. През ноември 2015 година служащите от банкрутиралото дружество пишат писмо до БиТиВи, в което упорстват да им бъдат изплатени заплатите. На 16 ноември Банев дава отговор на това искане с изявление, в което насочва извънредно цинично обвиняване към служащите: „ Те ми дължат пари за неефикасен труд, страната да им заплати, тъй като тя е отговорна за затварянето на предприятието “. По-нататък някакси предприятието съумява да се съвземе и през днешния ден се развива сносно, изнася продукцията си на международните пазари.
Банев се подвизава и в туристическия бизнес.
Морски истории
През 2006 година на „ Русалка Холидейс- Swiss Properties, закупена с пари на „ Полимери “ и с изпълнителен шеф Евгения Банева стартира под благосклонния взор на властта противозаконен градеж на ваканционно населено място в предпазената от Натура- 2000 територия Иракли до нос Емине. В договорката е дъщерна компания на офшорката Bulgarian Proprties Invetment AG. Достъпът до плажа за летуващите е заграден от гардове с палки, белезници и огнестрелни оръжия. Унищожена е лонгозна крайречна растителност, изсечен е горски фонд, нечиста е лагуна и е осъществено брутално застрояване с бетониране.
Такава е бизнес империята на олигарха Банев, който в този момент е в ареста с обвиняване за заграбване на над 90 млн. лева от „ Полимери “АД, „ Елма “ АД, „ Химически цех „ Панайот Волов “ АД, „ Топлофикация “АД и „ Топлофикация Казанлък “ АД.
Обвиненията
Те са обилни, само че нищо чудно обсегът им да се разшири доста. Съдбата на тези предприятия е сполетяла и други, приватизирани от Банев. Сливенският цех за автомобилни генератори и стартери „ Динамо ” е разгласен в неплатежоспособност на 14 март 2002 година Построеният преди близо 100 години цех в Елин Пелин „ Изида ”, създал тръбите за канализацията на София, Варна, Бургас и Пловдив, специализирал се също в производството на фаянсови плочки, домашен порцелан и санитарна керамика и изнасял продукция за Близкия Изток, е приватизиран през 1998 година, източен и разгласен във банкрут след единствено четири години. Машините са продадени за скрап, а част от постройките били взривени. Най-старата българска петролна рафинерия „Бимас“ – Русе, приватизирана от АКБ „ Форес ” на Бинев и „ЕКО петролеум“ през 1998 година, е оповестена в неплатежоспособност през януари 2001 година
Мирис на власт
Олигарсите ги влече като магнит властта или най-малко близостта с властимащите. Банев е характерен образец. Използвал е връзките си с Българска социалистическа партия, добре е с жълтите от НСДВ и с Движение за права и свободи, през 2005 година придумва тогавашният софийски кмет Бойко Борисов персонално да извърши бракосъчетанието с третата му жена Евгения. През 2009 година е в състава на държавната делегация, при посещаване в Катар. Но той позволява неточност, като се пробва да трансферира виновността за фалираните от него предприятия на страната – упорства тя да заплати на служащите от „ Елма “, на които той дължи пари и да разчисти за своя сметка рисковите боклуци, изоставени на терена на „ Полимери “. Това идва допълнително на властта. На 7 август 2017 година министър председателят Борисов декларира във връзка с банкрута на „ Полимери “: „ Всичко това е разграбено и унищожено, а пък притежателите имат „ Мерцедес “ и „ Майбах “ и ни дават оценка “. Самоувереният до безсрамие Банев реагира незабавно, като упреква в намерено писмо до Борисов точно него за банкрута на „ Полимери “. „ С персонално ваше безразличие – написа той – се е стигнало до съсипването на предприятието.
Когато преди време започнаха прокурорските инспекции против Банев, той съобщи предизвикателно: „ Ако не престават да ме нервират, ще вляза в политиката и ще взема властта “. И се кандидатира на последните президентски избори за държавен глава. Самозабравилият се олигарх очевидно не се беше поучил от опита на някои съветски богаташи, които нарушиха главно предписание – да не се бъркат в политиката! – като Ходоровски да вземем за пример, който се опита да сътвори опозиционна партия и попадна в пандиза за потвърдени финансови закононарушения.
Ако Баневи получат ефикасна присъда, това ще е казус. Защото до момента нито един олигарх, министър или знаков мафиот, въпреки и погнат от прокуратурата, не е попадал в пандиза. Но има нещо друго, по-важно. Народната сентенция споделя: „ Не е вманиачен този който изяжда баницата, а този който му я дава “.
Та въпросът е, не трябва ли да бъдат подведени под правосъдна отговорност всички тези властимащи, които са подарили на един лингвист крупни държавни предприятия – да ги приватизира и ръководи, и са следили безучастно, по какъв начин той ги ограбва и унищожава?
*Авторът е посланик от кариерата, представител на България в ОНН и културно аташе на България в Лондон 1995 г.
Съблазнително е да си олигарх. Имаш солидна банкова сметка и още по-солидна в офшорна такава, имение с външен и вътрешен плувен басейн, яхта на морето, частен аероплан, лимузина (бронирана за всеки случай), красива жена, която водиш на шопинг в Париж, секси секретарки, каквото ти душа изиска.
Но да си олигарх си има и дефекти. Понеже не си натрупал благосъстоянието си с почтен труд (ей по този начин, като първо си построил дребна фабрика, след време още две-три и по този начин нататък), а си „ намазал “ по втория метод по време на приватизацията, сегашното и бъдещето ти в никакъв случай не са сигурни. Не се знае дали ориста няма да ти изиграе подъл номер и някой ден органите, проверяващите и съдилищата да те подгонят. А някои олигарси са прекомерно алчни, самозабравят се, усещат се неуязвими и стартират да нарушават законите. Такъв един в Китай беше наказан на гибел. У нас до такива крайности не се стига. Христо Ковачки беше наказан през 2011 година от Софийски градски съд (СГС) на три години затвор за данъчни закононарушения, условно, несъмнено, след това тази мека присъда беше анулирана от апелативния съд САС, само че пък 6 години го разтакаваха по съдилищата. Подобни неприятности имаше и Гриша Ганчев, който през 2012 година беше упрекнат за данъчни измами и оневинен, като Ковачки, само че и той до неотдавна се влачеше по правосъдните зали. Облаци са се натрупали и над главата на приватизатора на „ Софарма “, Огнян Донев, упрекнат през 2012 година за пране на пари – и него евентуално ще го оправдаят, само че това живот ли е – да се обясняваш с години с прокурори и съдии? Ето и Иво Прокопиев, който забогатя около приватизацията на Каолин, и той сега малко го е загазил – с обвиняване е за пране на пари.
Изведнъж и ненадейно се струпаха неволи и на главата на олигарха Николай Банев. Той и жена му са към този момент доведени под стража в България и обществеността ще следи с интерес премеждията им. За в този момент успокоителното за брачната половинка му Евгения, която е и негова съдружничка, е, че, няма да бъде поставена в килия с кметицата на „ Младост “ Иванчева. Това Евгения не би могла да понесе душевно, като се има поради митинга й – че във френския арест не е имала опция да взима душ всекидневно. В килията на Иванчева и Петрова изабщо няма тоалетна паница, а клекало, плюс там шават такива животинки като хлебарки.
Кой е Николай Банев, какви са греховете му “.
Как се натрупа капитал
Олигарсите за това и ги назовават такива, тъй като натрупват благосъстоянието си с помощта на връзките си с властта. Затова и някои ги назовават сини, а други червени олигарси – съгласно това около коя власт са намазали. Банев е прочут като един от първите червени олигарси, само че е намазал и от връзки с партии с други цветове.
Роденият през 1959 година предстоящ капиталист е лингвист по обучение, наследник на деен герой срещу фашизма и капитализма, комсомолски функционер, член на Българска социалистическа партия. Веднага след измененията е в предизборния щаб на Янаки Стоилов от Българска социалистическа партия. Не че е обладан от някакви социалистически убеждения. Когато след години Българска социалистическа партия към този момент не е на власт, той се отхвърля от „ трагичната партия “, дефинира се като „ почтен капиталист “ и декларира:
„ Лично аз започнах първичното струпване на капитала с 2 лв. 40 стотинки в джоба си през 1988 година “
Това не е напълно по този начин. През 1996 година Банев взема заем от 3.5 милиона $ от чешката „ Форесинвест “ (който не връща) и взе участие в всеобщата приватизация чрез компанията си „ АКБ Форест “. Организира огромна рекламна акция с обещания за големи лихви и набира капитал от 2.7 млн. лева от капиталовите бонове на над 100 хиляди българи. Следва класическата скица с увеличение на капитала, с което се обезценява собствеността на вложителите, които пият една студена вода. „ АКБ Форес “ е преструктуриран в „ АКБ Корпорация “ фонд, с която взе участие в приватизацията на цели 36 все апетитни предприятия, такива като химическият цех „ Полимери “ АД в град Девня, Химинвест, Ориент табак, Елматех, Елма Електромотори, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Полихим България, хотели и къмпинги и реномираният, извънредно употребен в предишното от френски туристи курорт „ Русалка “ Съдбата на множеството от тях е предизвестена: липса на вложения, неизплащане на заплати и последователното им банкрутиране. В същото това време, до момента в който Банев става милионер, стотици хиляди негови чиновници остават на улицата. Особено трагична е ориста на един от трите най-големи химически комбината в България - “Полимери Девня “ и на „ Елма “ АД-Троян. След приватизацията през 1998 година на „ Полимери “ стартира стремително банкрутиране на предприятието. Не се изплаща дял на акционерите, натрупат се задължения към Топлоелектрическа централа „ Девня “, ЛУКойл Нефтохим Бургас, Национален осигурителен институт и Булбанк. Фалитът на „ Полимери “ става неминуем. Оборудването се реже и продава за скрап, само че без цистерните с отровния химикал трихлоретан. Банев цинично декларира, че е приватизирал завода, само че не и боклуците на двора и тяхното разчистване е дело на страната. През 2012 година е разгласен публично банкрутът на „ Полимери “, а страната е принудена да изнесе за своя сметка зад граница за утилизиране рисковите цистерни.
Подобна орис сполетява и „ Елма “ АД- Троян, най-големия цех на Балканите за електромотори. През 1997 година при всеобщата приватизация „ АКБ Форес “ на Николай Банев придобива собствеността върху „ Елма “ за 850 000 лв. и то против бонове. Започва стремително източване на фабриката. Когато тя закъсва, Банев й отпуска средства под формата на персонален заем, т.е. „ Елма “ му става дебитор. Към 2008 година „ Елма “ АД вегетира. Николай Банев назначава за изпълнителен шеф човек без каквото и да било техническо или икономическо обучение – Ана Райкова, дълготраен готвач в неговото ваканционно населено място „ Русалка. Фирмата стартира да отсрочва изплащането на заплати, редуцира личния състав на 400 души а в късната есен на 2010 година стопира работа. Към 2012 година заводът „ Елма “ прилича труп – административната постройка и индустриалните й халета пустеят с прашясали прозорци измежду гробовна тишина. От 3 хиляди служащи, в завода остават единствено десетина – счетоводство и пазачи. Нарязани и продадени за скрап са годни за приложимост стругове, машини и индустриални линии. През ноември 2015 година служащите от банкрутиралото дружество пишат писмо до БиТиВи, в което упорстват да им бъдат изплатени заплатите. На 16 ноември Банев дава отговор на това искане с изявление, в което насочва извънредно цинично обвиняване към служащите: „ Те ми дължат пари за неефикасен труд, страната да им заплати, тъй като тя е отговорна за затварянето на предприятието “. По-нататък някакси предприятието съумява да се съвземе и през днешния ден се развива сносно, изнася продукцията си на международните пазари.
Банев се подвизава и в туристическия бизнес.
Морски истории
През 2006 година на „ Русалка Холидейс- Swiss Properties, закупена с пари на „ Полимери “ и с изпълнителен шеф Евгения Банева стартира под благосклонния взор на властта противозаконен градеж на ваканционно населено място в предпазената от Натура- 2000 територия Иракли до нос Емине. В договорката е дъщерна компания на офшорката Bulgarian Proprties Invetment AG. Достъпът до плажа за летуващите е заграден от гардове с палки, белезници и огнестрелни оръжия. Унищожена е лонгозна крайречна растителност, изсечен е горски фонд, нечиста е лагуна и е осъществено брутално застрояване с бетониране.
Такава е бизнес империята на олигарха Банев, който в този момент е в ареста с обвиняване за заграбване на над 90 млн. лева от „ Полимери “АД, „ Елма “ АД, „ Химически цех „ Панайот Волов “ АД, „ Топлофикация “АД и „ Топлофикация Казанлък “ АД.
Обвиненията
Те са обилни, само че нищо чудно обсегът им да се разшири доста. Съдбата на тези предприятия е сполетяла и други, приватизирани от Банев. Сливенският цех за автомобилни генератори и стартери „ Динамо ” е разгласен в неплатежоспособност на 14 март 2002 година Построеният преди близо 100 години цех в Елин Пелин „ Изида ”, създал тръбите за канализацията на София, Варна, Бургас и Пловдив, специализирал се също в производството на фаянсови плочки, домашен порцелан и санитарна керамика и изнасял продукция за Близкия Изток, е приватизиран през 1998 година, източен и разгласен във банкрут след единствено четири години. Машините са продадени за скрап, а част от постройките били взривени. Най-старата българска петролна рафинерия „Бимас“ – Русе, приватизирана от АКБ „ Форес ” на Бинев и „ЕКО петролеум“ през 1998 година, е оповестена в неплатежоспособност през януари 2001 година
Мирис на власт
Олигарсите ги влече като магнит властта или най-малко близостта с властимащите. Банев е характерен образец. Използвал е връзките си с Българска социалистическа партия, добре е с жълтите от НСДВ и с Движение за права и свободи, през 2005 година придумва тогавашният софийски кмет Бойко Борисов персонално да извърши бракосъчетанието с третата му жена Евгения. През 2009 година е в състава на държавната делегация, при посещаване в Катар. Но той позволява неточност, като се пробва да трансферира виновността за фалираните от него предприятия на страната – упорства тя да заплати на служащите от „ Елма “, на които той дължи пари и да разчисти за своя сметка рисковите боклуци, изоставени на терена на „ Полимери “. Това идва допълнително на властта. На 7 август 2017 година министър председателят Борисов декларира във връзка с банкрута на „ Полимери “: „ Всичко това е разграбено и унищожено, а пък притежателите имат „ Мерцедес “ и „ Майбах “ и ни дават оценка “. Самоувереният до безсрамие Банев реагира незабавно, като упреква в намерено писмо до Борисов точно него за банкрута на „ Полимери “. „ С персонално ваше безразличие – написа той – се е стигнало до съсипването на предприятието.
Когато преди време започнаха прокурорските инспекции против Банев, той съобщи предизвикателно: „ Ако не престават да ме нервират, ще вляза в политиката и ще взема властта “. И се кандидатира на последните президентски избори за държавен глава. Самозабравилият се олигарх очевидно не се беше поучил от опита на някои съветски богаташи, които нарушиха главно предписание – да не се бъркат в политиката! – като Ходоровски да вземем за пример, който се опита да сътвори опозиционна партия и попадна в пандиза за потвърдени финансови закононарушения.
Ако Баневи получат ефикасна присъда, това ще е казус. Защото до момента нито един олигарх, министър или знаков мафиот, въпреки и погнат от прокуратурата, не е попадал в пандиза. Но има нещо друго, по-важно. Народната сентенция споделя: „ Не е вманиачен този който изяжда баницата, а този който му я дава “.
Та въпросът е, не трябва ли да бъдат подведени под правосъдна отговорност всички тези властимащи, които са подарили на един лингвист крупни държавни предприятия – да ги приватизира и ръководи, и са следили безучастно, по какъв начин той ги ограбва и унищожава?
*Авторът е посланик от кариерата, представител на България в ОНН и културно аташе на България в Лондон 1995 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ