Постепидемичен социализъм
Напоследък зачестяват левичарските сигнали във връзка с стопанската система, идващи от най-високо равнище - държавни бензиностанции, държавна онлайн платформа за резервации, размисли по отношение на вероятно повдигане на Данък добавена стойност и корпоративния налог, по-рано тази година лансиране на концепция за държавен мега холдинг, сплотяващ ВиК сдруженията... Засилената роля на страната постоянно е била настояща (а нерядко и мечтана от болшинството граждани) концепция, само че в този момент около корона рецесията като че ли идва допълнително. При това освен като повече регулации, а и като преобразяване на страната в стопански състезател. 30 години след краха на социализма и 23 години след тоталното осъзнаване, че страната е неприятен собственик, а частната благосъстоятелност и стимулирането на частната самодейност са наложителни за реализиране на разцвет (обратното мислене бе докарало България до 10 $ междинна месечна заплата и 3 $ междинна пенсия), " призракът на социализма " още веднъж се появява в стопанската система. Което няма по какъв начин да не буди терзание.
В интерес на истината обаче се оказва, че това надалеч не е чисто български феномен. Все по-често и други европейски държавни управления се изкушават от национализации, засилени регулации, раздуване на обществените бюджети и така нататък Ето няколко образеца:
Испанското държавно управление ще храчи по 3,29 милиарда щ.д. годишно за реализиране на " категоричен базов приход " (новина от 27 май). По-рано, в разгара на епидемията, същото социалистическо държавно управление реши да национализира частните лечебни заведения и снабдители на здравни услуги в страната.
Германската самолетна компания " Луфтханза " ще бъде отчасти национализирана, с цел да се избави от рецесията (новина от 21 май).
" Страхувайки се от криза поради ковид, Франция подчертава върху национализациите " (заглавие в euractiv.com от 17 март).
Стигна се до такава степен Европейската комисия в своя месечен преглед за определяне на нарушавания от месец май да показва, че държави-членки грубо погазват правилото за свободно придвижване на артикули и капитали, който е един от крайъгълните камъни на самия Европейски Съюз. Конкретно Австрия и Франция са упрекнати в пазарни злоупотреби, а България - в протекционизъм във връзка с питателните артикули. Което в някаква степен е подигравка, защото Еврокомисията занапред би трябвало да разсее подозренията към методите на акумулиране и систематизиране на средствата от възстановителния проект за европейските стопански системи поради ковид.
Очевидно държавните управления, без значение дали леви или десни, са на път да възкресят социализма в стопанската система. Като тази наклонност съществуваше и преди появяването на COVID-19 (справка - " Зелената договорка " ), само че в този момент към този момент е ясно обрисувана.
Рецесията от последните два месеца докара до увеличение на безработицата и до още по-голямо увеличение на несигурността за бъдещето - и двете в международен мащаб. Това води до засилени упования към ръководещите, а те в значително европейски страни наподобява, че ще отговорят по най-лесния метод - с леви ограничения, които първоначално да успокоят популацията. Само че това може да излезе през носа на цялото общество, тъй като през 20 век бе потвърдено, че социализмът не работи. А опитите да се построи работещ социализъм костваха 100 милиона човешки живота и икономическа злополука на всички места, където бяха правени тези опити.
Затова е учудващо по какъв начин в страна като България въобще може и да се намерения за сходни ограничения. Спомените и от социализма, и от първите години на прехода, би следвало да са още пресни. А всеки политик, който тръгне да стартира национализации, държавни предприятия и впрочем, би трябвало да си напомни един значим факт:
В началото на 1995 година, откакто Българска социалистическа партия завоюва цялостно болшинство в Народното събрание, в програмната декларация на кабинета " Виденов " частта за стопанската система беше съвсем напълно запълнена с планове по какъв начин да се оздравят губещите държавни предприятия (към оня миг съставляващи преобладаваща част от икономиката), а приватизацията, касова и всеобща, беше упомената едва-едва. Резултатът към този момент бе посочен нагоре в материала, а самите създатели на програмната декларация бяха изгонени с камъни от ръководството.
За страдание обаче дневният ред в Европа (включително икономически) се задава най-много от " западните " страни, а те не са претърпели горчивия опит на " източните " и съществува действителен риск да повторят нашите нелепости от предишното. Естествено, със същия резултат.
Разбира се, не всяка държавна интервенция е социализъм (съществува и така наречен " смесена стопанска система ", при която регулациите са засилени, въпреки собствеността да е най-вече частна). Но това, което виждаме в последно време, си е искрено прекрачване на " смесената стопанска система " и залитания към социализма.
Естествено, някой незабавно ще попита: какво толкоз имате срещу държавните предприятия, нали облагата зависи от метода на ръководство, а не от формата на благосъстоятелност? И на доктрина е прав - в случай че страната назначи подобаващи мениджъри, които да изкарат нейните предприятия на облага... Само че практиката доста постоянно опровергава тази доктрина. Защото - да, страната може да наеме сръчен мениджмънт, по този начин, както го прави частният притежател. Но страната, като притежател, се изкушава да постанова на същия този мениджмънт условия, които частникът не прави.
Основната цел на частното дружество е да осъществя облага за своя собственик/акционери. Докато за страната това надалеч не е единствена и постоянно не е съществена цел. Един частен притежател в никакъв случай няма да наеме повече служащи, в сравнение с са му нужни за бизнеса, до момента в който страната се изкушава да го прави, с цел да имитира претовареност. Да, частният бранш също прави някои обществени действия (напр. благотворителност), само че постоянно се разгръща съгласно чергата си - първо да произведем, след това ще разпределяме (дивиденти, дарения, инфраструктурни инициативи...).
Три десетилетия след рухването на Берлинската стена, " призракът на социализма " още веднъж броди из Европа. Само дето този път социализмът е не поствоенен (след всяка от двете международни войни), а постепидемичен.
В интерес на истината обаче се оказва, че това надалеч не е чисто български феномен. Все по-често и други европейски държавни управления се изкушават от национализации, засилени регулации, раздуване на обществените бюджети и така нататък Ето няколко образеца:
Испанското държавно управление ще храчи по 3,29 милиарда щ.д. годишно за реализиране на " категоричен базов приход " (новина от 27 май). По-рано, в разгара на епидемията, същото социалистическо държавно управление реши да национализира частните лечебни заведения и снабдители на здравни услуги в страната.
Германската самолетна компания " Луфтханза " ще бъде отчасти национализирана, с цел да се избави от рецесията (новина от 21 май).
" Страхувайки се от криза поради ковид, Франция подчертава върху национализациите " (заглавие в euractiv.com от 17 март).
Стигна се до такава степен Европейската комисия в своя месечен преглед за определяне на нарушавания от месец май да показва, че държави-членки грубо погазват правилото за свободно придвижване на артикули и капитали, който е един от крайъгълните камъни на самия Европейски Съюз. Конкретно Австрия и Франция са упрекнати в пазарни злоупотреби, а България - в протекционизъм във връзка с питателните артикули. Което в някаква степен е подигравка, защото Еврокомисията занапред би трябвало да разсее подозренията към методите на акумулиране и систематизиране на средствата от възстановителния проект за европейските стопански системи поради ковид.
Очевидно държавните управления, без значение дали леви или десни, са на път да възкресят социализма в стопанската система. Като тази наклонност съществуваше и преди появяването на COVID-19 (справка - " Зелената договорка " ), само че в този момент към този момент е ясно обрисувана.
Рецесията от последните два месеца докара до увеличение на безработицата и до още по-голямо увеличение на несигурността за бъдещето - и двете в международен мащаб. Това води до засилени упования към ръководещите, а те в значително европейски страни наподобява, че ще отговорят по най-лесния метод - с леви ограничения, които първоначално да успокоят популацията. Само че това може да излезе през носа на цялото общество, тъй като през 20 век бе потвърдено, че социализмът не работи. А опитите да се построи работещ социализъм костваха 100 милиона човешки живота и икономическа злополука на всички места, където бяха правени тези опити.
Затова е учудващо по какъв начин в страна като България въобще може и да се намерения за сходни ограничения. Спомените и от социализма, и от първите години на прехода, би следвало да са още пресни. А всеки политик, който тръгне да стартира национализации, държавни предприятия и впрочем, би трябвало да си напомни един значим факт:
В началото на 1995 година, откакто Българска социалистическа партия завоюва цялостно болшинство в Народното събрание, в програмната декларация на кабинета " Виденов " частта за стопанската система беше съвсем напълно запълнена с планове по какъв начин да се оздравят губещите държавни предприятия (към оня миг съставляващи преобладаваща част от икономиката), а приватизацията, касова и всеобща, беше упомената едва-едва. Резултатът към този момент бе посочен нагоре в материала, а самите създатели на програмната декларация бяха изгонени с камъни от ръководството.
За страдание обаче дневният ред в Европа (включително икономически) се задава най-много от " западните " страни, а те не са претърпели горчивия опит на " източните " и съществува действителен риск да повторят нашите нелепости от предишното. Естествено, със същия резултат.
Разбира се, не всяка държавна интервенция е социализъм (съществува и така наречен " смесена стопанска система ", при която регулациите са засилени, въпреки собствеността да е най-вече частна). Но това, което виждаме в последно време, си е искрено прекрачване на " смесената стопанска система " и залитания към социализма.
Естествено, някой незабавно ще попита: какво толкоз имате срещу държавните предприятия, нали облагата зависи от метода на ръководство, а не от формата на благосъстоятелност? И на доктрина е прав - в случай че страната назначи подобаващи мениджъри, които да изкарат нейните предприятия на облага... Само че практиката доста постоянно опровергава тази доктрина. Защото - да, страната може да наеме сръчен мениджмънт, по този начин, както го прави частният притежател. Но страната, като притежател, се изкушава да постанова на същия този мениджмънт условия, които частникът не прави.
Основната цел на частното дружество е да осъществя облага за своя собственик/акционери. Докато за страната това надалеч не е единствена и постоянно не е съществена цел. Един частен притежател в никакъв случай няма да наеме повече служащи, в сравнение с са му нужни за бизнеса, до момента в който страната се изкушава да го прави, с цел да имитира претовареност. Да, частният бранш също прави някои обществени действия (напр. благотворителност), само че постоянно се разгръща съгласно чергата си - първо да произведем, след това ще разпределяме (дивиденти, дарения, инфраструктурни инициативи...).
Три десетилетия след рухването на Берлинската стена, " призракът на социализма " още веднъж броди из Европа. Само дето този път социализмът е не поствоенен (след всяка от двете международни войни), а постепидемичен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ