Носталгия по класическото кинопреживяване
Напоследък, за малко време, присъствах на четири български кино министър председатели. Eто кои.
" В кръг ", с режисьор Стефан Командарев. Социален, органически, с доста нашенски живот, с разгърната амплитуда от комичното до високо трагичното. Цяла редица надарени артисти: Блатечки, Зуека, Геро, Бърнев, прелестен епизод с Павел Поппандов и Стефан Денолюбов. И както постоянно, мощен драматизъм в играта на Ирини Жамбонас.
" Засукан свят " на Мариус Куркински. Фен съм на Куркински, най-много на словесните му солови спектакли, които безспорно са върхове в художествената ни просвета от последно време. Към режисьорските му изяви съм малко скептична. Разбирам, че новият му филм, където той извършва и основната роля, е умислен в стилистиката на така наречен наивна живопис (Митничаря Русо, Нико Пиросмани), с чудесната сценография на Георги Тодоров-Жози. Но на доста места високата мяра на " наивизма " слиза до смущаващата грубоватост на примитива.
" Имало една война " на напусналия ни наскоро сценарист Влади Киров и режисьора Анри Кулев. При неговото разбиране е нужна по-висока доза и историческа, и художествена просвета. Разбира се, в самия филм се съдържа информация за Сръбско-българската война от 1885 година, и деликатният фен, собствен или непознат, ще я прочете, само че сюжетът на кино лентата се гради освен (и не толкова) от конкретно-историческа реалност, а от художествени архетипи, " образци на българско държание " от творчеството на Вазов, Алеко, Елин Пелин и други
" Диви и щастливи " на режисьора Мартин Макариев е частично екшън, частично роуд-муви, а най-много подигравка на известни кино мостри. Изпълнителките са " две готини девойки " (изразът е от филма) - Яна Маринова и Луиза Григорова-Макариев: фотогенични, темпераментни, опитни. (Между другото в " Имало една война " Луиза извършва главната роля на " българска войнишка вдовица ", като че ли слязла от картина на Иван Милев.) Действието на " Диви и щастливи " е разточително, виждат се и отстъпки пред не най-хубавия усет, само че е занимателен, а за някого вероятно и назидателен.
За филмите може да се приказва още. Те са удостоверение, че в последно време киното ни прави
разнородни по жанр и род произведения,
с капацитет да се харесват на разнообразни зрителски кръгове, които все по-определено се разграничават един от различен. За сегашното размишление обаче е значимо да изтъкнем това, което ги свързва. А то е, че министър председателите им се състояха не на точното място. " В кръг " бе приютен от Музикалния спектакъл, " Имало една война " от Народния. Един от режисьорите показа, че за случая кино " Одеон " и " Домът на киното " са дребни (те в действителност са положителни единствено за клубна дейност), а зала 1 на НДК - прекалено огромна. Няма подозрение, че публиката на Куркински може да извърши и стадион, само че " зала едно " не е по мярката на камерния градеж на " Засукан свят ". И " Диви и щастливи ", коства ми се, би прозвучал по-другояче, в случай че празничната му прожекция не беше се състояла сред търговските глъбини на грандиозния мол.
Макар че не е все едно дали по пътя към кино лентата те посреща " кино " или " театрална " символика, уют или крещящо неоново осветяване като в казино на Лас Вегас, в тази ситуация " ситуацията " е единствено едната страна на казуса. Другата, по-съществената, е обвързвана с акустиката на залата, с мащаба на екрана, с техническите качества на звука (минути преди прожекцията Командарев към момента се трудеше върху подобряването му).
Сигурно е, че тук някой се готви към този момент да ми възрази:
филмите от дълго време се гледат на всички места,
на всевъзможни по мярка екрани. Така е. И музиката тече по разнообразни източници, само че когато желаеме да се насладим на достоверното й звучене, си купуваме билет и се запътваме към зала " България ", с цел да слушаме " онлайн ". Или към друга зала, в случай че иде тирада за поп и рок концерт. " На живо " при киното ще рече в подобаващ по мярка мрачен салон, на огромен екран. Ако пък в преддверието има и книжарница, от която да си купим нова книга или диск с филм, удоволствието ще е още по-голямо.
Преди дни американският софтуерен колос " Нетфликс ", който, както се знае, създава видеофилми за домашно гледане, се отхвърли от строгите си правила и разгласи, че е наел за 10 години напред наскоро затвореното остаряло кино " Париж ". То се намира в центъра на Ню Йорк, има 581 места и е намерено през 1948 година в наличието на звездата Марлене Дитрих. Него " Нетфликс " ще използват за специфични събития, а най-много за прекарване на " достоверно класическо кино " с министър председателите на игралните и документалните им " артикули ".
И по този начин, не ще ли е добре, вместо да одобряваме покорно, че един път ще гледаме български филм в Музикалния спектакъл, а различен път в Народния и така нататък, да си създадем горчивия извод, че през днешния ден жънем плодовете на варварската приватизация отпреди двайсетина години, когато преждевременно взехме решение, че кината повече няма да са ни нужни? Слава Богу, театрите и концертната зала " България " си останаха на мястото.
Но едно от най-старите и най-хубавите кина в Източна Европа - " Модерен спектакъл " (именувано по-късно " Цанко Церковски " ), строено през 1908 г. на бул. " Мария Луиза ", през днешния ден е частно - с значително бъркотии към собствеността - и
обречено на саморазрушение
От години кинематографистите вършат групови старания да го задържат и съживят, само че воплите им си остават глас в пустиня. В същото време негов другар в друга източноевропейска столица беше освежен и там през днешния ден се реализират министър председателите на всички национални филми, преди да тръгнат, да речем, към мултиплексите.
Изпитвам стеснение да се самоцитирам, само че е реалност, че когато се извършваше приватизацията, на едно професионално заседание възкликнах: " Ще пристигна време, когато и шедьоври да извършите, няма да има къде да ги покажете ". Знанието за живота на изкуството в предишното би трябвало да ни е научило, че един път родени, формите, в които то живее, се трансформират и обновяват, само че не изчезват. Освен в случай че не се намерят " помощници " като нас, които през годините на така наречен преход се проявихме като неприятни стопани.
И освен в региона на културата. Та в този момент ще се постанова да възвръщаме това, което разрушихме. Или да строим отначало.
" Да ви имаме проблемите! " - ще възкликнат против нашите столични паники сънародниците ни от множеството градове и села в страната, където по-възрастните към този момент са не запомнили, а младите не са и научили какво е естествена кино прожекция. Чуваше се по едно време, че се подхваща възобновяване на читалищата дружно с принадлежащите към тях киносалони, само че информация за съществени резултати в това отношение не последва. А в това време Русия, където също се случиха най-различни бели в живота на киното (и не само), разгласи като своя държавна политика възобновяване на разпространителската мрежа в страната.
Проблемите с кината у нас, в столицата и отвън нея, са от една верига, от една система - тази на българската просвета. И не са маловажни, както това може да наподобява на пръв взор.
" В кръг ", с режисьор Стефан Командарев. Социален, органически, с доста нашенски живот, с разгърната амплитуда от комичното до високо трагичното. Цяла редица надарени артисти: Блатечки, Зуека, Геро, Бърнев, прелестен епизод с Павел Поппандов и Стефан Денолюбов. И както постоянно, мощен драматизъм в играта на Ирини Жамбонас.
" Засукан свят " на Мариус Куркински. Фен съм на Куркински, най-много на словесните му солови спектакли, които безспорно са върхове в художествената ни просвета от последно време. Към режисьорските му изяви съм малко скептична. Разбирам, че новият му филм, където той извършва и основната роля, е умислен в стилистиката на така наречен наивна живопис (Митничаря Русо, Нико Пиросмани), с чудесната сценография на Георги Тодоров-Жози. Но на доста места високата мяра на " наивизма " слиза до смущаващата грубоватост на примитива.
" Имало една война " на напусналия ни наскоро сценарист Влади Киров и режисьора Анри Кулев. При неговото разбиране е нужна по-висока доза и историческа, и художествена просвета. Разбира се, в самия филм се съдържа информация за Сръбско-българската война от 1885 година, и деликатният фен, собствен или непознат, ще я прочете, само че сюжетът на кино лентата се гради освен (и не толкова) от конкретно-историческа реалност, а от художествени архетипи, " образци на българско държание " от творчеството на Вазов, Алеко, Елин Пелин и други
" Диви и щастливи " на режисьора Мартин Макариев е частично екшън, частично роуд-муви, а най-много подигравка на известни кино мостри. Изпълнителките са " две готини девойки " (изразът е от филма) - Яна Маринова и Луиза Григорова-Макариев: фотогенични, темпераментни, опитни. (Между другото в " Имало една война " Луиза извършва главната роля на " българска войнишка вдовица ", като че ли слязла от картина на Иван Милев.) Действието на " Диви и щастливи " е разточително, виждат се и отстъпки пред не най-хубавия усет, само че е занимателен, а за някого вероятно и назидателен.
За филмите може да се приказва още. Те са удостоверение, че в последно време киното ни прави
разнородни по жанр и род произведения,
с капацитет да се харесват на разнообразни зрителски кръгове, които все по-определено се разграничават един от различен. За сегашното размишление обаче е значимо да изтъкнем това, което ги свързва. А то е, че министър председателите им се състояха не на точното място. " В кръг " бе приютен от Музикалния спектакъл, " Имало една война " от Народния. Един от режисьорите показа, че за случая кино " Одеон " и " Домът на киното " са дребни (те в действителност са положителни единствено за клубна дейност), а зала 1 на НДК - прекалено огромна. Няма подозрение, че публиката на Куркински може да извърши и стадион, само че " зала едно " не е по мярката на камерния градеж на " Засукан свят ". И " Диви и щастливи ", коства ми се, би прозвучал по-другояче, в случай че празничната му прожекция не беше се състояла сред търговските глъбини на грандиозния мол.
Макар че не е все едно дали по пътя към кино лентата те посреща " кино " или " театрална " символика, уют или крещящо неоново осветяване като в казино на Лас Вегас, в тази ситуация " ситуацията " е единствено едната страна на казуса. Другата, по-съществената, е обвързвана с акустиката на залата, с мащаба на екрана, с техническите качества на звука (минути преди прожекцията Командарев към момента се трудеше върху подобряването му).
Сигурно е, че тук някой се готви към този момент да ми възрази:
филмите от дълго време се гледат на всички места,
на всевъзможни по мярка екрани. Така е. И музиката тече по разнообразни източници, само че когато желаеме да се насладим на достоверното й звучене, си купуваме билет и се запътваме към зала " България ", с цел да слушаме " онлайн ". Или към друга зала, в случай че иде тирада за поп и рок концерт. " На живо " при киното ще рече в подобаващ по мярка мрачен салон, на огромен екран. Ако пък в преддверието има и книжарница, от която да си купим нова книга или диск с филм, удоволствието ще е още по-голямо.
Преди дни американският софтуерен колос " Нетфликс ", който, както се знае, създава видеофилми за домашно гледане, се отхвърли от строгите си правила и разгласи, че е наел за 10 години напред наскоро затвореното остаряло кино " Париж ". То се намира в центъра на Ню Йорк, има 581 места и е намерено през 1948 година в наличието на звездата Марлене Дитрих. Него " Нетфликс " ще използват за специфични събития, а най-много за прекарване на " достоверно класическо кино " с министър председателите на игралните и документалните им " артикули ".
И по този начин, не ще ли е добре, вместо да одобряваме покорно, че един път ще гледаме български филм в Музикалния спектакъл, а различен път в Народния и така нататък, да си създадем горчивия извод, че през днешния ден жънем плодовете на варварската приватизация отпреди двайсетина години, когато преждевременно взехме решение, че кината повече няма да са ни нужни? Слава Богу, театрите и концертната зала " България " си останаха на мястото.
Но едно от най-старите и най-хубавите кина в Източна Европа - " Модерен спектакъл " (именувано по-късно " Цанко Церковски " ), строено през 1908 г. на бул. " Мария Луиза ", през днешния ден е частно - с значително бъркотии към собствеността - и
обречено на саморазрушение
От години кинематографистите вършат групови старания да го задържат и съживят, само че воплите им си остават глас в пустиня. В същото време негов другар в друга източноевропейска столица беше освежен и там през днешния ден се реализират министър председателите на всички национални филми, преди да тръгнат, да речем, към мултиплексите.
Изпитвам стеснение да се самоцитирам, само че е реалност, че когато се извършваше приватизацията, на едно професионално заседание възкликнах: " Ще пристигна време, когато и шедьоври да извършите, няма да има къде да ги покажете ". Знанието за живота на изкуството в предишното би трябвало да ни е научило, че един път родени, формите, в които то живее, се трансформират и обновяват, само че не изчезват. Освен в случай че не се намерят " помощници " като нас, които през годините на така наречен преход се проявихме като неприятни стопани.
И освен в региона на културата. Та в този момент ще се постанова да възвръщаме това, което разрушихме. Или да строим отначало.
" Да ви имаме проблемите! " - ще възкликнат против нашите столични паники сънародниците ни от множеството градове и села в страната, където по-възрастните към този момент са не запомнили, а младите не са и научили какво е естествена кино прожекция. Чуваше се по едно време, че се подхваща възобновяване на читалищата дружно с принадлежащите към тях киносалони, само че информация за съществени резултати в това отношение не последва. А в това време Русия, където също се случиха най-различни бели в живота на киното (и не само), разгласи като своя държавна политика възобновяване на разпространителската мрежа в страната.
Проблемите с кината у нас, в столицата и отвън нея, са от една верига, от една система - тази на българската просвета. И не са маловажни, както това може да наподобява на пръв взор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ