Трагедията с Московски: Уморените коне ги убиват, нали?
Напоследък от ден на ден ни липсва човешко отношение, съчувствието към оня, чиято орис е тежка.Тези дни един татко попадна под прицела на хорската завист, злоба или нелепост, както желаете го наречете..
Смъртта на дребния наследник на транспортния министър Ивайло Московски
Ивайло Московски е министър на превоза, осведомителните технологии и... към профила даде мотив на мнозина да наострят зъби. Така му се пада - извикаха едни. Нека страда - избухнаха други. Чу се и познатото "Децата заплащат за грешките на родителите си ". Социалните мрежи закипяха от безчет пошли мнения, които оставиха горчив привкус за всеки, който ги е прочел. Предизвикаха възмущението даже на тези, които даже не знаят кой е Московски и на какво е министър.
Ивайло Московски и 4-годишният му наследник Кристиан се качват на моторна шейна в петъчния следобяд. Инцидентът става в Боровец. Там един татко решил да прекара време с детето си, само че никой не знае за какво ориста взема решение друго. Трагедията е голяма, скръбта неизлечима. Зложелатели побързаха да обвинят Московски, че е неприятен татко, поради който синът му е починал... Дотолкова взеха решение да го разкостят, че чак разясниха, че, видиш ли, какво прави министърът на Боровец в работно време. (Инцидентът става сред 14.30 и 15 ч., по данни на МВР). Някой му пожелаха същата орис. Уморените коне ги убиват, нали?* Изпаднал в житейска драма човек не може да се отбрани, изтощен и обезверен, той е най-хубавата цел! На лимита на силите си конят към този момент не може да бяга и става непотребен... А нали не се съмняваме, че гибелта на едно дете е най-тежкото нещо за един родител, а болката от загубата в никакъв случай не ще премине!
В най-уязвимия миг някои взеха решение да нападат бащата. Защото в тази обстановка Московски на първо място е татко, не министър, не член на ГЕРБ, не политик, а татко! Затова нито персоналната неприязен, нито политическите пристрастия би трябвало да се промъкват в този миг, в който едно семейство губи рожбата си. Независимо от събитията, при които е починало дребното дете, кой ни дава право да съдим, още повече да раздаваме присъди?!
Не е надалеч годината, в която президентът Росен Плевнелив (2012-2017 г.) изгуби първородния си наследник. През 2015 година обаче също не липсваха зложелатели. Спомням си по какъв начин директно след трагичната преживелица на "Дондуков " 2 имаше митинги против политиката на Плевнелиев. Дали поради това, че не беше пожален в най-трудния миг в живота си, само че той по този начин и не пожела да се кандидатира още веднъж за държавен глава. Броени дни, откакто постави сина си в ковчег, Росен Плевнелиев
Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и някогашен министър на... към профила направи и първа обществена аудиенция, с цел да участва в Габрово на годишнина от Шипченската епопея. Речта му беше пламенна, до момента в който очите му се пълнеха със сълзи. Плевнелиев надмогна нещастието, а нека това успее да направи и Московски. Болката е задоволително огромна, че да си разреши някой да търси сметка на един татко за персоналните му или професионални каузи...не в този момент.. Днес би трябвало просто да се смирим и да сведем глави пред непознатата болежка. Дължим го и на себе си, тъй като все повeче губим човещината си.
* "Уморените коне ги убиват, нали? " е творба на американския публицист Хорас Маккой, излязла от щемпел през 1939 г.
Смъртта на дребния наследник на транспортния министър Ивайло Московски
Ивайло Московски е министър на превоза, осведомителните технологии и... към профила даде мотив на мнозина да наострят зъби. Така му се пада - извикаха едни. Нека страда - избухнаха други. Чу се и познатото "Децата заплащат за грешките на родителите си ". Социалните мрежи закипяха от безчет пошли мнения, които оставиха горчив привкус за всеки, който ги е прочел. Предизвикаха възмущението даже на тези, които даже не знаят кой е Московски и на какво е министър. Ивайло Московски и 4-годишният му наследник Кристиан се качват на моторна шейна в петъчния следобяд. Инцидентът става в Боровец. Там един татко решил да прекара време с детето си, само че никой не знае за какво ориста взема решение друго. Трагедията е голяма, скръбта неизлечима. Зложелатели побързаха да обвинят Московски, че е неприятен татко, поради който синът му е починал... Дотолкова взеха решение да го разкостят, че чак разясниха, че, видиш ли, какво прави министърът на Боровец в работно време. (Инцидентът става сред 14.30 и 15 ч., по данни на МВР). Някой му пожелаха същата орис. Уморените коне ги убиват, нали?* Изпаднал в житейска драма човек не може да се отбрани, изтощен и обезверен, той е най-хубавата цел! На лимита на силите си конят към този момент не може да бяга и става непотребен... А нали не се съмняваме, че гибелта на едно дете е най-тежкото нещо за един родител, а болката от загубата в никакъв случай не ще премине!
В най-уязвимия миг някои взеха решение да нападат бащата. Защото в тази обстановка Московски на първо място е татко, не министър, не член на ГЕРБ, не политик, а татко! Затова нито персоналната неприязен, нито политическите пристрастия би трябвало да се промъкват в този миг, в който едно семейство губи рожбата си. Независимо от събитията, при които е починало дребното дете, кой ни дава право да съдим, още повече да раздаваме присъди?!
Не е надалеч годината, в която президентът Росен Плевнелив (2012-2017 г.) изгуби първородния си наследник. През 2015 година обаче също не липсваха зложелатели. Спомням си по какъв начин директно след трагичната преживелица на "Дондуков " 2 имаше митинги против политиката на Плевнелиев. Дали поради това, че не беше пожален в най-трудния миг в живота си, само че той по този начин и не пожела да се кандидатира още веднъж за държавен глава. Броени дни, откакто постави сина си в ковчег, Росен Плевнелиев
Росен Асенов Плевнелиев е президент на Република България и някогашен министър на... към профила направи и първа обществена аудиенция, с цел да участва в Габрово на годишнина от Шипченската епопея. Речта му беше пламенна, до момента в който очите му се пълнеха със сълзи. Плевнелиев надмогна нещастието, а нека това успее да направи и Московски. Болката е задоволително огромна, че да си разреши някой да търси сметка на един татко за персоналните му или професионални каузи...не в този момент.. Днес би трябвало просто да се смирим и да сведем глави пред непознатата болежка. Дължим го и на себе си, тъй като все повeче губим човещината си. * "Уморените коне ги убиват, нали? " е творба на американския публицист Хорас Маккой, излязла от щемпел през 1939 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ