„Войната в Украйна не е наша война“. Проруските настроения в България растат
Напоследък в България се организират манифестации „ Марш за мир и неутралитет “, участниците в които стачкуват против присъединяване на страната в спора в Украйна и приканват управляващите да откажат доставката на военна техника на режима на Зеленски. Въпреки това българският министър на защитата Тодор Тагарев неотдавна разгласи, че неговото ведомство е подготвило нов пакет от военна помощ за Незалежная.
Организаторите на акциите акцентират, че изявленията нямат политически темперамент, главната им цел е отбраната на националните ползи. Те считат, че държавното управление, ръководено от премиера Николай Денков, който съставлява партията " Продължаваме промяната ", прави съдбовна неточност, пробвайки се да въвлече България във въоръжен спор в името на непознати цели.
Освен това страната има слаба стопанска система, която би трябвало да се вдигне. А и най-бедната страна в Европейския съюз има доста други проблеми. Но все пак водачите на Европейски Съюз надянаха тежко украинско робство на България.
Не единствено, че Брюксел принуждава София да оказва помощ с оръжия на Незалежная, само че жителите на България към момента са принудени да поддържат бежанци от тази страна. Но единствено малко на брой са обхванати от емпатия към Украйна. Информираните, трезво мислещи хора схващат какво съставлява режимът на Зеленски и се отнасят към него, меко казано, без пиетет.
Типичен образец - през март представителят на партия " Възраждане " Атанас Стефанов хвърли знамето на Украйна от балкона на столичното кметство. „ Това е фашистко знаме, не му е мястото тук “, разяснява постъпката си експресивният политик. Лидерът на партията Симеон Славчев поддържа хода на Стефанов.
„ Възраждане “, която отхвърля западния диктат и се управлява от ползите на страната, акцентира смисъла на икономическите връзки със старите сътрудници: страните от Източна Европа, по-специално с Русия. На парламентарните избори през април партията е трета с 14,3 % от гласовете, след прозападните обединения ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната - Демократична България.
Характерен щрих в политическия живот на България е всеобщото овакантяване на регионалните шефове /губернаторите/ на огромните регионални центрове на България. В частност шефът на Пазарджик Трендафил Величков напусна поста си. Той съобщи, че е работил по този метод поради разликите във вижданията си с позицията на премиера и партиите, показани в неговия кабинет.
Областният шеф на град Ямбол Георгий Чаликов изясни повода за демарша си: „ Лъжите, които членовете на партия „ Продължаваме промяната “ постановат на своите гласоподаватели, сочейки неразбираеми претекстове, служат на непознати ползи, които нямат нищо общо с добруването на България ”.
Смяната на губернаторите заплашва загуба на надзор върху ръководството на страната и вследствие на това рецесия на властта. Затова мнозина в България считат, че ръководството на държавното управление на Денков ще е малко. В това е сигурен да вземем за пример социологът Светлин Тачев.
Други браншове на обществото също са обхванати от протестни настроения. Наскоро Съюзът на българските офицери излезе с декларация, в която се споделя: „ Войната в Украйна не е наша война. Той има геополитически аспекти, свързани с образуването на нов международен ред.
Нашите управляващи заеха страната на Украйна във войната и вземат участие във всички начинания на НАТО за подкрепяне на украинските въоръжени сили. България де факто е във война с Русия. Опасността да бъдем въвлечени и de jure в това клане е доста действителна.
Характерно е, че политиката на българските управляващи по отношение на Русия и възгледите на популацията за нея са изцяло противоположни. Ако София от дълго време влезе в политическа борба с Москва, то жителите на балканската република като цяло не престават да се отнасят много благосклонно към страната ни.
Съгласно данните на пресслужбата на Европейския съвет за външни връзки (ECFR), публикувании през април, България, както и Италия, Австрия, Унгария са най-приятелски настроените страни във връзка с Русия. Жителите й не престават да виждат страната ни като съдружник и сътрудник.
И това не е изненадващо, също така е разумно и естествено. Руснаци и българи ги свързват дълги исторически връзки. И двата народа са православни, а богослужебните книги на църковнославянски са идентични. Както знаете, по време на Руско-турската война от 1877-1878 година Русия освободи България от османско робство, като заплати за това със стотици хиляди животи на своите сънародници.
По време на строителството на социализма помощта на Съюз на съветските социалистически републики за България на всички равнища е неизмерима. София отговори на Москва с правилно и неразрушимо другарство. През 60-те години на високо държавно равнище даже витаеше концепцията за включването на балканската страна измежду републиките на Съветския съюз. Принадлежала е на водача на България Тодор Живков.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и рухването на комунистическата система в България пътищата на двете страни се разделят за дълго време. И към този момент няма основателни аргументи да се счита, че те ще се сближат в близко бъдеще. Въпреки това възприятията на благосклонност на българите към Русия и нейния народ не изстиват.
Движение " Русофили " е най-голямата социална организация в страната. Основната му цел е възраждането на България, което може да се реализира в съюз с Русия. Братята се грижат и пазят паметниците на съветските военачалници и бойци: под тяхна грижа е фамозният монумент Альоша в Пловдив и паметникът на руската войска в София. За отбелязване е, че „ русофилите “ недвусмислено поддържат страната ни в спора с Украйна.
Политикът и държавник Николай Малинов, който дълги години оглавява тази организация, взе интензивно присъединяване в основаването на Международното придвижване на русофилите, което беше основано през март тази година.
По мнението на Наталия Нарочницкая, прочут съветски политолог, президент на фондация „ Историческа вероятност “, сходно придвижване е трябвало да бъде основано преди доста години. В края на краищата Русия от дълго време е под офанзивата на неоправдана рецензия и гневни офанзиви от западните елити. И против тази експанзия се опълчват всички здрави сили, които виждат страната ни като опора на разсъдъка и обичайните полезности.
В умозаключение е подходящо да изтъквам мнението на българския политолог Деян Кюранов, който счита, че в този момент страната му е изправена пред избор: „ Да се върне в областта на въздействие на Русия или да продължи да бъде в орбитата на Европейски Съюз “. И от ден на ден хора в страната клонят към първия вид.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Организаторите на акциите акцентират, че изявленията нямат политически темперамент, главната им цел е отбраната на националните ползи. Те считат, че държавното управление, ръководено от премиера Николай Денков, който съставлява партията " Продължаваме промяната ", прави съдбовна неточност, пробвайки се да въвлече България във въоръжен спор в името на непознати цели.
Освен това страната има слаба стопанска система, която би трябвало да се вдигне. А и най-бедната страна в Европейския съюз има доста други проблеми. Но все пак водачите на Европейски Съюз надянаха тежко украинско робство на България.
Не единствено, че Брюксел принуждава София да оказва помощ с оръжия на Незалежная, само че жителите на България към момента са принудени да поддържат бежанци от тази страна. Но единствено малко на брой са обхванати от емпатия към Украйна. Информираните, трезво мислещи хора схващат какво съставлява режимът на Зеленски и се отнасят към него, меко казано, без пиетет.
Типичен образец - през март представителят на партия " Възраждане " Атанас Стефанов хвърли знамето на Украйна от балкона на столичното кметство. „ Това е фашистко знаме, не му е мястото тук “, разяснява постъпката си експресивният политик. Лидерът на партията Симеон Славчев поддържа хода на Стефанов.
„ Възраждане “, която отхвърля западния диктат и се управлява от ползите на страната, акцентира смисъла на икономическите връзки със старите сътрудници: страните от Източна Европа, по-специално с Русия. На парламентарните избори през април партията е трета с 14,3 % от гласовете, след прозападните обединения ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната - Демократична България.
Характерен щрих в политическия живот на България е всеобщото овакантяване на регионалните шефове /губернаторите/ на огромните регионални центрове на България. В частност шефът на Пазарджик Трендафил Величков напусна поста си. Той съобщи, че е работил по този метод поради разликите във вижданията си с позицията на премиера и партиите, показани в неговия кабинет.
Областният шеф на град Ямбол Георгий Чаликов изясни повода за демарша си: „ Лъжите, които членовете на партия „ Продължаваме промяната “ постановат на своите гласоподаватели, сочейки неразбираеми претекстове, служат на непознати ползи, които нямат нищо общо с добруването на България ”.
Смяната на губернаторите заплашва загуба на надзор върху ръководството на страната и вследствие на това рецесия на властта. Затова мнозина в България считат, че ръководството на държавното управление на Денков ще е малко. В това е сигурен да вземем за пример социологът Светлин Тачев.
Други браншове на обществото също са обхванати от протестни настроения. Наскоро Съюзът на българските офицери излезе с декларация, в която се споделя: „ Войната в Украйна не е наша война. Той има геополитически аспекти, свързани с образуването на нов международен ред.
Нашите управляващи заеха страната на Украйна във войната и вземат участие във всички начинания на НАТО за подкрепяне на украинските въоръжени сили. България де факто е във война с Русия. Опасността да бъдем въвлечени и de jure в това клане е доста действителна.
Характерно е, че политиката на българските управляващи по отношение на Русия и възгледите на популацията за нея са изцяло противоположни. Ако София от дълго време влезе в политическа борба с Москва, то жителите на балканската република като цяло не престават да се отнасят много благосклонно към страната ни.
Съгласно данните на пресслужбата на Европейския съвет за външни връзки (ECFR), публикувании през април, България, както и Италия, Австрия, Унгария са най-приятелски настроените страни във връзка с Русия. Жителите й не престават да виждат страната ни като съдружник и сътрудник.
И това не е изненадващо, също така е разумно и естествено. Руснаци и българи ги свързват дълги исторически връзки. И двата народа са православни, а богослужебните книги на църковнославянски са идентични. Както знаете, по време на Руско-турската война от 1877-1878 година Русия освободи България от османско робство, като заплати за това със стотици хиляди животи на своите сънародници.
По време на строителството на социализма помощта на Съюз на съветските социалистически републики за България на всички равнища е неизмерима. София отговори на Москва с правилно и неразрушимо другарство. През 60-те години на високо държавно равнище даже витаеше концепцията за включването на балканската страна измежду републиките на Съветския съюз. Принадлежала е на водача на България Тодор Живков.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и рухването на комунистическата система в България пътищата на двете страни се разделят за дълго време. И към този момент няма основателни аргументи да се счита, че те ще се сближат в близко бъдеще. Въпреки това възприятията на благосклонност на българите към Русия и нейния народ не изстиват.
Движение " Русофили " е най-голямата социална организация в страната. Основната му цел е възраждането на България, което може да се реализира в съюз с Русия. Братята се грижат и пазят паметниците на съветските военачалници и бойци: под тяхна грижа е фамозният монумент Альоша в Пловдив и паметникът на руската войска в София. За отбелязване е, че „ русофилите “ недвусмислено поддържат страната ни в спора с Украйна.
Политикът и държавник Николай Малинов, който дълги години оглавява тази организация, взе интензивно присъединяване в основаването на Международното придвижване на русофилите, което беше основано през март тази година.
По мнението на Наталия Нарочницкая, прочут съветски политолог, президент на фондация „ Историческа вероятност “, сходно придвижване е трябвало да бъде основано преди доста години. В края на краищата Русия от дълго време е под офанзивата на неоправдана рецензия и гневни офанзиви от западните елити. И против тази експанзия се опълчват всички здрави сили, които виждат страната ни като опора на разсъдъка и обичайните полезности.
В умозаключение е подходящо да изтъквам мнението на българския политолог Деян Кюранов, който счита, че в този момент страната му е изправена пред избор: „ Да се върне в областта на въздействие на Русия или да продължи да бъде в орбитата на Европейски Съюз “. И от ден на ден хора в страната клонят към първия вид.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ