Защо Москва се държи по този начин?
Напоследък Русия демонстрира необикновена настъпателност. Нападенията против Запада станаха съвсем ежедневни – само че не с танкове и ракети, а посредством хакерски офанзиви в интернет. Защо Москва се държи по този начин? Коментар на Миодраг Сорич за " Дойче Веле ".
Доказателствата наподобяват смазващи. Тайните служби на Холандия, Англия и Швейцария посочват имената, а частично даже и чиновете на тези съветски сътрудници, които стоят зад хакерските атаки напоследък. Американци, канадци, датчани и австралийци също се оплакват от набези на съветски хакери. Макар вълната от недоволства против Москва да наподобява съвсем проведена, никой към този момент не се съмнява, че непрекъснатите офанзиви против западни институции, партии, компании или спортни клубове са дело най-вече на съветски сътрудници. Москва, несъмнено, отхвърля, само че го прави някак механично, с скука, а постоянно и с прекомерно огромна доза цинизъм.
Доверието през днешния ден е ерозирало напълно
Западът дава отговор с контрамерки и счита да влага повече пари във към този момент почналата кибервойна. Мнозина обаче се питат какво се крие зад тази необикновена настъпателност на Кремъл? Какво в действителност цели Москва? Защото спиралата от наказания и контрасанкции не води до средата. В последна сметка от това губят и двете страни. Започващият след няколко дни Петербургски разговор, който събира представители на гражданските общества от двете страни, стартира да се обезсмисля на фона на увеличаващите се напрежения сред Изтока и Запада. А и защо да беседват те между тях, откакто липсва кардиналната политическа воля за положително взаимно общуване?
Западът продължава да умува какво се крие зад грубите дейности на руснаците. Едно нещо се набива изключително на очи - последните офанзиви бяха дело най-вече на военното разузнаване (ГРУ). Прави усещане и друго - какъв брой дилетантски работят съветските шпиони, оставяйки след себе си толкоз доста следи, че да бъдат разкривани още на мястото на престъплението.
Москва остава глуха за митингите на Запада, което мощно припомня за времето на Студената война. Но даже и по това време постоянно е съществувал излишък от доверие към другата страна. Това доверие през днешния ден е ерозирало напълно. Трудно е да се каже по кое време тъкмо стартира този развой. През 2007 година президентът Путин за първи път упрекна американците и Запада, че основават еднополюсен свят, с цел да не се преценяват с ползите на Русия. Малко по-късно стартира войната в Грузия. Всички опити да се постави ново начало в връзките с Москва се провалиха. Обявеното от Доналд Тръмп желание да усъвършенства връзките с Москва се проваля заради съпротивата на американския Конгрес. Междувременно политиците от двете страни приказват повече едни против други, в сравнение с едни с други.
Атаки за стабилизиране на военния бюджет?
Дали пък не става дума и за пари? След последните офанзиви от страна на Русия страните-членки на НАТО започнаха да усилват своите бюджети за защита. Президентът Путин в действителност беше оповестил, има желание да редуцира военния бюджет за 2019 година. Той се нуждае от спомагателни средства, с цел да насърчи слабия стопански растеж в страната. Неговите генерали обаче няма по какъв начин да са удовлетворени от сходно развиване. Говори се даже, че точно заради тази причина военното разузнаване е провело последните хакерски офанзиви. Растящите напрежения с съперника постоянно се отразяват благотворно на военния бюджет. Други източници пък настояват, че Русия работи по този метод, тъй като Вашингтон към този момент e решил фрапантно да затегне глобите в края на ноември. В подобен случай Москва, несъмнено, няма никакъв тласък да пази държание.
Каквото и да се крие зад новата настъпателност на Русия, все в миналото Кремъл ще би трябвало да промени курса си. Както Русия, по този начин и Западът имат интерес от това да поддържат по-добри връзки между тях. Евентуалният съюз с Китай няма по какъв начин да бъде същинска опция на партньорството със Запада, тъй като Пекин е студено прозорлив.
Доказателствата наподобяват смазващи. Тайните служби на Холандия, Англия и Швейцария посочват имената, а частично даже и чиновете на тези съветски сътрудници, които стоят зад хакерските атаки напоследък. Американци, канадци, датчани и австралийци също се оплакват от набези на съветски хакери. Макар вълната от недоволства против Москва да наподобява съвсем проведена, никой към този момент не се съмнява, че непрекъснатите офанзиви против западни институции, партии, компании или спортни клубове са дело най-вече на съветски сътрудници. Москва, несъмнено, отхвърля, само че го прави някак механично, с скука, а постоянно и с прекомерно огромна доза цинизъм.
Доверието през днешния ден е ерозирало напълно
Западът дава отговор с контрамерки и счита да влага повече пари във към този момент почналата кибервойна. Мнозина обаче се питат какво се крие зад тази необикновена настъпателност на Кремъл? Какво в действителност цели Москва? Защото спиралата от наказания и контрасанкции не води до средата. В последна сметка от това губят и двете страни. Започващият след няколко дни Петербургски разговор, който събира представители на гражданските общества от двете страни, стартира да се обезсмисля на фона на увеличаващите се напрежения сред Изтока и Запада. А и защо да беседват те между тях, откакто липсва кардиналната политическа воля за положително взаимно общуване?
Западът продължава да умува какво се крие зад грубите дейности на руснаците. Едно нещо се набива изключително на очи - последните офанзиви бяха дело най-вече на военното разузнаване (ГРУ). Прави усещане и друго - какъв брой дилетантски работят съветските шпиони, оставяйки след себе си толкоз доста следи, че да бъдат разкривани още на мястото на престъплението.
Москва остава глуха за митингите на Запада, което мощно припомня за времето на Студената война. Но даже и по това време постоянно е съществувал излишък от доверие към другата страна. Това доверие през днешния ден е ерозирало напълно. Трудно е да се каже по кое време тъкмо стартира този развой. През 2007 година президентът Путин за първи път упрекна американците и Запада, че основават еднополюсен свят, с цел да не се преценяват с ползите на Русия. Малко по-късно стартира войната в Грузия. Всички опити да се постави ново начало в връзките с Москва се провалиха. Обявеното от Доналд Тръмп желание да усъвършенства връзките с Москва се проваля заради съпротивата на американския Конгрес. Междувременно политиците от двете страни приказват повече едни против други, в сравнение с едни с други.
Атаки за стабилизиране на военния бюджет?
Дали пък не става дума и за пари? След последните офанзиви от страна на Русия страните-членки на НАТО започнаха да усилват своите бюджети за защита. Президентът Путин в действителност беше оповестил, има желание да редуцира военния бюджет за 2019 година. Той се нуждае от спомагателни средства, с цел да насърчи слабия стопански растеж в страната. Неговите генерали обаче няма по какъв начин да са удовлетворени от сходно развиване. Говори се даже, че точно заради тази причина военното разузнаване е провело последните хакерски офанзиви. Растящите напрежения с съперника постоянно се отразяват благотворно на военния бюджет. Други източници пък настояват, че Русия работи по този метод, тъй като Вашингтон към този момент e решил фрапантно да затегне глобите в края на ноември. В подобен случай Москва, несъмнено, няма никакъв тласък да пази държание.
Каквото и да се крие зад новата настъпателност на Русия, все в миналото Кремъл ще би трябвало да промени курса си. Както Русия, по този начин и Западът имат интерес от това да поддържат по-добри връзки между тях. Евентуалният съюз с Китай няма по какъв начин да бъде същинска опция на партньорството със Запада, тъй като Пекин е студено прозорлив.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ