Напоследък политици, управници, че и политолози, се опитват да неглижират

Напоследък политици, управници, че и политолози, се пробват да неглижират казуса с морските сараи на Доган. Това тече още от първите дни след акцията на Христо Иванов и деятели на " Демократична България " в Росенец през юли предходната година. Изказа се дори Валери Симеонов, който, бидейки вицепремиер, не е като да е нямал власт да предприеме нещо, обаче повече се вълнуваше от шума в нощните заведения.
Опитите за омаловажаване на тематиката имат друг генезис, само че водят до еднакъв резултат. Изказванията с политическо естество се дължат както на лоялност към неофициалния тандем Борисов-Доган, по този начин и на напъни от страна на новоизлюпени политици да изкарат свършеното от Христо Иванов като атракция.
Това просто не е правилно, тъй като против едно от светилищата на Доган освен е самоуверено, само че и витално значимо деяние, тъй като е стъпка към това гражданско общество, за което към момента можем единствено да мечтаем. Защото точно гражданският надзор върху безобразията на политиците е това, което най-вече липсва в днешното българско общество.
Погледнато институционално, всичко е задействано по каналния ред - прокуратурата е открила, че единствено по вода може да се стигне до летния сарай на Доган, открила е и, че са противозаконни някои от постройките, съдът от своя страна също е направил, каквото е могъл. Историята с пътя до плажа, който първо бил общински, след това станал частен, пък след това отново общински е.
Ето резултатите в резюме. От инспекцията на място, както и от кадастрални скици на парцела, излиза наяве, че пристрояването на пристанището не се е случило през 80-те години на предишния век, както е посочено в нотариалния акт. Това документно закононарушение отива във ВКП.
По отношение на издигнатия кей за яхти и лодки липсва позволение за градеж и утвърдени капиталови планове. Той пък е пратен на началника на ДНСК, от който се чака да предприеме някакви дейности за премахване на закононарушенията.
Съдът изяснява какво следва за " Росенец "
Делата по проблема с Лесопарк „ Росенец “ не са обсъждани от Върховния административен съд всъщност, произнасянето предсто...
Тоест, дотуккоито са тествани, установени са нарушавания и...какво от това? Стоят си непокътнати. Даже беше тиражирана информацията, че в случай че, забележете - в случай че се наложи срутване, то ще е за сметка на данъкоплатците.
Почитаемият съд, в случай че въобще в миналото вземе такова решение, евентуално може да постанови за чия сметка да са тези разноски. Признатият за отговорен може да бъде наказан да заплати всевъзможни неща - санкция, обезщетение към страната, за какво не и разноски по срутване? Малко ли са им на данъкоплатците всички други разноски, та и за събарянето на Догановите сараи да заплащат?
Последната крачка, която октоподът предприе, с цел да ги резервира, е законова, несъмнено. С текст в закона за рибарството и аквакултурите се дава опция на съществуващи здания, граничещи с пристанища или риболовен уреди и отговарящи на избрани условия, да не бъдат разрушавани. Той още не е признат.
Така от една страна имаме общинска власт, от друга - прокуратура и съд, от трета - законодателна. И досега няма членоразделно пояснение за какво е позволено това очевидно престъпление.
Защо обаче Росенец е толкоз значим?
Прокуратурата откри голям брой строителни нарушавания в летния сарай на Доган
Плажна линия без свободен достъп, построено без позволение яхтено пристанище и здания без утвърдени капиталови планове и позволения з...
На първо място, тъй като политическата класа, освен у нас, обявява превъзходството си най-много посредством първокласни парцели. Според някои тя се трансформира от класа в раса, а превъзходството последователно става владичество. В световен мащаб могат да се открият всевъзможни теории за какво това е по този начин. В нашенски - Барселона и Росенец са задоволителни, въпреки че надалеч не са единствено те. Всеки, който е минал през властта, е излязъл с парцели. Имотите на по-хитрите, несъмнено, не са на тяхно име и даже косвената връзка е мъчно доказуема. Този ламтеж, освен това резултативен, самичък по себе си е задоволителен мотив за надзор - и институционален, и цивилен.
На второ място сараите в Росенец са значими. Само крачката да направиш част от брега недосегаем би трябвало да води до непосредствено срутване на издигнатото. Да, но не. Законът е толкоз обтекаем, че всяка по-заможна мутра може да си разреши да огражда брега както си желае. А по повод върховенството на закона сходни проблеми сигурно могат да бъдат отнесени и към европейските институции.
И не на последно място - Росенец не е казус. Ако човек реши вместо като отмора да се спусне от Балчик до Резово на нещо като инспекция, ще открие десетки прави от брега, които освен са недостъпни, ами се и пазят от въоръжени хора, караулки и вишки.
Проверки имаше - и в Алепу, и в Аркутино, и в Буджака, пък и на доста други места. Установяват се нередности и всичко завършва дотук.. Затова казусът с Росенец не би трябвало да се оставя на процедурата, респективно - на статуквото. Защото противозаконното строителство трансформира Черноморието в Бетономорие. Плажната линия понижава с всяка минала година и най-после ще останат единствено линиите сред постройките.
Автор: Евелина Гечева