"Куца патица" ще работи по-добре от Гълъб Донев
Напоследък освен ние се чудим докога ще я караме по този начин - вършим едва посетени парламентарни избори през няколко месеца, тъй като калпавите ни политици не могат да сформират държавно управление. Напук на базовия либерален принцип - членовете на държавното управление би трябвало да се употребяват с доверието на Народното събрание , в последно време все ни ръководи извънпарламентарно държавно управление, назначено от човек с малко пълномощия, какъвто е българският президент.
Защо се получава по този начин? На пръв взор - тъй като политиците ни не са от Марс, а са еманация на разпадналото се общество, в което обособени групички с разсъдъка на религиозна секта обикалят обществените кьошета.
Нещата в действителност стоят малко по-различно - рецесия като тази просто е заложена в българската конституция. Всъщнос, това, че ни ръководят хора, които нямат парламентарна поддръжка, е резултат от долнокачествен парламентарен текст - България е една от дребното страни в света, която при рухване на държавно управление и неспособност на Народното събрание да излъчи друго прибягва до услугите на медиатор - в тази ситуация на президента.
Съвсем естествено е държавно управление да загуби парламентарната си поддръжка - все в миналото се стига до сполучлив избор на съмнение /като при Кирил Петков/ или оставка на кабинета... Напълно обикновено е да има процедура, която да подсигурява, че във всеки един миг страната има държавно управление. Включително и в интервала сред разпускането на Народното събрание и излъчването на постоянно държавно управление от новоизбрания парламент. В доста страни има служебни държавни управления, назовават ги и механически държавни управления, и caretaker government - краткотрайна власт, която би трябвало да се погрижи за страната, откакто остарялата власт си е тръгнала, а нова още няма.
Но такова знамение като българското мъчно може да се откри
Защо другите страни не вършат по 3 парламентарни избора годишно? Те по-лесно ли избират постоянно държавно управление, или там властта се държи дълго от длъжностен кабинет? Всъщност в доста страни изобщо не схващат проблема ни - под " служебно " или " изключително " държавно управление те схващат единствено държавно управление, което работи по време на рецесия - примерно война. В историята на Исландия да вземем за пример има единствено едно такова извънпарламентарно държавно управление като на Гълъб Донев - това на Бьорн Тордарсон от 1942 до 1944. Просто тогава тече Втората международна война, Исландия се откъсва от Дания, т.е. престава да бъде монархия, става република и все някой би трябвало да я ръководи. Американците са на острова, тъй че държавното управление бързо е наречено " кабинет на Кока-Кола ". Тъй като излъчването на държавно управление е работа на Народното събрание, при всички други рецесии парламентарните сили би трябвало да решат кой ще ръководи временно до изборите и излъчването на ново държавно управление. Това е първият всеобщ вид, който се употребява в демократичните страни -
депутатите вземат решение кой ще е краткотраен премиер
Държавният глава утвърждава избора
Добре де, само че в случай че депутатите въпреки всичко не могат да се схванат? Ако никоя партия не е в положение да сформира държавно управление в Гърция , президентът на републиката в сходство с член 37, параграф 3 от гръцката конституцията желае сформирането на държавно управление от всички партии в Народното събрание и това държавно управление да организира изборите. Ако и това не е допустимо, тогава президентът назначава за министър председател не какъв да е, а някой от ръководителите на трите висши съдилища на страната. Т.е. президентът избира сред авансово избрана група хора. Гръцкият Гълъб Донев няма по какъв начин да стане министър председател на Гърция.
Белгия неведнъж е давана за образец като страна, която може да действа и без държавно управление. Разбира се, това не е по този начин - в действителност по време на огромната политическа рецесия през 2007-2008 година партиите преговаряха за държавното управление на Ив Льотерм, а по време на тези договаряния се договориха либералът Ги Верхофстад да бъде началник на нещо, което ние назоваваме служебно държавно управление.
Дори и в Македония работи принципът парламентарните сили да се схванат за служебното държавно управление - Емил Димитриев бе министър председател сред Груевски и Заев като част от съглашение сред политическите сили и контракта от Пържино.
В Дания служебно държавно управление е имало отпред с Ото Либе по времето на Великденската рецесия преди 100 години и още едно, отпред с М.Фрийс. Във Финландия не е имало служебно държавно управление от 40 години.
В англоезичния свят,
в уестминстърската политическа система
- (държавен глава, държавно управление, многопартиен парламент), отиващото си държавно управление играе ролята на служебно - и това е вторият всеобщ вид , който се употребява в демокрацията. Т.е. в целия англоговорящ свят няма такова нещо като краткотрайно държавно управление, което да свърши някаква работа за 2-3 месеца и да си върви. При такава система Бойко Борисов щеше да ръководи до избирането на Кирил Петков. А Кирил Петков щеше още да ръководи - до момента в който 48-ото Народно събрание или някое друго не изберат нов министър председател.
В Германия нещата не стоят по-различно - мандатът на канцлера свършва в мига, в който има определен нов Бундестаг, както и тук, само че той продължава да работи, до момента в който не бъде определено и назначено ново федерално държавно управление. Част от политическата просвета в Германия обаче е настоящото държавно управление да не взема никакви решения, които биха обвързали излишно идващото постоянно държавно управление или биха лимитирали обсега му за деяние. Това визира на първо място финансови и кадрови въпроси. Тук този принцип не се съблюдава - служебното държавно управление написа бюджет.
България е по-близко до изоставената чешка традиция - в конституцията на Масарик от 1920 е имало такава наредба - раздел 78, който тъкмо както и в България дава власт на президента " да определи кой управлява делата на държавното управление в случай че не бъде образувано ново държавно управление ". Сега обаче в Чехия нещата стоят леко променени. През 2009 година президентът Вацлав Клаус назначава служебното държавно управление на Ян Фишер след съвещания с парламентарните сили - т.е. самодейността за назначението идва от Народното събрание. Фишер ръководи повече от година до идването на държавното управление на Нечас. През 2013-а падна държавното управление на Иржи Руснок, само че президентът Земан назначи Руснок да управлява държавното управление като кабинет в оставка до образуването на ново държавно управление след предварителни избори.
На процедура държавно управление на Гълъб Донев е " Куца патица " по рождение
Или по-точно - подправена куца патица. В англоезичния свят " куца патица " е политически термин за излизащ от властта политик. Т.е. държавен чиновник - президент, министър, сенатор, чийто правоприемник към този момент е определен или ще бъде определен скоро. " Куцата патица " има всички пълномощия, просто се знае, че е лимитирана по време. През януари 2017 година Барак Обама искаше да стартира прощалната си тирада, само че аплодисментите на слушателите му пречеха макар неговите молби за тишина. Тогава той шеговито сподели: „ Може вече да се каже, че съм куца патица, тъй като никой не следва инструкциите ми “.
България няма такова нещо като служебно държавно управление до последната редакция на Живковата конституция, която става след 1989. След Търновската конституция " Изпълнителната власт е под висшия контрол на княза ". Всяко длъжностно лице дава клетва, че ще е правилно на княза. Един от министрите /те били 6/ се назначава от княза за ръководител на Министерски съвет.
По време на комунизма нещата са още по-ясни. Формално България е парламентарна република, само че Партията взема решение кой ще е министър председател. В бр. 29 на Дъждовни води от 1990 година е оповестена смяна на конституцията, съгласно която: " Министерският съвет реализира своята активност под управлението и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под управлението и контрола на Председателя (Президента) на Републиката ". Т.е. като ехтене от царско и комунистическо време за пръв път се позволява, че изпълнителната власт може и да не е под контрола на законодателната. Така се отваря пътят за държавно управление, което е извънпарламентарно, каквото имаме сега.
И по този начин - вместо в основни моменти конституцията да търси решения и единодушие в Народното събрание, тя залага на извънпарламентарни решения, предизвика още по-тежки политически борби. В резултат на всичко това получаваме безкраен скандал и безконтролна власт.
Защо се получава по този начин? На пръв взор - тъй като политиците ни не са от Марс, а са еманация на разпадналото се общество, в което обособени групички с разсъдъка на религиозна секта обикалят обществените кьошета.
Нещата в действителност стоят малко по-различно - рецесия като тази просто е заложена в българската конституция. Всъщнос, това, че ни ръководят хора, които нямат парламентарна поддръжка, е резултат от долнокачествен парламентарен текст - България е една от дребното страни в света, която при рухване на държавно управление и неспособност на Народното събрание да излъчи друго прибягва до услугите на медиатор - в тази ситуация на президента.
Съвсем естествено е държавно управление да загуби парламентарната си поддръжка - все в миналото се стига до сполучлив избор на съмнение /като при Кирил Петков/ или оставка на кабинета... Напълно обикновено е да има процедура, която да подсигурява, че във всеки един миг страната има държавно управление. Включително и в интервала сред разпускането на Народното събрание и излъчването на постоянно държавно управление от новоизбрания парламент. В доста страни има служебни държавни управления, назовават ги и механически държавни управления, и caretaker government - краткотрайна власт, която би трябвало да се погрижи за страната, откакто остарялата власт си е тръгнала, а нова още няма.
Но такова знамение като българското мъчно може да се откри
Защо другите страни не вършат по 3 парламентарни избора годишно? Те по-лесно ли избират постоянно държавно управление, или там властта се държи дълго от длъжностен кабинет? Всъщност в доста страни изобщо не схващат проблема ни - под " служебно " или " изключително " държавно управление те схващат единствено държавно управление, което работи по време на рецесия - примерно война. В историята на Исландия да вземем за пример има единствено едно такова извънпарламентарно държавно управление като на Гълъб Донев - това на Бьорн Тордарсон от 1942 до 1944. Просто тогава тече Втората международна война, Исландия се откъсва от Дания, т.е. престава да бъде монархия, става република и все някой би трябвало да я ръководи. Американците са на острова, тъй че държавното управление бързо е наречено " кабинет на Кока-Кола ". Тъй като излъчването на държавно управление е работа на Народното събрание, при всички други рецесии парламентарните сили би трябвало да решат кой ще ръководи временно до изборите и излъчването на ново държавно управление. Това е първият всеобщ вид, който се употребява в демократичните страни -
депутатите вземат решение кой ще е краткотраен премиер
Държавният глава утвърждава избора
Добре де, само че в случай че депутатите въпреки всичко не могат да се схванат? Ако никоя партия не е в положение да сформира държавно управление в Гърция , президентът на републиката в сходство с член 37, параграф 3 от гръцката конституцията желае сформирането на държавно управление от всички партии в Народното събрание и това държавно управление да организира изборите. Ако и това не е допустимо, тогава президентът назначава за министър председател не какъв да е, а някой от ръководителите на трите висши съдилища на страната. Т.е. президентът избира сред авансово избрана група хора. Гръцкият Гълъб Донев няма по какъв начин да стане министър председател на Гърция.
Белгия неведнъж е давана за образец като страна, която може да действа и без държавно управление. Разбира се, това не е по този начин - в действителност по време на огромната политическа рецесия през 2007-2008 година партиите преговаряха за държавното управление на Ив Льотерм, а по време на тези договаряния се договориха либералът Ги Верхофстад да бъде началник на нещо, което ние назоваваме служебно държавно управление.
Дори и в Македония работи принципът парламентарните сили да се схванат за служебното държавно управление - Емил Димитриев бе министър председател сред Груевски и Заев като част от съглашение сред политическите сили и контракта от Пържино.
В Дания служебно държавно управление е имало отпред с Ото Либе по времето на Великденската рецесия преди 100 години и още едно, отпред с М.Фрийс. Във Финландия не е имало служебно държавно управление от 40 години.
В англоезичния свят,
в уестминстърската политическа система
- (държавен глава, държавно управление, многопартиен парламент), отиващото си държавно управление играе ролята на служебно - и това е вторият всеобщ вид , който се употребява в демокрацията. Т.е. в целия англоговорящ свят няма такова нещо като краткотрайно държавно управление, което да свърши някаква работа за 2-3 месеца и да си върви. При такава система Бойко Борисов щеше да ръководи до избирането на Кирил Петков. А Кирил Петков щеше още да ръководи - до момента в който 48-ото Народно събрание или някое друго не изберат нов министър председател.
В Германия нещата не стоят по-различно - мандатът на канцлера свършва в мига, в който има определен нов Бундестаг, както и тук, само че той продължава да работи, до момента в който не бъде определено и назначено ново федерално държавно управление. Част от политическата просвета в Германия обаче е настоящото държавно управление да не взема никакви решения, които биха обвързали излишно идващото постоянно държавно управление или биха лимитирали обсега му за деяние. Това визира на първо място финансови и кадрови въпроси. Тук този принцип не се съблюдава - служебното държавно управление написа бюджет.
България е по-близко до изоставената чешка традиция - в конституцията на Масарик от 1920 е имало такава наредба - раздел 78, който тъкмо както и в България дава власт на президента " да определи кой управлява делата на държавното управление в случай че не бъде образувано ново държавно управление ". Сега обаче в Чехия нещата стоят леко променени. През 2009 година президентът Вацлав Клаус назначава служебното държавно управление на Ян Фишер след съвещания с парламентарните сили - т.е. самодейността за назначението идва от Народното събрание. Фишер ръководи повече от година до идването на държавното управление на Нечас. През 2013-а падна държавното управление на Иржи Руснок, само че президентът Земан назначи Руснок да управлява държавното управление като кабинет в оставка до образуването на ново държавно управление след предварителни избори.
На процедура държавно управление на Гълъб Донев е " Куца патица " по рождение
Или по-точно - подправена куца патица. В англоезичния свят " куца патица " е политически термин за излизащ от властта политик. Т.е. държавен чиновник - президент, министър, сенатор, чийто правоприемник към този момент е определен или ще бъде определен скоро. " Куцата патица " има всички пълномощия, просто се знае, че е лимитирана по време. През януари 2017 година Барак Обама искаше да стартира прощалната си тирада, само че аплодисментите на слушателите му пречеха макар неговите молби за тишина. Тогава той шеговито сподели: „ Може вече да се каже, че съм куца патица, тъй като никой не следва инструкциите ми “.
България няма такова нещо като служебно държавно управление до последната редакция на Живковата конституция, която става след 1989. След Търновската конституция " Изпълнителната власт е под висшия контрол на княза ". Всяко длъжностно лице дава клетва, че ще е правилно на княза. Един от министрите /те били 6/ се назначава от княза за ръководител на Министерски съвет.
По време на комунизма нещата са още по-ясни. Формално България е парламентарна република, само че Партията взема решение кой ще е министър председател. В бр. 29 на Дъждовни води от 1990 година е оповестена смяна на конституцията, съгласно която: " Министерският съвет реализира своята активност под управлението и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под управлението и контрола на Председателя (Президента) на Републиката ". Т.е. като ехтене от царско и комунистическо време за пръв път се позволява, че изпълнителната власт може и да не е под контрола на законодателната. Така се отваря пътят за държавно управление, което е извънпарламентарно, каквото имаме сега.
И по този начин - вместо в основни моменти конституцията да търси решения и единодушие в Народното събрание, тя залага на извънпарламентарни решения, предизвика още по-тежки политически борби. В резултат на всичко това получаваме безкраен скандал и безконтролна власт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ