Как да отгледаме дете, което да се справя в истинския свят
Напоследък доста хора се тревожат за пътя, по който е поело човечеството. Може би е поради поредицата терористични атаки из целия свят. Може би е поради тона на президентската акция. Може би тъй като доста от нас страдат от тежък недостиг на емпатия поради ужасите, които хората си предизвикват един на различен с плашеща периодичност.
Може би е поради данните, които ни споделят, че днешните студенти са доста по-малко съчувствени и доста по-нарцистично настроени, в сравнение с техните прародители.
Липсва човечността ни, чиито черти дефинират най-положителните страни на нашия тип. И това са характерности като емпатия, преценка по какъв начин нечие държание въздейства на останалите, разрешаване на несъгласия без спор, поглеждането през очите на другия и почтеност. Както написа Дейвид Брукс в „ Пътят към характера “, доста е елементарно да изгубиш значимостта на тези характерности в заетия ни, заплеснат, задъхан свят, захласнат от достижения и публично състояние.
И е елементарно да забравим, че децата ни се нуждаят от нас, с цел да им предадем тъкмо тези умения, да ги моделираме и да им предоставим доста благоприятни условия да ги практикуват.
Дали методите, по които се грижим, учим, дисциплинираме и поддържаме връзка с децата си – идващото потомство човешки същества – възпитава и оформя тъкмо тези умения? Много от публикуваните наставнически тактики – да вземем за пример тези, които включват налагане на родителската воля и които доста родители ползват съвсем автоматизирано – не работят в тази посока.
Стратегии като наказвания, преброяване до 3, черни точки, печелене и губене на привилегии са едностранни, тъй като изваждат на напред във времето покоряване на родителските наставления и разчитане на мощ, с цел да се реализиран дадени цели.
Има ли различен метод? Аз защищавам за смяна на метода, по който родителите въздействат на децата си, от мощ към съдействие. Да дадем глас на детето за неговите персонални каузи и за решаването на проблемите, които засягат неговия живот, е в действителност една чудесна подготовка за същинския свят – доста по-добра от сляпото следване на престижа.
.
