Какво е допаминов глад и какво може да се постигне с него
Напоследък допаминовото недояждане е известно, показва се от мнозина като панацея за всички психически проблеми. Според последователите на тази техника, тя оказва помощ изцяло да рестартирате мозъка и още веднъж да започнете да се наслаждавате на простите наслади от всекидневието. Казват, че всичко това е прелестно, само че в действителност ли работи?
Джеймс Синк има опит с използване на допаминова диета и разказва по какъв начин протича процеса. Той се пробва да се откъсне от тласъците на света към него, доколкото е допустимо през днешния ден. Спира да се храни и употребява единствено вода, изключва и скрива преносимия компютър си и слага смарт телефона си настрани, както и се пробва да не приказва с никого и даже да заобикаля зрителен контакт с него.
В случая на Джеймс е доста мъчно да следват всички тези правила, защото той се занимава с частно предприемачество в региона на IT-технологиите. Освен това той е образцов фамилен човек и към него постоянно има скъпи хора.
Късметлия съм – имам разбиращи другари и членове на фамилията , споделя предприемачът от Силиконовата котловина. – Предупреждавам ги авансово: На 17 ноември имам допаминова диета, скърбя, само че не може да се свържете с мен. Не е, тъй като не ви обичам, просто ми е належащо. В началото изглеждаше малко необичайно, само че в този момент всички към този момент са привикнали. Те се усмихват и го одобряват за даденост.
В региона на високите технологии има доста последователи на допаминовото недояждане. В Силиконовата котловина това от дълго време е наклонност, както знаете, те гледат с убеденост към бъдещето. В същото време съществува мнение, че новият способ за прочувствено възобновяване не е нищо повече от способ на медитация, прочут от древността, просто облечен в съвременна форма. И какво мислят специалистите за това?
Допаминът е относително неотдавна открит невротрансмитер, произвеждащ се от специфична зона на човешкия мозък и служи като самобитна „ премия “. Това съединяване постоянно и погрешно се назовава хормон на наслада или наслаждение.
Джошуа Бърк, професор по неврология и психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, разказа по какъв начин работи нашата вътрешна система за хонорари.
Външните тласъци, изключително непредвидените значими събития, могат да задействат производството му в организма. Те могат да бъдат доста разнообразни – от неочаквани неприятни звуци до тласъци, които въз основа на предходен опит са станали свързани с премия.
Има ли смисъл от допаминов пост?
Защо почитателите на допаминовото недояждане се нуждаят от това? Тези хора имат вяра, че актуалният живот ги е направил прекомерно подвластни от дозите допамин, получени посредством ястие на вкусна храна, потребление на обществени мрежи и модерни джаджи.
Самият Джеймс Синк изяснява това от позиция, че непрекъснатият банкет на допамин ни прави ваксинирани към този невротрансмитер и развива приемливост към неговите дози, както е при наркоманите. След гладуването мозъкът ни се отървава от това положение и още веднъж стартира съответно да реагира даже на най-простите и налични удоволствия от всекидневието.
Психологът Камерън Сепах твърди, че множеството от пациентите му живеят и работят в Силиконовата котловина. Според него правилото на този пост се основава на добре познатия на актуалните психолози способ на терапия, който има елементарното и ясно име „ надзор върху тласъците “. Тази терапия оказва помощ на пациенти с разнообразни съществени зависимости, като просто отстрани тригерите.
Д-р Сепах казава, че сходен „ надзор на тласъците “ е превъзходен метод за усъвършенстване на самочувствието и успеваемостта на висшето управление на огромните компании в Силиконовата котловина. Работата им, обвързвана с непрекъснат стрес и напрежение, предизвиква появяването на зависимости, посредством които шефовете се пробват да понижат натиска на отрицателните фактори върху душeвността си.
Но цялостното отменяне на актуалните технологии и обществените мрежи ще докара до провал на кариерата им, тъй че Камерън Сепах има вяра, че не си коства да се отива прекомерно надалеч и отчасти ограничаване или кратковременен отвод от тези фактори е задоволително. Дори частичните ограничения дават опция на пациентите на доктор Сепах да почувстват връщане на настроението и усета към живота, да покачат работоспособността и способността си да се концентрират.
Друг плюс на този вид апетит е, че той освобождава време за здравословни привички. Самият Сепах с наслада приказва за първия си опит, който инцидентно добил в детството си.
След дълготрайно самоограничение от храна, обвързвана със здравословни проблеми, младият Камерън отхапал парче праскова и получил невероятни чувства, които носи със себе си през целия си живот. След това той особено почнал да гладува, когато към момента бил в университета. Месечното недояждане му станало табиет за цялостен живот и психологът няма желание да се отхвърля от него.
Освен това на всеки три месеца той си урежда допаминов апетит, като отхвърля за известно време актуалните осведомителни технологии и връзката с хората.
За мен лишаването от свръх домапин е синтез на разнообразни форми на недояждане, които съм опитвал през целия си живот. И като синтез, той дава многостранен позитивен резултат.
По време на гладуването той си слага задачата да ограничи тласъците в три съществени области: в околната среда, в държанието и в храната. Камерън Сепах не слуша музика, не употребява електронни устройства, не включва светлината, не яде и не приема хранителни добавки. Разбира се, в такива интервали психологът изцяло заобикаля да поддържа връзка с хората.
Той твърди, че всички тези положения са доста сложни за съблюдаване в наше време и е изключително мъчно да се откри време за такова прочувствено пречистване. Според специалиста обаче си коства и никой не е съжалявал, че е оставил настрани всичко и малко е „ погладувал ”.
Прищявка или ефикасна техника?
Но макар масата на позитивните мнения, не всеки е сигурен в изгодите от допаминовата диета. Професор Джошуа Бърк предизвестява, че допаминът не е директно обвързван с удоволствието или възприятието на наслада. Ученият не е осведомен със случаите, когато отказвайки нещо, гладуващият човек е съумял да намали равнището на допамин в мозъка си.
Това е просто занимание, а не следено изследване. Разбира се, това звучи много правдоподобно: в случай че спрете да проверявате акаунта си в обществените медии за известно време и се въздържате от постоянни празненства, това в действителност ще ви е от изгода. Но е малко евентуално това да е обвързвано по някакъв метод с допамина.
С други думи, мъчно е да отречете, че ще бъдете облекчени, в случай че краткотрайно изоставите дейности, които провокират мощна възбуденост или носят стрес. Но в това време Бърк е сигурен, че управлението на допамина не е причина да се изолирате от другар, който се нуждае от вашия съвет в този съответен интервал от време.
Ейми Милтън, учител по логика на психиката в Cambridge College of Downing, също е уверена, че производството на допамин и човешкото държание по време на недояждане не са свързани. Но дамата изцяло се съгласява, че превантивният отвод от избрани тласъци би бил потребен за всеки.
Независимо от това Милтън счита, че последователите на допаминовата диета не са измислили нищо ново, защото преди 2500 години е имало процедура на медитация при будизма. През последните години това забравено изкуство за разпределяне още веднъж набира известност и семинарите, провеждани от техниките на Махаши Саядо и Сатя Нараян Гоенка, събират доста хора.
Обобщавайки, можем да кажем, че всички специалисти като един смятат допаминовият пост за потребен и нужен. Но в това време мнозина се концентрират върху обстоятелството, че не трябва да издигате тази процедура до сан на фетиш и да организирате дълги аскетични маратони, неразбираеми за другите и развалящи връзките с тях. Не забравяйте за други способи за справяне със напрежението, по-малко сложни за осъществяване, само че също толкоз ефикасни.
