Написана през 1722 г., тази е книга е актуална и

„ Написана през 1722 година, тази е книга е настояща и през днешния ден. Особено през днешния ден “, написа „ Гардиан “
„ Дневник на чумавата година “ – една от емблематичните произведения на Даниел Дефо – още веднъж доближава до българските читатели. „ Апостроф “ разгласява това основно произведение на британския публицист в първо независимо издание у нас с истинския превод на Васил Атанасов. Макар книгата да разказва Голямата чумна зараза в Англия от средата на XVII век, аналогията със съвремието е неизбежна. Неслучайно английският вестник „ Телеграф “ написа: „ Изненадващо, „ Дневник на чумавата година “ е наложително четиво за хората, изправили се пред пандемията от Ковид-19. “
През 1665 година чумата покосява Лондон и лишава съвсем 100 000 живота. По това време Даниел Дефо е единствено дете, само че по-късно извиква спомените си, с цел да сътвори ярка хроника на епидемията и жертвите ѝ. Според мнозина книгата се базира на записките на неговия чичо Хенри Фоу, който води обстойни дневници в разгара на трагичните събития в родния му град.
Разказана от първо лице, „ Дневник на чумавата година “ не е писмено четиво, само че е една от дребното художествени произведения, които историците одобряват за меродавен източник на информация за тези времена. В книгата следваме героя на Дефо, Х. Ф., по улиците на преобразения град – пътищата са призрачно празни, по вратите на инфектираните къщи са изрисувани червени кръстове, колите на мъртвите са се запътили към изкопаните в гробищата ями. Срещаме и ужасените поданици на града, в който с изключение на заболяването върлуват страхът, изолацията и звуците и миризмите на човешкото страдалчество. И всеки един човек има история, която би трябвало да бъде разказана.
Шокиращо яркото изложение на унищожения от заболяването Лондон прави „ Дневник на чумавата година “ най-убедителният роман за Голямата чумна зараза, който в миналото е писан.