Манджукич официално обяви края на кариерата си в националния отбор на Хърватия
Нападателят на Ювентус Марио Манджукич разгласи своето отричане от националния отбор на Хърватия, откакто завоюва сребърен орден с тима на Мондиала в Русия. За своята татковина 32-годишният състезател има 89 мача, в които означи 33 гола, с което се трансформира във вторият най-хубав голмайстор в историята на “шахматистите”. С тях той взе участие на две европейски и на две международни шампионати, всички в интервала 2012-2018 година От уеб страницата на Хърватската футболна федерация разгласиха неговото известие по този мотив:
Скъпи почитатели,
Винаги съм предпочитал да приказвам на терена, в сравнение с отвън него.
Следователно, по-трудно е да кажа тези думи от това да печеля единоборство или да спринтирам в 120-ата минута. По-трудно е, защото съзнавам каква приятност ми носят интернационалните мачове и победи. По-трудно е, тъй като знам, че няма нищо по-емоционално от слушането на националния химн преди началото на мача. По-трудно е, защото разбирам каква чест е да нося екипа на Хърватия и да представям родината си. По-трудно е, тъй като това е крайното решение и няма връщане обратно.
Въпреки това, съзнавам, че в този момент е моментът да го кажа:
Отказвам се от националния отбор на Хърватия.
Croatia's second best goalscorer in history, @MarioMandzukic9, decided to retire from international football with an emotional public address to the fans.
https://t.co/w4Du8Lx0gK#BeProud #Croatia #Family #Vatreni pic.twitter.com/9lIxvf8GIh
— HNS | CFF (@HNS_CFF) August 14, 2018 Сребърният орден от Световното състезание ми даде нова сила, само че и направи това необикновено мъчно решение малко по-лесно. Осъществихме фантазиите си, постигнахме исторически триумф и преживяхме впечатляваща фенска поддръжка. Този месец, в това число посрещането в Загреб, Славонски Брод (родното му място - б.р.) и цяла Хърватия, ще си остане най-важният спомен в цялата ми кариера. Това беше най-красивото пътешестване с националния отбор и обичаното ми завръщане в родината. Аз съм повече от благополучен и извънредно горделив от сребърния орден, който беше изкован с години посредством болежка, старания, работа, разочарования и сложни моменти.
Няма съвършен миг да се откажем. Ако беше допустимо, всички бихме играли за Хърватия до гибелта ни, защото няма по-гордо възприятие, само че усещам, че за мен времето настъпи в този момент. Дадох най-хубавото от себе си за Хърватия и способствах за най-големия триумф в хърватския футбол.
Dragi navijai, uvijek sam više volio govoriti na terenu nego izvan njega. Stoga mi i ove rijei dolaze malo tee nego što mi je bilo uklizati protivniku ili istrati sprint u 120. minuti. Tee, jer znam koliko radosti mi donose sva okupljanja, utakmice i pobjede. Tee, jer znam da je slušanje Lijepe naše prije utakmice najvea emocija. Tee, jer znam kakva je ast obui hrvatski dres i predstavljati svoju zemlju. Tee, jer znam da je ovo konano i da nakon ovih rijei više nema povratka. Pa ipak, znam da je vrijeme baš za te rijei... Opraštam se od hrvatske reprezentacije. Koliko god me srebro napunilo novom energijom, ujedno mi je olakšalo ovu nemogue tešku odluku. Doivjeli smo svoj san, napravili povijesni uspjeh i pritom osjetili nevjerojatnu ljubav navijaa. Tih mjesec dana, kao i doeci u Zagrebu, Slavonskom Brodu i cijeloj Hrvatskoj, ostat e najvanija uspomena moje karijere. Bilo je to najljepše putovanje s reprezentacijom i najdrai povratak kui. Presretan sam, ispunjen i do neba ponosan na to srebro koje smo kovali godinama, kroz puno muke, truda, rada, razoaranja i teških trenutaka. Nema idealnog trenutka za odlazak. Da moemo, vjerujem da bismo svi nastupali za Hrvatsku dok smo ivi jer veeg ponosa nema. No, osjeam da je za mene taj trenutak sada. Da sam dao najbolje od sebe, da sam dao doprinos najveem uspjehu hrvatskog nogometa. Prije 14 godina, prvi puta sam kao juniorski reprezentativac obukao sveti dres. Od tada sam upoznao, igrao i radio s puno odlinih suigraa, izbornika, trenera i ljudi oko reprezentacije. Svi smo imali isti cilj - dati sve za uspjeh Hrvatske. Zahvaljujem svima, jer je svatko na neki nain ostavio trag u mojoj karijeri. Na tom putu sa mnom su uvijek bili moji najblii, kojima zahvaljujem na velikoj podršci. I na kraju, hvala navijaima. Nitko od nas nije savršen. Promašivao sam prilike, gubio lopte ili krivo dodavao. No, uvijek sam dao sve od sebe i ostavio srce na terenu. Hvala vam što ste to prepoznali i bili uz mene i reprezentaciju. Od danas, moje je mjesto s vama - meu najvjernijim navijaima Hrvatske. Voli vas Mando #mm17
A post shared by Mario Manduki MM 17 (@mariomandzukic_official) on Aug 14, 2018 at 4:55am PDT
Преди 14 години, в юношеските гарнитури, аз носих тази свещена тениска за пръв път. Оттогава срещнах, играх и работех с доста отлични играчи, мениджъри, треньори и други хора от националния отбор. Всички имахме една и съща цел - да дадем всичко за триумфа на Хърватия. Благодаря на всички тях, защото всички те оставиха своя отпечатък върху кариерата ми. По време на този път фамилията ми и приятелите ми бяха с мен и аз им благодаря за цялата им поддръжка.
Накрая, желая да благодаря на почитателите. Никой не е съвършен. Изпускал съм положения, губил съм топката и съм бъркал пасове. Въпреки това, постоянно съм давал най-хубавото от себе си и съм оставял сърцето си на терена. Благодаря ви, че оценявахте това и че подкрепяхте мен и Хърватия.
От през днешния ден моето място е измежду вас - измежду най-лоялните хърватски почитатели.
Скъпи почитатели,
Винаги съм предпочитал да приказвам на терена, в сравнение с отвън него.
Следователно, по-трудно е да кажа тези думи от това да печеля единоборство или да спринтирам в 120-ата минута. По-трудно е, защото съзнавам каква приятност ми носят интернационалните мачове и победи. По-трудно е, тъй като знам, че няма нищо по-емоционално от слушането на националния химн преди началото на мача. По-трудно е, защото разбирам каква чест е да нося екипа на Хърватия и да представям родината си. По-трудно е, тъй като това е крайното решение и няма връщане обратно.
Въпреки това, съзнавам, че в този момент е моментът да го кажа:
Отказвам се от националния отбор на Хърватия.
Croatia's second best goalscorer in history, @MarioMandzukic9, decided to retire from international football with an emotional public address to the fans.
https://t.co/w4Du8Lx0gK#BeProud #Croatia #Family #Vatreni pic.twitter.com/9lIxvf8GIh
— HNS | CFF (@HNS_CFF) August 14, 2018 Сребърният орден от Световното състезание ми даде нова сила, само че и направи това необикновено мъчно решение малко по-лесно. Осъществихме фантазиите си, постигнахме исторически триумф и преживяхме впечатляваща фенска поддръжка. Този месец, в това число посрещането в Загреб, Славонски Брод (родното му място - б.р.) и цяла Хърватия, ще си остане най-важният спомен в цялата ми кариера. Това беше най-красивото пътешестване с националния отбор и обичаното ми завръщане в родината. Аз съм повече от благополучен и извънредно горделив от сребърния орден, който беше изкован с години посредством болежка, старания, работа, разочарования и сложни моменти.
Няма съвършен миг да се откажем. Ако беше допустимо, всички бихме играли за Хърватия до гибелта ни, защото няма по-гордо възприятие, само че усещам, че за мен времето настъпи в този момент. Дадох най-хубавото от себе си за Хърватия и способствах за най-големия триумф в хърватския футбол.
Dragi navijai, uvijek sam više volio govoriti na terenu nego izvan njega. Stoga mi i ove rijei dolaze malo tee nego što mi je bilo uklizati protivniku ili istrati sprint u 120. minuti. Tee, jer znam koliko radosti mi donose sva okupljanja, utakmice i pobjede. Tee, jer znam da je slušanje Lijepe naše prije utakmice najvea emocija. Tee, jer znam kakva je ast obui hrvatski dres i predstavljati svoju zemlju. Tee, jer znam da je ovo konano i da nakon ovih rijei više nema povratka. Pa ipak, znam da je vrijeme baš za te rijei... Opraštam se od hrvatske reprezentacije. Koliko god me srebro napunilo novom energijom, ujedno mi je olakšalo ovu nemogue tešku odluku. Doivjeli smo svoj san, napravili povijesni uspjeh i pritom osjetili nevjerojatnu ljubav navijaa. Tih mjesec dana, kao i doeci u Zagrebu, Slavonskom Brodu i cijeloj Hrvatskoj, ostat e najvanija uspomena moje karijere. Bilo je to najljepše putovanje s reprezentacijom i najdrai povratak kui. Presretan sam, ispunjen i do neba ponosan na to srebro koje smo kovali godinama, kroz puno muke, truda, rada, razoaranja i teških trenutaka. Nema idealnog trenutka za odlazak. Da moemo, vjerujem da bismo svi nastupali za Hrvatsku dok smo ivi jer veeg ponosa nema. No, osjeam da je za mene taj trenutak sada. Da sam dao najbolje od sebe, da sam dao doprinos najveem uspjehu hrvatskog nogometa. Prije 14 godina, prvi puta sam kao juniorski reprezentativac obukao sveti dres. Od tada sam upoznao, igrao i radio s puno odlinih suigraa, izbornika, trenera i ljudi oko reprezentacije. Svi smo imali isti cilj - dati sve za uspjeh Hrvatske. Zahvaljujem svima, jer je svatko na neki nain ostavio trag u mojoj karijeri. Na tom putu sa mnom su uvijek bili moji najblii, kojima zahvaljujem na velikoj podršci. I na kraju, hvala navijaima. Nitko od nas nije savršen. Promašivao sam prilike, gubio lopte ili krivo dodavao. No, uvijek sam dao sve od sebe i ostavio srce na terenu. Hvala vam što ste to prepoznali i bili uz mene i reprezentaciju. Od danas, moje je mjesto s vama - meu najvjernijim navijaima Hrvatske. Voli vas Mando #mm17
A post shared by Mario Manduki MM 17 (@mariomandzukic_official) on Aug 14, 2018 at 4:55am PDT
Преди 14 години, в юношеските гарнитури, аз носих тази свещена тениска за пръв път. Оттогава срещнах, играх и работех с доста отлични играчи, мениджъри, треньори и други хора от националния отбор. Всички имахме една и съща цел - да дадем всичко за триумфа на Хърватия. Благодаря на всички тях, защото всички те оставиха своя отпечатък върху кариерата ми. По време на този път фамилията ми и приятелите ми бяха с мен и аз им благодаря за цялата им поддръжка.
Накрая, желая да благодаря на почитателите. Никой не е съвършен. Изпускал съм положения, губил съм топката и съм бъркал пасове. Въпреки това, постоянно съм давал най-хубавото от себе си и съм оставял сърцето си на терена. Благодаря ви, че оценявахте това и че подкрепяхте мен и Хърватия.
От през днешния ден моето място е измежду вас - измежду най-лоялните хърватски почитатели.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ