Mицански: Славия е правилният вариант за мен
Нападателят на Славия Илиян Мицански гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Малцина български играчи от новото потомство биха могли да се похвалят с голове против Италия, Холандия и Ливърпул. Мицански е последният с сходна рекламна визитка от настоящите ни футболисти. Той несъмнено е „ Човек на света “, тъй като е играл доста по-дълго в чужбина, в сравнение с в България. Поредната рожба на фамозната благоевградска школа. Кариерата му се изстреля мощно нагоре, когато се подвизаваше като легионер в Полша. Впоследствие беше сполучлив и в Германия, с цел да опита какъв е усетът на футбола в Далечния Изток с случка в Корея. Сега се завърна в положителната остаряла Славия, която от дълго време има демократични разбирания за прехвърляния към чужбина.
@@@
- Добре пристигнал, Илияне! Отново си в българското състезание, този път с екипа на Славия. Как се чувстваш?
- Съвсем обикновено се усещам. Това е трети тим за мен в България. Надявам се да се показва добре през сезона за Славия.
– Лесно ли се договаря с белия водач Венци Стефанов?
- Бях чувал от мои сътрудници футболисти, че се договаря много елементарно. Така и се оказа. Това е реалност. С него се чухме един или два пъти по телефона. След това се видяхме на „ Овча купел “ и за 10 минути всичко завърши. Когато и двете страни имат предпочитание, всичко става много бързо.
- Колко време се виждаш на „ Овча купел “?
- Към момента нямам някакви проекти за бъдещето – дали ще са шест месеца, една година или три години, времето ще покаже.
- Няма по-либерален тим за прехвърляния от положителната остаряла Славия. Винаги нещата са в интерес на играча.
- Мисля, че да. Чувал съм го и от други футболисти. Много играчи са направи добра кариера, като са минали през Славия. Разбира се, моята кариера е към края, само че в Славия са се прибирали и футболисти на моята възраст – над 30 години и също са показвали какво могат. Мисля, че е верният вид.
- Първият ти престой към този момент като състезател с добра визитка у нас беше в Левски. Защо не се получиха нещата там?
- Много малко хора знаят за обстановката, която се получи в Левски. След като си потеглих бързо, не съм и комуникирал с множеството ваши сътрудници, а непосредствено отпътувах за Полша. За нещата в Левски сигурно моята виновност е най-малка. Винаги съм гледал реалистично. Знам къде съм имал виновност в Германия и в Полша, когато не съм играл. В Левски виновността е най-малка, тъй като пристигнах на „ Герена “, срещнах Люпко Петрович, сподели ми единствено „ здрасти “ и всичко завърши. За страдание, до преди този момент не знаех защо става въпрос в българските тимове – спорове сред спортни шефове и треньори. Звъняха ми най-малко 10 пъти, падаше ми батерията. Тогава състезателен шеф беше Станислав Ангелов – Пелето. След това отидох на „ Герена “, имах уверението, че ще играя 10 мача подред, с цел да си върна формата и да вкарам голове. Няма какво да се тормозя да ви кажа непосредствено нещата – Люпко Петрович въобще не знаеше за този трансфер, както мисля и за този на Галин Иванов. Имаха си техни спорове. Тогава аз и Галин попаднахме в някакъв обаян кръг. Изобщо не съм вярвал, че може да се получи обстановка, в която треньор да не знае, че футболист идва в тим. Имаше спорове от сорта на кой какъв брой седмици ще остане още в Левски – дали треньорът или спортният шеф. Направих си грешката. След първите две-три седмици, разбрах защо става въпрос и за жалост нямах предпочитание да оставам там. Всеки знае какво е този клуб за България и какво може да реализира човек в този клуб, само че тези шест месеца бяха бързи за мен. За страдание погрешен избор не поради клуба, а поради хората, които бяха там по това време.
@@@
- Не изиска ли среща със Станислав Ангелов и Люпко Петрович, с цел да изясните твоето много висящо състояние?
- Висящо беше, само че Люпко Петрович това не го интересуваше. Със сигурност ненапълно е прав, дори може би е по-прав от всички останали. Като му се карат играчи, за които въобще не е склонен, и аз да съм на негово място, ще направя контра на спортния шеф и преднамерено няма да ги пущам. Това беше отговорът на Петрович към шефовете в клуба. За страдание обаче аз бях един от пострадалите.
- Как се раздели с Левски?
- Един телефон непосредствено до шефа, който беше по-високо – Красимир Иванов и до дамата, която беше юрист на Левски. Тя беше учудена от моята реакция, само че за мен нямаше вид, при който да остана. Изобщо нямаше смисъл да оставам там. Само да получавам някакви пари без да играя. Доказал съм в кариерата си, че съм правил по една-две крачки обратно и че по-важното е да въвеждам голове.
- Тежко ли ти повлия в психически проект тази разлъка?
- Не, просто малко или доста бях афектиран, че се случи по този метод. Знам на какво равнище съм играл 12 години в чужбина. Дойдох в Левски в миг, в който нямаше съществени имена и можех и на един крайник да играя. Беше напълно обикновено да съм на терена. Но в миг, в който Левски е много под равнището, аз оставам отвън борда и то не заради футболни аргументи. Но очевидно в България тези неща ги има и поради това сме на това равнище.
- Ти си една от многото чеда на Пирин (Благоевград), които са стигали до националния тим. Защо тази люпилня на гении още веднъж няма тим в „ А “ група? Не е ли печален този факт?
- Със сигурност е печален, само че има предистория. Бях в интерната в Благоевград преди 20 години. И тогава излизаха футболисти, и сега излизат. За страдание по-малко стигат до някакво равнище в българския футбол и не повече. Като цяло и във футболът в Благоевград дълги години няма човек, който да се наеме. Спонсорите също избягаха поради протичащото се в българския футбол. Всеки гледа да краде пари от тимовете и нищо друго не го интересува.
- Маркови централни нападатели е давал Благоевград - Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Димитър Бербатов – от кой най-вече си се учил?
- Ясно е кой е най-голямото име, само че всички, които изреди са футболисти, вкарвали доста голове в своите кариери. И с тримата съм имал контакт. От всеки човек може нещо да се вземе и да се научи в живота и във футбола.
- А твоят жанр до кого е непосредствен?
- Моят жанр си е мой жанр. Стремял съм се да абсорбирам от всеки по нещо. Знаем до какво равнище са достигнали играчите, които изброи. Всеки се стреми да гони своите цели.
- Имаше шанса рано да излезеш в чужбина. Още на 20 години отпътува в полския Амика. Как се стигна до прехвърлянето ти?
- Хората ме поканиха на проби една седмица. Тогава не съм се замислял толкоз за какво са ме поканили. Последната една година като бях отвън футбола, имах време да прегледам нещата от друга позиция. Сигурно са ме поканили освен тъй като съм някой си футболист от България. Просто тогава към този момент бях голмайстор на „ Б “ група. На 18-19 години имах към 20 гола и очевидно това им е направило усещане. Пробите минаха напълно обикновено. Като всеки един млад футболист бях уплашен на тренировките. Бях в тим отвън България за първи път. Думите на треньора бяха, че е нищо изключително в тренировките, само че на мача – пет обстановки най-малко. Два-три гола в контролата и след това елементарно се получиха нещата.
- След една година те купи локалния гранд Лех. Какво се случи там?
- Нашият президент купи тима и се реалокирах там. Нещата за мен обаче бързо свършиха, тъй като бях единствено на 20 години, а конкуренцията беше много жестока в мощен тим. Поиграх няколко мача и по-късно взех решение, че е по-добре да отида да играя чартърен, с цел да се развъртвам.
@@@
- Така и стана. В Полша игра за Корона, Одра и най-после Заглембе, където стана звезда. Как се вкарват 40 гола в 58 мача?
- Сигурно повече няма да го изпитам това нещо. Времето ще покаже, несъмнено. Вкарват се със мощен тим и със мощна игра от моя страна. Като цяло тогава отборът бе един от много положителните в Полша. Просто очевидно попаднах на точното място в точния миг и по тази причина се получиха нещата.
- 18 юни 2010 година е специфичен ден в живота ти. Вкара единствения гол за Кайзерслаутерн при победа с 1:0 против Ливърпул. Помниш ли попадението си?
- Помня го доста добре и до ден-днешен. Хубав гол.
- Каква бе ситуацията на стадиона?
- За мен тогава всичко беше малко по-различно от позиция на това, че бяха първите ми дни в Германия. Баща ми и брат ми бяха около мен на стадиона. Нормално бе да се усещам удовлетворен от направеното в този мач. Тогава имаше много контроли, само че това беше най-сериозната. 40-50 хиляди индивида на другарска среща!
- Уникално е в Кайзерслаутерн като аудитория и страсти, нали?
- Много по-различно от предходните тимове, в които бях играл. Имат нещо по-специално – дребен град с почитатели из цяла Германия. И до през днешния ден ми е мъчно да схвана по какъв начин се е получило това. Но въпреки всичко преди този клуб е имал славни интервали.
- Дебютният ти гол в Бундеслигата е против Щутгарт при 3:3.
- Да, 3:3 от 3:0 за Щутгарт. Можеше и 4:3 да стане. Също забавен мач, много се въртеше. В Германия се говореше, че Кайзерслаутерн е тим, който не се тормози от другите отбори. Винаги може да си разреши да направи изненада против всеки противник и да прави такива обрати.
- Защо не остана по-дълго в Кайзерслаутерн?
- За страдание, в Кайзерслаутерн нещата се развиха малко по-негативно от това, което чаках. След първите месеци, които бяха ударни за мен, очевидно и поради това, че идвах от Полша с много самочувствие и голове зад тила ми, които първоначално ми дадоха преимущество, само че за жалост по-късно не можах да го пренеса в шампионата, дали поради това, че малко влезе и българското мислене тогава, тъй като ме оставяха в първите мачове запаса. Трябваше да се приспособявам по-бързо към тяхното мислене. Може би ненапълно и аз имам неточност, че тогава започнах да се дразня, да виждам други неща, вместо да продължа да се потвърждавам в първите месеци, които бяха най-важни. Това го разбрах след първата година като отидох да играя във Втора Бундеслига. Затова мисля, че там нещата се получиха по-добре.
- Да, там имаше дълъг рейд – Франкфурт, Карлсруе и Инголщад.
- Можеше да направя и повече, само че и по-малко. Тогава започнах да мисля по по-различен метод след първата година, която ми беше много тежка. Разбира се, еуфорията около мен след прехвърлянето в Бундеслигата, както и упованията. Имаше лек стоп, само че и това го има във футбола.
- От Германия в корейския Сувон. Това не беше ли случка?
- Като дойдох в Сувон Блууингс, дружно пътувахме с татко ми, а на идващия ден отидохме да ни покажат базата и всичко останало. В първия миг си мислехме, че сигурно е нещо по-специално и случка и че отиваме на място, на което хората са много надалеч от футбола. Но като пристигнахме в базата си споделих, че няма смисъл да ахкаме и да охкаме от видяното, а по-добре да се вършим, че сме виждали такива неща, тъй като хората ще си помислят, че идваме от третия свят. Това, което видях в първите дни, беше нереално. С времето разбрах, че съм попаднал в един от най-хубавите тимове в Азия. Изключвам, че има мощни отбори и в Япония. Знаем за какво китайските тимове са мощни сега – поради чужденците. Беше един по-различен вид от всички останали досега. Всеки вижда до какво равнище доближи азиатският пазар. Моята цел беше да играя мощно в Корея и по-късно да се преместя в Китай. За страдание, травма не ми разреши да продължа там.
- Как видя живота там? С какво не привикна и кое ти хареса в Азия?
- Хората, които са там малко време - 10-15 дни, не могат да схванат нищо от живота. Аз бях там към 5-6 месеца. Със сигурност е по-различно. Губиш другари, губиш контакти с България поради часовата разлика и всичко останало. От друга страна, всеки знае защо отива един професионален футболист там. Почувствах се малко по-ценен. Най-вече поради това, че дойдох от Германия. За тях футболисти, които са минали през тази страна, са освен това от другите. Бях национал по това време. Само трима чужденци можеха да играят в тима. Имаше преводач до мен на всяка подготовка, по-късно денем човек, който да ми оказва помощ за всичко. Малко по-специално отношение от останалите, което не е по никакъв начин неприятно.
- В националния тим нямаш доста мачове, само че пък за сметка на това - извънредно паметни попадения. Какво е с твой гол България да победи Холандия в Амстердам?
- Нещо, което сигурно ще помня през целия си живот. Този гол по-късно ми отвори вратите за две-три години да съм част от тима. Сигурен съм, че всеки помни мачовете за националния отбор, головете също. Те са по-специални за всяко едно от момчетата.
- С твое попадение победихме и Азербайджан. Тогава сякаш имахме най-реалните в последно време шансове за бараж. Така ли беше?
- Така беше. Всички, които наблюдават футбола, знаят, че това беше единственият действителен късмет през последните години. За страдание беше изтърван най-много от нас, футболистите, а не от треньора или някой различен. Спомням си, че имаше леки дрязги сред управлението и треньорите, които се усещаха и в тима. Имаше напрежение преди този мач. Успяхме да го вземем, а по-късно пристигна и решаващият дуел в София. Всички чакаха да играем добре и да спечелим, само че не успяхме. Всички бяха разочаровани, само че най-много футболистите. Сами усещахме, че това е шансът, който можем да хванем и може би по-късно нещата отново ще тръгнат в друга посока.
- Гол и червен картон в два мача против Италия. Какво ще ни разкажеш за тях? Какво самочувствие ти дава попадение във вратата на славния Джиджи Буфон?
- При Любо Пенев, освен аз, само че и всички момчета се чувствахме много сигурни във опциите си. А да постигнеш такова нещо в тим като България, в който множеството футболисти не играят на високо ниво… Последно като преглеждахме футболисти, които играят в чужбина, се учудих, че нямаме играчи в мощните шампионати, даже и във втора лига. За страдание е такова ситуацията. Аз също се усещах спокоен и сигурен в тези мачове с Италия, както мисля и моите сътрудници. Постигнатото се дължеше на Любо Пенев. Заради това тимът се подвигна и играеше добър футбол, който може би беше изненада за множеството хора тогава.
– Работил си с десетки треньори. Кой ти е най на сърце, с кого най-вече се разбираше и с кого си имал тежки спорове – може би Люпко Петрович?
- Не, с него нямаше по какъв начин да се стигне до спор, там нещата бяха в друго състояние. Имал съм много треньори и в Германия, и в Полша. Всеки треньор си има своето виждане в главата. При някои съм бил запаса, при други съм бил титуляр. Имал съм друго отношение. В Полша при Смуда, който беше по-късно селекционер на националния тим, ме изгони два-три пъти от съблекалнята. След това като пристигна в Германия да гледа мач, ме прегръщаше на трибуните. Във футбола може да се получат всевъзможни неща. Най-важното е да има почитание сред треньор и футболист. А от българските треньори - Любо Пенев и Ивайло Петев. Хора, които са видели малко или доста във футбола и са на по-различно равнище от останалите български треньори. Всеки знае и Мъри Стоилов на какво равнище е. За страдание нямаме повече такива треньори.
- Виждаш ли се още веднъж национал? Чували ли сте се с Петър Хубчев?
- С Хубчев съм се чувал от дълго време. Дискутирали сме мои прехвърляния в Германия, само че това беше преди доста време. Нормално е да се допитвам до хора, които са минали през немския футбол. Не сме се виждали от дълго време. За мен това не е тематика на дневен ред. Имам други неща в главата като за начало. Първо би трябвало да вкарам голове за Славия и да играя добре. След това, живи и здрави, ще го мислим.
- Ти си един от българите, играли най-вече в чужбина като време. Защо нашият футбол се изпълни с толкоз доста чужденци?
- От една страна, би трябвало да защитя българите. От друга страна, мога и да ги атакува малко. И аз нямам предпочитание да виждам толкоз чужденци. Позволението да играят толкоз чужденци в българските тимове сигурно идва от горната страна. Някои от тях стават, а други всеки знае защо стават, само че не и за футбол. Като цяло мисля, че българските футболисти би трябвало да се замислят, че идват някакви чужденци, които не са играли на никое място, вкарват 10-15 гола и по-късно изчезват и не престават кариерата си. За страдание множеството тимове не действат добре. Разбира се, има изключение, тук там се появяват някои футболисти, само че нямаме играчи. Нямаме халфове, които да имат 10-15 асистенции. Нямаме нападатели, които да имат 10-15 гола. А това е най-малко за един добър футболист.
- На 32 години си. В днешния футбол каква възраст е това?
- Възраст, която на мен персонално ми дава успокоение, опит и виждам по-различно на всеки мач, в сравнение с когато съм бил на 22. Тогава имаше повече напрежение, а в този момент то е малко по-малко. Но като излезеш на терена дали на 22 или на 32, би трябвало да покажеш, че можеш да играеш футбол. Ако не го покажеш, си заминаваш вкъщи.
– Какъв се виждаш след края на кариерата си?
- Имам някакви проекти, които отново са свързани към футбола. Със сигурност не са свързани с треньорството. Доста контакти натрупах през тези 12 години в чужбина.
- Идеален мениджър…
- Защо не? Времето ще покаже.
– Накрая нещо да ни кажеш за персоналния си живот?
- В персоналния живот всичко върви обикновено. Да се надявам, че в скоро време ще се случат и други неща. Да сме живи и здрави! Само гледаме напред позитивно във футбола и в живота!
@@@ - Добре пристигнал, Илияне! Отново си в българското състезание, този път с екипа на Славия. Как се чувстваш?
- Съвсем обикновено се усещам. Това е трети тим за мен в България. Надявам се да се показва добре през сезона за Славия.
– Лесно ли се договаря с белия водач Венци Стефанов?
- Бях чувал от мои сътрудници футболисти, че се договаря много елементарно. Така и се оказа. Това е реалност. С него се чухме един или два пъти по телефона. След това се видяхме на „ Овча купел “ и за 10 минути всичко завърши. Когато и двете страни имат предпочитание, всичко става много бързо.
- Колко време се виждаш на „ Овча купел “?
- Към момента нямам някакви проекти за бъдещето – дали ще са шест месеца, една година или три години, времето ще покаже.
- Няма по-либерален тим за прехвърляния от положителната остаряла Славия. Винаги нещата са в интерес на играча.
- Мисля, че да. Чувал съм го и от други футболисти. Много играчи са направи добра кариера, като са минали през Славия. Разбира се, моята кариера е към края, само че в Славия са се прибирали и футболисти на моята възраст – над 30 години и също са показвали какво могат. Мисля, че е верният вид.
- Първият ти престой към този момент като състезател с добра визитка у нас беше в Левски. Защо не се получиха нещата там?
- Много малко хора знаят за обстановката, която се получи в Левски. След като си потеглих бързо, не съм и комуникирал с множеството ваши сътрудници, а непосредствено отпътувах за Полша. За нещата в Левски сигурно моята виновност е най-малка. Винаги съм гледал реалистично. Знам къде съм имал виновност в Германия и в Полша, когато не съм играл. В Левски виновността е най-малка, тъй като пристигнах на „ Герена “, срещнах Люпко Петрович, сподели ми единствено „ здрасти “ и всичко завърши. За страдание, до преди този момент не знаех защо става въпрос в българските тимове – спорове сред спортни шефове и треньори. Звъняха ми най-малко 10 пъти, падаше ми батерията. Тогава състезателен шеф беше Станислав Ангелов – Пелето. След това отидох на „ Герена “, имах уверението, че ще играя 10 мача подред, с цел да си върна формата и да вкарам голове. Няма какво да се тормозя да ви кажа непосредствено нещата – Люпко Петрович въобще не знаеше за този трансфер, както мисля и за този на Галин Иванов. Имаха си техни спорове. Тогава аз и Галин попаднахме в някакъв обаян кръг. Изобщо не съм вярвал, че може да се получи обстановка, в която треньор да не знае, че футболист идва в тим. Имаше спорове от сорта на кой какъв брой седмици ще остане още в Левски – дали треньорът или спортният шеф. Направих си грешката. След първите две-три седмици, разбрах защо става въпрос и за жалост нямах предпочитание да оставам там. Всеки знае какво е този клуб за България и какво може да реализира човек в този клуб, само че тези шест месеца бяха бързи за мен. За страдание погрешен избор не поради клуба, а поради хората, които бяха там по това време.
@@@ - Не изиска ли среща със Станислав Ангелов и Люпко Петрович, с цел да изясните твоето много висящо състояние?
- Висящо беше, само че Люпко Петрович това не го интересуваше. Със сигурност ненапълно е прав, дори може би е по-прав от всички останали. Като му се карат играчи, за които въобще не е склонен, и аз да съм на негово място, ще направя контра на спортния шеф и преднамерено няма да ги пущам. Това беше отговорът на Петрович към шефовете в клуба. За страдание обаче аз бях един от пострадалите.
- Как се раздели с Левски?
- Един телефон непосредствено до шефа, който беше по-високо – Красимир Иванов и до дамата, която беше юрист на Левски. Тя беше учудена от моята реакция, само че за мен нямаше вид, при който да остана. Изобщо нямаше смисъл да оставам там. Само да получавам някакви пари без да играя. Доказал съм в кариерата си, че съм правил по една-две крачки обратно и че по-важното е да въвеждам голове.
- Тежко ли ти повлия в психически проект тази разлъка?
- Не, просто малко или доста бях афектиран, че се случи по този метод. Знам на какво равнище съм играл 12 години в чужбина. Дойдох в Левски в миг, в който нямаше съществени имена и можех и на един крайник да играя. Беше напълно обикновено да съм на терена. Но в миг, в който Левски е много под равнището, аз оставам отвън борда и то не заради футболни аргументи. Но очевидно в България тези неща ги има и поради това сме на това равнище.
- Ти си една от многото чеда на Пирин (Благоевград), които са стигали до националния тим. Защо тази люпилня на гении още веднъж няма тим в „ А “ група? Не е ли печален този факт?
- Със сигурност е печален, само че има предистория. Бях в интерната в Благоевград преди 20 години. И тогава излизаха футболисти, и сега излизат. За страдание по-малко стигат до някакво равнище в българския футбол и не повече. Като цяло и във футболът в Благоевград дълги години няма човек, който да се наеме. Спонсорите също избягаха поради протичащото се в българския футбол. Всеки гледа да краде пари от тимовете и нищо друго не го интересува.
- Маркови централни нападатели е давал Благоевград - Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Димитър Бербатов – от кой най-вече си се учил?
- Ясно е кой е най-голямото име, само че всички, които изреди са футболисти, вкарвали доста голове в своите кариери. И с тримата съм имал контакт. От всеки човек може нещо да се вземе и да се научи в живота и във футбола.
- А твоят жанр до кого е непосредствен?
- Моят жанр си е мой жанр. Стремял съм се да абсорбирам от всеки по нещо. Знаем до какво равнище са достигнали играчите, които изброи. Всеки се стреми да гони своите цели.
- Имаше шанса рано да излезеш в чужбина. Още на 20 години отпътува в полския Амика. Как се стигна до прехвърлянето ти?
- Хората ме поканиха на проби една седмица. Тогава не съм се замислял толкоз за какво са ме поканили. Последната една година като бях отвън футбола, имах време да прегледам нещата от друга позиция. Сигурно са ме поканили освен тъй като съм някой си футболист от България. Просто тогава към този момент бях голмайстор на „ Б “ група. На 18-19 години имах към 20 гола и очевидно това им е направило усещане. Пробите минаха напълно обикновено. Като всеки един млад футболист бях уплашен на тренировките. Бях в тим отвън България за първи път. Думите на треньора бяха, че е нищо изключително в тренировките, само че на мача – пет обстановки най-малко. Два-три гола в контролата и след това елементарно се получиха нещата.
- След една година те купи локалния гранд Лех. Какво се случи там?
- Нашият президент купи тима и се реалокирах там. Нещата за мен обаче бързо свършиха, тъй като бях единствено на 20 години, а конкуренцията беше много жестока в мощен тим. Поиграх няколко мача и по-късно взех решение, че е по-добре да отида да играя чартърен, с цел да се развъртвам.
@@@ - Така и стана. В Полша игра за Корона, Одра и най-после Заглембе, където стана звезда. Как се вкарват 40 гола в 58 мача?
- Сигурно повече няма да го изпитам това нещо. Времето ще покаже, несъмнено. Вкарват се със мощен тим и със мощна игра от моя страна. Като цяло тогава отборът бе един от много положителните в Полша. Просто очевидно попаднах на точното място в точния миг и по тази причина се получиха нещата.
- 18 юни 2010 година е специфичен ден в живота ти. Вкара единствения гол за Кайзерслаутерн при победа с 1:0 против Ливърпул. Помниш ли попадението си?
- Помня го доста добре и до ден-днешен. Хубав гол.
- Каква бе ситуацията на стадиона?
- За мен тогава всичко беше малко по-различно от позиция на това, че бяха първите ми дни в Германия. Баща ми и брат ми бяха около мен на стадиона. Нормално бе да се усещам удовлетворен от направеното в този мач. Тогава имаше много контроли, само че това беше най-сериозната. 40-50 хиляди индивида на другарска среща!
- Уникално е в Кайзерслаутерн като аудитория и страсти, нали?
- Много по-различно от предходните тимове, в които бях играл. Имат нещо по-специално – дребен град с почитатели из цяла Германия. И до през днешния ден ми е мъчно да схвана по какъв начин се е получило това. Но въпреки всичко преди този клуб е имал славни интервали.
- Дебютният ти гол в Бундеслигата е против Щутгарт при 3:3.
- Да, 3:3 от 3:0 за Щутгарт. Можеше и 4:3 да стане. Също забавен мач, много се въртеше. В Германия се говореше, че Кайзерслаутерн е тим, който не се тормози от другите отбори. Винаги може да си разреши да направи изненада против всеки противник и да прави такива обрати.
- Защо не остана по-дълго в Кайзерслаутерн?
- За страдание, в Кайзерслаутерн нещата се развиха малко по-негативно от това, което чаках. След първите месеци, които бяха ударни за мен, очевидно и поради това, че идвах от Полша с много самочувствие и голове зад тила ми, които първоначално ми дадоха преимущество, само че за жалост по-късно не можах да го пренеса в шампионата, дали поради това, че малко влезе и българското мислене тогава, тъй като ме оставяха в първите мачове запаса. Трябваше да се приспособявам по-бързо към тяхното мислене. Може би ненапълно и аз имам неточност, че тогава започнах да се дразня, да виждам други неща, вместо да продължа да се потвърждавам в първите месеци, които бяха най-важни. Това го разбрах след първата година като отидох да играя във Втора Бундеслига. Затова мисля, че там нещата се получиха по-добре.
- Да, там имаше дълъг рейд – Франкфурт, Карлсруе и Инголщад.
- Можеше да направя и повече, само че и по-малко. Тогава започнах да мисля по по-различен метод след първата година, която ми беше много тежка. Разбира се, еуфорията около мен след прехвърлянето в Бундеслигата, както и упованията. Имаше лек стоп, само че и това го има във футбола.
- От Германия в корейския Сувон. Това не беше ли случка?
- Като дойдох в Сувон Блууингс, дружно пътувахме с татко ми, а на идващия ден отидохме да ни покажат базата и всичко останало. В първия миг си мислехме, че сигурно е нещо по-специално и случка и че отиваме на място, на което хората са много надалеч от футбола. Но като пристигнахме в базата си споделих, че няма смисъл да ахкаме и да охкаме от видяното, а по-добре да се вършим, че сме виждали такива неща, тъй като хората ще си помислят, че идваме от третия свят. Това, което видях в първите дни, беше нереално. С времето разбрах, че съм попаднал в един от най-хубавите тимове в Азия. Изключвам, че има мощни отбори и в Япония. Знаем за какво китайските тимове са мощни сега – поради чужденците. Беше един по-различен вид от всички останали досега. Всеки вижда до какво равнище доближи азиатският пазар. Моята цел беше да играя мощно в Корея и по-късно да се преместя в Китай. За страдание, травма не ми разреши да продължа там.
- Как видя живота там? С какво не привикна и кое ти хареса в Азия?
- Хората, които са там малко време - 10-15 дни, не могат да схванат нищо от живота. Аз бях там към 5-6 месеца. Със сигурност е по-различно. Губиш другари, губиш контакти с България поради часовата разлика и всичко останало. От друга страна, всеки знае защо отива един професионален футболист там. Почувствах се малко по-ценен. Най-вече поради това, че дойдох от Германия. За тях футболисти, които са минали през тази страна, са освен това от другите. Бях национал по това време. Само трима чужденци можеха да играят в тима. Имаше преводач до мен на всяка подготовка, по-късно денем човек, който да ми оказва помощ за всичко. Малко по-специално отношение от останалите, което не е по никакъв начин неприятно.
- В националния тим нямаш доста мачове, само че пък за сметка на това - извънредно паметни попадения. Какво е с твой гол България да победи Холандия в Амстердам?
- Нещо, което сигурно ще помня през целия си живот. Този гол по-късно ми отвори вратите за две-три години да съм част от тима. Сигурен съм, че всеки помни мачовете за националния отбор, головете също. Те са по-специални за всяко едно от момчетата.
- С твое попадение победихме и Азербайджан. Тогава сякаш имахме най-реалните в последно време шансове за бараж. Така ли беше?
- Така беше. Всички, които наблюдават футбола, знаят, че това беше единственият действителен късмет през последните години. За страдание беше изтърван най-много от нас, футболистите, а не от треньора или някой различен. Спомням си, че имаше леки дрязги сред управлението и треньорите, които се усещаха и в тима. Имаше напрежение преди този мач. Успяхме да го вземем, а по-късно пристигна и решаващият дуел в София. Всички чакаха да играем добре и да спечелим, само че не успяхме. Всички бяха разочаровани, само че най-много футболистите. Сами усещахме, че това е шансът, който можем да хванем и може би по-късно нещата отново ще тръгнат в друга посока.
- Гол и червен картон в два мача против Италия. Какво ще ни разкажеш за тях? Какво самочувствие ти дава попадение във вратата на славния Джиджи Буфон?
- При Любо Пенев, освен аз, само че и всички момчета се чувствахме много сигурни във опциите си. А да постигнеш такова нещо в тим като България, в който множеството футболисти не играят на високо ниво… Последно като преглеждахме футболисти, които играят в чужбина, се учудих, че нямаме играчи в мощните шампионати, даже и във втора лига. За страдание е такова ситуацията. Аз също се усещах спокоен и сигурен в тези мачове с Италия, както мисля и моите сътрудници. Постигнатото се дължеше на Любо Пенев. Заради това тимът се подвигна и играеше добър футбол, който може би беше изненада за множеството хора тогава.
– Работил си с десетки треньори. Кой ти е най на сърце, с кого най-вече се разбираше и с кого си имал тежки спорове – може би Люпко Петрович?
- Не, с него нямаше по какъв начин да се стигне до спор, там нещата бяха в друго състояние. Имал съм много треньори и в Германия, и в Полша. Всеки треньор си има своето виждане в главата. При някои съм бил запаса, при други съм бил титуляр. Имал съм друго отношение. В Полша при Смуда, който беше по-късно селекционер на националния тим, ме изгони два-три пъти от съблекалнята. След това като пристигна в Германия да гледа мач, ме прегръщаше на трибуните. Във футбола може да се получат всевъзможни неща. Най-важното е да има почитание сред треньор и футболист. А от българските треньори - Любо Пенев и Ивайло Петев. Хора, които са видели малко или доста във футбола и са на по-различно равнище от останалите български треньори. Всеки знае и Мъри Стоилов на какво равнище е. За страдание нямаме повече такива треньори.
- Виждаш ли се още веднъж национал? Чували ли сте се с Петър Хубчев?
- С Хубчев съм се чувал от дълго време. Дискутирали сме мои прехвърляния в Германия, само че това беше преди доста време. Нормално е да се допитвам до хора, които са минали през немския футбол. Не сме се виждали от дълго време. За мен това не е тематика на дневен ред. Имам други неща в главата като за начало. Първо би трябвало да вкарам голове за Славия и да играя добре. След това, живи и здрави, ще го мислим.
- Ти си един от българите, играли най-вече в чужбина като време. Защо нашият футбол се изпълни с толкоз доста чужденци?
- От една страна, би трябвало да защитя българите. От друга страна, мога и да ги атакува малко. И аз нямам предпочитание да виждам толкоз чужденци. Позволението да играят толкоз чужденци в българските тимове сигурно идва от горната страна. Някои от тях стават, а други всеки знае защо стават, само че не и за футбол. Като цяло мисля, че българските футболисти би трябвало да се замислят, че идват някакви чужденци, които не са играли на никое място, вкарват 10-15 гола и по-късно изчезват и не престават кариерата си. За страдание множеството тимове не действат добре. Разбира се, има изключение, тук там се появяват някои футболисти, само че нямаме играчи. Нямаме халфове, които да имат 10-15 асистенции. Нямаме нападатели, които да имат 10-15 гола. А това е най-малко за един добър футболист.
- На 32 години си. В днешния футбол каква възраст е това?
- Възраст, която на мен персонално ми дава успокоение, опит и виждам по-различно на всеки мач, в сравнение с когато съм бил на 22. Тогава имаше повече напрежение, а в този момент то е малко по-малко. Но като излезеш на терена дали на 22 или на 32, би трябвало да покажеш, че можеш да играеш футбол. Ако не го покажеш, си заминаваш вкъщи.
– Какъв се виждаш след края на кариерата си?
- Имам някакви проекти, които отново са свързани към футбола. Със сигурност не са свързани с треньорството. Доста контакти натрупах през тези 12 години в чужбина.
- Идеален мениджър…
- Защо не? Времето ще покаже.
– Накрая нещо да ни кажеш за персоналния си живот?
- В персоналния живот всичко върви обикновено. Да се надявам, че в скоро време ще се случат и други неща. Да сме живи и здрави! Само гледаме напред позитивно във футбола и в живота!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ