Ибрахимович за стила си на игра, завръщането в Милан, лидерството, Швеция и коронавируса
Нападателят на Милан Златан Ибрахимович даде обстойно изявление за “Афтонбладет”, в което разиска редица тематики.
За своята пристрастеност към футбола
Всеки път щом изляза на терена или нося бутонки, си мисля: “Уау! Това е, което желая да върша! Това е, което ще върша. Това е моята пристрастеност, моят най-хубав другар, футболът”. Без него нямаше да бъда това, което съм. Без него не мога да популяризирам приятност. Без него се усещам загубен. Контузията ми? Нищо съществено не е, ще отнеме единствено седмица-две.
Мисля, че мнозина ме подценяваха, тъй като виждат единствено моето его. В началото говореха: “Той е лакомец, мисли единствено за себе си, можеше да се адаптира”. Това са стадии, през които преминаваш, става въпрос и за опит. Помня по какъв начин преди години споделих, че виждам обстановките преди да се случат. Когато го кажеш, звучи необичайно, само че по този начин се случва, щом играя. Виждам това, което си мисля, че ще се случи, или което желая да се случи. Сега го виждам по-ясно и го върша по-често, тъй като би трябвало да се приспособявам и да бъда по-умен в играта си.
Sportbladets har träffate den tolvfaldige guldbollenvinnaren och pratat landslaget, Covid-19, Hammarby, MFF, statyn, ledarstilen och hur nära det var att han slutade efter Galaxy
— Sportbladet (@sportbladet) За сегашния си жанр на игра
Стефано Пиоли ме съхранява в отбранителната фаза, само че в офанзивната аз съм свободен. Когато нападаме, си мисля: “Дали да се върна обратно и да получа топката, както преди 10 години, или да остана напред? Къде съм в по-голяма помощ?” Това е, което имам поради, като споделям, че съм приспособил играта си към това, което мога. Тази сила, тази кондиция, тази дарба да търча. Ако можех да тичам 90 минути нон стоп, щях да го върша, само че не мога. Честен съм към себе си и не мога. Когато направя пробег, лишава ми малко повече време да се възстановя. Но предпочитам по кое време да го направя и когато би трябвало да се жертвам, аз го върша за тима.
Непрекъснато дублирам, че упражнявам доста старателно. Подготвям се доста, доста добре. В моята спортна стратегия аз съм огромен експерт. Отделям допустимо най-вече време на физическата подготовка. Също по този начин подлагам себе си на огромно напрежение. Отборът ми е измежду най-младите в Европа. Не желая да бъда сравняван с младите играчи, само че и не искам да съм миропомазан от това, че съм по-стар.
За завръщането си в Милан
Исках да отворя нова глава в моя живот. Да бъда със фамилията си всеки ден и да се занимвам с децата ми. Тогава обаче Мино Райола ми сподели: “Трябва да отидеш в Европа! Трябва да докажеш, че към момента си на високо равнище, можеш да го направиш! Шест месеца в Милан и по-късно можеш да се откажеш. Прекалено елементарно е да се оттеглиш в САЩ”.
Болоня? Синиша Михайлович се беше разболял. Поговорихме си и той ме помоли да отида в Болоня, а аз му отвърнах, че бих го направил за без пари. Казах му: “Ще бъда почтен: няма да видиш същия Златан отпреди 10 години. Този, който беше привикнал да гледаш, когато играех в Италия. Сега съм изцяло друг.”
Тогава обаче видях по какъв начин Милан загуби от Аталанта в Бергамо с 0:5, срамна загуба. Двете страни установихме контакт и аз започнах да усещам адреналина. За да посрещаш дните по най-хубавия метод, би трябвало адреналинът ти да е висок и да се чувстваш стимулиран. Чудех се къде ще съм най-полезен. Отговорът на Мино беше Милан: “Само ти можеш да върнеш Милан там, където беше преди доста години”. Имах визия в главата си: щеше да е сложна, само че не и невъзможна обстановка, несъмнено комплицирано предизвикателство.
Казваха, че съм на 39 години и че всеки, завърнал се в клуба, се е провалял. Отвърнах, че ще го направя, тъй като в никакъв случай не съм губил сваята пристрастеност. Първите шест месеца бяха сложни: не знаехме дали Пиоли ще остане, нито дали и аз ще остана. Клубът искаше да промени своите философия и метод. Тимът щеше да бъде жертван преди да му бъде даден късмет да продължи да реализира резултати. Но започнахме да се катерим и през днешния ден сме по-силни. Когато е толкоз мъчно и въпреки всичко успееш, възприятието, което изпитваш, е неописуемо.
Ibra: " Before Christmas, Milan lost badly against Atalanta, and so they called me. There was Also Bologna that wanted me. So I asked Mino Raiola: 'Who needs me most?' And he simply replied: 'Milan! Only you can do that for Milan.'
— Milan Reports (@MilanReports) За водачеството
Опитвам се да обръщам малко внимание на това, което става отвън терена. На клубните ръководители споделих: “Главоболията, които си имате там, не ги пренасяйте на терена, тъй като по този начин няма да работим на спокойствие”.
Израснах от ден на ден и повече във връзка с водачеството. Какво значи да си водач? Има разнообразни типове водачи. В Швеция съм чувал мнения като: “Той жестикулира на терена”. Преди всичко, аз съм си подобен. Не мога да трансформира външния си тип, не мога да трансформира моята същина, стилът ми на игра си е подобен. Реагирам въз основа на моята персона. Всеки си има собствен личен профил, водачи сме по разнообразни способи. Дали изисквам доста? Да. Дали оказвам напън? Да. Дали одобрявам неверен пас? Не. Такъв съм си и тимът ми ме схваща. Всеки там ме схваща. Това, което върша, е добиване на най-хубавото и на реакция. Дойдох в Милан и оттова желаят по този начин да бъде. Казват ми: “Прави каквото би трябвало, ние ще те следваме”.
За националния тим
Искам да бъда на “Френдс Арена” и да видя цялата “Жълта стена”, когато изляза на терена с жълтата фланелка. Дали ми липсва това? Разбира се, в случай че на някого не му липсва, значи е завършил кариерата си, а аз към момента не съм поставил завършек на своята.
Ibra: " I miss the national team. It is no secret, because I want to be in Friends Arena and see it full with the yellow shirts. The one who doesn't miss it has already finished his career, and I haven't finished my career. "
— Milan Reports (@MilanReports) За преболедувания ковид
Не усетих, че съм се заразил. Тренирах, пристигнаха хора и ми споделиха: би трябвало да си вървиш. Предишния ден имахме среща на тази тематика. Бяхме 30 индивида, а единствено аз задавах въпросите. На идващия ден - позитивен тест, единствено аз бях хванал вируса. Тъй като тестът беше за тест на УЕФА, направихме още три такива. Останах у дома, само че нищо не усещах. След три дни получих главоболие, само че не знаех дали е поради стоенето вкъщи. След това обаче получих и болки в гърба, до момента в който дремя. Ставах в три часа сутринта, мислейки, че ми би трябвало хапче. Бяха ми дали много хапчета, а аз съм срещу това. Искам да управлявам обстановката, а когато вземаш хапче това не е допустимо. След 10 минути обаче болката изчезваше. На петия ден вечерях и забелязах, че нямам усет. Изпих кафе - още веднъж не усетих нищо. След седмица у дома желаех да продължа напред. Доставиха ми съоръжение за домакински фитнес. Реших да го употребявам, само че усетих, че бързо се изтощавам. Въпреки това, аз продължих - желаех да си отворя дробовете и да накарам сърцето си да проработи. Други проблеми нямах - нито тресчица, нито другите признаци, за които приказват.
За своята пристрастеност към футбола
Всеки път щом изляза на терена или нося бутонки, си мисля: “Уау! Това е, което желая да върша! Това е, което ще върша. Това е моята пристрастеност, моят най-хубав другар, футболът”. Без него нямаше да бъда това, което съм. Без него не мога да популяризирам приятност. Без него се усещам загубен. Контузията ми? Нищо съществено не е, ще отнеме единствено седмица-две.
Мисля, че мнозина ме подценяваха, тъй като виждат единствено моето его. В началото говореха: “Той е лакомец, мисли единствено за себе си, можеше да се адаптира”. Това са стадии, през които преминаваш, става въпрос и за опит. Помня по какъв начин преди години споделих, че виждам обстановките преди да се случат. Когато го кажеш, звучи необичайно, само че по този начин се случва, щом играя. Виждам това, което си мисля, че ще се случи, или което желая да се случи. Сега го виждам по-ясно и го върша по-често, тъй като би трябвало да се приспособявам и да бъда по-умен в играта си.
Sportbladets har träffate den tolvfaldige guldbollenvinnaren och pratat landslaget, Covid-19, Hammarby, MFF, statyn, ledarstilen och hur nära det var att han slutade efter Galaxy
— Sportbladet (@sportbladet) За сегашния си жанр на игра
Стефано Пиоли ме съхранява в отбранителната фаза, само че в офанзивната аз съм свободен. Когато нападаме, си мисля: “Дали да се върна обратно и да получа топката, както преди 10 години, или да остана напред? Къде съм в по-голяма помощ?” Това е, което имам поради, като споделям, че съм приспособил играта си към това, което мога. Тази сила, тази кондиция, тази дарба да търча. Ако можех да тичам 90 минути нон стоп, щях да го върша, само че не мога. Честен съм към себе си и не мога. Когато направя пробег, лишава ми малко повече време да се възстановя. Но предпочитам по кое време да го направя и когато би трябвало да се жертвам, аз го върша за тима.
Непрекъснато дублирам, че упражнявам доста старателно. Подготвям се доста, доста добре. В моята спортна стратегия аз съм огромен експерт. Отделям допустимо най-вече време на физическата подготовка. Също по този начин подлагам себе си на огромно напрежение. Отборът ми е измежду най-младите в Европа. Не желая да бъда сравняван с младите играчи, само че и не искам да съм миропомазан от това, че съм по-стар.
За завръщането си в Милан
Исках да отворя нова глава в моя живот. Да бъда със фамилията си всеки ден и да се занимвам с децата ми. Тогава обаче Мино Райола ми сподели: “Трябва да отидеш в Европа! Трябва да докажеш, че към момента си на високо равнище, можеш да го направиш! Шест месеца в Милан и по-късно можеш да се откажеш. Прекалено елементарно е да се оттеглиш в САЩ”.
Болоня? Синиша Михайлович се беше разболял. Поговорихме си и той ме помоли да отида в Болоня, а аз му отвърнах, че бих го направил за без пари. Казах му: “Ще бъда почтен: няма да видиш същия Златан отпреди 10 години. Този, който беше привикнал да гледаш, когато играех в Италия. Сега съм изцяло друг.”
Тогава обаче видях по какъв начин Милан загуби от Аталанта в Бергамо с 0:5, срамна загуба. Двете страни установихме контакт и аз започнах да усещам адреналина. За да посрещаш дните по най-хубавия метод, би трябвало адреналинът ти да е висок и да се чувстваш стимулиран. Чудех се къде ще съм най-полезен. Отговорът на Мино беше Милан: “Само ти можеш да върнеш Милан там, където беше преди доста години”. Имах визия в главата си: щеше да е сложна, само че не и невъзможна обстановка, несъмнено комплицирано предизвикателство.
Казваха, че съм на 39 години и че всеки, завърнал се в клуба, се е провалял. Отвърнах, че ще го направя, тъй като в никакъв случай не съм губил сваята пристрастеност. Първите шест месеца бяха сложни: не знаехме дали Пиоли ще остане, нито дали и аз ще остана. Клубът искаше да промени своите философия и метод. Тимът щеше да бъде жертван преди да му бъде даден късмет да продължи да реализира резултати. Но започнахме да се катерим и през днешния ден сме по-силни. Когато е толкоз мъчно и въпреки всичко успееш, възприятието, което изпитваш, е неописуемо.
Ibra: " Before Christmas, Milan lost badly against Atalanta, and so they called me. There was Also Bologna that wanted me. So I asked Mino Raiola: 'Who needs me most?' And he simply replied: 'Milan! Only you can do that for Milan.'
— Milan Reports (@MilanReports) За водачеството
Опитвам се да обръщам малко внимание на това, което става отвън терена. На клубните ръководители споделих: “Главоболията, които си имате там, не ги пренасяйте на терена, тъй като по този начин няма да работим на спокойствие”.
Израснах от ден на ден и повече във връзка с водачеството. Какво значи да си водач? Има разнообразни типове водачи. В Швеция съм чувал мнения като: “Той жестикулира на терена”. Преди всичко, аз съм си подобен. Не мога да трансформира външния си тип, не мога да трансформира моята същина, стилът ми на игра си е подобен. Реагирам въз основа на моята персона. Всеки си има собствен личен профил, водачи сме по разнообразни способи. Дали изисквам доста? Да. Дали оказвам напън? Да. Дали одобрявам неверен пас? Не. Такъв съм си и тимът ми ме схваща. Всеки там ме схваща. Това, което върша, е добиване на най-хубавото и на реакция. Дойдох в Милан и оттова желаят по този начин да бъде. Казват ми: “Прави каквото би трябвало, ние ще те следваме”.
За националния тим
Искам да бъда на “Френдс Арена” и да видя цялата “Жълта стена”, когато изляза на терена с жълтата фланелка. Дали ми липсва това? Разбира се, в случай че на някого не му липсва, значи е завършил кариерата си, а аз към момента не съм поставил завършек на своята.
Ibra: " I miss the national team. It is no secret, because I want to be in Friends Arena and see it full with the yellow shirts. The one who doesn't miss it has already finished his career, and I haven't finished my career. "
— Milan Reports (@MilanReports) За преболедувания ковид
Не усетих, че съм се заразил. Тренирах, пристигнаха хора и ми споделиха: би трябвало да си вървиш. Предишния ден имахме среща на тази тематика. Бяхме 30 индивида, а единствено аз задавах въпросите. На идващия ден - позитивен тест, единствено аз бях хванал вируса. Тъй като тестът беше за тест на УЕФА, направихме още три такива. Останах у дома, само че нищо не усещах. След три дни получих главоболие, само че не знаех дали е поради стоенето вкъщи. След това обаче получих и болки в гърба, до момента в който дремя. Ставах в три часа сутринта, мислейки, че ми би трябвало хапче. Бяха ми дали много хапчета, а аз съм срещу това. Искам да управлявам обстановката, а когато вземаш хапче това не е допустимо. След 10 минути обаче болката изчезваше. На петия ден вечерях и забелязах, че нямам усет. Изпих кафе - още веднъж не усетих нищо. След седмица у дома желаех да продължа напред. Доставиха ми съоръжение за домакински фитнес. Реших да го употребявам, само че усетих, че бързо се изтощавам. Въпреки това, аз продължих - желаех да си отворя дробовете и да накарам сърцето си да проработи. Други проблеми нямах - нито тресчица, нито другите признаци, за които приказват.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ