Тя изглежда мила съпруга и дружелюбна приятелка, но истинската й история ще ви шокира и смрази
Нани Дос има облика на отзивчива и блага съседка, другарка, брачна половинка, майка на няколко дъщери и баба. Докато същинската й история не става ясно – за интервал от 30 години „ Кикотещата се баба “ убива в домашни условия четирима съпрузи, майка си, една от свекървите си, сестра си, две от децата си, внука и племенника си. Как? В кухнята – както прилича на всяка американска стопанка. С ябълков къс със сушени сливи и кафе, подправени с щедро количество арсеник. Години наред всички „ нещастни случаи “ към Нани са считани за неприятния пръст на ориста. До момента в който лекарят на петия й (внезапно починал) брачен партньор подрежда да се направи аутопсия на тялото. Тогава дамата е задържана и признава за серията от убийства. По време на правосъдния развой, до момента в който произнасят присъдата й, се смее. „ Веселата вдовица “ е наказана на пожизнен затвор и умира от левкемия през 1964 година
Нани Хейзъл е родена на 4 ноември 1905 година в Алабама. Семейната конюнктура не е от най-идиличните. Родителите й поставят преди всичко труда във фермата, образованието не е приоритет. Бащата постоянно биел нея, сестрите и майка й. За зла орис момичето един път става жертва на недобрите нападения на момчетата от града. Това се случва при започване на тиинейджърските години. Но младата Нани Хейзъл не стопира да мечтае. Сякаш е закърмена с огромните очаквания. Непрестанно чете сантиментални списания, надява се да срещне щастливия принц и той ще я води надалеч от ужасния Блу Маунтин, където приказките нямат място.
Дали ориста й се усмихва, или тя разтегля устните й в усмивка е противоречиво, само че факт е че на 16 година се дами за първи път. Запознава се с младия Чарлс Брагс във фабриката, в която и двамата работят. След четири месеца, след утвърждението на тъста, се венчават. Свекървата на Нани упорства да живее с младото семейство и трансформира живота й в пъкъл. Обсебена от любовта към сина си, тя упорства всичко в къщата да се случва по нейните правила. Въпреки това от този брак се раждат 4 дъщери за интервал от 4 години. Но нещата сред съпрузите не вървят и двамата скоро намират любовна разтуха отвън дома. През 1927 година две от дъщерите на фамилията ненадейно умират. Предполага се версия за хранително отравяне, лекарят го дефинира като трагичен случай. Но Брагс заподозрява жена си и скоро я изоставя, вземайки едната щерка. Неговата майка също умира в този интервал, още веднъж при неразбираеми условия. На другата година двамата се развеждат и Нани още веднъж се връща обичаните си сантиментални истории.
Във вестниците най-вече харесва обявите за запознанства. Самата тя пуска публикация за себе си. Така се среща с втория си брачен партньор, Франк. Той написа стихотворение за нея, тя му подготвя от вкусните си торти. Съвсем скоро се венчават. Но Франк не се оказва стихотворец, а нарушител, лежал един път в пандиза. Освен това е върл пияч. Нани още веднъж не случила на принц. Но останала при Франк 16 години. През този интервал, щерка й Мелвина родила момиче. Младата майка била доста изтощена и единственият човек до леглото й бил Нани. Час след раждането бебето умряло. Случаят не е документиран, само че по-късно Мелвина си спомня по какъв начин в полусъзнание видяла по какъв начин бабата забива нещо в главата на новороденото. Никога не излиза наяве от какво е умряло то, само че едно е несъмнено – последно е забелязано живо в ръцете на баба си. Шест месеца по-късно внукът на Нани (другият наследник на Мелвина) също умира. Това се случва, откакто майка му го оставя на грижите на бабата за известно. Лекарите допускат, че гибелта е резултат от задушаване, само че не се стига до следствие. Нани е съкрушена, само че приема петстотинте $ – застраховката живот, която направила на внука си на свое име.
През 1945 година Америка е в еуфория. Войната завършва и страната е победителка. Франк отива да чества в кръчмата. Връща се пийнал, както постоянно. Пиян и сластен. Получава каквото желае, макар съпротивата на жена си. На другия ден, до момента в който чисти цветната леха, тя се натъква на заровен буркан с алкохол. Идеален миг. Половината течност е сменена с отрова за мишки. Същата вечер Франк умира в пъклен страдания. Никой не се усъмнява в скърбящата вдовица. На първо място, имиджът й на стопанка е безукорен, а на второ, Франк е прочут в града пияч. Всичко се подрежда за баба Нани – алибито е тествано, работи, методът е безотказен. „ Шоуто “ продължава.
Следващият брачен партньор се появява две години по-късно в живописния град в Северна Каролина, Лексингтън. Там, още веднъж посредством колонките за запознанства, Нани се среща с Арли Ланинг. Женят се дни след първата им среща. Арли е обаян от нея. Той търси своята принцеса и я намира. Това е най-лекият от браковете й. Арли бил пияч, само че от спокойните. Когато препиел, тя просто си заминавала, а той реагирал на това с равнодушие. В града тя постоянно посещавала църквата, поддържала другарски връзки със съседите, които не се съмнявали, че тя в действителност отива да се грижи за болните си родственици, когато хваща влака за някъде. Един ден Арли просто умира. Никой не прави аутопсия. Той бил измежду най-тежките алкохолици в града. Но всички уважавали Нани, която още веднъж ронела сълзи на погребението и обяснявала по какъв начин единствено два дни преди гибелта, му поднесла кафе и купа със сушени сливи. За зла орис къщата на фамилията изгаря в идващите седмици и Нани се мести при свекърва си. Застрахователите изпращат чек до наследниците на Арли Ланинг. След няколко дни майката на умрелия също умира. Нани се мести при сестра си, Доуви, която в този миг се лекува. Състоянието й от нанасянето на Нани стартира прогресивно да се утежнява и скоро тя умира в съня си. И този случай донася спомагателни приходи.
Скоро по-късно Нани се записва в „ Диамантения кръг “ – общество за свободни хора, търсещи сътрудник в живота. Там се среща с Ричард. Той не е алкохолик. Женкар е. Голям коцкар. Скоро откакто Нани несъмнено похожденията му, стартира да замисля своя проект. Но проектите й за малко се объркват, когато татко й умира. Това постанова майка й да пристигна да живее при тях. За малко. Дни след идването си старата жена ляга и умира. Стомашни болки. Неподходящ миг за посещаване. Възрастна жена – никой не се усъмнява. Освен всичко друго, Нани деликатно подбирала жертвите си тъй че гибелта им да не предизвика въпроси. Три месеца по-късно Ричард умира от същите признаци.
Последният брачен партньор – Сам Дос. Среща го в Тълса, Оклахома. Той е най-приличен от всичките. Не е пияч, нито коцкар, не бие жена си както всички прародители. Но е извънредно отегчителен. Не позволява на Нани да чете обичаните сантиментални списания, а пестеливостта е издигната в фетиш. Но пък за сметка на това застраховките са на нейно име. Достатъчно. Скоро след подписването на застраховките Сам получава хранително отравяне и остава в болница за няколко седмици. Но се отървава. Връща се у дома и същата вечер дамата му сервира вечеря. Прибързано. Лекарят преди дни го изписва в чудесно положение. Не може току по този начин да почине. В тялото му намират големи количества арсеник. Следите водят към Нани.
Краят настава през октомври 1954 година – 30 години след първото ликвидиране. Полицията не може да изкопчи нищо от нея, само че не след дълго, Нани Дос признава за убийството на своите съпрузи. Телата на умрелите хора през годините към нея били ексхумирани и, където нямало следи от отравяне с арсеник, имало такива от задушаване. През 1955 е наказана на пожизнен затвор. Умира 10 години по късно в болничното заведение на пандиза.
Нани Дос по време на процеса
Защо е направила всичко това? Има ли смисъл да търсим повода? 11 убити за 30 години. Всичките членове на фамилията. Някои настояват „ от досада “? Други от психологично разстройство? Трети от любовно отчаяние? Четвърти от несбъдване на фантазиите? Пети от контузия от детството? Едва ли ще разберем кое е вярното. Едва ли би трябвало и да разбираме.
Източник: chronicle.bg
Нани Хейзъл е родена на 4 ноември 1905 година в Алабама. Семейната конюнктура не е от най-идиличните. Родителите й поставят преди всичко труда във фермата, образованието не е приоритет. Бащата постоянно биел нея, сестрите и майка й. За зла орис момичето един път става жертва на недобрите нападения на момчетата от града. Това се случва при започване на тиинейджърските години. Но младата Нани Хейзъл не стопира да мечтае. Сякаш е закърмена с огромните очаквания. Непрестанно чете сантиментални списания, надява се да срещне щастливия принц и той ще я води надалеч от ужасния Блу Маунтин, където приказките нямат място.
Дали ориста й се усмихва, или тя разтегля устните й в усмивка е противоречиво, само че факт е че на 16 година се дами за първи път. Запознава се с младия Чарлс Брагс във фабриката, в която и двамата работят. След четири месеца, след утвърждението на тъста, се венчават. Свекървата на Нани упорства да живее с младото семейство и трансформира живота й в пъкъл. Обсебена от любовта към сина си, тя упорства всичко в къщата да се случва по нейните правила. Въпреки това от този брак се раждат 4 дъщери за интервал от 4 години. Но нещата сред съпрузите не вървят и двамата скоро намират любовна разтуха отвън дома. През 1927 година две от дъщерите на фамилията ненадейно умират. Предполага се версия за хранително отравяне, лекарят го дефинира като трагичен случай. Но Брагс заподозрява жена си и скоро я изоставя, вземайки едната щерка. Неговата майка също умира в този интервал, още веднъж при неразбираеми условия. На другата година двамата се развеждат и Нани още веднъж се връща обичаните си сантиментални истории.
Във вестниците най-вече харесва обявите за запознанства. Самата тя пуска публикация за себе си. Така се среща с втория си брачен партньор, Франк. Той написа стихотворение за нея, тя му подготвя от вкусните си торти. Съвсем скоро се венчават. Но Франк не се оказва стихотворец, а нарушител, лежал един път в пандиза. Освен това е върл пияч. Нани още веднъж не случила на принц. Но останала при Франк 16 години. През този интервал, щерка й Мелвина родила момиче. Младата майка била доста изтощена и единственият човек до леглото й бил Нани. Час след раждането бебето умряло. Случаят не е документиран, само че по-късно Мелвина си спомня по какъв начин в полусъзнание видяла по какъв начин бабата забива нещо в главата на новороденото. Никога не излиза наяве от какво е умряло то, само че едно е несъмнено – последно е забелязано живо в ръцете на баба си. Шест месеца по-късно внукът на Нани (другият наследник на Мелвина) също умира. Това се случва, откакто майка му го оставя на грижите на бабата за известно. Лекарите допускат, че гибелта е резултат от задушаване, само че не се стига до следствие. Нани е съкрушена, само че приема петстотинте $ – застраховката живот, която направила на внука си на свое име.
През 1945 година Америка е в еуфория. Войната завършва и страната е победителка. Франк отива да чества в кръчмата. Връща се пийнал, както постоянно. Пиян и сластен. Получава каквото желае, макар съпротивата на жена си. На другия ден, до момента в който чисти цветната леха, тя се натъква на заровен буркан с алкохол. Идеален миг. Половината течност е сменена с отрова за мишки. Същата вечер Франк умира в пъклен страдания. Никой не се усъмнява в скърбящата вдовица. На първо място, имиджът й на стопанка е безукорен, а на второ, Франк е прочут в града пияч. Всичко се подрежда за баба Нани – алибито е тествано, работи, методът е безотказен. „ Шоуто “ продължава.
Следващият брачен партньор се появява две години по-късно в живописния град в Северна Каролина, Лексингтън. Там, още веднъж посредством колонките за запознанства, Нани се среща с Арли Ланинг. Женят се дни след първата им среща. Арли е обаян от нея. Той търси своята принцеса и я намира. Това е най-лекият от браковете й. Арли бил пияч, само че от спокойните. Когато препиел, тя просто си заминавала, а той реагирал на това с равнодушие. В града тя постоянно посещавала църквата, поддържала другарски връзки със съседите, които не се съмнявали, че тя в действителност отива да се грижи за болните си родственици, когато хваща влака за някъде. Един ден Арли просто умира. Никой не прави аутопсия. Той бил измежду най-тежките алкохолици в града. Но всички уважавали Нани, която още веднъж ронела сълзи на погребението и обяснявала по какъв начин единствено два дни преди гибелта, му поднесла кафе и купа със сушени сливи. За зла орис къщата на фамилията изгаря в идващите седмици и Нани се мести при свекърва си. Застрахователите изпращат чек до наследниците на Арли Ланинг. След няколко дни майката на умрелия също умира. Нани се мести при сестра си, Доуви, която в този миг се лекува. Състоянието й от нанасянето на Нани стартира прогресивно да се утежнява и скоро тя умира в съня си. И този случай донася спомагателни приходи.
Скоро по-късно Нани се записва в „ Диамантения кръг “ – общество за свободни хора, търсещи сътрудник в живота. Там се среща с Ричард. Той не е алкохолик. Женкар е. Голям коцкар. Скоро откакто Нани несъмнено похожденията му, стартира да замисля своя проект. Но проектите й за малко се объркват, когато татко й умира. Това постанова майка й да пристигна да живее при тях. За малко. Дни след идването си старата жена ляга и умира. Стомашни болки. Неподходящ миг за посещаване. Възрастна жена – никой не се усъмнява. Освен всичко друго, Нани деликатно подбирала жертвите си тъй че гибелта им да не предизвика въпроси. Три месеца по-късно Ричард умира от същите признаци.
Последният брачен партньор – Сам Дос. Среща го в Тълса, Оклахома. Той е най-приличен от всичките. Не е пияч, нито коцкар, не бие жена си както всички прародители. Но е извънредно отегчителен. Не позволява на Нани да чете обичаните сантиментални списания, а пестеливостта е издигната в фетиш. Но пък за сметка на това застраховките са на нейно име. Достатъчно. Скоро след подписването на застраховките Сам получава хранително отравяне и остава в болница за няколко седмици. Но се отървава. Връща се у дома и същата вечер дамата му сервира вечеря. Прибързано. Лекарят преди дни го изписва в чудесно положение. Не може току по този начин да почине. В тялото му намират големи количества арсеник. Следите водят към Нани.
Краят настава през октомври 1954 година – 30 години след първото ликвидиране. Полицията не може да изкопчи нищо от нея, само че не след дълго, Нани Дос признава за убийството на своите съпрузи. Телата на умрелите хора през годините към нея били ексхумирани и, където нямало следи от отравяне с арсеник, имало такива от задушаване. През 1955 е наказана на пожизнен затвор. Умира 10 години по късно в болничното заведение на пандиза.
Нани Дос по време на процеса
Защо е направила всичко това? Има ли смисъл да търсим повода? 11 убити за 30 години. Всичките членове на фамилията. Някои настояват „ от досада “? Други от психологично разстройство? Трети от любовно отчаяние? Четвърти от несбъдване на фантазиите? Пети от контузия от детството? Едва ли ще разберем кое е вярното. Едва ли би трябвало и да разбираме.
Източник: chronicle.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ