Намирането на подготвени кадри за хранителната индустрия е проблем не

...
Намирането на подготвени кадри за хранителната индустрия е проблем не
Коментари Харесай

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Намирането на готови фрагменти за хранителната промишленост е проблем не на локално, а на национално равнище, счита ръководещият съучастник на КФМ Тонка Трайкова

© Надежда Чипева Визитка

Тонка Трайкова е ръководещ съучастник на " Карол Фернандес миит " (КФМ). Завършила е Университета по хранителни технологии в Пловдив и целият й професионален път е обвързван с месопреработвателната промишленост. Преминала е образования по финансов мениджмънт в Съединени американски щати и по маркетинг мениджмънт в Япония. Била е учител в Югозападния университет в Благоевград. За компанията

" Карол Фернандес миит " (КФМ) е петият по стойност на продажбите производител на модифицирани меса на българския пазар. Компанията е основана преди 20 години, откакто в предшественика й " Карол " влизат испански акционери. След смяната създателите на " Карол " остават мажоритарни притежатели в КФМ. Днес Тонка Трайкова и Тодор Наков имат по 24% дял в компанията, а 19.4% от дяловете са на други българи физически лица.

КФМ създава колбаси, шунки, варени салами, кренвирши, пастети, бекони, филета и е мощна в сегмента на продуктите с обичайно характерен темперамент като " Панагюрска луканка " и филе " Елена ". Основните й продажби са на локалния пазар, където е показана с марките " Молерите ", " Маестро ", " Чановете " и други От три години насам компанията работи и за износ. Той се реализира посредством партньорската мрежа на Lidl (в промоции и тематични седмици) и продуктите й към този момент доближават до пазарите в седем европейски страни.

КФМ внася суровините си от Европа и няма лична касапница.

Във фабриката на КФМ в Благоевград работят 120 души, а дружно с комерсиалния екип и логистиците заетите са 170.

През 2018 година сдружението има доходи от 33 млн. лева и облага от 4.5 млн. лева Вие сте един от създателите на компанията през 1992 година Защо с сътрудниците ви се насочихте към вложения в месопреработвателната промишленост и за какво избрахте Благоевград?

Аз и двамата ми сътрудници завършихме хранителния институт в Пловдив в компетентност " Месо и месни артикули " и компетенциите ни бяха напълно в тази област. Не съм от този регион на България, само че се омъжих тук и започнах работа в държавния месокомбинат " Родопа ", който по-късно придобихме.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Когато стартирахме компанията при започване на 90-те, тя се споделяше " Карол " и производството беше основано в Разлог. Започнахме там, тъй като тамошният аграрно-промишлен комплекс (АПК) разгласи продажба на здания, някогашни тютюневи сушилни, и ние взехме решение, че можем да се явим на търг и да стартираме произвеждане на салами в тези пространства.

Преместихме се в Благоевград през 1999 година, когато бяха привлечени испанските сътрудници и компанията се преименувана на " Карол Фернандес миит ". Купихме постройката на " Родопа ", а заводът беше реконструиран и осъвременен няколко пъти за всички 20 години, откогато сме тук.

Какъв е размерът на направените вложения от основаването на предприятието до през днешния ден, в това число в съоръжение и технологии?

Ние намерихме някогашния месокомбинат " Родопа " в доста окаяно положение - с паднали тавани и стърчащи арматури. По-късно си дадохме сметка, че в случай че бяхме почнали на гола поляна, нямаше да се наложи да влагаме толкоз доста старания и финансов запас, колкото ни лишиха ремонтите и реконструкцията тук. През 2006 година обаче бяхме първите лицензирани за износ в европейската общественост, което значи, че още тогава сме създали всичко, с цел да покрием европейските индустриални критерии и да сме на интернационално равнище.

Непрекъснато влагаме и сме създали вложения в индустриални зали, сграден фонд и съоръжение за повече от 22 млн. евро. Били сме бенефициенти по САПАРД и Програмата за развиване на селските региони за част от тези вложения. Стремим се да сме в крайник с времето и постоянно купуваме и внедряваме най-новите технологии и машини на пазара за нашата промишленост. Новата ни инвестиция е в техника за тънко нарязване на колбаси и пакетиране в газова среда.

Откога работи тази линия и по кое време продуктите, опаковани в газова среда, ще стигнат до пазара?

Първата ни линия за нарязани артикули е отпреди 10 години, само че до неотдавна правехме и вакуумирани опаковки. Сега към този момент всички ще са опаковани в газова среда, с което ставаме по-екологични и по-модерни. Всеки на българския пазар прави нещо такова, само че считам, че ние го вършим най-мащабно. Портфолиото е към този момент на пазара.

Тази опаковка е новаторска, тъй като резервира качествата на месото по най-хубавия метод. За да стигнем до дебют с тези артикули, трябваше да изчакаме и пазарът да узрее. Технологията изисква непрекъснатост на процеса в хладилната верига. Ако асортиментът не се съхранява добре, се поврежда, тъй като газта се надува в опаковката.

В модерната търговия в най-развитите страни множеството опаковки към този момент са такива, а щандовете за откритата търговия с нарязани салами са съвсем изпаднали на нула.

Имате взор върху развиването, стопанската система и живота в града в един по-продължителен интервал. Кои са най-големите промени, които се случиха за тези 20 години?

По време на социализма в града имаше доста предприятия – цех за печатни платки, цех за елементи за запаметяващи устройства, цех за високоговорители и други. Тютюневият комбинат на " Булгартабак " осигуряваше претовареност и конкурентни заплати. Благоевград имаше не една, а две индустриални зони с предприятия, които работеха на цялостен потенциал. В зоната, в която сме сега, беше цялата хранителна промишленост с винзавод, хлебозавод, дружество за млечни артикули и месопреработка.

Не изпитвам носталгия и не ме разбирайте неправилно, не желая да лаская тези години по никакъв метод, само че е реалност, че в тази зона в този момент сме останали единствено две предприятия – ние и " Карлсберг България ". Градът е бил мощен стопански, само че след измененията всичко спря да работи и потъна в давност. Колапсът в селското стопанство се отрази на питателните предприятия. Малко прочут е фактът, че в област Благоевград беше един от най-големите свинекомплекси в страната - този в село Зелен дол. Цялата област беше аграрни регион със мощно развъртян животновъден бранш. Сега няма нищо от това.

По отношение на градската среда, когато аз дойдох през 1986 година, Благоевград ми изглеждаше потресаващо, беше като село. Всичко в центъра на града се построи доста бързо поради едно посещаване на дипломатическия корпус – партиен дом, областен съд, спектакъл, централен площад. Правиха се улици и облицовки на здания. Корпусът пристигна през 1987 година и целият път от София се снабди с нов асфалт.

Оттогава образът на града не се е трансформирал значително макар ремонтите, които се вършат.

А за какво съгласно вас не се появиха нови вложители, откакто огромните предприятия затвориха?

Според мен се разчиташе на частната самодейност на хората, само че опциите за по-едър бизнес бяха лимитирани и всеобщо се започваха по-дребни предприемачески начинания, които няма по какъв начин да вдигнат подобен град на крайници.

Какъв е Благоевград през днешния ден?

И преди, и през днешния ден Благоевград остава прелестно градче с красива природа и доста вероятности, които не са оползотворени. Ако всички схванат, че би трябвало да работят и желаят да създадат нещо, имат доста благоприятни условия тук. Освен това градът е чист, в никакъв случай не е имало замърсяваща промишленост, което отваря благоприятни условия за зелени вложения.

Има ли проблем за вашия бизнес, обвързван с това, че се намира в по-малък регионален град?

Развитието на нашия бизнес не е във взаимоотношение с местоположението. Ако бяхме в София, щяхме да имаме същите проблеми и те са свързани с човешкия фактор. Младото потомство всеобщо не гледа на работата като на естествена човешка активност. Подготовката на фрагменти е слаба и бизнесът би трябвало да прави лични вложения и академии, с цел да образова хората.

Как притегляте и задържате хора в компанията?

Проблемът е, че младежите в града не желаят да работят. Доходите при доста от тях идват от фамилиите, които са чужбина. Тези младежи, в случай че имат опцията да харчат, без да се трудят, я избират. Прави усещане, че новите генерации са доста ерудирани и имат необятни знания, само че някак си в течение на времето са се изгубили трудовите привички. Това важи доста повече за производството, в сравнение с за други браншове. Търсят се повече позиции в администрацията.

Американският университет в Благоевград не създава служащи, а хора, които се чака да заемат някакви по-високи позиции и ще търсят благоприятни условия за кариера. От тази позиция не сме облагодетелствани от това, че се намираме в академични град.

От друга страна, да намериш готови фрагменти за промишлеността се оказва мъчно и в народен проект. Според мен всички предприятия от хранителната промишленост изпитват тежка потребност от млади и готови хора на всякакво равнище – и на индустриално, и техническо, и хранителни технолози. Преди имаше доста техникуми, които захранваха бранша с фрагменти. В момента такива няма.

Или пък в случай че има, хората, които приключват, въобще нямат желание да работят в тази сфера, а се заемат с нещо друго. Самата дума произвеждане ги отблъсква.

Все още ядрото на нашите чиновници, или към 80% от тях, са хора, които са в компанията през цялото време. Това, че предлагаме положителни заплати и условия, ни прави атрактивен шеф и като цяло нямаме проблем с намирането на фрагменти и текучеството.

А ще заменят ли машините хората в областта на производството на храни?

Ние автоматизираме производството, каквато е и световната наклонност, а аргументите за това са две. Първо, факт е, че трудът в България става все по-скъп и, второ, промишлеността ни изисква съблюдаване на все по-сериозни стандарти. Тогава, когато този стандарт е в ръцете на индивида, индивидът би трябвало да е на извънредно равнище. Такова равнище машината реализира по-лесно.

Машините обаче също би трябвало да се поддържат и съгласно мен намирането на фрагменти в техническите специалности е най-големият проблем освен в региона, а в цялата страна. Ние образоваме сами всичките си техници, само че на процедура това са познания, които те би трябвало да са получили в междинното си обучение.

Можете ли да обобщите преимуществата и минусите на това производството да се намира в дребен регионален град наоколо до столицата? Смятате ли, че тя " изсмуква " капацитета на региона?

Географски ние стоим доста добре и автомагистралата несъмнено дава огромни благоприятни условия на града. Това към този момент се записва от вложителите.

Важно е локалната власт да сътвори условия за бизнес. Покрай двата университета са налице квалифицираните фрагменти.

Това, че сега София ги изсмуква от Благоевград, е доста правилно. Откакто има и автомагистрала, доста хора пътуват на работа там и се връщат в края на деня. Столицата е като магнит за тези, които желаят да работят. Обратната наклонност обаче я няма. Ние имаме единствено един човек в компанията, който се върна от София, и един, който пътува на работа дотук. Големите вложения и откриването на работни места могат да трансформират това.

Как ще завърши 2019 година за КФМ?

Нашата огромна болежка тази година се споделя африканска чума. Това е световен проблем, а освен български и се отрази на пазара на свинско в целия свят. Когато Китай стартира да внася месо, тъй като беше обиден от казуса, цената на европейската суровина се повиши двойно. В същото време ние не можахме да апликираме това нарастване на суровините към нашите клиенти, което автоматизирано значи, че финансовите резултати ще пострадат, въпреки че продаваме повече и се обрисува да имаме растежи.

Годината беше сложна и се бяхме фокусирали върху решаването на проблемите, само че планираме нови серии и през 2020 година Продължаваме да мислим доста в посока чисти и здравословни артикули без изкуствени добавки.

Интервюто взе Силвия Радославова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР