Намерили се отговор на мистериозните изчезвания в Бермудския триъгълник?
Намерили се отговор на мистериозните изгубвания в Бермудския триъгълник? Гигантски талази може да са обяснението за мистериозните изгубвания в Бермудския триъгълник . До този извод е достигнал екип английски учени, който е пресъздал изискванията пробно. Според тях при конфликт на няколко морски стихии , вълните могат да се насложат и да образуват великански „ подивели талази ” , които са способни да разцепят даже огромни кораби и да ги потопят за минути.
Подобни талази са следени за първи път преди повече от 20 години и съгласно океанографа Саймън Боксъл зоната на Бермудския триъгълник е идеална за образуването им. Боксъл обаче е песимистичен, че в така наречен „ Дяволски триъгълник ” има по-голяма периодичност на корабокрушенията от доста други места в океана и отдава огромния брой изгубвания на комбиниране от неприятно време и неопитни мореплаватели.
Бермудският триъгълник е мистериозната зона сред остров Бермуда, Пуерто Рико и Флорида, в която през годините са изчезнали голям брой хора, плавателни съдове и самолети. За зоната от дълго време се носят злокобни митове , като да вземем за пример отвличания от извънземни, геомагнитни стихии, чудовищни водовъртежи , които поглъщали жертвите и ги пращали в друго измерение и даже мистериозният континент Атлантида, който потапял корабите с тайнствена мощ.
Една от по-сериозните научни теории е отделянето от океанското дъно на огромни мехури метан. Газът може да промени дотолкоз плътността на водата, че транспортен съд да потъне в нея като камък, а при отделянето му във въздуха евентуално е кадърен и да възпламени и прелитащи самолети.
Според екип английски учени обаче повода за корабокрушенията в региона са така наречен „ подивели талази ”. Те са следени за пръв път преди повече от 20 години, споделя пред BBC океанографът Саймън Боксъл.-->
„ В открития океан бурите могат да продължат с дни, а ветровете са извънредно мощни. Тази композиция може да сътвори талази, които да се насложат. Получава се унищожителна интерференция. Това назоваваме „ подивели талази ”. Обикновено са стръмни и доста високи - могат да доближат до 30 м и да провокират огромни вреди “, изяснява океанографът.
„ През 1997 година успяхме да следим за първи път „ подивели талази ” посредством спътник. Бяха се образували край крайбрежията на Южна Африка. Най-високата от тях беше висока 29,8 м “, спомня си още Боксъл.
Американската национална океанска работа написа на уеб страницата си, че „ подивелите талази ” са „ огромни, непредвидени и рискови ”, а очевидци ги разказват като „ водна стена ”. Екипът учени от университета в Саутхемптън ги пресъздава в басейн и пуска в него модел на американски товарен транспортен съд „ Циклоп ”. Подобен съд изчезва през 1918 година с 300 души екипаж.
Оказва се, че дребните корабчета имат по-голям късмет да оцелеят, в случай че опитат да „ яхнат ” вълната. Големите кораби обаче безусловно се разцепват на две. Колкото по-голям е плавателният съд, толкоз по-големи са вредите. Дори солиден контейнеровоз може да се разцепи на две , в случай че попадне сред гребена на две такива талази. А в случай че това се случи, потъването е въпрос на 2-3 минути.
Според Боксъл обаче основната причина за легендите си остават човешките неточности. Например прословутият Полет 19 през 1945 година, когато пет самолета от американския флот изчезват безследно, Боксъл изяснява с това, че водачите просто са се изгубили, до момента в който горивото им не е свършило.
Около 1/3 от всички регистрирани в Съединени американски щати плавателни съдове се намират в Щатите и островите към Бермудския триъгълник. По данни на Бреговата защита от 2016-а 82% от случаите в региона включват хора, които нямат никаква подготовка или опит за мореплавателство, добавя Боксъл.
„ Т.е. взимаш една трета от корабната популация на Съединени американски щати, стоварваш я в Бермудския триъгълник и това, което получаваш, са мистериозни изгубвания. „ Подивелите талази ” могат да ударят на доста разнообразни места, метановите балони също. А когато имаш висока централизация на дилетанти без никакъв опит, ще получиш и висока централизация на мистериозни изгубвания ”, разяснява експертът.
Подобни талази са следени за първи път преди повече от 20 години и съгласно океанографа Саймън Боксъл зоната на Бермудския триъгълник е идеална за образуването им. Боксъл обаче е песимистичен, че в така наречен „ Дяволски триъгълник ” има по-голяма периодичност на корабокрушенията от доста други места в океана и отдава огромния брой изгубвания на комбиниране от неприятно време и неопитни мореплаватели.
Бермудският триъгълник е мистериозната зона сред остров Бермуда, Пуерто Рико и Флорида, в която през годините са изчезнали голям брой хора, плавателни съдове и самолети. За зоната от дълго време се носят злокобни митове , като да вземем за пример отвличания от извънземни, геомагнитни стихии, чудовищни водовъртежи , които поглъщали жертвите и ги пращали в друго измерение и даже мистериозният континент Атлантида, който потапял корабите с тайнствена мощ.
Една от по-сериозните научни теории е отделянето от океанското дъно на огромни мехури метан. Газът може да промени дотолкоз плътността на водата, че транспортен съд да потъне в нея като камък, а при отделянето му във въздуха евентуално е кадърен и да възпламени и прелитащи самолети.
Според екип английски учени обаче повода за корабокрушенията в региона са така наречен „ подивели талази ”. Те са следени за пръв път преди повече от 20 години, споделя пред BBC океанографът Саймън Боксъл.-->
„ В открития океан бурите могат да продължат с дни, а ветровете са извънредно мощни. Тази композиция може да сътвори талази, които да се насложат. Получава се унищожителна интерференция. Това назоваваме „ подивели талази ”. Обикновено са стръмни и доста високи - могат да доближат до 30 м и да провокират огромни вреди “, изяснява океанографът.
„ През 1997 година успяхме да следим за първи път „ подивели талази ” посредством спътник. Бяха се образували край крайбрежията на Южна Африка. Най-високата от тях беше висока 29,8 м “, спомня си още Боксъл.
Американската национална океанска работа написа на уеб страницата си, че „ подивелите талази ” са „ огромни, непредвидени и рискови ”, а очевидци ги разказват като „ водна стена ”. Екипът учени от университета в Саутхемптън ги пресъздава в басейн и пуска в него модел на американски товарен транспортен съд „ Циклоп ”. Подобен съд изчезва през 1918 година с 300 души екипаж.
Оказва се, че дребните корабчета имат по-голям късмет да оцелеят, в случай че опитат да „ яхнат ” вълната. Големите кораби обаче безусловно се разцепват на две. Колкото по-голям е плавателният съд, толкоз по-големи са вредите. Дори солиден контейнеровоз може да се разцепи на две , в случай че попадне сред гребена на две такива талази. А в случай че това се случи, потъването е въпрос на 2-3 минути.
Според Боксъл обаче основната причина за легендите си остават човешките неточности. Например прословутият Полет 19 през 1945 година, когато пет самолета от американския флот изчезват безследно, Боксъл изяснява с това, че водачите просто са се изгубили, до момента в който горивото им не е свършило.
Около 1/3 от всички регистрирани в Съединени американски щати плавателни съдове се намират в Щатите и островите към Бермудския триъгълник. По данни на Бреговата защита от 2016-а 82% от случаите в региона включват хора, които нямат никаква подготовка или опит за мореплавателство, добавя Боксъл.
„ Т.е. взимаш една трета от корабната популация на Съединени американски щати, стоварваш я в Бермудския триъгълник и това, което получаваш, са мистериозни изгубвания. „ Подивелите талази ” могат да ударят на доста разнообразни места, метановите балони също. А когато имаш висока централизация на дилетанти без никакъв опит, ще получиш и висока централизация на мистериозни изгубвания ”, разяснява експертът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ