Намерих монета от 20 стотинки. Наведох се и я взех.

Намерих монета от 20 стотинки. Наведох се и я взех. Погледнах я от едната, след това от другата страна. Отсечена преди 23 години, през 1999 година, на гърба й Мадарският конник. Замислих се какво мога да си купя с нея? Едно яйце? Не стига. Вафла? Също не стига.

Нещо по-дребно, по-незначително? Не се сетих за никаква храна, която да коства толкоз. Не се сетих нищо, което да коства 20 ст. Някога щях да получа против нея 4 вафли, пет кибрита, 4 бръснарски ножчета, или един топъл стандартизиран самун. А сега…една пета от българския лев не струваше нищо. Значи беше какво…?

Може би „ петте пари “, които нищо не костват и с които може да се остойности единствено нищото. „ Пет пари не струваш “ – значи нищо. „ Пет пари не давам за теб “ – отново нищо. Пет пари в една монета, която… нищо не коства? „ Не стоит ни гроша “ – споделят руснаците.

А най-скъпото нещо, което струваше в миналото 20 ст. беше дневната отплата на майка ми, за която копаеше през целия ден на равнищата на текезесето.
Гледах я, гледах я и я пуснах отново на земята. Меко тупна в праха на улицата, обърната със страната, върху която гордо се бе изправил Мадарският конник, знак на величието на тогавашната българска страна.

Величие, останало единствено върху парите, които към този момент нищо не костват – както и цялата страна.
създател: Aни Димитрова